Европейска социална харта (ревизирана)

2. Всяка договаряща страна може при подписване или депозиране на документа си за ратификация, приемане или одобряване, или по всяко време след това да заяви чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на хартата се разпростира изцяло или частично по отношение на територия или територии, които не са нейна метрополия и са изрично посочени в тази декларация, и за чиито международни отношения тя е отговорна или от чието име е поела международни задължения. Договарящата страна трябва да посочи в декларацията членовете или алинеите от част II на хартата, които тя приема за обвързващи по отношение на териториите, посочени в декларацията.

3. Хартата разпростира прилагането си по отношение на територията или териториите, посочени в гореспоменатата декларация, от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението за тази декларация.

4. Всяка договаряща страна може да декларира впоследствие чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа, че по отношение на една или повече от териториите, за които се прилага хартата в съответствие с ал. 2 на този член, тя приема като задължителни които и да са членове или номерирани алинеи, които тя още не е приела по отношение на тази територия или територии. Такива задължения, поети впоследствие, щe се считат за неразделна част от първоначалната декларация по отношение на дадената територия и имат същата сила, считано от първия ден на месеца, следващ изтичането на едномесечен период след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението.

Член M

1. Всяка договаряща страна може да денонсира тази харта само след изтичането на петгодишен период от датата, на която хартата е влезнала в сила по отношение на нея, или след края на всеки последващ двугодишен период и във всеки от случаите след отправяне на шестмесечно предизвестие до генералния секретар на Съвета на Европа, който съответно информира другите договарящи страни.

2. Всяка договаряща страна може да денонсира в съответствие с разпоредбите на предходната алинея който и да е член или алинея от част II на хартата, приети от нея, при условие че броят на членовете или алинеите, по които тази страна е задължена, не е по-малък съответно от 16 и 63, и че оставащите като задължителни членове или алинеи включват членовете, избрани от договарящата страна измежду тези, които са специално посочени в чл. А, алинея 1, буква b.

3. Всяка договаряща страна може да денонсира тази харта или който и да е член или алинея на част II от хартата при условията, посочени в ал. 1 на този член, по отношение на всяка територия, за която хартата е приложима по силата на декларация, направена в съответствие с ал. 2 на чл. L.

Член N

Приложение

Член О

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява страните - членки на Съвета на Европа, и генералния директор на Международната организация на труда за:

a) всяко подписване на хартата;

b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или одобрение;

c) всяка дата на влизане в сила на тази харта в съответствие с чл. К;

d) всяка декларация, направена по приложението на чл. А, ал. 2 и 3, чл. D, ал. 1 и 2, чл. F, ал. 2, чл. L, алинеи 1, 2, 3 и 4;

e) всяка поправка в съответствие с чл. J;

f) всяко денонсиране в съответствие с чл. М;

g) всеки друг акт, уведомление или съобщение, свързано с тази харта.

Удостоверявайки горното, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази ревизирана харта.

Съставена в Страсбург на 3 май 1996 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа предава заверени копия на всяка страна - членка на Съвета на Европа, и на генералния директор на Международната организация на труда.
Приложение

Приложно поле на Европейска социална харта (ревизирана)

по отношение на защитените лица

1. Без да се накърняват разпоредбите на чл. 12, ал. 4, и чл. 13, ал. 4, лицата, посочени в чл. 1 до 17 и от 20 до 31 включват чужденците само дотолкова, доколкото те са граждани на други договарящи страни, живеещи на законно основание или работещи постоянно на територията на дадената договаряща страна, при разбирането, че горепосочените членове трябва да се тълкуват в светлината на разпоредбите на членове 18 и 19.

Това тълкуване не може да накърнява разпростирането на аналогични права спрямо други лица от която и да е от договарящите страни.

2. Всяка договаряща страна предоставя на бежанците, които отговарят на това понятие съгласно Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола от 31 януари 1967 г. и които пребивават законно на нейна територия, възможно най-благоприятен статут, но при всички случаи не по-малко благоприятен в сравнение със задълженията, поети от договарящата страна по дадената конвенция, както и по всеки друг действащ международноправен документ, приложим към тези бежанци.

3. Всяка договаряща страна предоставя на лицата без гражданство, които отговарят на това понятие съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Hю Йорк на 28 септември 1954 г., и които пребивават законно на нейна територия, възможно най-благоприятен статут, но при всички случаи не по-малко благоприятен в сравнение със задълженията, поети от договарящата страна по дадената конвенция, както и по всеки друг действащ международноправен документ, приложим към тези лица без гражданство.
Част I, т. 18, и част II, чл. 18, ал. 1

Тези разпоредби не се отнасят до влизането в територията на договарящите страни и не накърняват разпоредбите на Европейската конвенция за установяването, подписана в Париж на 13 декември 1955 г.

Част II

Член 1, ал. 2

Член 2, ал. 6

Договарящите страни могат да предвидят тази разпоредба да не се прилага:

a) спрямо работници, които имат договорно или фактическо трудово правоотношение с обща продължителност не повече от един месец и/или работна седмица, ненадвишаваща oсем часа;

b) когато договорното или фактическото трудово правоотношение има случаен и/или специфичен характер при условие, че в тези случаи неприлагането на тази разпоредба е оправдано от обективни съображения.

Член 3, ал. 4

За целите на тази разпоредба функциите, организацията и условията за осъществяване на тези услуги се определят от националните закони или подзаконови актове, колективни трудови договори или други начини, подходящи за национaлните условия.

Член 4, ал. 4

Тази разпоредба се тълкува така, че да не забранява незабавно уволнение в случай на сериозно нарушение.

Член 4, ал. 5

Всяка договаряща страна може да поеме задължението съгласно тази алинея, ако спрямо преобладаващото мнозинство от работниците не се допускат удръжки от заплатите по закон, на основание на колективни трудови договори или арбитражни решения, като изключения се правят само за лицата, които не попадат под действието на тези документи.

Член 6, ал. 4

Всяка договаряща страна може, доколкото това я касае, да регламентира със закон упражняването на правото на стачка при условие, че по-нататъшното ограничаване на това право със закона е оправдано при условията на чл. G.

Член 7, ал. 2

Тази разпоредба не препятства договарящите страни да предвидят в своите законодателства, че младежите, които не са достигнали установената минимална възраст, могат да работят дотолкова, доколкото това е абсолютно необходимо за тяхното професионално обучение, където такава работа се осъществява в съответствие с предписаните от компетентните власти условия и са взети необходимите мерки за защита на здравето и безопасността на тези млади хора.

Член 7, ал. 8

Всяка договаряща страна може да поеме задължението по тази алинея, ако се съобразява с духа на задължението чрез предписание със закон, че преобладаващото мнозинство от лицата под осемнадесетгодишна възраст не могат да бъдат наемани на нощна работа.

Член 8, ал. 2

Тази разпоредба не се тълкува като въвеждаща абсолютна забрана. Изключения могат да се правят например в следните случаи:

a) ако наетата на работа жена виновно е нарушила трудовата дисциплина и това оправдава прекъсването на трудовото правоотношение;

b) ако даденото задължение престане да действа;

c) ако срокът, предвиден в трудовия договор, е изтекъл.

Член 12, ал. 4

Изразът "и, като се спазват условията, предвидени в тези споразумения" в уводната част на тази алинея означава в частност, че по отношение на неосигурителните обезщетения една договаряща страна може да изисква изтичането на установен период на пребиваване, преди да предостави такива обезщетения на граждани на други договарящи страни.

Член 13, ал. 4

Правителствата, които не са страни по Европейската конвенция за социална и медицинска помощ, могат да ратифицират хартата по отношение на тази алинея при условие, че предоставят на гражданите на други договарящи страни третиране, което е в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Член 16

Закрилата по тази разпоредба се отнася и до семействата с един родител.

Тази разпоредба се отнася до всички лица под осемнадесетгодишна възраст, освен ако по силата на закон, приложим за децата, пълнолетие се придобива на по-ранна възраст, без да се накърняват други специфични разпоредби на хартата, по-специално чл. 7.

Това не налага задължение за предвиждане на задължително образование до гореспоменатата възраст.

Член 19, ал. 6

За целите на приложението на тази разпоредба изразът "семейството на работника мигрант" се тълкува като включващо поне съпруга на работника и несключилите брак деца, доколкото последните се считат от приемащата страна за непълнолетни и са на издръжка на работника мигрант.

Член 20

2. Разпоредбите относно закрилата на жените, особено на бременните, раждането и послеродовия период, не се разглеждат като дискриминиращи във връзка с прилагането на този член.

3. Този член не препятства приемането на специфични мерки, целящи отстраняване на фактически съществуващи неравноправия.

4. Професионални дейности, които поради характера или средата на осъществяването могат да се възложат само на лица от даден пол, могат да се изключат от обхвата на този член или на някои от неговите разпоредби. Тази разпоредба не трябва да се тълкува като изискваща от договарящите страни да въведат със закон или подзаконови актове списък на професиите, които, поради своя характер или среда на упражняването им, могат да бъдат запазени за лица от даден пол.

Членове 21 и 22

1. За целите на прилагането на тези членове изразът "представители на работниците" означава лица, които са признати за такива по силата на националното законодателство или практика.

2. Изразът "национално законодателство и практика" обхваща в зависимост от конкретния случай, освен законите и подзаконовите актове, колективните трудови договори, други споразумения между работодателите и представителите на работниците, обичаите, както и релевантното прецедентно право.

3. За целите на прилагането на тези членове терминът "предприятие" се разбира като отнасящ се до комплекс от имуществени и неимуществени компоненти, регистриран или не като юридическо лице, създаден да произвежда стоки или да предоставя услуги с цел печалба и с възможност да определя своя собствена пазарна политика.

4. Религиозните общности и техните институции могат да бъдат изключени от прилагането на тези членове, дори ако тези институции са "предприятия" по смисъла на ал. 3. Организации, осъществяващи дейности, които са породени от определени идеални цели или са насочвани от определени морални концепции, идеали и концепции, които са защитени от националното законодателство, могат да бъдат изключени от прилагането на тези членове до степен, необходима за закрила на насоката на дейност на предприятието.

5. Когато в една страна правата, посочени в тези членове, се упражняват от различните клонове на предприятието, дадената договаряща страна се счита за изпълняваща задълженията си, произтичащи от тези разпоредби.

6. Договарящите страни могат да изключат от сферата на приложение на тези членове предприятията с брой на наетите лица, по-малък от този, определен от националното законодателство или практика.

Член 22

2. Изразът "социални и социално-културни услуги и условия" се разбира като отнасящ се до социалните и/или социално-културните условия за работниците, осигурени от някои предприятия, като социално подпомагане, спортни площадки, стаи за майки-кърмачки, библиотеки, детски ваканционни лагери и др.

Член 23, ал. 1

За целите на прилагането на тази алинея изразът "колкото може по-дълго" се отнася до физическата, психическата и интелектуалната способност на възрастните хора.

Член 24

1. За целите на този член термините "предсрочно освобождаване" и "освободен" означават прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.

a) работници, наети по трудов договор за определен период от време или за определена работа;

b) работници в изпитателен срок или стаж при условие, че това е уговорено предварително и е с разумна продължителност;

c) работници, наети еднократно за кратък период.

3. За целите на този член посочените по-специално причини няма да се смятат за основателни при предсрочно освобождаване:

a) членство в синдикална организация или участие в синдикална дейност в извънработно време или със съгласието на работодателя в работно време;

b) когато се търси назначаване или се действа, или вече е осъществявана дейност в качеството на представител на работниците;

с) подаване на жалба или участие в процедура по повод на обвинение срещу работодател за нарушаване на закони или подзаконови актове или при обръщане за съдействие към компетентни административни власти;

d) раса, цвят на кожата, пол, семейно положение, семейна отговорност, бременност, религия, политически убеждения, национална принадлежност или социален произход;

е) отпуск по майчинство или за отглеждане на дете;

f) временно отсъствие от работа поради болест или злополука.

4. Обезщетенията или други подходящи помощи при предсрочно освобождаване без основателни причини се определят с националното законодателство, колективните споразумения или с други средства, съответстващи на националните условия.

Член 25

1. Компетентните национални власти могат чрез освобождаване и след съгласуване с организациите на работодателите и на работниците да изключат някои категории работници от закрилата, предвидена в тази разпоредба, поради специфичния характер на техните наемни взаимоотношения.

3. Исковете на работниците по тази разпоредба включват най-малко:

а) исковете за възнаграждения за определен период преди несъстоятелността или предсрочното освобождаване, който не може да бъде по-малък от три месеца при заплащане, включващо надбавки, и осем седмици при гарантирано минимално заплащане;

b) искове за възнаграждения за работа в празнични дни, дължими за годината на възникване на неплатежоспособността или предсрочното освобождаване;

с) искове за суми, дължими за други видове платени отсъствия, свързани с определен период преди неплатежоспособността или предсрочното освобождаване, който не може да бъде по-малък от три месеца при заплащане, включващо надбавки, и осем седмици при гарантирано минимално заплащане.

4. Националните закони или подзаконови актове могат да ограничат закрилата на исковете на работниците до определен размер, който трябва да бъде на социално приемливо равнище.

Член 26

Този член не изисква договарящите страни да въвеждат съответно законодателство.

Член 27

Членове 28 и 29

За целите на прилагането на тези членове изразът "представители на работниците" включва лицата, които са признати за такива от националното законодателство или практиката.

Част III

Член А, ал. 1

Номерираните параграфи могат да съдържат членове само с една алинея.

Член В, ал. 2

За целите на ал. 2 на член В разпоредбите на ревизираната харта съответстват на разпоредбите на хартата с един и същ номер на члена или алинеята с изключение на:

a) чл. 3, ал. 2 от ревизираната харта съответства на чл. 3, ал. 1 и 3 на хартата;

b) чл. 3, ал. 3 от ревизираната харта съответства на чл. 3, ал. 2 и 3 на хартата;

c) чл. 10, ал. 5 от ревизираната харта съответства на чл. 10, ал. 4 на хартата;

d) чл. 17, ал. 1 от ревизираната харта съответства на чл. 17 от хартата.

Част V

Диференцирано отношение, основано на обективни и целесъобразни основания, не се счита за дискриминационно.

Член F

Изразът "в случай на война или обществена опасност" се разбира така, че да включва и случаите на опасност от война.

Работниците, които са изключени съгласно допълнението към чл. 21 и 22, не се вземат предвид при установяване на засегнатите работници.

Член J

Терминът "изменение" е разширен, така че да включва и допълването на хартата с нови членове.

към Европейската социална харта относно системата за колективни искове

ПРЕАМБЮЛ

Страните - членки на Съвета на Европа, подписали този протокол към Европейската социална харта, открита за подписване в Торино на 18 октомври 1961 г. (назовавана по-нататък "хартата");

решени да предприемат нови мерки за подобряване на ефикасното упражняване на социалните права, гарантирани от хартата;

считайки, че тази цел би могла да бъде постигната по-конкретно чрез установяването на процедура за колективни искове, която би укрепила участието на работодателите и работниците, и неправителствените организации,

се споразумяха за следното:

Чл. 1. Договарящите страни по този протокол признават правото на следните организации да предявяват искове във връзка с незадоволително прилагане на хартата:

a) международни организации на работодатели и работници, упоменати в чл. 27, ал. 2 от хартата;

b) други международни неправителствени организации, които имат консултативен статус към Съвета на Европа и са вписани в списък на Правителствения комитет с такава цел;

c) представителни национални организации на работодатели и на работници в юрисдикцията на договарящите страни, срещу които те внасят иск.

Чл. 2. (1) Всяка договаряща страна може, като изрази своето съгласие да се обвърже с този протокол, в съответствие с постановките на чл. 13, или като към даден момент по-късно декларира, че признава правото на всяка друга представителна, национална, неправителствена организация в нейната юрисдикция, която има конкретна компетентност по въпросите, третирани от хартата, да внася искове срещу нея.

(2) Такива декларации могат да бъдат направени за определен срок.

(3) Декларациите се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа, който предава копия на договарящите страни и ги публикува.

Чл. 3. Международни и национални неправителствени организации, упоменати съответно в чл. 1, буква "b" и чл. 2, могат да внасят искове съгласно процедурата, предписана от горепосочените положения, единствено по такива въпроси, по отношение на които те са признати като притежаващи конкретна компетентност.

Чл. 4. Искът трябва да бъде внесен писмено, да се основава на постановка от хартата, приета от съответната договаряща страна, и да показва в какво отношение последната не е осигурила задоволително прилагане на тази постановка.

Чл. 5. Всеки иск трябва да бъде адресиран до генералния секретар, който потвърждава получаването му, уведомява съответната договаряща страна и го предоставя незабавно на Комитета на независимите експерти.

Чл. 6. Комитетът на независимите експерти може да изиска от съответната договаряща страна и организацията, внесла иска, да представят писмена информация и становища относно допустимостта на иска в такъв срок от време, какъвто предпише.

Чл. 7. (1) Ако реши, че една жалба е допустима, Комитетът на независимите експерти уведомява договарящите страни по хартата чрез генералния секретар. Той изисква от съответната договаряща страна и организацията, внесла иска, да представят в такъв срок, какъвто предпише, всички съответни писмени обяснения или информация и коментарите, които искат да направят другите договарящи страни по този протокол в същия срок.

(2) Ако искът е внесен от национална организация на работодатели или професионален съюз или друга национална или международна неправителствена организация, Комитетът на независимите експерти уведомява и международната организация на работодатели или професионални съюзи, посочени в ал. 2 на чл. 27 от хартата, чрез генералния секретар и ги поканва да представят становища в срок, какъвто предпише.

(3) На основата на обясненията, информацията или становищата, представени съгласно предходните ал. 1 и 2, въпросната договаряща страна и организацията, внесла иска, могат да представят допълнителна писмена информация или съображения в срок, който бъде предписан от Комитета на независимите експерти.

(4) В хода на проучване на иска Комитетът на независимите експерти може да организира слушане с представители на страните.

Чл. 8. (1) Комитетът на независимите експерти изготвя доклад, в който описва предприетите от своя страна стъпки, за да провери иска, и излага своите заключения дали въпросната договаряща страна е осигурила задоволителното приложение на постановката от хартата, посочена в иска.

(2) Докладът се изпраща на Комитета на министрите. Също така се предоставя на организацията - вносителка на иска, и на договарящите страни по хартата, които не са свободни да го публикуват.

Същият се предоставя на Парламентарната асамблея и се публикува по същото време, както и резолюцията по чл. 9 или не по-късно от четири месеца след като бъде предаден на Комитета на министрите.

Чл. 9. (1) На базата на доклада на Комитета на независимите експерти Комитетът на министрите приема резолюция с мнозинство от гласуващите. В случай че Комитетът на независимите експерти намери, че хартата не е била прилагана по задоволителен начин, Комитетът на министрите приема с мнозинство от 2/3 от гласуващите препоръка към въпросната договаряща страна. В двата случая правото на глас се ограничава до договарящите страни по хартата.

(2) По искане на въпросната договаряща страна Комитетът на министрите може да реши, когато докладът на Комитета на независимите експерти поражда нови въпроси, с мнозинство от 2/3 от договарящите страни по хартата, да консултира Правителствения комитет.

Чл. 10. Въпросната договаряща страна предоставя информация за мерките, които е предприела в изпълнение на препоръката на Комитета на министрите в следващия доклад, който представя пред генералния секретар съгласно чл. 21 от хартата.

Чл. 11. Членове 1 - 10 от този протокол се прилагат също по отношение на членовете от част II от първия допълнителен протокол към хартата по отношение на държавите, които са страни по настоящия протокол, до обхвата, до който тези членове са приети.

Чл. 12. Държавите - страни по този протокол, считат, че встъпителният параграф на приложението към хартата относно част III е, както следва:

"Разбира се, че хартата съдържа правни задължения от международен характер, прилагането на които се предоставя само на надзора, предвиден в част IV от същата и в постановките по този протокол."

Чл. 13. (1) Този протокол е открит за подписване от страните - членки на Съвета на Европа, присъединили се към хартата, които могат да изразят своето съгласие да бъдат обвързани чрез:

a) подписване без поставяне на условие, като ратификация, приемане или одобряване или

b) подписване, при условие на последваща ратификация, приемане или одобряване, последвано от ратификация, приемане или одобряване.

(2) Страна - членка на Съвета на Европа, би могла да не изрази своето съгласие да се обвърже с този протокол, без предварително или същевременно да е ратифицирала хартата.

(3) Актовете за ратификация, приемане или одобряване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

Чл. 14. (1) Този протокол влиза в сила в първия ден от месеца, следващ изтичането на период от един месец след датата, на която 5 страни - членки на Съвета на Европа, са изразили своето съгласие да бъдат обвързани от протокола в съответствие с постановките на чл. 13.

(2) По отношение на всяка страна членка, която по-късно изрази своето съгласие да бъде обвързана от нея, протоколът влиза в сила в първия ден от месеца след изтичането на период от един месец след датата на депозирането на акта за ратификация, приемане или одобряване.

Чл. 15. (1) Всяка страна може по всяко време да денонсира този протокол чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.

(2) Такова денонсиране е в сила от първия ден на месеца след изтичане на период от 12 месеца от датата на получаване на такова уведомление от генералния секретар.

Чл. 16. Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява страните - членки на Съвета на Европа, за:

а) всяко подписване;

b) депозирането на всеки акт за ратификация, приемане или одобряване;

c) датата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 14;

d) всеки друг акт, уведомление или декларация, отнасящи се до този протокол.

В потвърждение на настоящото, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.