Параметрични стабилизатори
Параметрични стабилизатори на постоянно напрежение.
Н ачинът на действие на показания най-прост параметричен стабилизатор на постоянно напрежение е илюстриран с волт-амперните характеристики на балансното съпротивление, означена с UR, и тази на стабилитрона, означена с UZ
За входно напрежение UВХ във всеки момент е в сила зависимостта:
От графиката се вижда, че при сравнително големи изменения на UВХ (от UВХ min до UВХ max) напрежението върху товара се изменя в съвсем малки граници (от UZmin до UZmax). На напреженията UZmin и UZmax отговарят двете гранични стойности на тока на стабилитрона - IZmin и IZmax, между които винаги трябва да се намира работният му ток IZ. Това означава, че при всички работни режими трябва да бъде изпълнено условието:
Ако UВХ се увеличи, токът IZ също се увеличава, без при това да се увеличи напрежението върху товара. По-големият ток IZ предизвиква увеличаване на напрежението UR със стойност , точно равна на нарастъка на UВХ - . При намаляване на UВХ явленията протичат в обратната посока.
Разглежданият стабилизатор на напрежение има сравнително малък коефициент на стабилизация (около 10 – 15). Ако е необходима по-голяма стабилност на напрежението, се правят двустъпални или мостови схеми.
Параметрични стабилизатори на променливо напрежение
Най-простият параметричен стабилизатор на променливо напрежение е показан на схемата. Той е съставен от два дросела L1 и L2, от които първият е ненаситен (линеен елемент), а вторият – наситен (нелинеен елемент). При изменение на входното напрежение, измененията на напрежението върху дросела L2 ще бъдат значително по-малки от съответните изменения върху дросела L1.Този стабилизатор намира много ограничено приложение поради недостатъците си: малък коефициент на стабилизация (по-малък от 10), малък К.П.Д. (около 50%), големи изкривявания на синусоидната форма на изходното напрежение, лош фактор на мощността.
Сподели с приятели: |
