Философията като терапия



Дата10.01.2023
Размер32.3 Kb.
#116188
ТипАнализ
Философията като терапия


В еликотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”
Факултет Философски,
Специалност „Философия”






Анализ

тема: ,,Философията като терапия”


РАЗРАБОТИЛ:

Десика Симеонова
Фак.№- 2007011953
Спец. „Философия”, 3 курс

Берон твърди че, философията е не само теоретично-практическа дисциплина, но и терапия. Според него съществуват духовни лекари, които с помощта на философско-логическото мислене могат да лекуват човешката душа. Идеята за философията като терапия възниква 19-ти век, чрез Киркегор и Ницше. Първия вярва в субективната истина, а според втрия ,,Бог е мъртъв“, но Берон за разлика от тях вярва в обективната истина, и че нейн носител е разума. Точно с тази философия, според Берон, душата може да бъде лекувана. През 20-ти век се появява направление, в което философията е основен терапевтичен метод и малко по-късно се появява и екзистенциалната терапия с помоща на разработките на Хайдегер, Сартр и др. Екзистенциалната философия се занимава главно с проблемите за човешкото съществуване, смърта, свободата, смисъла на живота и др. Екзистенциалната психо-терапия не разглежда човешките състояния на тревожност и депресия като психически проблеми или заболявания, а като нормален етап от израстването и развитието на един човек. Тази терапия се състои в правенето на философско разследване на преживяванията на човека, за постигане на благополучие и улесняване на живота му. Философията като терапия се проявява в две форми. Първата е свързана с името на Хайдегер и се нарича Дазайнанализ, а втората е Логотерапия и се свързва с името на Франкъл.


,,Логика“-та на Берон подчертава значението на философията и логиката в образованието и техните терапевтични възможности. Разглежда философско-логическото знание като средство за подобряване на живота на българите. Целта е преодоляване на необразования начин на мислене, за да се достигне до взимане на правилни решения и следователно добър резултат. Берон отбелязва, че е често наблюдаванио добре образовани хора да взимат глупави решения и обратното, не толкова добре образовани взимат много добри решения. Той отбелязва, че колкото по-необразован е един народ, толкова по-лесно може да бъде заблуден и поведен от злобата си. Например когато някой реши да развали нещо, което може да бъде общополезно, той заблуден и воден от злобата си го разрушава, без да има никаква изгода от това. Много от хората поставени да управляват общиноте, градовете и селата, не са имали възможност да се образоват. Следователно не могат да преценят кое е правилно и кое не и несъзнателно правят много грешки които вредят на всички. Липсата на образование води до консерватизъм и съмнение в новите знания.
Според Берон живота на българите много ще се подобри ако се научат да разсъждават правилно, защото това ще промени изцяло вижданията им за света, които са нужни за добрия начин на живот.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница