По смисъла на закона поднадзорни лица, над които Комисията осъществява финансов надзор са:
1. Регулираните пазари на ценни книжа — централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено осъществяват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и други емитенти на ценни книжа;
2. Застрахователите — застрахователни брокери и агенти и на здравноосигурителните дружества.
3. Дружествата за допълнително социално осигуряване и на управляваните от тях фондове.
Комисията за финансов надзор реализира функции, които са тясно свързани с регулирането на дейността на поднадзорните типове лица чрез приемане на наредби, издаване на инструкции и указания, както и осъществяване на държавен надзор според правно-нормативната база за всяка категория поднадзорни лица.
Надзорните функции на Комисията предопределят съдържанието на нейната основна дейност. В нея се дефинират няколко основни типа процедури:
— издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и откази за издаване на подобен род разрешения.
— извършване на проверки по документи и на място върху дейността на поднадзорните лица.
— прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания.
Банковата система традиционно се дефинира като съвкупност от различни видове банки и банкоподобни институции, разглеждани в тяхната взаимовръзка, които съществуват в дадено стопанство и действат пред определен исторически период на неговото развитие.
БНБ — характеристика и контролни функции
България се говори за начало на банково дело в условия от края на Руско-Турската война. Няма национална парична единица. 1879 се учредява БНБ, която при създаването си е универсална търговска банка. 1880 е приет Закон за сечене на монети.
През 1885 г. БНБ получава изключителни права върху издаването на банкноти. До края на 20-те на ХХ-ти век БНБ съвместява функциите и на най-голяма търговска банка и на централна банка.
През 1947-ма със Закон за банковата автономия й се отнема монопола върху банковото дело.
Според сега действащия закон БНБ има изключително право да пуска монети и банкноти, които са законно платежно средство на територията на Р. България, или отново се наблюдава учредяване по правно нормативен път на БНБ.
Съвременната централна банка функционира (вкл. БНБ) преди всичко като:
I. Емисионна банка — има право да емитира банкноти и монети;
II. Банка на банките — съхранява по сметки резервите на търговските банки, предоставя им кредити и действа като кредитор на последна инстанция; провежда парично-кредитна политика като влияе върху ликвидността и кредитоспособността на другите банки с характерни пазарни инструменти — операции на открития пазар, норма на задължителни минимални резерви, сконтов процент, реесконтови операции и др.;
III. Национална банка или банка на цялата икономика — има задължение дa осигурява стабилността на националната парична единица и да провежда антиинфлационна парична политика; обикновено съхранява официалните златки и валутни резерви; провежда валутнокурсова политика, съдейства и регулира националния разплащателен механизъм; съставя и следи развитието на платежния баланс на страната; участва в международни валутно-финансови организации и др.;
IV. Банка на държавата — съхранява по банкови сметки паричните средства на нейните органи и извършва банковото им обслужване, или действа като касиер на държавата, отпуска кредити на правителството, обслужва касово държавния дълг и бюджет.