Епископия котия – котрагия в църковната структура на ромейската империя (VІІІ – ІХ в.) И българите

Ценов, Г., Кроватова България и покръстването на българите (първо изд. 1937 г.), София, 2004 г., с. 55;

25 Моравчик, Д., Към историята на оногурите – в: Унгарски учени за България, София, 2003 г., с. 84 – 89 (84, 89);

26 Бурмов, А., Към въпроса за произхода на прабългарите – в: Избрани произведения, Т.І, София, 1968 г., с. 31 – 43;

27 Ангелов, Д., Образуване на българската народност, София, 1971 г., с. 133, 194;

28 Петров, П., Образуване на българската държава, София, 1981 г., с. 113 – бел. 16;

29 Богданов, И., Прабългарите (произход, етническо своеобразие, исторически път), София, 1976 г., с. 20 24;

30 Сиротенко, В., Письменные свидетельства о булгарах ІV – VІІ вв. в свете современных им исторических событий – в: Славяно – Балканские Исследования, Москва, 1972 г., с. 195 – 218;

31 Бешевлиев, В., Първобългарите (история, бит и култура), Пловдив, 2008 г., с. 236 (бел. 83 - 84);

32 Бешевлиев, В., Първобългарите, с. 272 - 273;

33 Beševliev, V., Randbemerkungen über die Miracula Sancti Demetrii – Byzantina 2 (1970), с. 289 – 290, 294 - 295;

34 Шимони, Д., Панонските българи и формирането на унгарската народност - в: Българо – унгарски културни взаимоотношения, София, 1980 г., с. 72 – 73;

35 Шимони, Д., Панонските българи, с. 75, 77 - 78;

36 Ковачевић, Ј., Аварски каганат, Београд, 1977 г., с. 79, 145 – 146;

37 Поповић, В., Куврат, Кубер и Аспарух – в: Старинар, Т. 37, Београд, 1986 г., с. 107, 114, 123;

38 Димитров, Д., Прабългарите по Северното и Западното Причерноморие, Варна, 1987 г., с. 38;

39 Йорданов, С., За организацията на граничната охрана в епохата на Първото българско царство – в: 1100 години Велики Преслав, Т.І, Шумен, 1995 г., с. 215, 221; Същият, Обичаят „Свещена пролет” у прабългарите и механизмът на преселенията им в Северното Причерноморие и на Балканите – в: Българите в Северното Причерноморие, Т.ІІ, Велико Търново, 1993 г., с. 80 – 108; Същият, За социално политическата организация на Кубратова Велика България ІІ. Системата „тьолис - тардуш” и двудялбата „българи - котраги” в Стара Велика България – в: Българите в Северното Причерноморие, Т.VІ, Велико Търново, 1997 г., с. 89 – 108 (102 - 103); Вж. още от цит. автор: За социално – политическата организация на Кубратова Велика България: ІІІ. Административна организация на „Стара Велика България” и тричастното племенно деление на Волжка България – в: Българите в Северното Причерноморие, Т.VІІ, Велико Търново, 2000 г., с. 219;

40 Йорданов, С., Системата „тьолис - тардуш” и двудялбата „българи - котраги”, с. 103;

41 Борисов, Б. – De Bozman, Римската военна теза за българското име, София, 2008 г., с. 116;

42 Димитров, Х., Хуно – българи и оногури – угри в степите на Северното Причерноморие през VІ век – в: Българите в Северното Причерноморие, Т.V, Велико Търново, 1996 г., с. 45;

43 Сидоров, М., Българиянството - религията на седемте, София, 1997 г., с. 46, 48, 51, 52;

44 Божилов, И., В. Гюзелев, История на Средновековна България VІІ – ХІV в., Т.І, София, 1999 г., с. 67;.

45 Лазаров – Мастагарков, Л., Българи – име и произход, Пловдив, 2004 г., с. 67;

46 Богданов, И., Прабългарите, с. 73;

47 Симеонов, Б., Прабългарска ономастика, София, 2008 г., с. 90;

48 Танев, И., По пътя на българския етноним, Стара Загора, 2005 г., с. 140 – 141;

49 Танев, И., Албанците – пришълци от скитските предели (кутригури, котраги, авари) ? – в: http: // protobulgarians.com;

50 Артамонов, М., Етническата принадлежност и историческото значение на пастирската култура – в: Археология, 1969 г., кн. 3, с. 1, 2, 8;

51 Ковачевић, Ј., Аварски каганат, 146 (с цит. литература);

52 Микулчик, И., Средновековни градови и тврдини во Македонија, Скопје, 1996 г., с. 32;

53 Тази крепост се намира западно от Родосто/ дн. Текирдаг - Турция. Спорът е дали следва да се локализира около селищата Айнарджик (Инеджик) или Кермиен [вж. Златарски, В., История, Т.І, Ч.І, с. 276 – бел. 2, ГИБИ, Т.ІІІ, с. 187 – бел. 4];

54 Migne, J. – P., Anastasius Bibliotecarius, col. 0463 А;

55 Migne, J. – P., Anastasius Bibliotecarius, col. 0206 B, col. 0243 A, col. 0246 B, col. 0248 D, col. 0339 C, col. 0340 A, col. 0340 D, col. 0342 B, col. 0454 B , col. 0456 С, col. 0457A, col. 0462A, col. 0462B, col. 0463 A, col. 0468 C;

56 Migne, J. – P., Anastasius Bibliotecarius, col. 0339 C, col. 0344 A, col. 0465 B, col. 0340 D;

57 Migne, J. – P., Anastasius Bibliotecarius, col. 0339 C, col. 0340 D ;

58 Ценов, Г., Произход на българите, с. 232;

59 Тасева, Л., Българската топонимия от гръцки и сръбски средновековни документи, София, 1998 г., с. 208 (Срв. Новаковић, С., Законски споменици српских држава Средњега века, Београда, 1912 г., с. 679);

60 Иванов, Й., Местните имена между Долна Струма и Долна Места (принос към проучването на българската топонимия в Беломорието), София, 1982 г., с. 37, 147;

61 Голийски, П., Зиези, от който са българите. Предхристияска и предмюсюлманска религия и митология, София, 2003 г., с. 276;

62 Uvarov, S. De bulgarorum utrorumque origine et sedurus antiquissimis , Petrolilonus, MDCCLIII (1858 г.), p. 84

63 Vasmer, M., Die Slaven in Griechenland [mit eine Karte], Leipzig, 1970, S. 20, 189;

64 ГИБИ, Т.ІХ, Ч.ІІ [Житие на св. Климент Охридски – превод Илия Илиев], София, 1994 г., с. 31;

65 Коледаров, П., Политическа география на средновековната българска държава, Т.І, 1979 г., с. 19, 42;

66 Вж. за отделните мнения относно Котокий вж: Златарски, В., История, Т. І, Ч. 2, с. 234 – 240; Войнов, М., Някои въпроси във връзка с образуването и на българската държава и покръстването на българите – в: Известия на института по история, Т. Х, София, 1962 г., с. 302 - 303; Венедиков, И., Военното и административно устройство на България през ІХ и Х в., София, 1979 г., , с. 82 – 83;

67 Сред изписаните имена на манастира Равна (Провадийско) е налице името Котоко (Попконстантинов, К., Нови данни за прабългарска антопонимия [по епиграфски данни] – в: Български векове, 2000 г., кн. 2, с. 36);

68 Чилингиров, А., Църквата „Свети Герман”, Берлин, 2001 г., с. 52 – 53;

69 Вж. преглед на литературата у Съботинов, А., Българският произход на цар Самуиловия род, София, 2005 г., с. 42 – 43 (бел. 71), Същият, България при цар Самуил и неговите наследници, Т. І, Извори и литература, София, 2008 г., с. 170 – 172 (бел. 549);

70 Тодоров, Н., Българският именник в стара и нова Европа, София, 2008 г., с. 233;

71 Христо Тодоров – Бемберски се съгласява със заключението от повечето учени, че Котраг не е лично име, а племенно. Той подчертава, че същото име не е епоним на легендарно лице, а персонификация на етнонима котраги. В този смисъл той приема, че името на втория син на Кубрат остава анонимно и предполага, че в негово лице може да се види Безмер от „Именника на българските канове” (Тодоров- Бемберски, Х., Разпадането на Стара Велика България (ръкопис) - цит. по Т. Яруллина Ал – Булгари, Волжка България и Европа, София, 2008 г., с. 89)

72 Заимов, Й., Български именник, София, 1994 г., с. 132;

73 Божилов, И., Българите във Византийската империя, София, 1995 г., с. 326; Гюзелев, В., Покръстване и християнизация на българите, София, 2006 г., с. 121;

74 Косово у повељама српских владара (превод повеља Д. Богдановић), Бања Лука – Београд, 2000 г., с. 45, 89; Грковић, М., Имена у Дечанским хрисовуљама, Нови сад, 1983 г., с. 145, 170; Същата, Речник имена Бањског, Дечанског и Призренског властелинства у ХІV веку, Београд, 1986 г., с. 70. Не е много разбираемо защо Милица Гъркович приема, че името Губер произхожда от „общославянската дума - губя”, макар и да посочва, че суфиква „- ер” не е ясен. Видимо е преминаването от К в Г, т.е от Кубер в Губер. Спор относно етимологията на Губер не би следвало да съществува;

75 http: // www. ellipsis.cx/ ~ liana/ names/ german/ placesnurn. html;

76 Соловjев, А., Фундаjаjти, патерени и кудугери у визатиским изворима – в: ЗРВИ, 1952 г., кн.1, с. 131 – 132;

77 Соловjев, А., Фундаjаjти, патерени и кудугери, с. 135 – 137, 139;

78 Соловjев, А., Фундаjаjти, патерени и кудугери, с. 140 – 141; 143 - 144; Вж. още: Оболенски, Д., Богомилите, София, 1998 г., с. 117;

79 Мавро Орбин, Краљевство Словена (превод – Здравко Шундрица), Зрењанин , 2006 г., с. 180. Нужно е да се отбележи, че Мавро Орбини счита Кутригурите за Българи (пак там, с. 204 - 205);

80 Соловjев, А., Фундаjаjти, патерени и кудугери, с. 141;

81 Арменски пътеписи на Балканите (ХVІІ – ХІХ в.), съставител и превод: Агоп Ормаджиян, София, 1984 г., с. 33 – 34. [Вж. още Дарбинян, М., Симеон Лихаци. Путавые заметки, Москва, 1965 г.];

82 Чолева – Димитрова, А., Селищни имена от Югозападна България (изследване - речник), София - Москва, 2002 г., с. 138;

83 Иванов, Й., Богомилски книги и легенди, София, 1925 г., с.36;

84 Оболенски, Д., Богомилите (студия върху балканското номоманихейство), София, 1998 г., с. 253 – бел. 223;

85 Голубеинский, Е., Краткий очерк истории православных церквей болгарской, сербской и румынской, Москва, 1871 г., с. 592 – 593;

86 Соловjев, А., Фундаjаjти, патерени и кудугери, с. 133 – 134, 141, 145;

87 Karatay, O., In search of the lost tribe, p. 138;

88 По обобщаващи публикации: Cankova – Petkova, G., Bulgarians during the first decades after foundation of the Bulgarian State – in: Byzantino – Slavica, T. 24, 1964, p. 47 - 49; Войнов, М., В. Тъпкова – Заимова, България на Аспарух и България на Кубер – в: Военно – исторически сборник, 1982 г., кн. 5, с. 47 - 56; Павлов, П., Държавите на Аспарух и Кубер или „двете Българии” на Балканите през VІ – ІХ в. – в: Българска историческа библиотека, 2000 г., кн. 3, с. 10 -. 21; Иванова, О., Чудеса св. Димитрия Солунского – в: Свод древнейших письменных известий о славянах, Т. ІІ, Москва, 1995 г., с. 91 – 211;

89 ГИБИ, Т.ІІІ [Епархийски списъци - превод: В. Тъпкова - Заимова], с. 194;

90 Stradtmüler G., Forschungen zur Albanischen Frügeschichte, Wiesbaden, 1966, s. 171;

91 Сидоров, М., Блъгариянството – религията на седемте, София, 1997 г., с. 21;

92 Мошев, А. За произхода на топонима Хунавия (българи, авари, кумани в района на Драч през средновековието) – в: Минало, 2007 г., кн. 1, с. 38 – 46;

93 Коvačevic, J. , Materiali arheoloskog društva Jugoslavije, n 3, 1966, s. 73; Поповић, В., Куврат, с. 116 – бел. 120;

94 Константин Багрянородний, Об управлении империей, с. 130 - 131; Вж. още: Павлов, П., Българско средновековие – познато и непознато [Българите и политическото наследство на Аварския каганат ], В. Търново, 2008 г., с. 41 – 51;

95 Ditten, H., Bemerkungen zu ersten Ansätzen zur Staatsbildung bei den Slawen vor der Gründung des bulgarich –slawischen Staates [unter besonderer Berücksichtigung der Slowenen] – Klio, 1978, Bd. 60, s. 144 – 145; Γρηγοριο – Ιωαννιδου, Μ., Το επεισοδιο του Κουβερ στα θαυματα του αγιου Δημητριου – Βυζαντικα, Θεσσαλονικη, 1981, Τ. Ι, 3 – 10; Иванова, О., Чудеса св. Димитрия Солунского, с. 208 – бел. 222;

96 Вж. събраната литература по въпроса у Съботинов, А., България при цар Самуил и неговите наследници, Т. І Извори и литература (опит за обощение), София, 2008 г., с. 834 – 836;

97 Бешевлиев, В., Първобългарски надписи, с. 91, 94;

98 Павлов, П., „Двете Българии”, с. 15;

99 За хронологията на тези събития с цит. извори и лит. вж. Божилов, И., В. Гюзелев, История, Т.І, с. 97 – 98;

100 Този факт без основание се оспорва от някои балкански учени, вж. Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – нач. на ХІ в.), София, 2005 г., с. 73 – бел. 58;

101 Божилов, И., В. Гюзелев, История, Т.І, с. 110 – 111;

102 Oikonomides, N., A note on the Campaign of Staurakios in the Peloponnese [783/ 784 г.] – в: ЗРВИ, 1999/ 2000 г., кн. 38, с. 61 - 66;

103 Живковић, Т., Јужни словени под византиjском влашћу (600 – 1025 г.), Београд, 2002 г., с. 112 – 113;

104 За тези събития вж. литературата и отделните мнения у Съботинов, А., Българският произход на цар Самуиловия род, София, 2005 г., с.43 – 44 (бел. 72) ;

105 Божилов, И., В. Гюзелев, История, Т.І, с. 123, 125 – бел. 39 (с цит. извори);

106 Lemerle, P., Les plus ancient recueils des miracles de saint Demetrius et la penetration des Slaves dans les Balkans, I vol. Le texte, II vol. Commentaire, Paris, 1979 – 1981, p. 152, n. 239 [ > vol. II];

107 Вж. отделните мнения по въпроса у Войнов, М., В. Тъпкова Заимова, България на Аспарух и България на Кубер, с. 52 – бел. 16;

108 Zacos, G. – A. Veglery, Byzantine Lead Seals I/ 2, Basel, 1972, № 2408;

109 Петър Петров и Васил Гюзелев го разчитат, като „Богородице помагай на Тарасий, ипат и княз на куберийците (Куберовите прабългари)” [вж. Христоматия по история на България (съставители П. Петров и В. Гюзелев), Т.І, София, 1978 г., с. 87];

110 Олга Иванова, счита, че печатът несъмнено се отнася до тема „Кивиреотия” [Вж. Свод древнейших письменный известий о славянах, Т. ІІ, с. 210, бел. 243];

111 Константин Багрянородий, Об управление империей, с. 212 – 213, 228 – 231, 240 - 241;

112 Живковић, Т., Јужни словени, с. 235 – 238 (с цит. извори и литература);

113 Mansi. J., Sacrorum conciliorum nova et amplissima collection, Tomus Decimus tertius, Venetiis, MDCCLXXII [1772], p. 375 -378;

114 Bibliothecae juris canonici veretis tomus secundus Opera it studio Gulieni Vodi et Henrici Justelli, Christphori F. Lutetiae Passiorum. 1661, p. 822 - цит. по архимандрит Кирил Рилски, Българска самостоятелна църква в Илирия на Балканския полуостров и нейната апостолска дейност (кратък историко – канонически очерк), София, 1930 г., с. 5, 23; Вж. новелите на император Юстиниан Велики на англ. език в: http://uwacadweb.uwyo.edu/blume&justinian/novel 121-140/novel121-140.htm. Този текст е неоснователно пренебрегван, но достатъчно ясно показва, защо Василий ІІ Българоубиец възобновява Прима Юстиниана, под името Охридска Българска архиепископия и очертава нейния диоцез в по – голямата част от българското етническото землище на Балканите;

Каталог: Statii%20ot%20drugi%20avtori
Statii%20ot%20drugi%20avtori -> Някои основни свидетелства за сурванизма на българите
Statii%20ot%20drugi%20avtori -> Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика