Контрол върху вътрешните експозиции
Вътрешните експозиции са кредити, отпускани на лица, свързани с банката - администратори на банката, акционери, търговски дружества, в които банката има квалифицирано дялово участие или участва в тяхното управление, и др. (вж. чл. 45, ал. 1 ЗКИ).
Вътрешните експозиции се предоставят от управителния съвет (съвета на директорите) с единодушие. Банките съставят и представят в БНБ 3-месечен отчет за вътрешните експозиции (чл. 456 ЗКИ).
Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по експози¬циите - например сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск банката обичайно не би сключила, събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти при сходни случаи (чл. 45, ал.43КИ).
Общата експозиция на банката към свързано с нея лице, което не е кре¬дитна институция или инвестиционен посредник, не може да надвишава 10% от собствения й капитал. Общият размер на всички вътрешни експозиции не може да надхвърля 20% от собствения й капитал (чл. 45, ал. 6 ЗКИ).
ОТГОВОРНОСТ ПРИ НАРУШЕНИЯ
Администраторите, предоставили кредити в нарушение на правилата за големите и вътрешните експозиции, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя (чл. 46 ЗКИ).
Чл. 74. (1) ЗКИ Всяка банка създава специализирана служба за вътрешен одит, чието ръководство се избира и освобождава от общото събрание на акционерите.
(2) Ръководството на службата за вътрешен одит информира незабавно БНБ за установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели или могат да доведат до значителни вреди за банката.
59. Валутно законодателство. Валутен режим. Предметен обхват. Местни и чуждестранни лица. Валутен контрол.
Валутно законодателство
Валутно законодателство се нарича съвкупността от нормативни актове, които регулират валутния режим в Република България. Основната задача на валутното законодателство е да защитава интересите на Република България във връзка с извършването на сделки и действия с валутни ценности.
В областта на валутните отношения примат има уредбата, дадена от европейското законодателство. Българското валутно законодателство се съдържа основно в няколко източника - Валутен закон (В3), към който са издадени редица подзаконови нормативни актове, сред които Наредба за добиване, преработване и сделки със скъпоценни камъни и благородни метали, Наредба за внос и износ на левове и валута в наличност, Наредба за статистиката на платежния баланс. Към правната уредба могат да се отнесат и Закона за митниците и Закон за кредитните институции.
Валутен закон Чл. 1. Този закон урежда:
1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;
2. презграничните преводи и плащания;
3. сделките с чуждестранна валута по занятие;
4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, тяхното пренасяне през границата на страната и преработката им;
5. пренасянето на парични средства през границата на страната;
6. събирането, поддържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс и международната инвестиционна позиция на страната;
7. упражняването на валутен контрол.
Принципът, установен в чл. 2 ВЗ, е, че посочените в него сделки, действия и плащания се извършват свободно, доколкото в самия закон не е установен регистрационен режим, разрешителен режим или забрана.
Сподели с приятели: |
