Факултативност на акспектуално-темпоралните показатели в съвременния китайски език

Представената за защита дисертационна разработка на Антония Димова Цанкова е структурирана като увод, четири глави, заключение, списък на използвани означения и съкращение и библиография, съдържаща 244 източника на български, руски, английски и китайски език, общо в 270 страници. Глава четвърта, която анализира постигнатото в експерименталното изследване на употребата на аспектуално-темпоралните показатели, е снабдена с диаграми и таблици за резултатите от това изследване.

До тук правя обективно описание на респектиращата разработка. Сложността на разглежданите проблеми проличава дори само от това, че в тяхното разрешаване на практика (а и в теория) важно място заема факултативността, интуитивността, индивидуалната избирателност. А интуитивността може да действа тогава, когато има достатъчно практическа основа, върху която тя да се движи в търсене на подходящия вариант, а така също, когато е налице достатъчна степен на автоматизиране в употребата на едни или други граматични показатели. И това трябва да се осъществява на ниво „глаголна лексема, ядреносинтактично ниво, контекстуално-независимо просто изречение, стандартни синтактични конструкции, сложно изречение, цялостен дискурс и контекст.” За носители на езика тази йерархия е просто естествено състояние на езиковата практика. Но едно от предназначенията на този труд е приложението на неговите методи и резултати в обучението на чужденци, които най-често в овладяването на китайския език започват от нулево равнище. Допълнителна сложност се добавя, ако родният език на обучаваните се характеризира със сложна система от видо-времеви категории, както е в българския език.

Тези констатации обвързват изследователските постижения на труда с практиката на езиковото обучение, но в никакъв случай не омаловажават теоретичните постановки и изводи, авторката сама обръща внимание на това, че работи „на основата на най-новите изследвания в аспектологията, функционалната лингвистика и прагматиката”. Трябва да отбележа, че потапянето ми в текста на изложението ме накара да се почувствам „нерешителна, сякаш зиме минавам през река”, по израза на древен китайски мислител. Защото текстът е наситен с професионална терминология, и това не е демонстрация на наукообразие, както се случва понякога, а просто работна среда, която демонстрира равнище на изследователска робота.

Още нещо ме кара да обърна специално внимание на тази страна на дисертацията: щастливата възможност за авторката да осъществява изследователската си работа в контакт с такъв световноизвестен специалист в областта на лингвистиката и китаистиката като доц. Яхонтов, контакт, датиращ още от времето на нейната студентска подготовка.

Експерименталната страна на разработката е още един момент, който привлича вниманието с подбора на контингента участници. Както става ясно от текста, това са носители на езика на високо и най-високо равнище, поради което авторката може да разчита на „собственото им езиково чувство”, за да получи най-точни и показателни резултати. Може би в по-нататъшни изследвания тя би приложила и използване на участници в експеримента, подбирани по вертикален разрез на обществото? Най-вероятно и тук интуитивното чувство за език няма да им измени, но би било интересно да се наблюдава въздействието на надезиковите фактори.

Дисертацията предлага разработване на нова методология при установяване границите на вариране в употребата на аспектуално-темпоралните показатели „лъ”, „гуо”, „джъ”, факултативността при тяхната употреба, въздействието на индивидуалното, субективното начало при този процес, ролята на надезиковите фактори – и в крайна сметка нови възможности, нов подход в методиката при преподаване на тези форми.

Сериозността на темата на подхода към отделните проблеми, прилагането на нови методологии в изследването дават като резултат научен труд с висока теоретична и практическа стойност. Затова си позволявам да препоръчам на уважаемото Научно жури да присъди на кандидатката Антония Димова Цанкова образователната и научна степeн „доктор”. Освен това смятам, че е много важно тази разработка да стане достояние на повече колеги, не само китаисти, и предлагам след одобряването й тя да бъде предвидена за отпечатване. Мисля, че и степента „доктор”, и едно такова издание несъмнено ще обогатят китаистиката.