Файлове и каталози Общи положения
Изтегляне 119.21 Kb.
|
Свързани:
SNMP Методи за анализ и мониторинг на мрежовия трафик
- Навигация на страницата:
- Фиг. 6.2. Типове файлове: (а) изпълним файл; (б) архивен файл.
| заглавие
текст данни релокационни битове таблица на символите Заглавието на файла се състои от: идентификатор на файла – „магическо число” размер на текста размер на данните размер на релокационния блок размер на таблицата със символите адрес на входната точка на изпълнимия файл флагове След заглавието следва текста на програмата и данните. Те се зараждат в оперативната памет и се настройват за работа по входния адрес с помощта на битовете за релаксация. Таблицата със символите се използва за настройка. Фиг. 6.2. Типове файлове: (а) изпълним файл; (б) архивен файл. Вторият пример за двоичен файл представлява архивен файл от UNIX. Той се състои от компилирани библиотечни процедури. Всяка процедура започва със заглавие състоящо се от име на модула, дата на създаване, собственик на файла, код за защита и размер. Обикновено приложните програми, разпознават типа на файла по името на разширението в съответствие с общоприетите норми. Например, файловете с разширение .c, .pas, .txt са ASCCII файлове, файловете с разширение .exe са изпълними, файловете с разширения .obj, .zip са бинарни и т.н. Видове достъп В старите операционни системи се използва само последователен достъп. Файловете могат да бъдат прочетени само от началото към края последователно четейки байт по байт, ред по ред или запис по запис. Такъв метод за достъп се използва, ако файлът е записан на магнитна лента. С появата на дисковете става възможно да се четат байтовете или записите на файла в произволен ред или да се направи достъп към запис по ключ. Файлове, на които записите могат да се прочетат в произволен ред се наричат файлове с произволен достъп. За достъп в произволна позиция на файла се използва операцията seek, чрез което специален указател се позиционира в началото на необходимия запис за четене. След всяка операция read се прочита един запис. Указателят се позиционира в началото на следващия запис. Подобна логическа структура имат файловете в много файлови системи, например в UNIX и MS-DOS. Тази схема осигурява максимална гъвкавост и универсалност. В частност, много системи за управление на данни съхраняват своите бази данни в обикновени файлове. В първия вид файлове с произволен достъп записите са с фиксирана дължина. Всички записи имат еднаква вътрешна структура. Другият вид файлове са с променлива дължина на записа. Всеки запис съдържа ключово поле с фиксирана позиция вътре в записа. (фиг. 6.3.) Базовата операция в случая е четене на запис с определена стойност на ключа. Записите се разполагат във файла последователно, например, сортирани по стойностите на ключовото поле. Методът за достъп до записите на последователния файл се реализира по стойностите на ключовото поле. Методът се нарича индексно-последователен.
r1 r2 r3 Изтегляне 119.21 Kb. Сподели с приятели:
|