Философията като терапия

Берон твърди че, философията е не само теоретично-практическа дисциплина, но и терапия. Според него съществуват духовни лекари, които с помощта на философско-логическото мислене могат да лекуват човешката душа. Идеята за философията като терапия възниква 19-ти век, чрез Киркегор и Ницше. Първия вярва в субективната истина, а според втрия ,,Бог е мъртъв“, но Берон за разлика от тях вярва в обективната истина, и че нейн носител е разума. Точно с тази философия, според Берон, душата може да бъде лекувана. През 20-ти век се появява направление, в което философията е основен терапевтичен метод и малко по-късно се появява и екзистенциалната терапия с помоща на разработките на Хайдегер, Сартр и др. Екзистенциалната философия се занимава главно с проблемите за човешкото съществуване, смърта, свободата, смисъла на живота и др. Екзистенциалната психо-терапия не разглежда човешките състояния на тревожност и депресия като психически проблеми или заболявания, а като нормален етап от израстването и развитието на един човек. Тази терапия се състои в правенето на философско разследване на преживяванията на човека, за постигане на благополучие и улесняване на живота му. Философията като терапия се проявява в две форми. Първата е свързана с името на Хайдегер и се нарича Дазайнанализ, а втората е Логотерапия и се свързва с името на Франкъл.