Философия на ежедневието предговор
А..вапросът ,който ме вълнува най-силно...каде е мястото на обективното във философията изобщо?
Изтегляне 4.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Има ли Бог или не...
- Карма или личен избор
- Но нищо повече не съм направила... а толкова искам да помагам някак си на хората...
- Какво разбирате под "блажени са низшите духом " от проповедтта на планината на Господ Исус
- Какво е обсебването И още по- общо- не сме ли оживотворени всеки момент от "някого"...
- Какво представлява депресията и как да се измъкваме на практика от нея
- Какво ви е отношението към молитвите
- Какво ви е разбирането за Изкупителната и Спасителната роля на Господ Исус Христос
А..вапросът ,който ме вълнува най-силно...каде е мястото на обективното във философията изобщо?Когато разбереш какво е илюзия и знаеш как да се предпазваш от капаните й, тогава остава само обективното. Има ли Бог или не...Според вътрешната потребност на всеки един човек, Бог го има или го няма. За мен лично въпроса има само един отговор - да, но за този, който е под влияние на суетното желание да си чеше езика, той може да се постави под съмнение и напълно основателно. Той просто няма нужда от Бог, тъй като егото му изпълнява тази функция. И няма никакво значение каква реалност е Бог. Карма или личен избор?Какво означава карма или личен избор? Защо смяташ, че едното изключва другото? Всичко е въпрос на съзнание. Както може съзнателно да заобиколиш кармата си, така може и съзнателно да я изплатиш. НО повечето хора са в плен на илюзията, че са жертва на съдбата, и че от нея не може да се избяга и действително стават жетви поради нереалните си представи. В действителност кармичното разплащане ВИНАГИ е личен избор, защото е единствения начин за лично усъвършенстване (за сега). Много страдания причинява също илюзията, че сме на този свят за един приятен живот, че другите са безметежни, само ние страдаме безкрайно. Но ако се вгледаш в реалността виждаш, че няма такова нещо като живот без страдания и виждащ, че това, което изживяваш съвсем не е толкова ужасно, колкото се опитваш да си внушиш. Нали и при заболекаря отиваш, въпреки че знаеш, че ще боли. Но мислиш ли че, парите може да се се обезценят в някакво обозримо бъдеще? Или ще стане след много много време, но ние трябва да подготвим почвата?Не мисля, че обезценяването на парите може да стане бързо защото тяхната ценност се е утвърждавала в продължение на хиляди години. Т.е. ние сме дълбоко програмирани и промяната е много трудна. Забелязвам. че дори духовно ориентирани хора им придават прекалено голямо значение. Но сега се променят условията и е възможно този процес да се ускори доста, е, зависи и от всички нас. Но нищо повече не съм направила... а толкова искам да помагам някак си на хората...А колкото до другите хора - ти вече го правиш, след като си доброжелателно настроена към тях. Няма значение, че не забелязваш резултата - твоята аура си върши работата. Да предположим че се намираш на „прага на Шамбала” и ти зададат въпрос: Колко дълбоко можеш да стигнеш в отговора си? /Без да мислиш за публика, лекции, разбираемост, достъпност, т.е. отговори за себе си без отношение към слушатели/….На „прага на Шамбала” им е ясно "колко ми е пипето". 2. Вероятно, просто съм некъдърен, но не мога да отговарям на пространството и да не се интересувам от това, дали този който ме слуша, разбира това, което говоря. Колко дълбоко мога да стигна? Нямам представа. Зависи от въпросите. Мога да достигна и до това, което дори не съм подозирал (както съм го правил много пъти). Мисля, че на доста неща вече не давам "да ме водят за носа", но някои неща макар да ги осъзнавам, сякаш са по-силни от мен и виждам голям зор. Можеш ли да кажеш нещо по-конкретно за това: "нямаш реална представа за себе си"?Това, което те притеснява и ти създава проблеми са програмите (илюзиите), които е успяло да ти внуши обществото и хората около теб. А единственият начин да се избавиш от тяхното въздействие е да намалиш тяхната сила като ги обезцениш, т.е. престанеш да ги абсолютизираш. Колкото по-малко значение придаваш на каквото и да е в материалния свят, толкова по-слабо ще може да ти въздейства то. Илюзиите, разбира се, са на личността, но аз се опитвам да ти подскажа как да се дистанцираш от тях за да ти е по-лесно да се избавиш от техните внушения (да се разпрограмиш). Колкото един човек е по-малко под влиянието на илюзиите и програмите, толкова по-реална представа има той за себе си. Когато човек има нереална представа, той се обижда, чувства се уязвим, опитва се да крие слабите си (според него) места. Човек с реална престава за себе си не се опитва да се прави на нещо, което не е и затова е като брониран - нищо не може да го засегне и одраска, нищо не може да го изкара от равновесие. И най вече не ми е разбираем този номер с времето. Тука има - тука нема. Горе нямало време, а тук имало време само в нашето съзнание. Е, това не мога да осъзная. Защото ако горе няма време и всичко е едно, за какви закъснения тогава става дума?Времето съществува навсякъде. Времето е функция на движението. Няма движение, което да се извършва мигновенно, извън времето. И докато има движение ще има и време - както тук долу, така и там горе. Става въпрос за нашето отношение към него. Когато си в тягостна обстановка и чакаш нещо нетърпеливо, времето е нещо болезнено и страшно досадно. Но когато си в хармония и блаженство, дори милионите и милиарди години ти изглеждат като миг. А иначе, времето си е физическа величина и е независима от нашето отношение към нея. Дори там горе съществува вселенски ритми и циклите и условията се променят постоянно, така че няма начин да не се съобразчваш с тях. Самият факт, че сам сте тръгнал да размишлявате по темата (да ви се чуди човек на самочувствието), отхвърляйки отдавна наложили и общоприети правила и истини, автоматично ви прави гностик. Използвах термина "неогностик", защото този гностицизъм не е абсолютно същия като онзи в древността. Вашият е силно повлиян от източните религии (кришнарство,Няколко пъти се учудвате, откъде имам самочуствието да напиша всичко, което съм написъл. Вашите познания се базират на зазубреното от други, които Вие смятате за авторитети и затова постоянно ги цитирате като подсигуровка. Т.е. Вие нямате собствено мислене, а ползвате мислите на другите и затова в себе си сте много неуверен. За разлика от вас, аз разчитам само на себе си и затова имам самочуствието да излагам публично мислите си. Ако все пак поемете отговорноста да разсъждавате сам, значи целта, заради която е създаден моя сайт е постигната, и няма никакво значение дали сте съгласен с мен или имате желание да ме качите на клада. Мисля си с любов, например, за всичките жители на родния ми град. Чудя се ако си мисля с любов за тях дали не мога да им помогна по някакъв начин, въпреки, че не го усещам.Да мислиш с любов за нещо винаги е много полезно, въпреки че не забелязваш резултата. Особена нужда от това сега има нашата Земя - планетата като цяло. Прекалено много й се струпа на горката от нас хората. Затова всяка положителна мисъл насочена към нея, й помага да ни изтърпи още малко. Същото се отнася и до хората, до природата - растения и животни. Изобщо любовта е велика сила - експериментирай и ще се убедиш. Четох наскоро малко и за лъчите... Най-много ми харесва вторият лъч. По принцип обичам също и жълтото и зеленото, така, че може би харесвам и тези лъчи. Мислиш ли, че може да се върши някаква работа с лъчите и от такива лаици като мен?Цветовете са различни видове енергии и с тях може да се въздейстава в тесен диапазон - за конкретни неща. Докато любовта действа в широк диапазон, но това излъчване в широк спектър прави въздействието по-слабо, докато в конкретен цвят е по-концентрирано и може по-бързо да даде видими резултати. Но независимо, че не забелязваш следствия, всяка мисъл въздейства по един или друг начин. В крайна сметка има същества, които не присъстват изобщо на материално ниво на земята и пак ми се струва, че мога да усетя присъствието им някъде около мен ... и дори и да е малко илюзорно и плод на въображението ми това усещане, то пак си е приятно.Много се лъжеш, че си въобразяваш, че усещаш нечие присъствие покрай теб. Винаги има най-малко две дежурни души покрай теб. Винаги когато ги усетиш, ги поздрави, зарадвай им се, опитай да си общуваш мислено с тях - може бързо да не се получи резултат, но ако не се откажеш, чувствителността ти постепенно ще се повишава и може да постигнеш истинско общуване с тях. Важно е накъде е насочено съзнанието ти (вниманието ти). Какво разбирате под "блажени са низшите духом " от проповедтта на планината на Господ Исус?Всички проблеми в човека идват от неговото съзнание, затова колкото един човек е по-първичен и по-близо до природата, толкова неговия живот е по-хармоничен и по-"блажен", по-съобразен с Божествените закони. Какво е обсебването? И още по- общо- не сме ли оживотворени всеки момент от "някого"...Обсебването в днешно време е много рядко явление, защото няма подходящи условия за това, освен ако някой го разреши съзнателно. Енергииният вампиризъм- начин на отърваване , след като сме се оставили (по наша вина) да ни напъхат в енергосмученето. Как да се държим с хора, които на всяка цена искат да си посмукнат- конфликтни, агресивни, молеши, изискващи ( чрез вменяваната ни вина или че сме им задължени)? То ако имаме в този момент повече и за нас и за тях- добре, но иначе...Много е важно да не се страхувате от енергийният вампиризъм, енергийно немощните хора често търсят съчувствие чрез което да попълват своите нужди. Давайте с любов, така реализирате една божествена функция - който много дава и много получава, но за това трябва да отвори сърцето си за да може свободно да влиза в него енергията отгоре. Когато се страхувате се затваряте и не давате, но и не можете да получавате. Когато енергийно слабия човек си попълни нуждите, сам ще се отдалeчи и ще ви остави на мира. Ако давате по-малко, вампира може да стане енергийно зависим и да ви преследва по някакъв начин. Има ли според вас "зли човеци " или това са просто енергослаби? В Евангелието на Йоан има в 8 глава текстове за дяволови и Божии човеци."Зли човеци" има, но както писах по-горе, всичко зависи от човешкото съзнание, от егоизма - самоизолирането както и страха затварят човека от Божественото и енергиите. Такъв самотен човек се чувства постоянно заплашен и агресивната му реакция е като самозащита и възможност да се почувства значим. Такива хора не обичат дори себе си, защото постоянно намират причини за какво да се притесняват и страхуват. Но има друг вид хора - обичливи, те разнасят навсякъде светлина със себе си. И колкото повече безусловно обичат, толкова по-малко се притесняват и страхуват. Какво представлява депресията и как да се измъкваме на практика от нея?От депресията може да се избавите единствено със собствени сили - другите методи дават само временни резултати. Всички човешки проблеми се пораждат от собственото съзнание и докато търсите причината извън себе си, винаги ще се чувствате жертва, която е безсилна да се избави от проблемите. Когато човек поеме отговорност за всичко да си е виновен сам, той става активен (защото всичко зависи от него) и започва да се променя бързо. А когато смята другите за причина, той е пасивен или се опитва да променя другите хора, но те се съпротивляват, защото също смятат другите за виновни - получава се затворен кръг. Какво ви е отношението към молитвите?Молитвата е метод за отваряне на съзнанието към висшето - но съвсем естествено само когато е искрена, от сърце, а не се повтаря механично. Ако молитвите са егоистични, за собствено благоденствие, нямат почти никакъв шанс да дадат ефект. Какво ви е разбирането за Изкупителната и Спасителната роля на Господ Исус Христос?В своето развитие човечеството зацикля в злото и еволюцията му спира. Саможертвата на Христос премахва този проблем и днес такива явления като вендетата са почти изчезнали. "... по-умерени и уравновесени и силните записи все по-редки, докато накрая се хармонизираме и можем да преминем на по-високо ниво." Вие пишете това. Но аз си мисля, че човечеството не е пораснало в нравствено отношение като процент. Само е рафинирало поведението си. Някъде из отговорите има нещо подобно: Вече много милиони години човечеството привидно е на едно ниво на еволюция – защото тези, които са еволюирали престават да се прераждат, на тяхно място идват млади души, завършили своята животинска еволюция. Процеса прилича на детските задачи за басейна – от една тръба тече, от друга изтича и нивото винаги е едно и също. Защо пък непременно да е нужно това изкуствено изключване? Та нали, aкo човек пише, прави съзнателно чернови, с цел да мине през няколко “итерации” на подобряване на творбата си, ще може да се възползва от миналият си опит? Защо е нужна тази забрана на спомените, когато те само ще помагат за нравственото извисяване? Твоите възражения срещу прераждането са в по-голяма степен емоционални, отколкото логически. Затова си дай сметка ще можеш ли да преодолееш емоционалната си реакция при следната ситуация: в предишен живот си имала изключително големи психически и физически проблеми с човек, и затова си го намразила изключително много. За да се уравновеси ситуацията, в този живот този същия трябва да ти е много близък, когото да обичаш много. Ще го заобичаш ли, ако помниш предишния живот? К.Г.Юнг (и не само той) говори за Колективното несъзнателно, и от там се черпят много неща от поведението на всеки човек- като едно или друго архетипхо поведение, например или нещо от поведението на други живели и живущи в моментахора. Затова има и “дежа вию”. Ние сме потопени в океански булъон от лично несъзнателно и колективно несъзнателно, от който докопваме разни неща, за които съдим в най- добрият случай повърхностно, но обикновено- погрещно. Не разбирам тук какъв е аргумента против прераждането. Съществува колективно и лично несъзнателно. Много други хора го наричат по други начин, но от това не се променя същността. Това, което влияе върху човешкото поведение е много по-сложно и комплексно и не може да се опише само с един термин. Защо е нужен този разход на енергия време и т.н. да се N-пъти повтаря нещо, докато и в рамките и на един живот е възмозно човек да премине през фази на “непокорство”, на последвало “послушание”, в прогресивна степен да се съобрази със съвестта си. Казваш, че е възможно в рамките на един живот да преодолееш даден проблем, но това е само пожелание – действителността показва съвсем друго. Да вземем за пример споменатата в предишно писмо прошка и как се сещаш за решението, което си взела, едва след реакцията си. Това не е ли показател колко трудно реализираме понякога очевадни решения. Тук става въпрос за един пример, а проблемите, които трябва да решим са милиарди – как си го представяш за един живот? В Библията също има казани в прав (преведен) текст против прераждането съображения. Тях съзнателно не привеждам като доводи, защото не знам каква тежест ще имат в случая, но може пък и да ги напиша в следващо писмо! В библията има намеци и за прераждането – все пак не са успели да цензурират всичко. Освн това, мисля, че болшинстжото хора не харесват тази идея. Чувстват се уморени даже и от един живот. И то не само от своя, но и като гледат, слушат и четат за хорски съдби…Сега сме много информирани… Като допълнителни доводи мога да посоча следните: когато се запознаеш с организацията на житието и битието, виждаш колко е мъдър Бог и той не допуска нищо излишно, камо ли мотаенето в живота – всичко е много точно дозирано. Мирогледа на всеки един човек се определя от неговите представи за действителността. Ако Вселената е случаен хаос, човек се определя като еднодневка. Ако Бог е неизвестно какво, човека е нещо различно от Бога и интересите им са различни. Ако всичко съществуващо е Бог, очевидно е, че ние сме части от него, следователно сме вечни като него, независимо през какви преобразования преминаваме и интересите ни са общи. Следователно Бог не може да не се грижи за хората, защото по този начин се грижи за себе си. Но за наша радост Той не мисли като хората, иначе тежко ни и горко. Друго, което много ме вълнува са видовете човешки характери. Някъде четох, че между характерите и аурата има еднозначна връзка, Дали няма връзка и между човешките характери и степента на човешкото разбиране и следване на “духовните” истини, респективно и на техните съдби? Човешкия характер, съзнание и подсъзнание са условни категории приети със цел да разберем нещо от действителността. Върху човека влияят изключително много фактори, ще се опитам да изброя някои от тях: обкръжаващата обстановка във вид на енергиен фон, мощните космически влияния, част от които се опитва да опише астрологията, взаимодействието с хората, записите наречени родова карма, част от които е генетичната наследственост, внушенията на обществото във вид на възпитание и образование, въздействието на натрупаните човешки мисли (което частично се описва с термина колективно несъзнателно) спомените и опита от предишни животи, програмата, която сме избрали да следваме през този живот, знанията натрупани „там горе” и опитите на Бог постоянно да ни помага, т.е. неговото въздействие върху нашето поведение. Всичко това определя всяка наша реакция и колкото по-малко осъзнаваме тези въздействия, толкова живота ни е автоматизиран, т.е. ние сме зомбита. И обратно, колкото по-ясна представа имаме за тези процеси, толкова по-малко сме зависими от тях, т.е. не им се подчиняваме сляпо. Имам в предвид това, че защитаващите идеята за прераждането привеждат като аргумент факта, че хората си спомнят не от този живот неща, и/или имат добри умения, за сложни неща без да са полагали много усилия. Като че ли в пред живот тези неща са ги учили. Т.е. едни неща им се удават много по-лесно от други. А според Юнг, това са умения от общият «несъзнателен булъон». Те са достъпни. Ако както твърди Юнг, талантите „черпят” от общият «несъзнателен бульон», то тогава всички биха били талантливи, доколкото всички са под влиянието на този “бульон”. Но в действителност талантите са доста рядко явление. А доколкото за получаването на един талант е необходимо 95% труд, то явно таланта не се получава даром, а се заработва с натрупване в продължение не само на един живот. Защото, ако ставаше само с един живот, всеки, който е по-упорит и последователен би развил талант, но обикновено още от ранно детство е ясно, че има талант – т.е. той вече е натрупан, а не тепърва да се разработва. Веднъж разработен таланта, през следващите 30 – 40 години той не се развива забележимо, което също не говори в полза на получаването наготово или развиването само за един живот. Обаче по този повод дълги години ме е занимавала темата за злите човеци. Мисля и за това да попитам. По въпроса за злите хора, много обичам да предлагам за размисъл следната аналогия: Как се правят дървени топчета? Нарязват се кубчета, еднакви по размер, ако е необходимо да се получат еднакви топчета, от една и съща порода дърво и се слагат в барабан, подобен на барабана на автоматичните перални. Барабана се върти дотогава, докато всички остри ръбове се загладят и се получат идеални сфери. Земята е един такъв барабан, в който всички хора се въртим и се търкаме един в друг, докато си заоблим всички ръбове и станем идеални. А за това е нужно доста пъти да влизаме в „барабана” наречен Земя. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 4.62 Mb. Сподели с приятели:
|