Функционализмът възниква през 30-те години на ХХ век и постепенно започва да доминира сред общите подходи за обяснение на съзнанието. Според функционалистите, хората действат, обединени, за да отговарят адекватно на предизвикателствата на заобикалящата ги среда. Сплотеността в човешката група се поддържа от «интегриращи императиви» - магията, религията, знанието и т.н. За представителите на функционализма движещите сили на социалната и образователна промяна са прогресивното техническо развитие и социалната интеграция. Високоиндустриализираното, модерно общество се нуждае от развиването на умения и нагласи, подходящи за непрекъснато променящия се социален свят. Тази необходимост е движещата сила на разрастването на училищното образование и е в основата на концепциите за неговата трансформация и модернизация. Тези основни положения на функционализма го правят ценно теоретично и методологическо ръководство за реформаторите в сферата на образованието.
