45
С приемането на
конституцията на 04.12.1947 г. и провъзгласяването на
България за
“народна република” започват радикални промени в обществено- политическия живот. “Създава се
тоталитарна система, при която БРП налага своята идеология на цялото общество; партийните структурни се сливат с държавните; тя държи под контрол всички дейности, като ликвидира
разделението на властите; води масирана пропаганда и създава култ към лидера..“ (Калинова, Е., И. Баева, 2006, 95–97).
В новата обществено-политическа обстановка причините за
стесняването, ограничаването на просветната дейност на Църквата могат да се обобщят в
две групи. Първата група причини са от
външен характер. До подписването на мирния договор през 1947 г., уреждащ международното положение на страната след Втората световна война, отечественофронтовската власт е принудена да се съобразява с чувствата на вярващите и религиозната традиция в страната, да спазва клаузите на
Търновската конституция относно статута на Българската църква.
Подписаният на 10.02.1947 г. в Париж мирен договор между България и държавите победителки във
Втората световна война, влязъл в сила на 15.09.1947 г., и признаването в международното пространство на българското правителство начело с Георги
Димитров, от
една страна, както и несбъднатите очаквания на опозицията за външна подкрепа, от друга, освобождават действията на БКП и ОФ спрямо Църквата.
Втората група причини са от
вътрешен характер. Съгласно основните принципи на марксистко-ленинската
идеология религията е частно дело на хората, но не и на комунистическата партия, чиято атеистична дейност се
превръща в държавна политика, реализирана чрез училището, висшите учебни заведения, масмедиите, ДПО
„Септемврийче”, Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС), ОФ,
профсъюзите, Научно-техническите съюзи (НТС), Националната лекторска група „Г.
Кирков”, читалищата и др. Съществена към групата причини от вътрешен характер е
Сподели с приятели: 
