-
|
Атанасова, Й., В. Герасимова – Томова. Три латински надписа от Видински окръг. ИМСЗБ, 6, 1981, с. 47–59.
|
. . ili f(ilius) Muc[o]os ex nu[me]r(o) Dalmat[op] u(m) vix(it) an (nis)
[XX] Matora coi[unx] posui(t) m-[ . . .] marito.
Превод: . . . Мук (иaнoc) син нa ... от нумера на далматинците, живял XX (?) години. Матора съпругата му направи (този) паметник (?) на мъжа си.
Атанасова, Й., В. Герасимова – Томова. ИМСЗБ, 6, 1981, с. 55, № 3.
|
|
|
|
|
-
|
Снимки
|
M. Aurelius Zmaragdus Aug(ustalis) col(oniae) Ulp(iae) Rat(iariae veliarensium, veliarensis) o(rnato) o(rnamentis) dec(urionalibus) o(b) vi(rtutem)
Genio Augg(ustorum) от Col(legium) fabrum
|
|
|
|
|
|
|
-
|
Снимки
|
|
|
-
|
Снимки
|
|
-
|
Снимки
|
|
Показва без съмнения съществуването на храм на Диана – до този момент на нас не ни бешеизвестно съществуването на този храм в рамките на римската колония. Другото, което показват, е значението на този храм, защото двете посвещения са направени от провинциалния управител на Горна Мизия”, обясни доц. Топалилов. На първата ара се чете името Фабий Миниций Оптимиан, легат на провинция Горна Мизия. „Това е първото свидетелство за този легат, досега той не е известен на науката. Този постамент емного голям принос в проучването на историята на провинция Горна Мизия и чрез този неизвестен досега управител вече попълваме таблицата с провинциалните управители”.
|
-
|
Снимки
|
|
Надпис, посветен на Диана, направен от провинциалния управител Публий Мумий Сисена Рутилиан, който до този момент е известен единствено от военна диплома, в която се споменава, че той е бил провинциален управител на Горна Мизия – този паметник е първото пряко епиграфско доказателство за неговото управление на провинцията. От данните, които има от тази военна диплома и от начина на изписване на буквите, археолозите заключават, че надписът е от средата на 2 век – тоест някъде към 151 г. Рутилиан е бил управител на Горна Мизия. „Много рядко се среща няколко последователни провинциални управители да поставят ари в определени светилища – това именно подчертава голямото значение на светилището на Диана за провинцията, още повече че по онова време тези управители не са живеели постоянно в Рацирия, което значи, че е имало едно специално отношение към това светилище”.
|
-
|
Снимки
|
|
-
|
Снимки
|
|
|
-
|
Boyanov, Ilian A Duumvir Of Colonia Ratiaria
|
Mercurio Aug(usto) sacr(um). Pro salute Ael(ii) Valeri(ani?) (duoviri) col(oniae) Rat(iariae).
Paulus ser(vus) ex voto pos(uit).
|
| |
MERCVRIO
AVG·SACR·
PRO·SALVTE
AEL·VALERI
II·COL·RAT·
PAVLVS·SER·
EX·VOTO·POS·
Mercurio
Aug(usto) sacr(um).
Pro salute
Ael(ii) Valeri(ani?)
(duoviri) col(oniae) Rat(iariae).
Paulus ser(vus)
ex voto pos(uit).
|
-
|
Stoev, K. L. Flaminius Crispus, Ornatus Ornamentis Decurionalibus (Burial Inscription from Ratiaria)
|
Самият текст гласи следното:
D (is) M(anibus)
L. Flaminio, L(uci) f(ilio),
Pap(iria), Crispo, ornato
ornamen-
5. tis decurional(ibus)
ab ordine splendidissimo
Ratiariens(
ium), vixit an(nis) XV.
H(ic) s(itus) e(st).
10. L. Flaminius Martialis,
pater infelicissimus
f(aciendum) c(uravit).
|
|
|
-
|
|
|
Литература, използвана при изготвяне на добавките
| -
|
Boyanov, Ilian A Duumvir Of Colonia Ratiaria
| -
|
K. Stoev. L. Flaminius Crispus, Ornatus Ornamentis Decurionalibus (Burial Inscription from Ratiaria)
| -
|
Атанасова, Й., В. Герасимова – Томова. Три латински надписа от Видински окръг. ИМСЗБ, 6, 1981, с. 47–59.
| -
|
Атанасова-Георгиева, Й., Д. Митова-Джонова. Антична скулптора и бронзова пластика от Видинския музей. С.1985
| -
|
Велков, В. Атанасова, Й. Латински надписи от Рациария, в: ИАИ, ХХХ , 1967, 143-156.
| -
|
Велков, В. Атанасова, Й. Латински надписи от Рациария, в: ИАИ, ХХХ , 1967, 143-156.
| -
|
Велков, Ив. Находки и вести от разни места. ИБАИ, ХІV, 1940/42, с. 265-281.
| -
|
Велков, Ив. Новооткрити старини. ИБАИ, І, 1921/22 с. 244-251.
| -
|
Герасимов, Т. Находки в развалините на ранновизантийското градище при с. Жеглица. ИБАИ, ХV, 1946, с. 203-205.
| -
|
Геров, Б. Романизмът между Дунава и Балкана, част 1 От Август до Хадриан, ГСУ ИФФ, 45, 4, 1948—1949, стр. 1—92;
| -
|
Геров, Б. Романизмът между Дунава и Балкана, част 2. От Хадриан до Константин Велики. – ГСУ-ФФ, 47, 1950/2: 17-122 и ГСУ-ФФ, 48, 1952/3: 300-98;
| -
|
Дечев, Д. Антични паметници. ГНМ, VІ, 1932/34, с. 47-59.
| -
|
Димитров, Д. Надгробните плочи от римско време в Северна България. С. 1942
| -
|
Добруски, В. Материали за археологията на България. СбНУ, ХVІІІ, 1901, с. 704-812.
| -
|
Илиев, Й. Епиграфски и археологически данни за религиозния живот в Рациария през римската епоха Смолян, 2005: 46-65
| -
|
Кацаров, Г. Римски находки при с. Арчар. ПСп., LХХІ, 1911, с. 853-862, 2 табл.
| -
|
Младенова, Я. Два епиграфски паметника от Северозападна България. ИАИ, ХХІV, 1961, с. 261-263.
| -
|
Филов, Б. Антични паметници в Народния музей. ИБАД, ІІІ, 1912, с. 1-52.
|
Съставител:
  
email:
|
filip.lozanov.nikolov@gmail.com
|
лична страница:
|
http://filip-nikolov.com
|
Сподели с приятели: |
