Език и общество езикът като обществено явление

ЕЗИК И ОБЩЕСТВО

Езикът като обществено явление

1. 
   Натуралистичното направление (Август Шлайхер) разглежда езика като най-висш природен организъм, своеобразен биологичен обект.
   
2. 
   Младограматическото направление (Херман Остхоф, Карл Бругман, Херман Паул, Шахматов) разглежда езика като психофизична дейност на индивида.
   
3. 
   Идеалистическата неофилология (Карл Фослер) представя езика като творчески акт на надарената личност.
   
4. 
   Неолингвистите (Джулиано Бонфанте, Джулио Бертони, Матео Бартели) разглеждат езика като израз на непрекъснато художествено творчество.
   
5. 
   Американските бихейвиористи (Леонард Блумфийлд) разглеждат езика като една от формите на човешкото поведение.
   

Ако пък по силата на историческите събития, на определени социални, икономически, политически, културни и други фактори, дадена човешка формация е обречена на изчезване, асимилация, заедно с нея се загубва и нейният език. Обикновено преди това се минава през няколко етапа като сферата на употребата на съответния език се ограничава все повече. Така че под смърт на даден език ще разбираме неговото отмиране в резултат на насилственото ликвидиране или поглъщането на съответния човешки колектив или вследствие на приобщаването на една народностна група към друга по ненасилствен път.

В далечното минало част от Балканския полуостров е била обитавана от един многоброен народ- траките. Техният език се отнася към индоевропейското езиково семейство. Археологичните находки в нашите земи, както и съобщенията у античните автори говорят за развита материална култура и за забележително изкуство у траките. Преживяла немалко военни стълкновения (с перси, скити, келти и др.) Тракия била изправена пред голяма опасност от страна на Рим. В продължение на повече от век и половина траките отстоявали своята независимост, но през 46г. паднали под римска власт. С течение на времето главното тракийско население се романизирало или елинизирано. В последствие по-голямата част от траките била асимилирана от огромната славянска маса заляла Балканския полуостров и се включила като един от компонентите на формиращия се български народ. Тракийският език постепенно престанал да съществува като средство за общуване и умрял. Останали няколко надписа, стотици географски и лични имена, няколко десетки глоси, т.е. думи, изрично указани като тракийски в произведенията на антични автори.

Превратностите на историческата съдба на много племена и народи са довели в различните епохи до отмирането на редица езици, езикови подгрупи и цели групи езици. Например са престанали да служат като средство за общуване, някои от тях в далечното минало, а други от едва един-два века и по-малко, следните езици:

• 
  от индоевропейското семейство – цялата галска подгрупа на келтските езици, езиците от източната подгрупа на терианските езици (готски, вандалски, бургундски), някои славянски езици (полапски, словински), далматински от романската група, някои ирански езици (авестийски, хорезмийски, скитски), старопруски от балтийската група, някои древни езици на Балканския полуостров и в Мала Азия;
  
• 
  от семито-хамитското семейство – финикийски, акадски и други от тюркското семейство;
  
• 
  прабългарски, печенезки, узки и др.
  

Изчезването на езика обикновено се предшества от период на билингвизъм (двуезичие) на съответното население. Билингвизмът като явление е резултат от определени контакти и отношения между народите, от етногенетичните процеси, и е доказателство за връзките между историята на даден народ и историята на езика му. Той е съществувал в миналото, но е присъщ на съвременната епоха.