Структура на системата за банков контрол в България
Изтегляне 35.71 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Гр. София 01.04.2023г. Проверил: Проф. д-р Е. АСЕНОВ
|
КУРСОВА РАБОТА УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА Контрол в банковите и небанковите институции Тема: Структура на системата за банков контрол в България Изготвил: Анна Начева Фак.№2265601 Специалност – Счетоводство и контрол -2семестъра ДФ Гр. София 01.04.2023г. Проверил: Проф. д-р Е. АСЕНОВ Банковата система представлява съвкупностот банките на страната тяхната взаимна обвързаност, подчиненост и законова регламентация. Съвкупността включва всички банки и лицензирани банкоподобни институции, които извършват банкова дейност. Лицензът се дава, след като се прецени характерът на дейността, възможностите за извършване на тази дейност, наличието на необходимия капитал, квалификацията на управляващите органи и други изисквания, гарантиращи нормална банкова дейност. В структурата на банковата система съществуват три основни елемента: Банковият контрол е насочен към подпомогне дейността на кредитните институции чрез специфични техники, способи и форми, Същевременно контролът съдейства за повишаване на тяхната резултативност, ефективност и институционален имидж. Неговата цел е да се минимализира рискът от злоупотреби в едни или други дейности, в различни етапи на извършване на определен вид работа или на съответни йерархични нива. Той не е константна система или утвърден принцип на работа. Контролът е процес, който постоянно се променя и развива съобразно нуждите на обществото, проблемите в сектора и развитието на икономиката (Асенов, 2012). Банковият контрол въздейства върху всички процеси в отделната институция като превантивна мярка (чрез процедури, инструкции и препоръки) и като последваща мярка (посредством доклади, констатации и резултати). Въпреки утвърдените практики и модели за контрол върху банковата дейност, наблюденията в публичното пространство през последните години показват зачестяване на различните форми на злоупотреби от страна на кредитните институции спрямо техни клиенти, както и нарастване броя на рисковите им експозиции. Това е индикатор за пропуски, респ. слабости в системата на вътрешния банков контрол. Този факт подчертава актуалността и значимостта на разглежданата проблематика за теорията и практиката. Обект на настоящата студия е вътрешният контрол в търговските банки в България. Предметът на изследването е фокусиран върху проблемите на вътрешния контрол в кредитните институции. Целта на разработката е да се обосноват основните насоки, в които могат да се разкрият проблеми на вътрешнобанковия контрол в съвременните условия. За да се постигне така формулираната цел, са поставени за разрешаване следните задачи: • очертаване на проблемите на вътрешнобанковия контрол, свързани с прилагането на нормативната уредба и със способите за въздействие в контролната дейност; • анализиране на проблемите на контрола, касаещи финансово-икономическите показатели на банките, тяхната рентабилност и възможност за адекватно управление; • представяне на проблемите, отнасящи се до управлението на човешките ресурси в банковите институции с тяхната производителност и мотивация. Изследователската теза на разработката може да се формулира по следния начин: съществуват редица слабости и пропуски в системата на вътрешнобанковия контрол, преодоляването на които би допринесло за свеждането до възможния минимум на неправомерните и незаконосъобразни действия от страна на целевите групи (заинтересованите страни) и би подобрило имиджа на банковия сектор като важна част от икономическата система на страната. Преди да формулираме някои от проблемите на банковия контрол в България, обуславящи необходимостта от неговото усъвършенстване, нека да очертаем причините, поради които обръщаме внимание на интересите на клиентите, и защо поставяме акцента върху тях. Основните ни мотиви се свеждат до следните: 1) зачестилият брой случаи на злоупотреби от страна на банкови служители спрямо физически лица – клиенти на банката; 2) връзката между пропуските (слабостите) във вътрешния банков контрол и репутацията на банката, което рефлектира върху нейното по-добро пазарно позициониране; 3) силно конкурентната среда и подценяването на човешкия фактор в управлението на маркетинговите комуникационни инструменти. Наличието на едно или повече от посочените обстоятелства влияе негативно на репутацията не само на конкретната институция, но и разклаща доверието в цялата банкова система. Имиджът, изграждан от банките, е инструмент за въздействие върху общественото мнение и нагласи. Той има основно значение при формиране мнението на потребителите и представлява важен фактор, който определя човешкото поведение. Имиджът може да се разглежда като форма на представяне, но е сложен процес, изискващ комплекс от комуникационни, законоустановени, управленски и някои психологически похвати за въздействие върху контактната аудитория. Ценностите в организацията, отношението към клиентите и спазването на законоустановените норми са често пренебрегвани компоненти. Същевременно те имат ключово значение за репутацията на кредитните институции. От една страна, свидетели сме как банките влагат огромен ресурс в реклама с цел заинтригуване и привличане на контактната аудитория. От друга страна, 78 ползата от тези значителни разходи за реклама едва ли е съществена, ако липсата на контрол, неадекватното провеждане на такъв или осъществяването на проформа контрол води до прецеденти, които разклащат доверието и сигурността. В този смисъл правим паралел между контрола, ефекта от контролното въздействие и имиджа на банковата институция. Нека да представим връзката между сигурността, доверието, идентичността и имиджа, която е от особена важност за развитието на банката. Има няколко проблеми свързани с банковия контрол: Проблеми, свързани с прилагането на нормативната уредба и със способите за въздействие в контролната дейност; Проблеми, свързани с финансово-икономическите показатели на банките, тяхната рентабилност и възможност за адекватно управление; Проблеми, свързани с управлението на човешките ресурси и тяхната производителност и мотивация. Ролята на банките в икономическата система прави фалитите им изключително опасни за развитието на отделни предприятия и институции и на икономиката като цяло. Банковите фалити предизвикват загуби от депозиторите и акционерите, влияят отрицателно на заемополучателите като ограничават възможностите им за кредити, намаляват доверието на обществото във финансово-кредитната система. Ето защо изследването на контролируемите параметри в банковата система има толкова важно значение. На макро равнище доверието към системата от търговски банки е съществено условие за насочване на спестяванията в икономиката към банковите канали. Доверието на вложителите в банките е първостепенна за функционирането им в пазарни условия. Загубите на банките се отразяват върху почти всички сектори на икономиката. По тази причина банките трябва във всеки момент да държат сметка за отговорността както към самите себе си и депозиторите, така и към икономиката като цяло. В последните няколко години банковата система укрепна в съответствие с изискванията на банковия надзор. Тези изводи се потвърждават и от изследвания на международни финансови институции. В банковия сектор се наблюдава значителна промяна в поведението на търговските банки, които стават значително по-предпазливи и внимателни при отпускане на кредити. Това води до бързо нарастване на ликвидността в банковата система, подобрява показателите за капиталова адекватност и рентабилност. Възстанови се нормалното функциониране на междубанковия паричен ( в това число валутния пазар). Успешно приключи приватизацията в банковия сектор, като бяха привлечени сериозни чуждестранни инвеститори с дългосрочни интереси в българския финансов сектор. Управлението на международните активи доведе до тяхното значително нарастване. Политиката на БНБ по отношение на минималните резерви на търговските банки е да се намаляват плавно, като се следва подобряване на състоянието на ликвидност на банките и подобряване на нейното управление. Последните няколко години България проведе радикална (в сравнение с други държави от Централна и Източна Европа) и успешна банкова реформа. Днес българската банкова система е в относително добро състояние. Приватизирането на държавните банки и навлизането на чуждестранни инвеститори в този сектор допринесоха за развитието на конкуренцията, за развитие на нови услуги и за цялостното подобряване на климата на финансовите и банковите пазари. Заедно с извода за съществуваща стабилност, може да се твърди, че банковата система на България тепърва трябва да работи за развитието си и за по-висока ефективност. С промените в Закона за БНБ се подобри банковото законодателство като цяло. Като цяло БНБ се стреми да определя правилата и с това да гарантира стабилността на системата. Едновременно с много добрите показатели за капиталова адекватност и ликвидност на банките, в България има е добре функциониращ банков надзор. Това се потвърждава и от представители на бизнеса, голяма част от които дават сравнително висока оценка за стабилността и надеждността на банковата система. Изтегляне 35.71 Kb. Сподели с приятели:
|