Прагматизмът е направление във философията, възникнало и развило се в края на ХIХ век в САЩ. Основоположници са Чарлс Сандърс Пърс и Уилям Джеймс, като техните основни идеи са доразвити от Джон Дюи. Прагматизмът се разглежда като философска концепция, което отрича обективната истина, а признава само практическите резултати като критерий за обясняване на философските идеи. Според Дюи работата на образованието е „да култивира дълбоко вкоренени и ефективни навици за разграничаване на проверените убеждения от обикновените твърдения, догадки и мнения; да насажда в начина на работа на индивида, методи на изследване и разсъждение, съответстващи на разнообразни проблеми, изникващи пред него ― (Дюи, 2002). Дюи развива прагматизма в посока на така наречения «инструментализъм». Според инстументализма отделният човек може да бъде подтикнат към познание само когато е налице ситуация, която го поставя в положение на неизвестност относно нещо. В такава «проблемна ситуация» нашите знания и възгледи не ни помагат изобщо. За да се реши проблема, трябва да се изработи определена стратегия, която включва «преценка на проблема, изготвяне на хипотеза, експериментиране и извеждане на заключение. В педагогическите възгледи на Дюи, в основата е включена идеята за "проблемната ситуация" като основен начин за усвояване на нови умения и знания. Дюи разглежда училището, като специфична социална организация, която има следните основни задачи:
развитие на способностите на подрастващите; опростяване и подреждане на фактите с оглед на предразположенията, които трябва да се създадат;
пречистване и идеализиране на съществуващите социални обичаи;
създаване на по-широка и по уравновесена среда от тази, в която биха действали младите, ако бяха оставени на произвола.
Така училището се появява и развива като институция, чиято организация зависи от самото общество и държавно устройство. Дюи свързва прогресивното развитие на училището в рамките на демократичното функциониране на обществото, преди всичко със съуправление от страна на родители, общественост, дори ученици.
Според реконструктивизма /Теодор Брамелд/ образованието и училището трябва да играят водеща роля в осъществяването на социалните промени и преустройството на общественото като цяло. Основният акцент на реконструктивизма е в създаването на демократична училищната система, в която дискусията и новостта играят огромна роля, а от учениците се очаква да изказват свободно своето мнение, да спорят, да задават въпроси.
Неолиберализмът е течение в политическата философия, което извежда на преден план идеята за ненамеса на държавата в икономиката, за свободното функциониране на пазара и е против наличието и развитието на държавната собственост. През последните 30 години неолиберализмът оказва силно влияние върху формирането на макрополитиката по отношение на училищното образование в редица страни. Той стои като философска и методологическа основа в редица образователни реформи предприемани в различни държави. През последното десетилетие и българската държавна политика по отношение на училищното образование има белезите на неолиберализма.
Сподели с приятели: |
