Кръговата икономика в контекста на потреблението

Едва 40% от потребителите в страната разпознават задължителните маркировки за енергийна ефективност и само 10% - доброволните екологични маркировки. Не се познават правилата за ползването им, сертификационните схеми и възможностите за контрол. Това налага необходимостта от допълнителна информация и обучения за екологичните маркировки и тяхното значение. Обученията трябва да бъдат насочени целево към различните възрастови и социални групи. Това дава възможност в тези дейности да се включат както училищата, университетите, така и организациите за защита на потребителите.

Наличието на информационна асиметрия от своя страна пречи на развитието на пазара на продукти с екологични характеристики в страната. Потребителите проявяват слаб интерес към екологичните продукти, в резултат на което предлагането им е твърде ниско. Ограниченото проникване на пазара на екологични продукти, в съчетание със слабата информираност на българските потребители, открива вратата за появата на нерегламентирани екомаркировки.

Високите нагласи на обществото към необходимостта от опазване на околната среда могат да бъдат използвани за повишаване ангажираността към такива дейности водещи към кръгова икономика, като закупуване на продукти втора ръка, ремонт, споделяне или наемане на продукти.

Един от начините това да бъде направено е чрез информационни кампании или дейности фокусирани върху образованието на младите хора, като включване на подходящи теми в учебните програми в училищата. Повишаване на информираността на потребителите за пазара на продукти втора употреба, отдаване под наем/лизинг и ремонт може да бъде постигнато и чрез създаване на електронни платформи.

Потребителите обикновено са готови да ремонтират повредени продукти, но могат лесно да се откажат от тези си намерения, ако ремонтът е свързан с повече усилия в сравнение с подмяната на продукта. Разширяване пазара на услуги за поправка и ремонт чрез стимулиране на фирмите с подобни дейности, както и чрез осигуряване на услуги за поправка и ремонт на ключови места в градовете, в т. нар центрове за повторна употреба, ще направи този тип услуги достъпни и предпочитани. В същото време, това е възможност да се подобри достъпа до заетост и обучения за придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация за ремонтна дейност на хора от уязвимите групи.

Публичният сектор чрез прилагането на „зелени“ критерии в обществените поръчки би могъл да стимулира пазара на екологични продукти в страната. В същото време относителният дял на ‚зелени“ обществени поръчки е едва между 5 – 7%. Основните проблеми се свързват със слабата информираност у възложителите, които не са добре запознати с изискванията за екологични стоки, услуги и системи за управление на околната среда. За решаването на проблема могат да се организират обучения на служители на централната и местна власт по отношение на включване на „зелени“ критерии по продуктови групи в обществените поръчки, както и създаване на виртуално пространство за обмяна на добри практики.

Проучванията показват, че гражданите имат положителни нагласи към разделното събиране на отпадъци, но с реалните си действия не ги потвърждават. Едва около една четвърт от жителите в общините обхванати от тези системи събират разделно натрупаните отпадъци от опаковки. В голяма част от случаите гражданите не са информирани за съществуването на площадките за разделно събиране в общината и не предприемат действия да се възползват от тази възможност за изхвърляне на едрогабаритни отпадъци. Слабата мотивация на гражданите може да бъде коригирана чрез финансови инструменти, ако таксата битов отпадък се обвърже с реалното количество и обем на изхвърления отпадък. Ефективното разделно събиране може да се постигне и чрез подобряване на инфраструктурата, като се предвиди възможност за разделяне на биологичните отпадъци и се популяризира дейността на площадките за разделно събиране.