катехизически училища, издържани от църковните настоятелства и родителско-
вероучителни комитети, но и чрез периодичния църковен печат, неделните и
празнични църковно-нравствени беседи.
Обобщение. В годините на народната демокрация (1944-1947) дейността на
Българската църква, ръководена от избрания на 21.01.1945 г. Екзарх Стефан, се отличава с целенасоченост, гъвкавост, последователност и широка повсеместна подкрепа. Полемиката между държавните органи и Църквата има различни предметни сфери, на сред тях най-оспорвана е вероучителното дело. Анализът и обобщението на действащите тенденции през изследвания период в областта на организацията и провеждането на вероучението дават достатъчно логически и емпирични основания за извода, че „никой друг въпрос в споровете между Църквата и Държавата не отнема толкова време и енергия на двете страни, както конфликтът за вероучението, превърнал се по същество в борба за влияние над подрастващото поколение”
(Калканджиева, Д., 1997, с. 94–97). Противоречието Църква – държавна
образователна
политика се разрешава в
полза
на
държавата и отечественофронтовската власт с извеждане на християнското образование и възпитание от учебното съдържание на държавната училищна система. Отделянето
на Църквата от държавата по конституционен път и превръщането на
вероучението в частно дело на църковната институция, от една страна, и
конституционното уреждане на образованието като „светско, с демократичен и
прогресивен дух” (чл.79), от друга, на практика изтласква Църквата от училищното
учебно съдържание и пренасочва връзката Църква – образование към полето на
Сподели с приятели: |
