Втората тенденция се отнася до развитието на книжовното творчество в духа на утвърждаване на християнските ценности. И при създаването и организирането на образованието и просветата в книжовните школи Църквата има водеща роля, както и при възприемането на този модел от Източноправославната християнска общност. Книжовно творчество има за основна цел да утвърждава нормите на християнската ценностна система сред народа. Съчиненията на старобългарските книжовници разпространяват сред новопокръстените българи основните начала на християнската просвета и морални ценности, съдържащи се в
Стария и Новия Завет и богослужебни книги. Българските интелектуалци изпълняват мисията си на духовни просветители и чрез преводите на ариографски творби,
похвални и поучителни слова, богословски, философски, логически, риторически,
нравоучителни и историографски съчинения на отците на църквата, византийски
богослужебни образци и други. Сред най-високообразованите книжовници от
Симеоновата епоха, получили покровителството, насърчението и помощтта на владетеля, са Климент Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец
Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий, както и самият цар Симеон.
Третата
тенденция
е
свързана
с
приноса на
богослужебно-
проповедническата дейност на църковно-славянски език за въздигане на цялостната
21 култура на новопокръстените българи. Богослужебната и проповедническа дейност на говорим и разбираем църковно-славянски език, осъществявана от българското духовенство, и личният му пример на високонравствен живот съдействат, според медиевистите, в най-голяма степен за преобразяването на Сподели с приятели: |
