Фигура 2-1 Стратегическа и нормативна рамка на транспортния сектор

В Бялата книга са формулирани 10 цели за постигане на конкурентоспособна и ефективна транспортна система, като целеви показатели за реализиране на намалението на емисии от парникови газове с 60 %:

1. 
   Намаляване наполовина на колите, използващи конвенционални горива в градския транспорт до 2030 г.; поетапното им изтегляне от употреба до 2050 г.; постигане на практически свободна от въглероден двуокис градска логистика в големите градове до 2030 г.
   
2. 
   Устойчивите горива с ниско съдържание на въглерод в авиацията да достигнат 40% до 2050 г.; също така до 2050 г. да се намалят емисиите на въглероден диоксид от корабни бункерни горива с 40% (ако е постижимо, и с 50 %).
   
3. 
   До 2030 г. 30 % от товарите в автомобилния транспорт над 300 км трябва да се прехвърлят към други видове транспорт, например железопътен или воден, и 50% до 2050 г., като се улесняват от ефективни и екологични товарни коридори. Постигането на тази цел също така ще изисква развитието на подходяща инфраструктура.
   
4. 
   До 2050 г. да се довърши европейската високоскоростна железопътна мрежа. До 2030 г. да се утрои дължината на наличната високоскоростна железопътна мрежа и да се поддържа гъста жп мрежа във всички държави-членки. До 2050 г. по-голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния трябва да се осъществява по релсов път.
   
5. 
   Пълноценно функционираща и покриваща целия ЕС мултимодална основна мрежа по програма TEN-T до 2030 г., висококачествена мрежа с голям капацитет до 2050 г. и съответния набор от информационни услуги.
   
6. 
   До 2050 г. всички централни мрежови летища да се свържат с железопътната мрежа, за предпочитане с високоскоростната; да се гарантира достатъчната връзка на всички централни мрежови пристанища със системите за железопътен превоз на товари и, където е възможно, с вътрешните водни пътища.
   
7. 
   Внедряване на модернизираната инфраструктура за управление на въздушния трафик (SESAR) в Европа до 2020 г. и завършване на Единното европейско авиационно пространство. Внедряване на еквивалентни системи за управление на сухопътния и водния транспорт (ERTMS, ITS, SSN и LRIT, RIS). Пускане в действие на Европейската глобална навигационна спътникова система (Галилео).
   
8. 
   Да се създаде рамката на европейска система за информация, управление и плащания в мултимодалния транспорт до 2020 г.
   
9. 
   Да се доближи до нула броят на загиналите в автомобилния транспорт до 2050 г. В съответствие с тази цел, ЕС се стреми да намали наполовина жертвите на пътни произшествия до 2020 г. ЕС да се утвърди като световен лидер в безопасността и сигурността на всички видове транспорт.
   
10. 
    Да се разшири приложението на принципите „потребителят плаща“ и „замърсителят плаща“, както и ангажирането на частния сектор в отстраняването на нарушенията (включително вредни субсидии), генерирането на приходи и осигуряването на финансиране за бъдещи транспортни инвестиции.
    

• 
  Стратегия „Европа 2020“
  

Стратегията „Европа 2020“ представлява политическата рамка за Европейския съюз до 2020 г., според която трябва да бъдат изпълнени пет основни цели в сферата на заетостта, научно­изследователската и развойна дейност, климата, енергетиката, образованието, социалното приобщаване и намаляването на бедността. Целите на стратегията са подкрепяни от седем водещи инициативи за „Интелигентен растеж“ (Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Съюз за иновации, Младежта в движение), „Устойчив растеж“ (Европа за ефективно използване на ресурсите, Индустриална политика за ерата на глобализацията и „Приобщаващ растеж“ (Програма за нови умения и работни места, Европейска платформа срещу бедността).

• 
  Регламент (ЕС) № 1303/2013
  

• 
  Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T)
  

• 
  направленията на Общоевропейските транспортни коридори („Рейнско-Дунавски” - вътрешноводен път р. Дунав, пристанища Видин и Русе и интермодален терминал в Русе; „Ориент/Източно-Средиземноморски” - железопътно и пътно трасе по направленията Видин - София - Кулата и София - Пловдив - Бургас/Свиленград (турска граница);
  
• 
  железопътното направление София - Горна Оряховица - Русе - Букурещ;
  
• 
  пътно направление София - Велико Търново - Русе - Букурещ.