Европейски съвет председател

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ПРЕДСЕДАТЕЛ		BG
Брюксел, 1 март 2012 г. (OR. en)
EUCO 36/12
PRESSE 85 PR PCE 30
Реч на Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет, по случай подновяването на мандата му

Приемам с удоволствие. Да служа на Европа днес, в тези решителни времена, е привилегия, но също и голяма отговорност. Искам да ви благодаря за оказаното доверие. За мен това е вот на доверие за начина, по който работим заедно.

Благодаря ви също и за отправената покана да председателствам заседанията на срещите на високо равнище на държавите от еврозоната — приемам тази покана. Специално благодаря на Хеле Торнинг-Шмит и на Жан Клод Юнкер за проведените с вас консултации през изминалите седмици и за председателстването на дебатите, довели до преизбирането ми.

Тъй като длъжността постоянен председател на Европейския съвет е само на две години, надявам се да ми позволите сега, между тези два мандата, да споделя някои мисли във връзка с тази роля, породени от придобития опит и с поглед към бъдещето.

Всички знаем, че началото съвпадна с кризата на държавния дълг, която се разрази скоро след встъпването ми в длъжност. Кризата беше определяща за работата ни и заеманата от мен длъжност. Постарах се максимално да оползотворя приемствеността на мандата, което ни позволи да не загубим ориентация в тази сложна обстановка.

В известен смисъл моята задача е да бъда пазител на доверието: да насърчавам взаимното разбирателство между нас, събралите се около тази маса — ние, които съзнаваме, че наш дълг е да опазим доверието на гражданите в Европейския съюз.

Сещам се как, когато бях избран за пръв път, един колега ме попита на шега какво ще правя във времето между четирите годишни заседания на Европейския съвет, установени в Договора! Е, днес вече знаем ... Ролята ми беше оформена основно от събитията, от кризата на държавния дълг.

Кризата беше безпрецедентна по тежестта и размерите си. Наложи се да ремонтираме кораба си по време на буря. Необходими бяха драстични решения. Опитахме се да вникнем в най-дълбоките причини за кризата. Всички работихме за намаляване на дълговете и дефицитите в страните ни. За повишаване на конкурентоспособността на икономиките ни. За да си помогнем взаимно и да останем единни. Някои от бившите ни колеги поставиха общите интереси на Европа, както и дългосрочните интереси на собствената си държава, над популярността си в страната, дори с цената на това да се разделят с поста си. Тяхната смелост и държавническо поведение заслужават уважението ни.

В хода на тези събития осъзнахме колко зависими сме станали един от друг и вече извличаме поуките от това. Дълъг път извървяхме — от Специалната група за икономическото управление, която ме поканихте да председателствам преди две години, до договора за фискалния пакт, който предстои да бъде подписан утре. Европейският съюз вече разполага с много по-добри средства да се справи с настоящата криза, както и за да предотврати възникването на подобни ситуации в бъдеще.

Докато се борехме с тези предизвикателства, се наложи също да адаптираме и начините на работа на Съюза. Това беше от полза не само за непосредствената работа по преодоляването на кризата, но съм убеден, че ще даде на Съюза възможност в бъдеще да изпълни политическото си предназначение.

В качеството ми на пазител на единството на 27-те, през цялото време настоявах за активно участие на всички държави членки, всичките 27, дори когато ставаше въпрос за 17-те държави от еврозоната, както и за участието на всички институции. Моята цел е да вземаме решения, които всеки един от нас да подкрепя и да отстоява в собствената си държава. За това е необходимо време, но и — което е още по-важно — доверие.

Постарах се да установя връзки на доверие с всички вас, включително и с вашите правителства, с институционалните участници в Брюксел, особено с председателя на Комисията, както и с нашите партньори по целия свят.

В качеството ми на председател, смятам за мой дълг да осигуря възможност на Европейския съвет да играе своята роля при определяне на общите политически насоки и приоритети на Съюза. Да бъде двигател на нашата работа, да допринася за сближаването и общото съгласие. Също, на наше равнище, да осигурява външното представителство на Съюза, например в Г-8 и Г-20.

По време на втория си мандат възнамерявам да остана верен на своя стил и методи на работа. Винаги съм действал в духа на Договора и ще продължа по същия начин. Както знаете, за мен най-важно е постигането на резултати. Ще използвам приемствеността на мандата си, за да гарантирам, че решенията, договорени около тази маса, ще доведат до резултати, че всички ние ще се окажем достойни за нашите индивидуални и колективни ангажименти.

Относно бъдещето, едва ли ще е изненада, че главният ми приоритет ще остане икономиката. Нашата икономика е от жизнено значение. Без силна икономическа база нашите социални модели и държави със социална сигурност са изложени на риск и ние няма да можем да играем роля на световната сцена.

Вече жънем първите успехи на нашата работа по стабилизирането на еврозоната, например във връзка с по-ниските лихвени проценти. Необходимо е обаче повече. Заедно трябва да върнем Европа на пътя към структурен растеж и работни места. Да реализираме пълния потенциал на нашия голям пазар. Да използваме централния бюджет на ЕС за насърчаване на конкурентоспособността и заетостта. Да инвестираме в иновации, образование и зелени технологии, точно когато намаляваме дефицитите.

Трябва да осигурим положителна перспектива за работни места и благополучие, по честен и справедлив начин. Трябва да убедим хората в цяла Европа, че техните лишения в тези години на криза не са напразни, че те водят до резултати, че в крайна сметка еврозоната ще стане по-силна: това трябва да е най-голямата ни грижа. Това е единственият начин да спечелим сърцата и умовете на европейците.

Никога повече не бива да допускаме подобна криза. Гаранциите за това трябва да бъдат наследството, което ще оставим. Думата „Европа“ отдавна е знак на надежда, въплъщение на мир и благополучие. В сегашната криза това уравнение беше подложено на изпитание. Моята и нашата задача е Европа отново да стане символ на надеждата. За по-добро бъдеще за всички нас.

Нека да не забравяме, че поради несравнимото си благополучие и стабилност нашият континент запазва пълната си притегателна сила. Скоро Хърватия ще се присъедини към Съюза, а Сърбия взе смели решения, за да придобие статут на страна кандидатка. Европейската принадлежност на Западните Балкани е нещо, на което аз много държа. Без да преувеличаваме възможностите, с които разполагаме, трябва да действаме единно винаги когато нашите интереси и нашите ценности — особено демократичните ценности — са поставени на карта, и на първо място в съседните ни държави. Оттук започва доверието в нас.

Събитията по време на Арабската пролет показват, че хората в цял свят споделят тези стремежи. Решителните действия на Европа в Либия показаха как можем да направим значителен принос. По отношение на местата на напрежение и вълнения, като например Сирия или Иран, ние, 27-те, сме единни, като дори заемаме водеща роля. В това отношение Европа също трябва да остане символ на надеждата.

Да се продължи работата в полза на Европа в този решаващ момент е привилегия. Някои казват, че кризата подкопавала Съюза. Аз виждам нещо друго около тази маса: чувство на обща отговорност, политическа решителност да продължим заедно пътя си.

Знам, че всички вие споделяте дълбокото ми убеждение, че еврото и Съюзът са необратими проекти. Те подкрепят и въплъщават идеалите на един мирен, процъфтяващ и демократичен континент. Наш дълг е да продължим това историческо начинание.