Фиг. 6.3. Файл, състоящ се от записи с променлива дължина Ускоряване на достъпа във файла се осъществява чрез създаване на индексен файл. Индексът обикновено се намира на същото устройство, на което се намира и самият файл.
Индексът се състои от идентификатор и адрес на разположението на дадения запис. За намиране на записа, отначало се прави обръщение към индекса, откъдето се намира указателя към търсения запис.
Такива файлове се наричат индексни, а методът за достъп – достъп с използване на индекс. Да предположим, че имаме голям несортиран файл, съдържащ списък със служители във фирма трябва да се намери служителя на фирмата по неговата фамилия. На фиг. 6.4. е дадена илюстрация на решаването на дадения проблем чрез организиране на метод за достъп към файла с използване на индекс.
Главният фактор за увеличаване на скоростта за достъп е наличието на излишък в данните.
Методът за разделяне на дисковото устройство с помощта на индексни възли се използва в различни операционни системи. Използва се дървовидна организация на блоковете, при което, блоковете, които са файлове се представят във вид на листа в дървовидната структура, а всеки вътрешен възел съдържа указатели към множеството блокове на файла. За големите файлове индексът може да бъде прекалено голям. В този случай се създава индекс на индексния файл (блокове на междинното ниво или блокове с косвена адресация).
