Европейска комисия информационна бележка

Брюксел, 27 септември 2012 г.

• 
  Въздухоплаването създава 5,1 млн. работни места и 365 млрд. евро (или 2,4 %) от европейския БВП¹. То има изключително важен принос за икономическия растеж, заетостта, туризма, контактите между хората, както и за регионалното и социално сближаване на Съюза. Свързаността е от решаващо значение за конкурентоспособността.
  
• 
  Секторът на европейското въздухоплаване като цяло все още е световен лидер в самолетостроенето, авиокомпаниите, международните летища, както и в областта на изследванията и технологиите за управлението на въздушното движение и технологии (включително програмата SESAR). Тези позиции обаче са застрашени от редица нови предизвикателства.
  
• 
  Европейските превозвачи бяха особено силно засегнати от рецесията. Международна асоциация за въздушен транспорт (ИАТА) прогнозира, че нетната печалба на европейските търговски авиокомпании ще спадне от 0,5 млрд. щатски долара през 2011 г. до нетна загуба от 1,1 млрд. щатски долара през 2012 г.
  
• 
  Въпреки настоящата икономическа криза световният въздушен транспорт се очаква да нарасне с около 5 % годишно до 2030 г.² ― съвкупно увеличение от над 150 %.
  

• 
  Икономическият растеж и благосъстоянието са основните двигатели на търсенето на услугите в този сектор. Според прогнозите в периода между 2011 г. и 2030 г. средният годишен ръст на БВП в Европа ще бъде 1,9 %³ спрямо съответно 7,5 % и 7,2 % за Индия и Китай например. В резултат на това въздухоплаването ще се развива по-бързо в региони извън ЕС, като се очаква Азия и Близкият изток да станат основни дестинации на международното въздушно движение.
  
• 
  През следващите 20 години половината от новия световен трафик ще бъде от, до или в рамките на азиатско-тихоокеанския регион, вследствие на което до 2030 г. той ще измести САЩ като лидер в превозите в световен мащаб и ще достигне пазарен дял от 38 %.
  
• 
  Поради по-ниски от средните темпове на растеж превозвачите от ЕС ще загубят пазарни дялове в повечето региони от авиокомпании извън ЕС. През 2003 г. превозвачите от ЕС са имали 29 % от световния пазарен дял при междуконтиненталните превози. До 2025 г. се очаква този дял да спадне до 20 %. Това означава, че ако не се предприеме нещо, европейските авиокомпании ще имат по-малко възможности да допринасят за растежа на европейската икономика.
  

Превозвачите извън ЕС засилват позицията си в световен мащаб. Например очаква се въздушният трафик в Близкия изток да отбележи най-големия регионален ръст, като през 2030 г. местните авиокомпании ще извършват 11 % от световния трафик, спрямо 7 % през 2010 г.

ЕС подкрепя конкуренцията, защото смята, че отворените пазари са най-добрата основа за развитие на международните отношения в областта на въздухоплаването. Важно е обаче конкуренцията да е лоялна и открита. Когато например на някои пазари компаниите се възползват от субсидии, нелоялни практики, непоследователно или несправедливо прилагане на нормативната уредба и липсата на прозрачност във финансовата отчетност, това изкривява пазара и е законно да се търси защита на сектора от нелоялната конкуренция.

• 
  Европа страда от недостатъчни инвестиции в летищната инфраструктура, поради което най-големите летища на ЕС са все по-натоварени. Това затруднява конкуренцията на европейските летища с изгражданите в други части на света нови големи летища. Затова запазването на европейската конкурентоспособност е обвързано с разрешаване на проблема с ограничения капацитет на важни европейски летища. За да могат те да се конкурират успешно с летищата в други части на света, е важно да се инвестира в летищната инфраструктура и изграждането на летищни центрове, когато това е оправдано от голямо и устойчиво търсене. Ето защо е важно на ранен етап да бъдат установени и премахнати пречките пред растежа или поне да бъде ограничено отрицателното им въздействие чрез използването на всички налични средства за по-ефективно използване на ограничения капацитет на летищата.
  
• 
  Инвестициите в авиокомпании са изкуствено ограничени. Повечето държави все още поддържат разпоредби, съгласно които авиокомпаниите трябва да бъдат мажоритарно притежавани и контролирани от национални субекти, като по този начин въздушните превозвачи нямат достъп до по-широк кръг от инвеститори и капиталови пазари. Това създава изкуствени икономически структури в сектора на въздухоплаването, които не съществуват в други отрасли. Трансграничната консолидация, която мнозина считат за предпоставка за икономически по-устойчив въздухоплавателен сектор, е силно ограничена. Следователно съществува остра нужда от реформиране на остарелите правила относно собствеността и контрола на авиокомпаниите.
  

В условията на тези предизвикателства и с цел да създаде нови бизнес възможности на бързо развиващите се пазари, Европейската комисия предлага по-амбициозна външна политика в областта на въздухоплаването, изискваща прилагането на по-координиран и категоричен подход при защитата на европейските интереси.

По-специално Комисията предлага действия в три основни направления:

1. Нови споразумения за въздушен транспорт със съседните държави и международни партньори

За да се подобри достъпът на въздухоплаването на ЕС до бизнес възможности на нови пазари, Комисията предлага да:

• 
  сключи споразумения за въздушен транспорт на равнище ЕС с основни и важни партньори в областта на въздухоплаването, като например Китай, Русия, държавите от Персийския залив, Япония, Индия и държави от АСЕАН⁴* в Югоизточна Азия.
  
• 
  договори до 2015 г. споразумения за въздухоплаване на равнище ЕС със съседни страни като Украйна, Азербайджан, Тунис, Турция и Египет. В интерес на по-бързото приключване на този процес държавите членки следва да предоставят на Комисията общ мандат за преговори с другите съседни страни.
  

Комисията възнамерява в началото на 2013 г. да представи на държавите членки списък с приоритетни за ЕС въпроси, които да бъдат включени в мандата за преговори по тези споразумения.

ЕС подкрепя конкуренцията, защото смята, че отворените пазари са най-добрата основа за развитие на международните отношения в областта на въздухоплаването. Това е основен урок от успехите на вътрешния авиационен пазар на ЕС, но конкуренцията трябва да бъде открита и справедлива.

За да се гарантира лоялна конкуренция, Комисията предлага да разработи, след консултация със заинтересованите страни, нов по-ефективен инструмент за защита на европейските интереси срещу нелоялните практики. Съществуващото в тази област законодателство на ЕС (Регламент № 868/2004) се оказа неприложимо, поради което е необходим нов инструмент, който да е по-добре адаптиран към реалностите на съвременния сектор на световното въздухоплаване.

Действащият регламент беше разработен след 9 септември, когато имаше опасения, че превозвачите от ЕС биха могли да бъдат подложени на ценови дъмпинг на трансатлантическия пазар. Инструментът следваше антидъмпинговите процедури, прилагани за търговията със стоки. На практика обаче се оказа невъзможно да се докажат практики на нелоялно ценообразуване в международното въздухоплаване, наред с друго поради трудностите при сравняване на сложни системи за определяне на тарифите, използвани от авиокомпаниите за „подобни въздухоплавателни услуги”.

В днешния все по-отворен и конкурентен международен авиационен пазар основна цел на външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването е да се осигури лоялна конкуренция. В тази връзка е необходим по-ефективен и възпиращ инструмент, който да се използва само като крайна мярка, за да се осигурят равнопоставени условия, гарантиращи лоялна конкуренция. Този нов инструмент следва по-добре да отразява особеностите на международния въздушен транспорт и да осигурява ефективна процедура за използване на нелоялна конкуренция в добре обосновани случаи.

Като допълнителна предпазна мярка ― която е най-добре да бъде разработена на равнище ЕС — следва да се постигне съгласие за стандартни „клаузи за лоялна конкуренция”, които да бъдат договорени и включени в съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите ― членки на ЕС, и страни извън ЕС. Практическият ефект от това е, че в двустранните споразумения между държавите ― членки на ЕС, и страните партньори ще се предвидят съвместни процедури за гарантиране на лоялна конкуренция при предлагането на съответните услуги на въздушния транспорт.

Премахване на остарелите ограничения по отношение на собствеността и контрола

• 
  Почти 1000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, които покриват 75 % от общия превоз на пътници извън ЕС, са приведени в съответствие с правото на ЕС. Правната сигурност е важна както за превозвачите на ЕС, така и за тези извън ЕС.
  
• 
  Общо 117 държави извън ЕС са признали принципа за обозначаване като превозвач от ЕС. От тях 55 държави са се съгласили да променят всичките си двустранни споразумения с държави — членки от ЕС, чрез хоризонтални споразумения с ЕС, докато останалите са направили това на двустранна основа с отделни държави — членки на ЕС.
  
• 
  В световен мащаб е призната необходимостта от възстановяване на стабилна правна основа за отношенията с ЕС в областта на въздухоплаването; С малки изключения, това вече не представлява действителен проблем.
  
• 
  Но за да се завърши въвеждането на обозначаването като превозвач от ЕС предстои още работа с няколко важни за въздухоплаването държави, в т.ч. Индия, Китай, Южна Корея, Южна Африка, Кения, Нигерия и Казахстан. От тях единствено Южна Африка, Кения, Нигерия и Казахстан все още отказват да признаят принципа на обозначаване като превозвач от ЕС.
  
• 
  С промените се отчита изискваното съгласно правото на ЕС премахване на ограниченията по отношение на националната собственост и контрола върху въздушните превозвачи от ЕС. В резултат на това превозвачите от ЕС може да предлагат полети от всички държави ― членки на ЕС, за държави извън ЕС, при условие че съответните двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги предвиждат права за обозначаване като превозвач от ЕС и права за трафик. Освен това се разрешават сливания между превозвачите от ЕС. Най-важното за всички оператори обаче е възстановяването на правната сигурност по отношение на двустранните споразумения.
  

• 
  Значителен напредък беше постигнат при изграждането на по-широко общо авиационно пространство със съседните страни чрез подписването на споразумения със страните от Западните Балкани⁵, Мароко, Йордания, Грузия и Молдова и парафирането на споразумение с Израел. В ход са преговори с Украйна и Ливан, предстоят такива с Тунис и Азербайджан, а по-късно — и с Армения. Икономическите ползи за потребителите от споразумението между ЕС и Мароко се оценяват на над 3,5 млрд. евро за периода 2006―2011 г. в следствие на рязко увеличаване на въздушния трафик в двете посоки, много нови маршрути и превозвачи, което доведе до по-голяма конкуренция, по-добър избор и по-ниски цени. От 2005 г. насам е налице реален спад в цените за превоз на пътници с около 40 %. По същия начин споразумението между ЕС и държавите от Западните Балкани (споразумението за Общоевропейско авиационно пространство — ECAA) доведе до общи икономически ползи в размер на над 2,4 млрд. евро между 2006 и 2011 г.
  

Европейският съюз е договорил всеобхватни споразумения за въздушен транспорт с редица важни партньори (САЩ, Канада и Бразилия). Тези всеобхватни споразумения имат за цел да съчетаят отварянето на пазара, създаването на условия за лоялна и свободна конкуренция чрез регулаторно сближаване, либерализацията на собствеността и контрола върху авиокомпаниите и решаването на въпроси, свързани с упражняването на стопанската дейност.

През април 2007 г със Съединените щати беше подписано споразумение за първи етап, а през юни 2010 г. — за втори етап. През декември 2009 г. беше подписано споразумение с Канада. Всеобхватно споразумение за въздушен транспорт с Бразилия бе парафирано през март 2011 г. (предстои подписване).

В резултат на споразумението между ЕС и САЩ акцентът на международните споразумения в областта на въздухоплаването вече не е само обикновеният пазарен достъп. За първи път в значимо международно споразумение се потвърждава, че за да се гарантира лоялна конкуренция, трябва да се разгледат и хармонизират и условията на конкуренция. ЕС и САЩ разработиха ново примерно споразумение, което улеснява ролята на въздухоплаването.

Обикновено споразуменията в областта на въздухоплаването се договарят само на двустранна основа между две държави и по-принцип са силно рестриктивни, като регулират и ограничават броя на авиокомпаниите, които могат да работят между две страни, определят градовете, до които се извършват полети, и честотата им.

Споразуменията на ЕС в областта на въздухоплаването със съседни страни, както и с други ключови партньори имат за цел пълно отваряне на пазара (или веднага, или постепенно) между страните партньори и целия ЕС.

Споразуменията със съседни страни се основават на паралелен подход за: а) постепенно отваряне на пазара въз основа на пълна либерализация на целия директен трафик между съседна държава и ЕС (а по-късно и трафик през междинни точки или до точки извън Съюза); и б) постепенен процес на регулаторна хармонизация, при която съседни страни се ангажират да прилагат постепенно в тяхното национално законодателство нормите и разпоредбите на ЕС в областта на въздухоплаването.

Споразуменията с други основни партньори са насочени към комбинация от отваряне на пазара, създаване на условия за лоялна и свободна конкуренция чрез регулаторно сближаване, (но не пълна хармонизация с нормите на ЕС), либерализиране на собствеността и контрола върху авиокомпаниите и решаване на въпроси, свързани с упражняването на стопанската дейност.

Какво е общо авиационно пространство?

През последните две десетилетия ЕС трансформира и обедини разпокъсаните национални авиационни пазари, като създаде най-големия единен и най-отворения регионален авиационен пазар в света. Постигането на единен европейски авиационен пазар, основаващ се на общи за ЕС норми във всички аспекти на въздухоплаването, е огромен успех.

Затова ЕС се стреми да разшири географския обхват и ползите от единния авиационен пазар на ЕС, като включи съседни страни в този пазар.

ЕС договори множество важни споразумения за въздухоплавателни услуги със съседни държави, които с течение на времето ще доведат до общо авиационно пространство, основано на паралелен процес на постепенно отваряне на пазара и регулаторно сближаване със законодателството и нормите на ЕС относно въздухоплаването. Това пространство ще обхваща 55 държави с 1 милиард жители, т.е. двойно повече от населението на Европейския съюз.

MEMO/12/