Философски факултет, катедра "История на философията"
Изтегляне 3.02 Mb.
|
1 Майерс твърди: "Прагматизмът на Джеймс е разработен с цел да бъде запазено място за вярата" (Myers, Gerald. William James:His Life and Thought, p. 305). Ако това беше вярно, то тогава никакъв синтез не би бил възможен, а по-скоро би бил потърсен компромисен вариант: да се направят познавателният елемент и вярата съвместими. 2 Твърдение, което няма да разглеждам деталйно в настоящата работа, но смятам, че то би било основата на едно плодотворно изследване върху Джеймс. 3 Например противоречието между теорията му за изследването от 70-те години на XIX век и разделението на вярванията на практически и теоретически след 90-те; идеята от 60-те-70-те години на XIX век., че „мисленето е в знаци“, и феноменологията от 80-те години на XIX век нататък, и др. 4 Различните интерпретации ще разгледам малко по-нататък. 5 Lovejoy, Athur. The Thirteen Pragmatisms, p. 41. 6 Thayer, Horace. Meaning and Action, pp. 419-421. 7 Гинев, Димитри . “Мястото на Никълъс Решер в американския прагматизъм”, с 247. 8 Решер, Никълъс. Плурализмът: против изискването за консенсус, с 113-115. 9 Този проблем ще изследвам детайлно във II глава. 10 Джон Дюи (1859-1952) 11 Фердинанд Шилър (1864-1937) 12 Джовани Папини (1881-1956) 13 Марио Калдерони (1879-1914) 14 Иван Саръилиев (1887-1969) 15 Дълго се колебаех дали трябва да преведа “fixation” като “укрепване” или “установяване”. Пърс говори за начините да се установи вярване, но по-нататък споменава за “fixed belief”, в смисъла на утвърдено, укрепено вярване. Затова ще използвам и двата превода. 16 Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, р. 5. 17 Ibid., p. 142. 18 Ibid., p. 16. 19 CP 8.33. 20 Знае се, че ръкописът "Логика от 1873" съдържа основните идеи от „Установяването“ с малки изключения- например имената на методите. 21 Тези доктрини не са се появили внезапно, нито пък Пърс ги поддържа от самото начало на своето философстване; Мъри Мърфи дава великолепна представа за развитието на философията на Пърс и обосновава отлично това, защо съществува всяка от тези доктрини и защо възниква именно в определен момент. За съжаление аз тук не мога да се придържам към такъв метод,от една страна, защото ще навляза прекалено навътре в Пърсовата философия с риск да изпусна от поглед предметa на настоящата работа, а от друга, аз съм убеден, че това развитие на Пърсовата философия не е толкова "главоломно" и при него не са налични резки промени- дори напротив, определени идеи, бивайки известно врeме в латентно състояние, излизат наяве тогава, когато Пърс се озове пред определeно философско препятствие. Накратко, Пърс е бил склонен към създаването на доктрини като агапизма, тихизма, синехизма още преди да ги въведе в своята философия под тези имена. 22 Moore , Edward. American pragmatism: Peirce, James, and Dewey , р. 7. 23 Пърс, Чарлс. “Какво е прагматизмът”, с 168. 24 Пак там, с 171. 25 Pajares, Frank. William James: Our Father Who Begat Us. URL: http://www.des.emory.edu/mfp/PajaresJames.PDF p. 6 26 Ръсел, Бъртранд. История на западната философия, т. 3, с 444-6. 27 Като в „Прагматизмът“. 28 Dewey, John. “The Pragmatism of Peirce”, р. 308. 29 Murphey, Murrey. “On Peirce's Metaphysics”, р. 13. 30 Рорти, Ричард. Философията и Огледалото на Природата, с 21. 31 Tiles, J. E. “American Pragmatism: James”, p. 395. 32 Ibid., p. 395. 33 В същото време, въпреки множеството влияния върху него, прагматизмът се ползва с относителна свобода от авторитети- в САЩ по-скоро има движения, кръгове, в които всеки може да бъде "авторитет", но само доколкото е доказал себе си в определени области на знанието, и при това само "условен авторитет", защото неговата концепция винаги може да бъде поставена под съмнение. Друга характерна особеност на прагматистката философия е нейната академична неангажираност, т.е. тя няма за задача да привлече и академичните среди, нито да ги убеди и да се превърне в "официална философия". Това е така, защото образованието в Америка до края на XIX век е подвластно на теологията и класическия идеализъм. 34 Nagy, Paul. “Pragmatism and American Pietism”, p. 166. 35 Dewey, John "A Common Faith", p. 105. Въпреки заниманията си с религиозна проблематика, Дюи чак през 1934 г. издава специален труд за религията. 36 Иван Саръилиев (1887-1969)- учи в Сорбоната и посещава лекции на Бергсон. Завършва през 1909 г. И отива за една година в Оксфорд. През 1931 г. За известно време заминава за САЩ. Поддържа кореспонденция с Фердинанд Шилър. (Mladenov, Ivan. “Ivan Sarailiev: An Early Bulgarian Contributor to Pragmatism” , р. 11). 37 По-подробно за този дебат: Вж 4.3.4. 38 Саръилиев, Иван. Съвременната наука и религията, с 16. 40 Пак там, с 212 41 35 Саръилиев, Иван. Съвременната наука и религията- отговор на една критика, с 44-45. 42 Пърс, Чарлс. „Как да направим идеите си ясни“, с 152. 43 Пърс говори за това в CP 5.8, в 5.467. За него интелектулните понятия са тези, върху структурата на които могат да почиват аргументи относно валидни факти; бих казал, това са понятията, с които работи науката. 44 Артър Лавджой в “Pragmatism and Theology” отбелязва, че Джеймс неуспешно води прагматизма от етиката към епистемологията”( Lovejoy, Arthur. The Thirteen Pragmatisms, p. 59). 45Moore, Edward. American Pragmatism: Peirce, James, and Dewey, p.101. Според Мур това противоречие не може да бъде решено. 46 Който бива дефиниран в “Kак да направим идеите си ясни”. 47 Думите са изказани в посвещението на “Прагматизмът”. 48 Основните му твърдения са следните:
13.Механичното обяснение съставя модели, които точно отразяват явленията; 14.Нововъзникналите научни области трябва да се свеждат към механиката (Поликаров, Азаря. Научни революции и прогрес, с 165) 49Пак там, с 156-162. 50 CP 5.264-5. 52 „Размишления върху първата философия”. Декарт, Рене. Избрани философски произведения, с 321-349. 53Пак там, с 363. 54 „Разсъждение за метода”. Декарт, Рене. “, Избрани философски произведения, с 274. 55Пак там, с 275. 56“Начала на философията”. Декарт, Рене. Избрани философски произведения, с 489. 57Пак там, с 496. 58Тези принципи се крепят на науката. Вж. Тулмин, Стивън. Космополис, с 72-102. 59 „Относно някои способности, приписвани на човека “ (CP 5.244-9). 60 „Някои следствия от четирите неспособности“ (CP 5.265) 61 CP 5.264. 62Пърс, Чарлс. “Как да направим идеите си ясни”, с 145. 63 “Установяване на вярването“ (СР 5.382). 64 СР 5.376. 65Пърс, Чарлс. “Какво е прагматизмът”, с 172. 66Богомолов, А., Мелвил, Ю., Нарски, И. (ред.)Съвременна буржоазна философия, с 159. 67 Малко по-нататък ще разгледам въпроса, дали съмнението, за което говори Пърс, е „психологическо” или „философско”. 68 CP 5.265. 69 Александър Бейн (1818-1903) 70 Murphey, Murray. “The Development of Peirce’s Philosophy”, pp. 149-150. 71 Редакторско заглавие-б.м. 72 СР 7.313. 73 СР 7.315. 74 СР 7.314. 75 СР 7.323. 76 СР 7.326. 77 СР 7.317. 78 СР 1.239, n. 1. 79 СР 5. 372. 80 СР 5.394. 81 СР 5.375.Има удивителни сходства между Пърсовата теория за истината и “Закони на мисленето” (1854) на Бул. За Бул 1 и 0 представят два класа: вселената и нищото. Това може да се отнесе към истинните и неистинните съждения. Между 1 и 0 се намира особен тип съждение- нашето вярване в х (Thayer, Horace. Meaning and Action, pp. 496-7). 82 СР 5.371. 83 Пърс, Чарлс. “Какво е прагматизмът”, с 173 84 „Изследване върху прагматицизма”, СР 5.480. 85Може да се направи връзка с пуританството и пиетизма, които имат сходни възгледи за самоконтрола. 86 СР 5. 510. 87 СР 5.373 n. 1. 88 Според Хуукуей, "Не е необходимо съмнението да е само стимул за действително изследване; то има роля в контролирането на изследването, поемайки отговорността да каже колко успешно е то" (Hookway, Christopher. Truth, Rationality and Pragmatism, p. 253). 89Пример за метода на упорството е убеждението, че след смъртта човек отива на небето; ако смъртта обаче е пълно унищожение на тялото и душата, тогава вярващият има „евтино удоволствие”. Към този метод се придържа често мнозинството от хората, като особено настоятелните са ирационалисти и говорят за илюзорността на всичко разумно. Социалните фактори са против този метод- придържащият се към него все някога ще разбере, че има и други вярвания и може би дори че неговото е напълно погрешно. Положителното е, че човек е твърд, решителен, знае какво иска; методът може да бъде практически полезен в отношенията ни с другите хора- СР 5.377. 90 Към въпроса за метода на авторитета Пърс с ирония отбелязва, че някои хора имат като най-висш интелектуален импулс това да бъдат интелектуални роби. Той се състои в подчинението на някаква догма- например религиозната или политическата власт. Пърс споделя, че този метод може да бъде път към мира. Що се отнася до трайността му, тя е такава само за индивидуалния ум; всяка догма рано или късно се променя или отпада- СР 5.380. 91 Априрорният метод изглежда по-рационален и обоснован- той е дело на философите и е по-респектиращ от предишните два. Той напомня на модата, която бързо се сменя- чрез него можем да поставим много различни понятия в началото на своята система. Според Пърс заслуга на Кант е, че е отстранил „порока” да търсим съгласие между природата и истините на разума- СР 5.382. 92По-късно Пърс пише, че научният метод е „общият метод на успешното научно изследване“ (СР 7.79). 93 СР 5.384. 94 СР 5.387. 95Пърс, Чарлс. „Как да направим идеите си ясни“, с 150. 96СР 5.375. Можем да отдадем тези думи на Пърс само на някакво временно увлечение по "експериментализма", защото той е убеден, че между стабилно и истинно вярване има разлика- само за "финалното мнение" можем да кажем, чe е истинно със сигурност. 97 Богомолов, А., Мелвил, Ю, Нарски, И. (ред.). Съвременна буржоазна философия, с 159. 98Melvil, Y.K. “The Conflict of Science and Religion in Charles Peirce's Philosophy”, p. 37. 99Ibid., p. 50. 100Ibid., p. 34. Самият Мелвил обаче на много места в своите трудове върху прагматизма показва уважение към делото на Пърс и рязко го разграничава от философията на Джеймс. 101Kasser, Jeff. Peirce's Supposed Psychologism, sect. 2 URL:http://members.door.net/arisbe/menu/library/aboutcsp/kasser/psychol.htm 102 Ibid., par.9. 103 Ibid., par. 25. 104 Magee, Bryan. The Great Philosophers, рр. 284-5. 105 Hookway, Christopher. Truth, Rationality, and Pragmatism, pp. 21-23. Към този проблем се връщам в 4.4.1 на настоящата работа. 106 Ibid., pp. 25-26 107 Ibid., p. 29. 108 СР 8.255. 109 Т.е. грубо казано, вече има условия от “мислител-експерименталист” той да се превърне в “кабинетен философ”. 110 СР 5.539. 111 СР 5.545. 112 „Практически и теоретически вярвания”, СР 5.541. 113 Dewey, John. The Pragmatism of Peirce, р. 308. 114 Hookway, Christopher. Truth, Rationality, and Pragmatism, pp. 32-38. 115 По мнението например на Чарлс Морис и Хорас Тейър. 116 Вероятно Пърс е познавал трудовете на Гарик Малъри, който работи над знаковите системи на северноамерикански индиански племена. В резултат от дейността си Малъри издава трудове върху знаковостта, които предшестват тези на Пърс. Пърс продължава тази дейност, класифицирайки знаците (той всъщност прави десетки триади от типове знаци) (Сибиък, Томас. Семиотиката в САЩ, с 32-5. 117 В някаква степен и с първата, доколкото Прагматическият принцип набляга и на поведението на изследователя. 118Пърс, Чарлс. “Как да направим идеите си ясни”, с 165, бел. 8. 119 Но тази концепция не остава безкритично приета, защото по-късно Пърс разразботва своята феноменология, базирана на наличието на Първичността, т.е. на „чистото” качество. 120 Става дума за известното изказване “Границите на моя език са граници на моя свят”. 121 СР 5.314. 122 СР 5.470. 123 СР 5.554. 124Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, p. 7. 125 Всеки знак е в отношение с друг знак; значението винаги има свой контекст. Математическата теория на отношенията, която Пърс разработва, го води до идеята, че същността на един обект се състои в неговите отношения към други обекти. Действията произвеждат отношения- няма обект сам по себе си, както и знак сам по себе си. Прагматизмът на Пърс съдържа именно тези две идеи като основни- те присъстват и в Прагматическия принцип. Фердинад Шилър на много места в своите текстове заявява, че всяко понятие, всяко твърдение съществува в определен контекст, т.е. значението му може да се променя. За Пърс мисленето се състои от отношения. 126 СР 5.491. 127 СР 8.377. 128 СР 8.343. 129Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, p. 142. 130 Ibid, p. 22. 131Сибиък, Томас. Семиотиката в САЩ, с 90. 132Пак там, с 151. 133„Significance“ може да се преведе и като 'значение', но в този случай няма да можем да разберем какво има предвид Морис. 134Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, p. 26. 135Сибиък, Томас. Семиотиката в САЩ, с 90. Сибиък изобщо не споменава за първата формулировка, което би трябвало да означава, че я смята за погрешно или прибързано направена. 136Използваният откъс е от ръкопис с номер MS 283 по система за означаване ръкописите на Пърс. Ръкописът се нарича „Основата на прагматицизма в нормативните науки“ и фрагменти от него са представени в първи и пети том на СР. 137Сибиък, Томас. Семиотиката в САЩ, с 91. 138 Между тях има близост, която може да се установи например по отношение идеята на Пърс за наличието на една безкрайна верига от значения- идея, която логически се допълва от предположението за “финалното мнение” (вж. 1.4 на настоящата дисертация). Иван Младенов заявява, че една от причините за безкрайността на интерпретацията е неяснотата. Той се позовава на Еко, според когото семиозисът трябва да бъде спрян някъде в реалността, защото не всеки практически ефект е семиотичен. Еко припомня, че Пърсовата общност от изследователи има краен брой, но произвежда безброй комбинации от значения, което прави семиозисът безкраен. Според него този процес свършва с финалния интерпретант (Mladenov, Ivan. Conceptualizing metaphors: On Charles Peirce’s Marginalia, pp. 44-5). 139 Любопитно е да се отбележи, че самият Пърс заявява през 1904 г., че „най-висшият тип символ е този, който обозначава израстване или саморазвитие на мисълта“ (СР 4.9). Тук експлицитно е показана основната роля на самото понятие за растеж в Пърсовата философия. 140 С Пърс не се изчерпват семиотичните разработки на американския прагматизъм. Джордж Х. Мийд, който е известен най-вече с трудовете си в социалната психология, в голяма степен дължи интереса си към знаковото поведение на Пърс. Чарлс Морис пише, че той е не прагматист, а прагматик. Според него анализът, който прави Мийд на жестовия знак превръща във фундамент бихейвиористичния характер на интерпретанта, който Пърс добре показва в своята семиотика (Сибиък, Томас. Семиотиката в САЩ, с 93. ). 141Джеймс често използва „понятие“, „идея“, „представа “ като синоними, а в още по-широк смисъл синоними са „вярване“, „твърдение“. Всички тези понятия са обединени от мисловната дейност, за разлика от чувството, усещането, и възприятието, които са непосредствени в най-общ смисъл. 142 Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, pp. 48-55. 143Тези основи са само временни и условни; само финалното мнение се опира на нещо напълно сигурно. 144 Втората и третата теория ще анализирам малко по-нататък в настоящия параграф. 145 СР 7.340. 146Пърс, Чарлс. “Как да направим идеите си ясни”, с 153. 147Пак там, с 152; СР 5.402. 148 СР 5.18. 149 СР 5.196. 150 Според Тейър прагмaтическото значение на понятието не са самите практически последици (bearings), а описанието на неговите възприемаеми последици (Thayer, Horace. Meaning and Action, p. 100). 151 СР 8.191. 152 Рут-Ана Пътнам смята, че Прагматическият принцип не е използван от прагматистите, за да "прокълне" изобщо метафизическите хипотези, а има за цел само да ги изясни (Putnam, Ruth-Anna „Introduction то Cambridge Companion to William James”, p. 6). 153 Лавджой вижда разлика между Прагматическия принцип като правило за установяване на значението на дадено понятие и като критерий за истинност. Прагматизмът по-скоро показва как да разберем значението на едно понятие, отколкото неговата истинност. Той ни дава критерий не за това кои вярвания са истинни, а за това кои вярвания имат достатъчно значение (са смислени), за да могат да бъдат дискутирани (Lovejoy, Arthur. The Thirteen Pragmatisms, p. 45). Лавджой предлага формулировката на втора прагматическа теория за значението: всеки обект се мисли от нас само като медиум за изпълняване на наш план. Значението на една идея се състои в разбирането на отношение на даден обект към съзнателна цел (Lovejoy, Arthur. The Thirteen Pragmatisms, p. 3; p. 26). 154Мельвиль, Юрий. Чарлз Пирс и прагматизм, с 300. 155Пак там, с 359. 156Пак там, с 372. 157 СР 8.208. 158 Hookway, Christopher. “Logical Principles and philosophical Attitudes: Peirce’s Response to James’s Pragmatism”, p. 152, 159 „Теми на прагматицизма”, СР 5.438. 160 СР 5.402, n. 3. 161 В Пърсовата терминология това е знакът. 162 СР 5.554. Тук съм използвал превода, предложен в: Сибиък, Томас. Семиотиката в САЩ, с 91-2. 163 СР 5.569. 164 СР 7.89. 165 Проблемът за отношението между Прагматическия принцип и метафизиката ще засегна във II глава. 166Порус, В.Н. „Научный реализм“: проблемы, дискуссии, перспективы, с 352. URL: http://www.i-u.ru/biblio/archive/porus_razionalnost/05.aspx 167 СР 5.307. 168 СР 7.643. Това става в началото на XX век. 169За абдукцията вж. следващия параграф. 170 “Концептуалистичният прагматизъм” на Кларънс Люис има за основа сходна идея- човешкият опит като дадено може да бъде приет и интерпретиран във всяка една от възможни концептуални схеми и категории. A priori- съжденията, “чистите” логически импликации, дават връзки между интерпретативните категории и установяват ваимовръзки между изреченията на завършени схеми. А priori- истините се случват във и чрез анализа на концептуалните схеми. Ние избираме концептуални схеми, за да анализираме опита, по прагматически съображения (Thayer, Horace. Meaning and Action, р. 359; вж 3.4.2. на настоящата дисертация). По-късно Пърс стига до предположението за съществуване на чист сетивен опит, подобен на “даденото” на Люис. За прагматистите обаче абсолютно “чист” опит няма, защото ние винаги трябва да го интерпретираме. Въвеждането на съждението за възприятие от Пърс има за цел да посредничи между двата етапа в развитието на неговата концепция за сетивния опит. 171 СР 2.138. 172 СР 7.437. 173 Отново в началото на XX век Пърс стига до идеята, че Третичността се възприема непосредствено. В „Телепатия и възприятие“ (1903) Пърс отделя най-много място на възприятието. Според него то допринася нещо позитивно (позитивен факт), заставя възприемащия да го признае, няма претенции за разумност, нямо е (СР 7.623). Възприятието е съставено от два елемента: качествата на чувството (т.е. усещането) и връзките между тях (Вторичност); липсва елемент на Третичност. Пърс включва и халюцинациите към възприятията; в „Логика от 1873“ той заявява, че наблюдението е нова идея, възниква в ума, но в съня може също да бъдат включени нови елементи на мисълта (СР 7.330). В крайна сметка можем да говорим за непосредствено възприятие (на червен цвят) и за интерпретирано такова (както е при сетивните илюзии, които са резултат в повечето случаи от „погрешно съждение“). 174Макар че в „Логика от 1873“ пише: „Всичко, за което имаме директен опит, е наша мисъл- това, което преминава през умовете ни“ (СР 7.337). 175Пърс, Чарлс. “Какво е прагматизмът”, с 176. 176Мельвиль, Юрий. Чарлз Пирс и прагматизм, с 319. 177Порус, В.Н. „Научный реализм“: проблемы, дискуссии, перспективы, с 382. URL: http://www.i-u.ru/biblio/archive/porus_razionalnost/05.aspx 178 СР 8.133. 179 СР 8.135. 180 СР 8.141. 181 СР 8.141-143. 182 СР 2.1. 183 В друг пункт Пърс също не е съгласен- това е възгледът, че вселената е „мистериозна“, а явленията са свързани, но не и рационални. Той не само е против възгледа за съществуването на „нещо в себе си“, но е и против всякакъв опит да се покаже, че вселената не е рационално постижима и обяснима, че тя не е напълно познаваема. Дори и тя сега да ни изглежда загадъчна, да ни удивлява с нещо, все пак ние трябва да се надяваме, че общността на учените ще достигне до някакво окончателно мнение за нея. Тази мисъл на Пърс разкрива същината на условно наречената от мен втора теория за истината, която е близка до консенсуалната теория. 184 СР 7.344. 185 СР 7.336. 186Пърс, Чарлс. “Как да направим идеите си ясни”, с 160. 187 СР 8.43. 188 СР 6.485. 189Moore, Edward. American Pragmatism: Peirce, James, and Dewey , p. 65. 190 Mladenov, Ivan. Conceptualizing metaphors: On Charles Peirce’s Marginalia, p. 26. 191Murphey, Murray. „On Peirce' Metaphysics“, p. 15. 192Решер, Никълъс. Плурализмът, с 36. 193Пак там, с 36-37, бел. 5. 194 Rockmore, Tom. “The Epistemological Promise of Pragmatism”, p. 54. 195 Ibid., p. 53. 196 Ibid., p. 57. 197Решер, Никълъс. Плурализмът, с 54. 198 СР 5.495. 199Понеже споменах, че за Пърс реалните неща не съществуват само в „контакта“ си с нас, нужно е да направя следното уточнение: нещата не съществуват функционално, а биват познавани функционално. 200 Дори и да приемем предположението на Младенов, че става дума за дефиниция на всичко, познато дотогава. 201 СР 5.311. 202 СР 4.661. 203 СР 6.152. 204 СР 8.12. 205 СР 7.345. 206Стъпов, Росен. Пътища към научните метаморфози на философията, с 23. 207Това не включва религиозните вярвания, които според Пърс не могат да бъдат наричани погрешими (СР 1.148-151). Възниква въпросът: може ли да кажем, че всички изказвания са погрешими? Фалибилизмът не е вярване (т.е. той не подлежи на грешка), а е начин на описание на познанието и дефиниране условията на едно съждение (Thayer, Horace. Meaning and Action, p. 128). 208 СР 1.1.45. 209 СР 1.141. 210 СР 8.91-94. 211 СР 5.169. 212 СР 1.149. 213 CP 2.653. 214Schiller, Ferdinand C.S.Error p.5. 215Putnam, Hilary. Pragmatism: An Open Question, p.71. 216Мельвиль, Юрий. Чарлз Пирс и прагматизм, с 408. 217 Вж. CP 5.440. 218 П 84. 219Джеймс добавя, че Мах, Дюем и Поанкаре ни връщат отново към понятията на здравия разум. 220Макар и да приема, че понятията за време и пространство са формирани в голяма степен от мисълта. 221 СР 5.452. 222 СР 6.574. 223 СР 5.513-516. 224 СР 5.512. 225 СР 5.522. 226 СР 1.168. 227Пърс казва, че опитът ни е най-добрият учител- той ни учи чрез практически, груби шеги (СР 5.51). 228 СР 5.196. 229 СР 7.60. 230 СР 2.162. 231 СР 2.45. 232 СР 5.85. 233 СР 2.64. 234 СР 2.1. 235 СР 5.87. 236 CP 2.654. 237 СР 2.198. 238 Относно връзката между логика и етика Хуукуей пише: "Според Пърс логиката изучава нормите и методите, които ни позволяват да подчиним дейността си на рефлективен самоконтрол. Неговият прагматизъм предлага изясняване на хипотезите и понятията, които биха направили това възможно. Планирането и контролирането на нашите дейности изисква информация за това, какво би се случило, ако действаме по определен начин" (Hookway, Christopher. “Logical Principles and Philosophical Attitudes: Peirce’s Response to James’s Pragmatism”, p. 155). 239 СР 2.791. 240 СР 5.145. 241 СР 3.326. 242 СР 5.171. 243 W 2.229. 244 СР 5.144-145. 245За Пърс хипотезите са като „интелектуални мутации“, само че те не са случайни, а извират от „морето на инстинкта“ (Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, p. 224). 246 CP 2.642-4. 247 СР 7.218. 248 СР 5.145. 249 СР 2.757. 250Това твърдение не може да се приеме напълно безрезервно, защото самият Пърс заявява във всеки свой труд върху умозаключението, че само дедукцията има необходимо верен извод. По-скоро умозаключението за вероятност е пряко свързано с изчисляването на вероятности и трябва да се разграничи от абдукцията. 251 СР 2.783. Всъщност към този тип умозаключение могат да бъдат причислени и индукцията, и абдукцията. Пърс дава чудесен пример за такова умозаключение- ако извадим на случаен принцип от една чанта няколко бобени зърна, можем да преценим приблизително какво е съотношението им в чантата (CP 5.349). Изглежда, че за Пърс статистическата индукция спада към вероятностното умозаключение. 252 CP 2.675. 253Пърс не се замисля по проблема доколко е възможно едно такова умозаключение да бъде верифицирано или фалсифицирано. 254 СР 2.759. 255 Пърс дава отделни примери за трите типа умозаключение в „Дедукция, индукция и хипотеза“ (1878): Изтегляне 3.02 Mb. Сподели с приятели:
|