Философия на ежедневието предговор

Забавих се с писмото си, защото ме налегнаха битови и житейски проблеми и ангажименти. Нормално е в днешно време да има периоди, когато човек не може да си събере мислите, особено когато се намира в по-проветрив и неустановен отрязък от живота си. Ежедневно се опитвам да практикувам най-важните (поне така си мисля) духовни техники - наблюдение отстрани, осъзнато поведение, приемане на момента, необвързаност спрямо случващото се, обикновено бъдене и забелязване на дребните неща. Успехите ми са доста съмнителни, но се утешавам с мисълта, че не са важни толкова резултатите, колкото усилията. Възприемам всичко това като духовна профилактика, която макар и да няма видим ефект, вярвам, че е полезна.
    Пишеш ми, че завършва епохата на големите Учители, и че това е свързано със завършването на тъмната епоха. Сигурно имаш предвид такъв тип Учители като Буда, Христос, Дънов, които увличат хората чрез проповеди и беседи, които създават учения и философски системи, приличащи на религии и обратното, религии, които по същество са философски системи. Защото си мисля, че няма как човечеството (и въобще развиващите се души) да минат без духовни водачи и учители, пък макар и да навлиза в т.н. Нова епоха. Вероятно изявата им като такива ще е по-различна, няма да е толкова пряка и конкретна. Не знам, но ми се струва, че също така е вероятно да продължи появяването на такива духовни влекачи (както ги наричаш ти). При все по-налагащата се глобална технологизация и комерсиализация на нашия свят, става все по-очевидна нуждата от морално и духовно развитие. Трябва да има такова развитие за да не се наруши баланса, който е необходим за развитието ни като цивилизация. Възможно ли е това да стане без духовни водачи? Наблюдаваме бум на религиозни секти и всякакви духовни учения. Забележителен е интересът на европейската цивилизация към източните философски системи. Да не говорим за агресивното възраждане на исляма. Дори абсолютните прагматици и материалисти имат нужда от духовност за да продължат да живеят. (Тиражира се, че всеки втори лекар в Ню Йорк е психотерапевт). Защо да не разглеждаме цялата тази картина като подходяща среда за появата на нови философско-религиозни построения? Хора като теб и мен нямат нужда от духовни авторитети и еталони, ние имаме вътрешни духовни ориентири, вградена ценностна система и стабилност, които ни позволяват да разглеждаме всякакви религии през призмата на собствения си здрав разум и духовен баланс, без да се надценяваме и подценяваме. Ние имаме нужда от друг тип духовни водачи. За нас основното не е тук, а другаде. Съзнаваме, че сме тук за да се учим (добре или зле), но най-същественото не е тук. Докато по-голямата част от хората живеят изцяло или преимуществено тук, в материалния свят. Те имат нуждата от външни духовни подпори, от мощни философско-религиозни течения, които да ги захранват и направляват по техния еволюционен път. И ако за нас е ясно, че различните гледни точки, не трябва да се противопоставят, а да се примиряват и съгласуват, ако ние сме в състояние да се обогатяваме от предлаганите днес хиляди учения и философии, то по-голямата част от хората са склонни да станат последователи само на едно от съществуващите духовни течения, да го прегърнат сляпо и да настръхнат като таралежи спрямо всички други идейни конструкции, които (според тях) са погрешни и вредни. А всъщност, тази нетърпимост към различното се дължи на обикновения страх от загуба на духовна идентичност. Бях ти писал, че според мен, хората сме пристрастени към това да се идентифицираме с неща, които са външни по отношение на нас, т.е. пак опираме до страха от загуба на собственото "аз", който страх, за съжаление, е основен двигател за огромна част от хората и основна причина за бедите, които сами причиняват на себе си и на другите. Защо тогава да смятаме, че епохата на големите Учители е отминала? Не можем ли да допуснем, че човечеството е "узряло" за един нов Христос, който да удовлетвори нуждата от духовност и от сравнително единна философска система? Нека да си припомним, че по времето на Христос е било "пренаселено" от лъжепророци и лъжемесии съпроводени от всевъзможни мутации на съществуващите до тогава религии. Добре, искам да те питам за някои неща свързани с така наречената Нова епоха. Много автори говорят за нея (включително и ти), но от къде знаете, че тя ще дойде именно сега, че тя идва сега?
    Има ли данни от класическата наука, че слънчевата система излиза от прахов облак? Ако има , свързването на този факт с настъпването на някаква Нова епоха не е ли спекулация? Откакто съществува нашата цивилизация, все очакваме да се случи нещо изключително, дали края на света или появата на месията, а сега пък Нова епоха. Какъв е типът на слънчевата енергия, която сега достига в повече до нас, регистрира ли се, само духовен ли ще бъде ефектът, няма ли да има чисто физически резултати забележими от всички? В какво ще се изразяват те? В книгата си свързваш учението на Дънов с настъпването на тази епоха. Това признак на нейното настъпване ли е? Защото през средновековието е имало не по-лоши философски системи (сигурно знаеш повече от мен за катарите и албигойците), но след това никаква нова епоха не е настъпила. Пишеш още, че сега живеем в преходен период и след около 1500 години Земята ще приключи активния си период и ще се разпадне в материалния свят. Питам, защото когато се борави с милиарди, свеждането до времеви отрязък от една две хиляди години е доста голяма точност. От друга страна подканването на хората "да стъпят" на верния път, защото им остава твърде малко време до "свършека на света" си е направо изнудване. Извинявай, че така наричам тезата за разпадането на Земята в материалния свят, но повечето от днешните хора ще го възприемат като свършек на света. И колкото и да звучи неприятно, подобно предупреждение към хората, че те пропускат шанса си да се явят на "поправителен изпит" много прилича на рекет, т.е. волно или неволно се оказва натиск върху тях да променят мирогледа си.
    Можеш ли да ми кажеш нещо повече за разпадането на Земята в материалния свят? Как ще започне, какви ще са първите симптоми? Ще ги забележим ли? За колко време ще приключи разпадането. Какво ще бъде отражението Върху Луната и другите обекти в Слънчевата система? Съвременната астрономия наблюдавала ли е подобни процеси? Пишеш, че това, което душите могат да постигнат на Земята за един ден, на други планети ще са необходими много милиони години. Дънов също казва, че един милиметър развитие в този свят се равнява на огромна крачка в отвъдния свят. Монро също говори за нашия свят като за временно-пространствена илюзия, в която е възможен бърз и значителен духовен растеж. Имам спомени да съм срещнал подобна теза и в други автори. Щом толкова много и различни хора го твърдят, сигурно е така. Но ЗАЩО е така? И наистина ли няма друго подобно място, където да е възможно такова интензивно развитие? Знаеш, че винаги се отнасям с подозрение, когато се твърди, че нещо е единствено, неповторимо и уникално. Защо да няма други подобни места във Вселената? А ако има, защо да е невъзможно души от Земята да се прехвърлят там след дематериализирането й.
    Задавам много въпроси за неща, в които се съмнявам, но собственото ми мнение съвпада с това, което ми написа в последното писмо - не бива да се очакват големи постижения, защото те са ограничени от ролята, която сме приели да играем в този живот и от опита и от опита натрупан в предишни животи.

Мисля, че успехите ти в духовните практики не са съмнителни - забележими успехи се постигат при продължително натрупване, но и незабележимите си имат своето значение.

В духовно отношение бъдещето също е на такива групи от равнопоставени и неегоистични хора, които ще успеят да изчистят всички противоречия помежду си. В резултат на така изработеното единомислие, се получава обединение на енергиите, което е с огромни възможности - именно тези обединени енергии ще свършат необходимата работа по разчистване на пътя пред по-нататъшното развитие на човечеството. Разбира се, това не е единствената възможност за духовно развитие, ще има по-големи и по-малки духовни учители, но те не могат да са толкова ефективни, колкото групите от духовно равнопоставени хора, които с личния си пример ще стимулират самостоятелното мислене на хората и ще ги научат на свободен избор и взаимна търпимост.

Не мога да разбера защо си останал с убеждението, че Земята е единственото място за скоростно развитие. Не си спомням да съм твърдял подобно нещо, но ако съм го направил, моля те посочи ми страницата за да го поправя. Това, което съм твърдял е, че в МАТЕРИАЛНИЯ свят има най-много хаос и той спомага да се разруши ненужното за да бъде заменено с ново. Ако разгледаме Слънчевата система е очевидно, че за растителна, животинска и човешка еволюция друга подходяща планета в материалния свят няма - останалите планети са подходящи само за минералната еволюция. Разбира се, по другите слънчеви системи има подходящи планети за биологичен живот. Но хората, чието съзнание е в астралното тяло не могат самостоятелно да прекосяват космическото пространство, астралното тяло е прекалено тежко за целта, а и енергията и волята не са достатъчно развити. Естествено, висши същества могат да пренасят такива астрални души, но това се прави само ако се прецени, че ще има полза от новите условия.