Емпатия умението да съпреживяваш с другия
Изтегляне 19.91 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Прекалено присърце
|
Емпатия - умението да съпреживяваш с другия Защо някои двойки влюбени се разбират от половин дума? На кого му е по-лесно в живота – на свръхчувствителния или на емоционално хладния човек? Вярно ли е, че жените са по-отзивчиви от мъжете, а децата са големи егоисти? Ето обясненията на психолозите. Емпатията е способността да влезеш в „чужда кожа“, да съчувстваш и да изпитваш желание да помогнеш. Тя е многокомпонентно понятие – от една страна, разбираш мислите и емоциите на другия човек (когнитивна емпатия), от друга – самият ти чувстваш и съпреживяваш (афективна емпатия). При някои е по-развит първият вид, при други – вторият. Рационално мислещите хора обикновено имат високоразвита способност да съпреживяват, те умеят да се поставят на мястото на другия, да се „слеят“ с неговите страхове и желания. От тях стават отлични педагози, психолози и криминалисти. За хората с афективна емпатия обект на съпреживяването може да стане всеки, не само близък, но и напълно непознат човек, дори герой от филм или книга. Повечето емоционални емпати не могат лесно да се разграничат от другото същество, но когато човек прекрачи границата на съпричастност, започват проблемите. Прекалено присърце Заложници на хиперемпатията рискуват да станат най-вече лекари, учители, психолози, юристи, социални работници. Накратко, хора от типа спасители, които се сблъскват всеки ден с болката, душевна и физическа. Според статистиката, представителите на тези професии живеят 5-10 години по-кратко в сравнение с други специалисти. За да не „изпушат“, т.е. да се предпазят от синдрома на емоционалното прегаряне (burn-out), много често „спасителите“ се бронират, като се разграничават, дори стават цинични към чуждото нещастие. Типичен пример са лекари с тежки специалности, например онколози, които се дистанцират от пациентите, наричайки ги не по име, а например „болният от второто легло в трета стая“, проявяват черно чувство за хумор при разговори с колегите и се държат хладно с пациентите. Вредни са и двете крайности – и хиперемпатията, и пълното равнодушие към страданието на болния. Решението е в умението да контролираш реакцията си при сблъсъка с нещастието, да сложиш граници на съпреживяването. Изтегляне 19.91 Kb. Сподели с приятели:
|