Европейска транспортна политика

Изтегляне 262.57 Kb. страница 3/3 Дата 16.02.2023 Размер 262.57 Kb. #116621

Европейска транспортна политика

Навигация на страницата:

• МОРСКИ
• ЖЕЛЕЗОПЪТНИ-ПЪТНИ
• Бургас
• Видин
• Горна Оряховица
• Свиленград
• Фигура 3-1 Национални стратегически цели и приоритети за развитие на транспортния сектор Използвана литература: www.mtitc.government.bg

TEN-T мрежа	ЛЕТИЩА	МОРСКИ ПРИСТАНИЩА	ВЪТРЕШНОВОДНИ ПРИСТАНИЩА
ЖЕЛЕЗОПЪТНИ-ПЪТНИ ТЕРМИНАЛИ
Основна	София	Бургас	Русе	Горна Оряховица
				Пловдив
			Видин	Русе
				София
Разширена	Бургас	Варна	Лом	Драгоман
	Горна Оряховица		Оряхово
	Пловдив		Силистра	Свиленград
	Варна		Свищов

Възлите от основната и разширената мрежа на територията на Р. България са представени в таблица 2-1.

• 
  Обща стратегическа рамка на ЕС:
  

Общата стратегическа рамка (Приложение 1 към Регламент (ЕС) № 1303/2013) осигурява основата за по-добра координация между ЕСИФ и другите инструменти на ЕС.
Посредством ОСР политическите ангажименти, поети във връзка със стратегията „Европа 2020“, се съгласуват с реалните инвестиции и се насърчава интеграцията между фондовете. Рамката осигурява източник на стратегически насоки, които държавите членки и регионите да прилагат при програмирането на фондовете с оглед на специфичните си потребности, възможности и предизвикателства.

• 
  Рамкова програма “Хоризонт 2020”
  

„Хоризонт 2020“ е рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Приоритет „Обществени предизвикателства“ подкрепя научни изследвания и иновации в области като климат, околна среда и транспорт. Целта за интелигентен, екологичен и интегриран транспорт от програма „Хоризонт 2020“ разполага с бюджет за подпомагане на развитието на ресурсно ефективен транспорт, който щади околната среда.

• 
  Механизъм за свързване на Европа
  

Механизмът за свързване на Европа финансира проекти, които попълват липсващите звена в енергийната, транспортната и цифровата структура на Европа. Инструментът също така помага европейската икономика да стане по-зелена, като насърчава по-чистите видове транспорт, високоскоростните широколентови връзки и по-лесното използване на енергия от възобновяеми източници в съответствие със стратегията „Европа 2020“.
По МСЕ „Транспортен сектор“ ще бъдат съфинансирани проекти по TEN-T и проекти от „общ интерес“, като например инфраструктурни проекти с висока добавена стойност за ЕС. Тези инфраструктурни инвестиции могат да работят заедно с проекти, финансирани от ЕФРР, КФ и ЕЗФРСР, засягащи други части на основната мрежа TEN-T, както и разширената мрежа.

• 
  Споразумение за партньорство
  

Споразумението за партньорство с България е изготвено съобразно Общата стратегическа рамка на Европейския съюз, Специфичните препоръки на Съвета за 2012 г. и 2013 г. и Позицията на ЕК относно преговорите с Република България за програмен период 2014-2020 г.
В Споразумението за партньорство въз основа на критичните точки за развитие на България и идентифицираните предпоставки за растеж, в съответствие с целите на Стратегията Европа 2020, са формулирани четири стратегически приоритета за ЕСИФ през периода 2014-2020 г. Развитието на транспортния сектор е в обхвата на Приоритет 3 :„Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж“, който обхваща под-приоритетите:

1. 
   „Свързаност“ (външна и вътрешна);
   
2. 
   „Преминаване към нисковъглеродна икономика“;
   
3. 
   „Енергийна и ресурсна ефективност“;
   
4. 
   „Климат и климатични промени, превенция и управление на риска“;
   
5. 
   „Околна среда и опазване на природното богатство“.
   

В СП са включени тематичните цели, чрез които България ще допринася за целите на стратегия „Европа 2020“ за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж. Изборът е направен въз основа на три групи критерии: нужди за развитие, нормативни ангажименти като държава-членка и потенциал за развитие и възможности за постигане.
Предварителните условия, заложени в СП са изисквания за изпълнение на тематичните цели, които са предпоставка за получаване на финансова помощ за периода 2014 - 2020 г.

2. 
   НАЦИОНАЛНА ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА
   

Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020г.
Изразената в Стратегията мисия на транспортния сектор е „да съдейства за икономическото и социално развитие на страната, като:

• 
  Осигурява ефикасен ( с максимални ползи), ефективен ( с минимални разходи) и устойчив (с минимални външни влияния) транспорт;
  
• 
  Подпомага балансираното регионално развитие;
  
• 
  Съдейства за пълноценното интегриране на страната в Европейските структури, отчитайки кръстопътното положение на България и нейния транзитен потенциал.“
  

Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор до 2020 г. са:

• 
  Постигане на икономическа ефективност;
  
• 
  Развитие на устойчив транспортен сектор;
  
• 
  Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.
  

Стратегическите приоритети на транспортния сектор до 2020 г. са:

• 
  Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Интегриране на българската транспортна система в европейската;
  
• 
  Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда;
  
• 
  Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния
  

сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;

• 
  Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;
  
• 
  Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта;
  
• 
  Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната;
  
• 
  Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.
  

Стратегическият документ определя и основните приоритети и мерки, които е необходимо да се изпълняват до 2020 г. Визията е към 2020 г. Република България да притежава модерна, безопасна и сигурна транспортна система, която да удовлетворява потребностите за качествен и безопасен транспорт.

• 
  Общ генерален план за транспорта на България
  

Общият генерален план за транспорта на България (ОГПТ) е разработен на базата на стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020г.

В изготвена през 2014 г. оценка на ОГПТ са идентифицирани пропуски, свързани с необходимостта да се осигури по-добра връзка между целите, проблемите и мерките, да се обърне по-голямо внимание на организационните и оперативните мерки, както и на изискванията за изграждане на административен капацитет в областта на транспорта.Необходима е обща актуализация на анализа и оценките, като се използват актуални транспортни данни и документи в областта на транспортната политика. Актуализираният сценарий ще допринесе за идентифицирането на приоритетните инвестиции по основната и широкообхватната TEN-T мрежа с хоризонт до 2020 г. и 2030 г.

• 
  Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“
  

Стратегията на ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) 2014-2020 осигурява приемственост и логична последователност на инвестициите от програмния период 2007-2013 г., което гарантира завършването на направленията, в които вече е инвестирано.

В ОПТТИ са формулирани следните приоритетни оси :

1. 
   „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната” Трансевропейска транспортна мрежа”.
   
2. 
   „Развитие на пътната инфраструктура по „основната” и „разширената” Трансевропейска транспортна мрежа”.
   
3. 
   „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт”.
   
4. 
   „Иновации в управлението и услугите - внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта”
   
5. 
   „Техническа помощ“.
   

Заедно с предвидените по ОПТТИ 2014-2020 инвестиции, за посрещане на част от нуждите ще бъдат ползвани възможностите на ПЧП, по-специално за развитието на летищата и пристанищата.Инвестициите, свързани с развитието на въздушния, речния и морският транспорт, предвидени за финансиране по ОПТТИ, са насочени изцяло към създаване и/или развитие на интелигентни системи за подобряване на услугите и управлението на въздушния, речния и морския транспорт.

За постигане на общата цел на ОПТТИ 2014-2020 г. и съответно на инвестиционните приоритети са формулирани седем специфични цели :

1. 
   Първата специфична цел е „Привличане на пътнически и товарен трафик чрез подобряване на качеството на железопътната инфраструктура по Трансевропейската транспортна мрежа”.
   
2. 
   Втората специфична цел е „Отстраняване на „тесните места” по пътната Трансевропейска транспортна мрежа“.
   
3. 
   Третата специфична цел е „Увеличение на използването на интермодален транспорт“.
   
4. 
   Четвъртата специфична цел е „Увеличение на използването на метро”.
   
5. 
   Петата специфична цел е „Подобряване на управлението на транспорта чрез внедряване на иновативни системи”.
   
6. 
   Шестата специфична цел е „Подобряване на управлението на железопътната мрежа“.
   
7. 
   Седмата специфична цел е „Осигуряване на необходимите условия за успешно приключване на ОПТ 2007-2013 и за изпълнение на ОПТТИ 2014-2020, повишаване на административния капацитет и публичната подкрепа“.
   

3. 
   НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ
   

При определяне на стратегическите цели и приоритети са разгледани и са взети предвид и национални стратегически документи, които имат връзка с развитието на транспортния сектор и те са :

• 
  Национална програма за развитие "България 2020";
  

НПР БГ2020 е дългосрочен национален програмен документ за развитието на Република България, който е база за програмирането на стратегически документи във връзка с изпълнението както на националните политики, така и на политиките на ЕС. Обхватът на документа е обуславен както от националната, така и от европейската стратегическа рамка и тяхната съгласуваност.

Визията е към 2020 г. България да e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.
Дефинирани са три основни стратегически цели и осем стратегически приоритета.
Непосредствено с транспортния сектор са свързани стратегическа цел 2 „Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението“ и свързаните с нея приоритети:

1. 
   Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
   
2. 
   Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
   
3. 
   Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.
   
4. 
   Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
   
5. 
   Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 - 2022 г.
   

НСРР дефинира стратегическата рамка на държавната регионална политика и поставя териториално обвързани цели и механизми за постигането им.
Главната стратегическа цел на НСРР е „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие, базирано на използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект.”
В НСРР са дефинирани четири стратегически цели, свързани в различна степен и в различни аспекти с развитието на транспортната система:

1. 
   Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда.
   
2. 
   Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал.
   
3. 
   Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество.
   
4. 
   Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.
   

Пряко насочени към развитие на транспортната система са следните приоритети в рамките на стратегическите цели:

• 
  ПРИОРИТЕТ 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа за повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес.
  
• 
  ПРИОРИТЕТ 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите.
  
• 
  ПРИОРИТЕТ 3.1 Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии.
  
• 
  ПРИОРИТЕТ 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, включително за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво.
  
• 
  ПРИОРИТЕТ 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната мрежа от градове.
  
• 
  ПРИОРИТЕТ 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план, включително с големите градски центрове в съседните страни.
  
• 
  Национална програма за реформи
  

Националната програма за реформи (НПР) е изготвена в изпълнение на стратегия „Европа 2020" и в рамките на инструмента за по-добра координация на икономическите политики в ЕС - „Европейски семестър". Документът включва мерки за изпълнение на препоръките и отстраняване на констатираните пропуски в Националния доклад за България и политики за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Направен е преглед на изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“ към които се отнасят увеличаване на дела на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление на транспорта, потребление на електрическа енергия и биогорива от ново поколение и ограничаване на увеличението на нивата на парникови газове (GHG). Представена е връзката между приоритетите във финансирането на ЕСИФ за периода 2014-2020 г. с идентифицираните предизвикателства в Националния доклад за България за 2016 г., СП за 2015 г. и изпълнението на НЦ по Стратегия „Европа 2020“.

4. 
   НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ
   

Определените стратегически цели са насочени към реализиране на мисията на транспортният сектор и визията за неговото развитие, формулирани в Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.
Приоритетите в рамките на всяка стратегическа цел са насочени към постигане на целите и приоритетите на ОПТТИ за периода 2014 - 2020 г. Същевременно стратегическите цели и приоритети отчитат предизвикателствата пред транспортния сектор в контекста на транспортната политика на ЕС до 2030 г. и идентифицираните в анализите проблеми на националната транспортна система.
При дефиниране на стратегическите цели са спазени следните изисквания и критерии:

• 
  съответствие с Общата транспортна политика, стратегическите и нормативни документи на ЕС;
  
• 
  съответствие с Националната транспортна политика и с националните стратегически и нормативни документи;
  
• 
  насоченост към постигане на основната цел- устойчиво развитие на транспортния сектор;
  
• 
  да покриват икономическите, екологичните и социалните аспекти на развитието на транспортната система;
  
• 
  съответствие с приоритетите и изискванията, заложени в Предварителните условия на Европейската комисия за усвояване на европейските фондове в периода 2014 - 2020 г., както и в регламентите за Трансевропейската транспортна мрежа;
  
• 
  да отговарят на приложимите тематични предварителни условия, поети като ангажимент в Споразумението за партньорство;
  
• 
  да отговарят на изискванията за добре формулирани цели;
  
• 
  да обхващат всички видове транспорт и взаимодействието между тях.
  

Дефинираните стратегически цели на Интегрираната транспортна стратегия за периода до 2030г. и определените приоритети за тяхното постигане са представени в фигура 3-1.


Фигура 3-1 Национални стратегически цели и приоритети за развитие на транспортния сектор

Използвана литература: www.mtitc.government.bg

Изтегляне 262.57 Kb.

Сподели с приятели: