Конструктивизмът е философска концепция, която обяснява природата на човешкото знание и процеса на учене. Конструктивистите насочват когнитивния си подход към образованието, което: «се съсредоточава върху учащия се (learner-centered education; student-centered education), се осъществява, чрез стратегии като кооперативно учене (cooperative learning) и учене в малки групи (learning in small groups). При това учениците трябва да построят знанието със собствени сили» (Ozmon, Craver, 1999). Те са разглеждани като активни търсачи на знание при решението на проблеми. Знанието е индивидуално и се основава на опита.Една от държавите, в която конструктивизмът е поставен като методологическа основа на училищните реформи, е САЩ.
В социално-исторически контекст «постмодернът» е корелат на модерната епоха, заемаща годините от Новото време (ХVІІ в.) до средата на ХХ век. Постмодернизмът оказва сериозно влияние върху развитието на педагогическата теория и педагогическата практика в различни образователни системи. Тава е така, защото постмодернизмът стои като методологическа основа при провеждането на определени макрополитики, ориентирани към промяна на модела на училищното образование в информационното общество.
