Факултет „Финансово-счетоводен“ специалност „Счетоводство“
Класификация на концесионните сделки според режима за предоставяне на концесия
Изтегляне 134.78 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Признаване на концесията за счетоводен обект.
| Класификация на концесионните сделки според режима за предоставяне на концесия
Известни са два основни подхода на регламентиране на режима на предоставяне на концесия: лицензионен и договорен. Характерните особености за двата режима вече бяха изложени, поради което ще бъде отбелязано само по-важното. За лицензионния (разрешителния) режим е характерно административно производство за възникване на концесионни отношения. Компетентният орган не договаря, а разрешава концесионна дейност и действията му подлежат на административен контрол. Предоставеното право на експлоатация се определя по преценка на компетентния орган при утвърден лицензионен режим. Лицензодателят в лицето на държавата има право да определя предоставените дейности, както и правилата и изискванията за работа на концесионера по своя преценка в рамките на оперативна самостоятелност, която му предоставя законът. При договорния режим между компетентния държавен орган и концесионера се сключва договор за възмездно, срочно предоставяне на особено право на ползване на обекти, изключителна държавна собственост. За разлика от лицензионния режим при договорния страните са равнопоставени и действат въз основа на постигнат консенсус в рамките на закона. Последващите действия на концедента подлежат на съдебен, а не на административен контрол. Признаване на концесията за счетоводен обект. От счетоводна гледна точка концесията (концесионното право) се разглежда като нематериален актив, придобит и контролиран от концесионера, с цел реализиране на бъдещи икономически ползи. Приема се, че концесионерът притежава право на експлоатация върху активи, собственост на държавата, община или публичноправен партньор. Концесионерът не притежава материалните активи, обект на публично-частното партньорство, като мини, кариери, пътища, летища, паркове и други, но притежава особен вид права върху тях, които позволяват придобиване на икономически ползи. Именно тези ползи следва да бъдат представени като нематериален ресурс, който увеличава имуществото на предприятието. В съответствие с националното законодателство дълготрайните нематериални активи (ДНА) са установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които: а) нямат физическа субстанция, въпреки че могат да се съдържат във физическа субстанция или носителят им може да има физическа субстанция; б) имат голямо значение при употребата им; в) от използването им се очаква икономическа изгода вследствие на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. Международният стандарт е по-лаконичен и дава следното определение: актив, който е без физическа субстанция, но е разграничим, предприятието упражнява контрол над ресурса и може да се докаже съществуване на бъдещи икономически ползи. За да бъде обект на отчитане даден нематериален актив, той трябва да покрива възприетите прагови критерии за признаване. Признаването на концесията за счетоводни цели изисква тя да покрива следните прагови критерии: да са разграничими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието; да нямат физическа субстанция (въпреки че носителят им може да има физическа субстанция); да могат надеждно да бъдат оценени при придобиването им; да са от съществено значение при употребата им; да се очаква бъдеща икономическа изгода от използването им. Признаването на концесията за счетоводни цели изисква тя да отговаря на определението за дълготрайни нематериални активи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, както и на критериите за признаване, а именно: разграничимост на актива; контрол от страна на предприятието; получаване на бъдеща икономическа изгода; възможност цената на придобиване на актива да бъде надеждно измерена (достоверно оценена). Едно предприятие може да признае концесионния договор като отделен нематериален актив, ако отговаря на изискванията съгласно МСС 38 “Нематериални активи” като разграничим непаричен актив без физическа субстанция, който възниква от договорни или други законови права. Стандартът изисква полезният живот на нематериален актив, произтичащ от договорни или други законови права, да не превишава срока на тези права, като може да бъде и по-кратък, в зависимост от периода, през който се очаква активът да бъде използван от предприятието; същевременно, ако правата са прехвърлени за ограничен срок, който може да бъде подновен, полезният живот следва да включва периода(ите) за подновяване само ако са налице доказателства в подкрепа на подновяването от страна на предприятието без съществени разходи. Изтегляне 134.78 Kb. Сподели с приятели:
|