Европейска социална харта (ревизирана)

Правителствата, подписали тази харта, като членове на Съвета на Европа,

вземайки предвид, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове, за да запазят и осъществят идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство, и да съдействат за своя икономически и социален прогрес, в частност чрез защитата и по-нататъшното реализиране на правата на човека и основните свободи;

вземайки предвид, че с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. и протоколите към нея, страните - членки на Съвета на Европа, се споразумяха да осигурят на своите народи гражданските и политическите права и свободи, предвидени в тези документи;

вземайки предвид, че с Европейската социална харта, открита за подписване в Торино на 18 октомври 1961 г., и протоколите към нея, страните - членки на Съвета на Европа, се споразумяха да осигурят на своите народи социалните права, предвидени в тези документи с цел да подобрят тяхното жизнено равнище и социално благосъстояние;

припомняйки, че Конференцията на министерско равнище по правата на човека, състояла се в Рим на 5 ноември 1990 г., подчерта нуждата, от една страна, да се запази неделимият характер на всички права на човека, били те граждански, политически, икономически, социални или културни, и, от друга страна, да се даде нова сила на Европейската социална харта;

решени, както бе определено по време на Конференцията на министрите, състояла се в Торино на 21 и 22 октомври 1991 г., да осъвременят и пригодят основните постановки на хартата така, че да вземат под внимание в частност фундаменталните социални промени, които настъпиха след приемането й;

признавайки предимството в една ревизирана харта, съставена с цел постепенно да замести Европейската социална харта, да бъдат обединени правата, гарантирани от така изменената харта, правата, гарантирани от Допълнителния протокол от 1988 г., както и добавени нови права,

се споразумяха за следното:

ЧАСТ I

1. Всеки следва да има възможност да се издържа от професия, която е избрал по свободна воля.

2. Всички работници имат право на справедливи условия на труд.

3. Всички работници имат право на безопасни и здравословни условия на труд.

4. Всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства.

5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси.

6. Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори.

7. Децата и младежите имат право на специална закрила срещу физическите и моралните опасности, на които са изложени.

8. Работещите жени, в случай на майчинство, имат право на специална закрила.

9. Всеки има право на подходящи условия за професионално ориентиране, за да му се помогне в избора на професия, съответстваща на неговите лични способности и интереси.

10. Всеки има право на подходящи условия за професионално обучение.

11. Всеки има право да се ползва от мерки, съдействащи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.

12. Всички работници и лицата на тяхна издръжка имат право на социално осигуряване.

13. Всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ.

14. Всеки има право да се ползва от услугите на службите за социални грижи.

15. Инвалидите имат право на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността.

16. Семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие.

17. Децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила.

18. Гражданите, на която и да е от договарящите страни, имат право да упражняват доходоносна дейност на територията на всяка друга договаряща страна при равни условия с гражданите на последната, като ограничения са възможни на основата на сериозни икономически или социални причини.

19. Работниците мигранти, граждани на една от договарящите страни, и техните семейства имат право на защита и помощ на територията на всяка от другите договарящи страни.

20. Всички работници имат право на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация, основана на пола.

21. Работниците имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват в рамките на предприятието.

22. Работниците имат право на участие в определянето и подобряването на условията на труд и на работната среда в предприятието.

23. Всеки възрастен човек има право на социална закрила.

24. Всички работници имат право на защита при освобождаване от работа.

25. Всички работници имат право на защита на вземанията си при неплатежоспособност на техния работодател.

26. Всички работници имат право на зачитане на тяхното достойнство на работното им място.

27. Всички лица, които имат семейни задължения и които са наети или желаят да бъдат наети на работа, имат право на това, без да бъдат дискриминирани и, доколкото е възможно, без наличие на противоречие между тяхната заетост и семейните им задължения.

28. Представителите на работниците в предприятията имат право на защита срещу действия в тяхна вреда и следва да разполагат с необходимите условия за упражняване на техните функции.

29. Всички работници имат право да бъдат информирани и до тях да се допитват при масови съкращения на работна ръка.

30. Всеки има право на закрила срещу бедност и социална изолация.

31. Всеки има право на жилище.

ЧАСТ II

Договарящите страни се задължават, както е предвидено в част III, да се считат обвързани със задълженията, предвидени в следващите членове и алинеи.

Право на труд

С цел да се осигури ефективното упражняване на правото на труд договарящите страни се задължават:

1. да приемат като една от приоритетните си цели и отговорности постигането и поддържането на колкото е възможно по-високо и по-стабилно равнище на заетост с оглед постигането на пълна заетост;

2. да защитават ефективно правото на работника да придобива средствата си за издръжка чрез професия, която е избрал по свободна воля;

3. да създават или поддържат безплатни служби за наемане на работа за всички работници;

4. да осигуряват или способстват за подходящо професионално ориентиране, професионално обучение и професионална рехабилитация.

Член 2

За да се осигури ефективно упражняване на правото на справедливи условия на труд, договарящите страни се задължават:

1. да определят разумна продължителност на работния ден и на работната седмица, като работната седмица трябва постепенно да се намалява до продължителност, каквато позволява нарастването на производителността и другите съответни производствени фактори;

2. да предвидят официални платени празнични дни;

3. да осигурят платен годишен отпуск в размер най-малко на четири седмици;

4. да предотвратяват рисковете в определени опасни или нездравословни професии, а където все още не е възможно да се предотвратят напълно или намалят значително тези рискове, да осигурят или намалено работно време, или допълнителен платен отпуск на работниците, упражняващи такива професии;

5. да осигурят ежеседмична почивка, която да съвпада, доколкото е възможно, с деня, признат за почивен от традицията или обичаите в страната или региона;

6. да осигурят възможност работниците да бъдат информирани в писмена форма във възможно най-кратък срок, във всеки случай не по-късно от два месеца след датата на наемане на работа, за основните условия на договора или трудовото правоотношение;

7. да осигурят работниците, наети за нощна работа, да се ползват от мерки, които отчитат специфичния характер на тази работа.

Член 3

С цел да се осигури ефективно упражняване на правото на безопасни и здравословни условия на труд договарящите страни се задължават в консултация с организациите на работодателите и работниците:

1. да изготвят, приложат и периодично преразглеждат съгласувана национална политика по безопасност на труда, професионално здравеопазване и работна среда; водещата цел на тази политика е да подобри професионалната безопасност и здравеопазване и да предотвратява злополуки и вреди за здравето, които произтичат, свързани са или възникват по време на работа, по-специално чрез свеждане до минимум на причините за злополуки, присъщи на работната среда;

2. да приемат законодателство за безопасността и здравеопазването в труда;

3. да способстват за прилагането на такова законодателство със средствата на контрола;

4. да способстват за непрекъснатото усъвършенстванe на услугите за професионално здравеопазване за всички работници предимно с превенция и консултации.

Член 4

Право на справедливо възнаграждение

1. да признаят правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище;

2. да признаят правото на работниците на повишена норма на заплащане за извънредна работа, с изключение на някои определени случаи;

3. да признаят правото на мъжете и жените работници на равно заплащане за равен труд;

4. да признаят правото на всички работници на разумен срок на предизвестие при освобождаване от работа;

5. да разрешават удръжки от заплатите само при условията и в размерите, регламентирани от националното законодателство или определени в колективни трудови договори или арбитражни решения.

Упражняването на тези права се обезпечава чрез свободно сключени колективни трудови договори, чрез законово установен механизъм за определяне на заплатите или чрез други средства, съответстващи на националните условия.

Член 5

С цел да се осигури или съдейства за упражняването на свободата на работниците и на работодателите да образуват местни, национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси и да членуват в тези организации договарящите страни се задължават тяхното национално законодателство и неговото прилагане да не накърняват тази свобода. Степента, в която гаранциите, предвидени в този член, се прилагат по отношение на полицията, се определя от националното законодателство. Принципът, по който се прилагат тези гаранции по отношение на служещите във въоръжените сили, и степента, в която те се прилагат спрямо тази категория лица, се определят също от националното законодателство.

Член 6

Право на сключване на колективни трудови договори

1. да съдействат за провеждането на съвместни консултации между работниците и работодателите;

2. да съдействат, когато това е необходимо и подходящо, за създаването на механизъм за доброволни преговори между работодателите или организации на работодатели и организации на работниците с цел условията за наемане на работа да се определят с колективни трудови договори;

3. да съдействат за създаването и използването на подходящи процедури за помирение и доброволен арбитраж за решаване на трудовите спорове;

и признават:

4. правото на работниците и на работодателите на колективни действия в случай на конфликт на интересите, включително и правото на стачка, като се спазват задълженията, които биха могли да произтичат от сключените преди това колективни договори.

Член 7

Право на децата и младежите на закрила

1. да определят минималната възраст за наемане на работа да бъде петнадесет години, като все пак изключения се допускат по отношение на деца, заети в определени видове лека работа, които не са вредни за тяхното здраве, морал или образование;

2. да определят минималната възраст за наемане на работа да бъде осемнадесет години за някои определени професии, които се считат за опасни или нездравословни;

3. да забранят наемането на лица, които още не са завършили задължителното си образование, на такава работа, която би ги лишила от възможността да получат това образование пълноценно;

4. да ограничат работното време за работниците на възраст до осемнадесет години така, че то да съответства на нуждите на тяхното развитие и по-конкретно на нуждата им от професионално обучение;

5. да признаят правото на младите работници и стажанти на справедливо заплащане или на други подходящи възнаграждения;

6. да предвидят мерки, според които времето, изразходвано от младежите за тяхната професионална подготовка по време на нормалното времетраене на работата със съгласието на работодателя, да бъде разглеждано като част от работния ден;

7. да осигурят минимум четири седмици платен годишен отпуск за работниците на възраст до осемнадесет години;

8. да забранят наемането на работници на възраст до осемнадесет години на нощна работа, с изключение на някои професии, предвидени в националното законодателство;

9. да предвидят мерки, според които работниците на възраст до осемнадесет години, заети в някои професии, предвидени в националното законодателство, да подлежат на редовен медицински преглед;

10. да осигурят специална защита на децата и младежите срещу физически и морални опасности, на които са изложени, и по-специално срещу опасностите, произтичащи пряко или косвено от тяхната работа.

Член 8

За да осигурят ефективното упражняване на правото на работещите жени на закрила при майчинство, договарящите страни се задължават:

1. да осигурят на работещите жени преди и след раждане отпуск в размер на не по-малко от четиринадесет седмици било под формата на платен отпуск или под формата на подходяща помощ от социалното осигуряване или от обществените фондове;

2. да считат за незаконни действията на работодател, който уведоми, че уволнява от работа жена в периода от момента, в който тя го е известила, че е бременна, до изтичането на отпуска й по майчинство или ако я уведоми, че я уволнява на такава дата, че срокът на предизвестието да изтича по време на този период;

3. да осигурят на майките, които кърмят своите деца, достатъчно свободно време за тази цел;

4. да регламентират наемането на бременни жени, жени в периода непосредствено след раждане и жени кърмачки за нощна работа;

5. да забранят наемането на бременни жени, жени в периода непосредствено след раждане и жени кърмачки за подземна работа в мините и за всяка друга работа, която е неподходяща за тях поради нейния опасен, нездравословен или тежък характер, и да вземат необходимите мерки за защита на тези жени в техните трудови правоотношения.

Член 9

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на професионално ориентиране договарящите страни се задължават, според необходимостта, да осигурят или да съдействат за създаването на служба, която да помага на всички лица, включително и на инвалидите, да решават своите проблеми, свързани с избора на професия или на професионално развитие, като се държи сметка за индивидуалните качества на лицето и връзката между тези качества и възможностите за заетост, като тази помощ е безплатна както за младежите, включително учениците, така и за възрастните.

Член 10

Право на професионално обучение

1. да осигурят или да съдействат, според необходимостта, за техническото и професионално обучение на всички лица, включително и на инвалидите, като се консултират с професионалните организации на работодателите и на работниците, както и да предоставят условия за достъп до висше техническо и университетско образование, включително на основата на индивидуалните способности;

2. да осигурят или съдействат за създаването на система за стажуване и на други системи за обучение на юноши и девойки в различни професии;

3. според необходимостта да осигурят или съдействат за осигуряването на:

a) подходящи и лесно достъпни условия за подготовка на пълнолетни работници;

b) специални условия за професионална подготовка на пълнолетни работници, която е станала необходима вследствие на технологичното развитие или на нови тенденции в заетостта;

4. според необходимостта да осигурят или съдействат за осигуряването на специални мерки за професионална преквалификация и трудова реинтеграция на лица, които са безработни за продължителен срок;

5. да насърчават пълното използване на облекченията, предвидени в съответни разпоредби, като:

a) намаляване или премахване на всякакви вноски и такси;

b) предоставяне на финансова помощ в необходимите случаи;

c) включване в нормалното работно време на времето, изразходвано от работника или служителя през работния ден за повишаване на неговата квалификация по настояване на работодателя;

d) осигуряване чрез подходящ контрол и при консултации с организациите на работодателите и на работниците на ефективност на системата за стажуване и на всяка друга система за обучаване на млади работници, както и на необходимата защита на младите работници като цяло.

Член 11

Право на опазване на здравето

1. премахване, доколкото е възможно, на причините за заболявания;

2. създаване на служби за консултации и образование с цел подобряване на здравето и развиване на чувство за индивидуална отговорност по въпросите на здравеопазването;

3. предотвратяване, доколкото е възможно, на епидемиите, ендемиите и на другите болести, както и на злополуки.

Член 12

Право на социално осигуряване

1. да създадат или поддържат система за социално осигуряване;

2. да поддържат системата за социално осигуряване на задоволително равнище, но не по-ниско от равнището, необходимо за ратифициране на Европейския кодекс за социално осигуряване;

3. да полагат усилия за постепенно повишаване на равнището на системата за социално осигуряване;

4. да предприемат стъпки, като сключват съответни двустранни и многостранни споразумения или по друг начин и при спазване на условията, предвидени в тези споразумения, за да обезпечат:

a) равно третиране на гражданите на другите договарящи страни с техните собствени граждани по отношение на правото на социално осигуряване, включително запазване на обезщетенията, предоставяни от законодателството в областта на социалното осигуряване, независимо от придвижванията на тези лица между териториите на договарящите страни;

b) предоставяне, поддържане и възстановяване на правото на социално осигуряване чрез такива средства, като присъединяване на периодите на осигуряване или трудов стаж, натрупани в съответствие със законодателството на която и да е от договарящите страни.

Член 13

С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на социална и медицинска помощ договарящите страни се задължават:

1. да осигурят необходимата помощ за всяко лице, което не разполага с достатъчно средства и което не е в състояние да си осигури тези средства със собствени сили или да ги получи от друг източник, в частност от обезщетения по схема за социално осигуряване, а в случай на болест - да му осигурят грижите, които се изискват от неговото състояние;

2. да гарантират, че политическите или социалните права на лицата, получаващи такава помощ, няма да бъдат ограничавани по тази причина;

3. да осигурят всекиму възможност да получава от компетентни държавни или частни служби такива съвети и лична помощ, каквито са необходими, за да се предотврати, отстрани или облекчи негова лична или семейна нужда;

4. да прилагат разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 на този член към намиращите се на законно основание на тяхна територия граждани на някоя от другите договарящи страни по същия начин, както по отношение на своите собствени граждани в съответствие със задълженията, произтичащи за договарящите страни от Европейската конвенция за социална и медицинска помощ, подписана в Париж на 11 декември 1953 г.

Член 14

Право на помощ от службите за социални грижи

1. да насърчават или организират дейността на служби, които биха съдействали чрез методите на социалната работа за благосъстоянието и развитието на отделните лица и групи в обществото, както и за тяхното приспособяване към социалната среда;

2. да поощряват участието на отделни лица и на доброволчески или други организации в създаването и дейността на такива служби.

Член 15

и участие в живота на обществото

С цел да осигурят на инвалидите, независимо от възрастта и причините за инвалидността, ефективно упражняване на правото на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото договарящите страни се задължават в частност:

1. да вземат необходимите мерки, за да осигурят на инвалидите професионално ориентиране, образование и професионално обучение в рамките на общите схеми, където това е възможно, а където не е възможно - чрез специализирани държавни или частни институции;

3. да съдействат за тяхното цялостно социално интегриране и участие в живота на обществото и по-специално чрез предприемане на мерки, включително технически помощни средства, с цел преодоляването на бариери в общуването и подвижността, както и осигуряване на достъп до транспорт, жилища, културни прояви и развлечения.

Член 16

Право на семейството на социална, правна и икономическа защита