- N2 – 78%
- O2 – 21%
- Ar, CO2 и др. – до 1%
- Серни съединения(пресметнати като сяра) – не повече от 0,05 мг/нм3
- Хлор – не повече от 0,01 мг/нм3
- Фосфати (пресметнати като РО4-3) – не повече от 0,01 мг/нм3
Въздухът трябва да бъде без примеси от масла, прах, съединения на арсена, селена.
Азот – безцветен газ, без мирис, не гори и не поддържа горенето. При повишени концентрации предизвиква задушаване. Използва се при пуск и спиране на агрегата, създаване на азотни възглавници, за обдухване на термодвойките на реактора за вторичен реформинг поз.110, за предпазване от окисление на възстановените катализатори.Съдържание на кислород О2 в азота - не повече от 0,02%. Налягане - от 3,5 до 6 атм. Изисква се постоянно наличие.
Захранваща деаерирана вода,постъпваща в паросборника
Състав:
- обща твърдост – не повече от 1 мкг-екв/кг
- силиций (пресметнато като SiO2) – не повече от 20 мкг/кг
- желязо Fe – не повече от 30 мкг/кг
- мед Cu – не повече от 20 мкг/кг
- рН – от 9 до 9,5
- разтворен кислород О2 – не повече от 7 мкг/кг
- електропроводимост – не повече от 0,5 микросименс
- хидразин-хидрат – от 30 до 100 мкг/кг
- азотни окиси (NO2 + NO3) – не повече от 20 мкг/кг
- масла – не повече от 0,3 мг/кг
- амоняк NH3 – не повече от 1000 мкг/кг
Хидразин-хидрат N2H4:H2O – безцветна течност, по мирис наподобяваща амоняк. Употребява се за свързване на свободния кислород, разтворен в захранващата вода за производство на пара.
N2H4:H2O + O2 → N2 + 3H2O
Тринатриев фосфат Na3PO4:12H2O – бяло или оцветено в жълт или розов цвят кристално вещество. Ускорява процесите на утаяване на солите, определящи твърдостта на водата, като образува с тях ситно разпръсната утайка, която създава многобройни центрове на кристализация на отделящите се от разтвора утайки.
По този начин утайките не могат да се отложат по стените на котела като котлен камък и се изхвърлят с периодичните продувки на котела.
Сподели с приятели: |
