Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между административни и финансови актове
Изтегляне 140.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Контрол върху големите експозиции (големите кредити)
| Банков контрол
Вътрешният банков контрол е дейност, осъществявана вътре в самата банка от нейните органи - тя няма публичноправен характер. Контролът бива предварителен, текущ и последващ. Уставът на банката трябва да съдържа данни за начина, по който ще се из¬вършва вътрешният контрол на банката (чл. 9 ЗКИ). Всяка банка има системи за вътрешен контрол и за управление на рисковете (чл. 13, ал. 2 ЗКИ). Банките приемат правила относно организацията и дейността на вътрешния контрол и създават системи за контрол, съобразени с обема на извършваните операции, разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях, в съответствие с наредба на БНБ (чл. 74, ал. 3 ЗКИ). Банковият контрол се осъществява от специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от общото събрание на акционерите на съответната банка (чл. 74, ал. 1 ЗКИ). Всяка провер¬ка или други контролни действия приключват с изготвяне на доклад, който съдържа констатации и препоръки за предприемане на мерки срещу нару¬шения на законите и вътрешните правила и за отстраняване на слабости в банковата дейност. Ръководството на службата информира незабавно БНБ за установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели или могат да доведат до значителни вреди за банката (чл. 74, ал. 2 ЗКИ). Годишните финансови отчети на всяка банка подлежат на независим финансов одит (чл. 76 ЗКИ). Всяка банка създава процедура, по която служителите й могат да сигнализират за нарушения (чл. 74, ал. 4 ЗКИ). Контрол върху големите експозиции (големите кредити) Банките и банковите групи притежават собствен капитал (минимум 10 милиона лева) и привлечен капитал, който обикновено надвишава значително собствения. Банките са длъжни по всяко време до не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения им капитал. Контролът върху големите експозиции е предмет на наднационална уредба на правото на ЕС. Експозиция към клиент или група от свързани клиенти се счита за голяма експозиция, когато нейната стойност е по-голяма или равна на 10 % от приемливия капитал на институцията (чл. 392 Р 575/2013 г.). Регламентът урежда задължение за банките да предоставят информация относно всяка голяма експозиция, както и специални изисквания във връзка с големите експозиции (вж. чл. 394 и сл.). При предоставяне на непълна или неточна информация БНБ може да приложи надзорни мерки (вж чл. 103 ЗКИ). Изтегляне 140.26 Kb. Сподели с приятели:
|