Възникване и развитие на банковата система в България



Дата26.05.2018
Размер226.06 Kb.
ПГИ “Д-р Иван Богоров “ гр. Варна
Курсова работа на тема:
Възникване и развитие на банковата система в България
Проверил:….

/М. Вачкова/




Съдържание:

1.Резюме……………………………………………….

2.Начало на Банковото дело в България…………

3.Етапи на развитие…………………………………

4.Състояние на банковата система у нас…………

5.Промени след 1 януари…………………………...

6.Библиография……………………………………...

Резюме

Банковата система у нас
За начало на банковата система в България се приема създаването на Българската народна банка-непосредствено след Освобождението (1879). Тя е учредена като обикновена търговска банка, която има задачата да обслужва и държавата. По-късно се правят опити за нейното превръщане в “банка на банките”. Реално това се постига при създаването на двузвенната банкова система у нас и прехода към пазарна икономика.

В по новата ни история, в периода от 1951г. до 1989г. банковата система на България е еднозвенна . Емисионната банка изпълнява и функциите на обикновена търговска банка .

Началото на прехода към двузвенна банкова система у нас бе поставено през 1989г. Тогава се създават специализирани отраслови търговски банки за дългосрочно кредитиране само на съответните отрасли.

Истинска двузвенна система у нас се въвежда през 1991г. Този модел претърпя промени през 1997г. с въвеждането на валутния борд. През периода на финансовата стабилизация на страната, банковата ни система се характеризира от промените в самата централна банка, намаления брой на функциониращи търговски банки, приватизирането на банките и навлизането на чуждестранни банки в страната. Най-общата схема за съвременната ни банкова система може да бъде представена по следния начин:




Централна банка

Търговски банки

Лицензирани банкоподобни институции

Емисионно управление

Неприватизирани




Банково управление

Приватизирани




Банков надзор

Чуждестранни






Развитието на банковата и финансово-кредитната система в България преминава през етап на:

-образуване на системата и развитие;

-национализация;

-прилагане на централно планиране;

-банкови реформи и преход към пазарното стопанство;

С приемане на Закона за национализацията на банките, мините и промишлеността – 1947г. банковата и финансово-кредитната ни система тръгва по “социалистически” път на развитие. С тази реформа се национализират 32 частни банки, ликвидира се пазара на ценни книжа. Запазват се само популярните банки и Пощенска спестовна каса(ПСК).

През 1977г. се създава “Българска инвестиционна банка” със задачата да финансира и кредитира инвестиционните мероприятия, жилищното спестяване и строителството.

Сериозни изменения в банковото дело настъпва през 1951г. Закриват се популярните банки и се създава – Държавна спестовна каса, така се формира нова стратегия на банковата система:БНБ; БИБ; ДСК; по-късно 1967г. се закрива БИБ като нейната дейност преминава към БНБ и ДСК.

БНБ се превръща в монопол в банковото дело.

През 87г. започва реформата в банковата система. Тя целеше да централизира връзките и структурите в нея. Създадоха се седем ТБ на отраслов принцип. Това са – банка “Електрон”, “Биохим”, “Транспортна”, “Строителна”, Земеделска”, “Кооперативна” и банка “Транспортна техника”, но текущото обслужване на стопанските организации продължава да се осъществяват от поделенията на БНБ. Поради това създадените банки нямат напълно характер на ТБ.

От 1987г. у нас започна процес на децентрализация на банковото дело, свързан с изграждането на класическа двузвенна банкова структура – централна банка, като банка на банките и търговски банки, както универсални така и специализирани(първата съвременна търговска банка у нас е Минерал-банк, след което бяха създадени и други търговски банки).

Някои съвременни финансисти смятат, че съвременната банкова структура, като двузвенна, но тя по същество е тризвенна, защото към нея спадат така наречените – небанкови финансови учреждения – финансови къщи; банкерски бюра, инвестиционни фондове и други.

Нов тласък реформата получава през 1989г. когато на мястото на закритите поделения в окръжните и по-големи промишлени центрове се създават 59 териториални акционерни търговски банки.

За кратко време у нас се създават редица нови банки. Учреждават се някои частни банки – “Първа частна банка”, “Тексим Банк” и др. Редица ТБ започват да предлагат услуги, не типични за централизираната система:

-Консултации;

-Проучвания, прогнози и прогнозиране;

-Планиране;

И така от 1989/90г. светът от биполярен стана полярен. Почти всички(включително бившите социалистически) страни възприеха идеологията към свободна пазарна икономика и започнаха преход към нея, в това число и България.

Страните в преход са изправени пред двойно предизвикателство: от една страна те трябва да ремонтират тяхната финансова система във време на огромни макроикономически и институционални промени, а от друга – да проструктурират, да приватизират или да ликвидират банките, които са обременени с “лоши” кредити в размери значително надвишаващи международните норми в това отношение.

Всичко това създава голяма несигурност и прави прехода още по-сложен.

Програмите за реформи подпомагат усилията за трансформиране на банковата и финансово-кредитната система, така че да обслужва пазарната, а не планова икономика. Това доведе до преобразуване и подобрения в средите осигуряващи дейността на банковия сектор. Но програмите за реформи или не действат с необходимата бързина за приватизиране на банките или като извършват приватизация, но тя не съпътства оперативното преструктуриране, необходимо за трайната жизнеспособност на тези банки.

В повечето случаи реформата насърчава навлизането на нови частни банки.

Това е особено характерно за приватизирането на монобанковата система в страните от бившия Съветски съюз.

В страните извън бившия Съветски съюз, програмите за реформи трябва да определят финансовата цена на необходимите реформи. Затрудненията, които среща банковата реформа, като цяло са в резултат на следните фактори:

-Отчетността – необходимо е старите социални счетоводни сметки да се приравнят към международните стандарти, за да се изчисли стойността на “лошите” кредити, банковия капитал, резервите и миналите загуби;

-Политика – страните в преход нямат желание да ликвидират зле управляваните държавни банки, а в някои случаи поставят бариери пред развитието на частните банкови системи. В резултат на това загубите се увеличават, финансовия товар се увеличава;

-Законът – въпросът за юридическата и финансова отговорност за гаранциите не винаги е изяснен между правителствата и банките. Споровете относно задълженията, наследени от времето преди прехода забавят процеса на реформата;

-Човешкият капитал – в страните с преход липсват опитни професионалисти, които да съумеят да реконструират, ръководят, управляват и надзирават банките, така че те да водят пълноценна търговска дейност;

-Управлението – в допълнение към липсата на опитни професионалисти страните в прехода едва в последно време внедриха разумни закони за надзор и управление на банковата система;

Преустройството на банките се адресира пряко към проблемите на тяхната платежоспособност, а в някои на ликвидността им. Подобрението на средата, осигуряваща развитието на финансовия сектор, са насочени към структурирането и недостатъците, които пречат на дългосрочната стабилност. Подобренията включват:

-финансово преустройство на банките;

-среда стимулираща финансовия сектор;

-организация на банковата система;

Преди приватизацията на банките се мина през процес на тяхната консолидация. Този процес означава окрупняване на държавния банков капитал и съсредоточаването му в няколко икономически силни търговски банки. За тази цел се създава Банкова консолидационна комисия. Организационно-правните форми на банковата консолидация са:

1.Сливане на банки.

2.Вливане на една банка в друга.

След този етап на консолидация на банките ще се премине към приватизация на банките.

Съгласно Закона за БНБ – основна задача на Централната банка е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика, да емитира банкноти и монети, да регулира дейността на другите банки в страната.

Смята се, че за разлика от плановата икономика в пазарната икономика БНБ е третият център на икономическа власт наред с пазара и правителството.

Паричната политика на БНБ след 1989г. се оказа неефикасна и неефективна – инфлацията галопираща, вътрешното и външно обезценяване на лева бе перманентно и ставаше все по-динамично. Самата банкова система се декапитализира и дестабилизира, дори започна да колабира. В тази силно кризисна – финансово-икономическа ситуация през 1996г. бе лансирана идеята за въвеждане на валутен борд. След дълги дискусии и консултации той стана факт – от 01.07.97г. Република България е в условия или режим на валутен борд.

При въвеждането на валутен борд се акцентира на три основни момента:

1.Към коя валута да се върже лева. Бе избрана германската марка. Защо? – Има се предвид перспективата България да стане европейски член, да се приобщи към ЕС и европейската валутна система респективно Еврото.

2.В рамките на БНБ ли да се изгради валутния борд или като отделна институция. Прие се първия вариант – борда да е в структурата на БНБ.

3.От българин или от чужденец да се оглави валутния борд.

Въвеждането на валутния борд наложи коренни промени в дейността на БНБ. Измениха се отношенията им с бюджета и търговските банки. Подготвиха се и се приеха:

-Закон за БНБ(ДВ, бр.46/1997г.)

-Закон за банките(ДВ, бр.52/1997г.)

В условията на валутен борд се промениха съществено три от основните функции на БНБ:

1.Паричната емисия.

2.Кредитиране на държавното съкровище и държавата изобщо.

3.Кредитирането на търговските банки.
Международният валутен фонд започва своята дейност през 1945г. Днес в него членуват 175страни.

Ръководната стратегия на МВФ се осъществява посредством ясно изразена стабилизационна програма. Но все по-често се чуват мнения, че МВФ е остаряла структура с много бавен темп на стабилизационната програма и докато се опитва да излекува икономиката със стари методи и похвати болестта ще се разпространи още повече.

Но дали е така само времето ще покаже.
Развитието на финансовия сектор на страната е отражения на състоянието на всички останали стопански сфери – реална икономика, публичен сектор и връзки с останалата част от света. Той от своя страна влияе върху националното стопанство и може да предизвика сериозни повишителни или понижителни тенденции на конюнктурата. В икономическата литература се е утвърдил възгледът, че финансовата система е фактор на икономическия растеж. Традиционно на първо място като фактори на растежа се сочат кредитната и спестовната функция, доколкото системата има първостепенно значение като фактор, трансформиращ спестяванията в инвестиции. Паричният съвет, като дисциплинираща паричното предлагане и търговските банки мярка, доведе до съществени позитивни изменения във функционирането на финансовата система на страната. Тези ефекти се прехвърлят и към реалната икономика, към публичния сектор и се отразяват благоприятно на връзките с останалата част от света.

Но не само съветът генерира позитивни изменения във финансовото посредничество. Този положителен административно-икономически фактор се съчетава със състоянието на останалите сектори в икономиката. Развитието на реалния сектор например предпоставя разширяване на услугите от страна на търговските банки, подобряване на качеството и нормализиране на лихвите. Най-общо стопанската среда, след въвеждането на съвета, може да се характеризира със:



  • Нарастване доходите на домакинствата, което засилва участието им на продуктовите и факторни пазари. Разширява се вносът на инвестиционни и потребителски стоки.

  • Умерена инфлация, прозрачност и засиленото доверие в действията на централната банка. Активиране на търговските банки на пазарите на свободни парични ресурси. Поява на конкурентни структури при акумулирането и пренасочването на средствата.

  • Възможности за по-достъпно рефинансиране на минали задължения към световната банка, или формиране на нови, при по-ниски лихви. Прилив на чужд капитал в икономиката като цяло и в банковата система на страната. Тези процеси се благоприятстват и от предстоящото присъединяване към европейското икономическо пространство.

Набелязаните положителни развития в икономиката на България могат да бъдат подкрепени със състоянието и динамиката в основите макроикономически показатели за времето след 1997 г.
Таблица 1. Основни макроикономически показатели на България 1997-2004 г.

Показатели

1997г.

1998г.

1999г.

2000г.

2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

БВП

-темп на растеж, в %


-7,0

3,5

2,4

5,4

4,1

4,9

4,3

5,2


-на глава от населението, лв.*

2051

2613

2774

3274

3754

4109

4398

4881


Инфлация

578,6

1,0

6,2

11,4

4,8

3,8

5,6

6,0

Незаетост, в края на годината, в %

13,7

12,2

16,0

17,9

17,9

16,3

13,5

12,2


Износ, в % от БВП

48,6

35,1

32,1

38,4

37,6

36,7

37,9

39,4

Внос, в % от БВП

48,5

40,9

44,1

51,7

53,5

50,9

54,6

58,1

* В деноминирани лева.

Източник: НСИ, БНБ, АИАП

Данните в таблица 1 илюстрират тенденцията към реален растеж на БВП, а следователно и на деловата активност в страната. Това предпоставя необходимостта от инвестиционен ресурс. Източници на нови парични средства са натрупаните ресурси на фирмите и самофинансирането им, емисията на ценни книжа, междуфирмените и банкови кредити. Умереният темп на инфлация не спира деловата активност, напротив, растежът на цените действа стимулиращо на предприемачите.

Повишаващата се заетост кореспондира с нарастващите доходи, което е предпоставка за увеличаващото се вътрешно търсене и крайно потребление на домакинствата - фактори на растежа на брутния продукт, и индиректно – на търсенето на нови, допълнителни парични ресурси. Нееднозначно може да се оцени ролята на външната среда за растежа в страната. По линия на стоковата търговия доминирането на вноса и бързите темпове на нарастването му дестимулират дейности и отрасли в националната икономика. Той е и причина, и следствие от нарасналите парични възможности и на домакинствата, и на бизнеса. Вялият темп на експорта не подпомага достатъчно растежа на икономиката и не може да неутрализира отрицателното салдо в търговския баланс.



Таблица 2. Динамика на банковото посредничество, 1998 – 2004 г., в %





1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

КРЕДИТИ






















Темп на промяна, в %

64,61

30,74

25,66

37,13

45,73

46,74

47,77

Дял в активите на банките

24,28

29,17

30,95

33,87

41,15

55,74

56,00

Дял в БВП

8,55

10,53

11,84

13,95

18,63

27,26

36,7

СПЕСТЯВАНИЯ*






















Темп на нарастване, в %

8,52

20,01

-0,17

40,65

12,83

19,11

23,12

Дял в банковите пасиви, в %

32,86

35,31

36,71

41,19

38,75

39,00

41,00

Дял в БВП, в %

11,22

12,75

13,36

16,92

17,54

19,64

21,20

* Депозити на населението.

Източник: БНБ. Годишни отчети за съотв. години, НСИ.


Развитието на националната икономиката след 1997 г. се отразява положително на вида и динамиката на финансовото (банково) посредничество в страната. Данните от таблица 2 илюстрират ясно изразената тенденция към нарастване при кредитните и спестовните услуги, оказвани от търговските банки на стопанските субекти. Въпреки че делът на банковите кредити в БВП все още е нисък, а и спестяванията са по-скоро умерени, като цяло банковата система следва в динамиката си икономическия растеж в страната. Това е основание да се направи изводът, че развитието на банковото посредничество е провокирано и от положителните тенденции в реалната икономика.

Във връзката реален - паричен сектор има и някои ограничения, които се предопределят преди всичко от процеси и явления в банковата среда. Някои по-впечатляващи от тях са:


1. Наличието на инфлационна памет както в банките като посредници, така и в стопанските субекти - потребители на услугите им.

Това е трудно измерим процес, доколкото засяга очакванията на субектите. Но има реални индикации за наличието на адаптивност в поведението на бизнеса, домакинствата и банките. Тя е отражение на опасенията от повтаряне на банковата и валутна криза от средата на 90-те години, от затваряне на банки и загуба на спестявания, от обезценка на националната валута и хиперинфлационни вълни, от неблагополучия в реалния сектор и възможен спад на реалните доходи, следвани от неплатежоспособност на длъжниците.

В резултат през първите години след въвеждането на паричния съвет кредитната активност на търговските банки е сравнително слаба. Причините за това са и в намаления кредитен капацитет на системата, и в ограниченото предлагане на кредити. До 2001-2002 г. значителен дял в активите на банките имат чуждестранните вложения, които са нискорискови, но носят и нисък доход. Това е изнасяне на национален паричен ресурс зад граница, с което се намаляват инвестиционните възможности в страната. Засиленото търсене на кредити от домакинствата и бизнеса в последните години доведе до позитивна промяна в кредитната политика на банките.

Поведението на спестителите се характеризира с ниска скорост на възстановяване на доверието в лева и банковата система. Банковата и валутна криза от 1996–1997 г. многократно обезцени лева и преобладаващата част от дребните спестители понесоха загуби, които те все още трудно компенсират.



2. Циркулирането на парични маси в левове и валута между населението и бизнеса.

Това са потенциални спестявания в банковата система, които търсят доходоносно влагане извън нея. Разбира се, част от причините за тези потоци е значимият размер на сделките в сивата икономика - укриване на част от доходите и дължимите данъци, нелегални или полулегални транзакции и други. Причина за натрупването на парични ресурси извън банковата система е и сравнително ниската доходност от спестяванията, реалните значения на която са отрицателни. Ниските лихвени проценти демотивират заинтересованите субекти, като ги принуждават да търсят други спестовни алтернативи или да запазват слаба заинтересованост към банковите услуги. Доказателство за ниската рентабилност на спестяванията в банки са реалните лихвени проценти по едномесечни депозити, които в по-голямата част от периода са отрицателни.


Таблица 3. Лихвени проценти по едномесечни левови депозити, в %




1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Номинални лихвени проценти

3,04

3,26

3,04

3,06

2,76

2,88

Реални лихвени проценти

2,06

-2,72

-7,52

-1,70

-1,02

-2,61

Източник: БНБ.
наличиет

3. Политиката на централната банка.

В условията на паричен съвет БНБ има ограничена възможност да прави парична политика чрез задължителните минимални резерви. Поради рестрикциите, наложени от съвета, паричната политика се измества към надзорната практика на банката, която чрез нормативните си документи регламентира и санкционира строго поведението на банките, невписващо се в изискванията за стабилност, доверие и нисък риск. От пролетта на 2004 г. БНБ непрекъснато анонсира рестриктивни намерения и неколкократно предприема мерки по промяна в коефициента и начина на изчислението на резервите. През септември 2004 г. върху дългосрочните депозити е наложена резервна норма от 4 %, а от 2005 г. са изравнени изискуемите резерви за всички вложения – на 8 %.


4. Чуждия капитал в банковия сектор на страната.

Той държи над 85 % от активите на търговските банки. Приливът на външни инвеститори е положителен знак за добро и стабилно функциониране на българските банкови институции. Той е и основание за очаквано разширяване и подобряване на посредническата роля на банките и допълнителна гаранция за вложителите. Засега печалбата в България от лихви и други доходи е по-висока, отколкото в Европейските страни, и това ще продължи да генерира прилив на свободни парични средства.


В заключение, развитието на банковото посредничество в страната е пряко отражение на динамиката в реалния сектор. Стабилизирането и растежа в националната икономика предпоставят разрастване на кредитите и спестяванията, разнообразяване на предлаганите услуги, и доближаване в значителна степен до европейската банкова практика. Все още съществуват и ограничения върху степента на разширяване на банковото посредничество. Те са свързани с политиката на централната банка (резултат от изискванията на паричния съвет), очакванията на стопанските субекти, значителния размер на неформалния сектор и извеждането на средства извън системата.

Като цяло банковият сектор се е интегрирал успешно в макросистемата и обслужва потребностите й съобразно изискванията за стабилност, нисък риск и рентабилност.



В края на октомври активите на банковата система възлизат на 39 330 476 хил. лв., като спрямо септември се увеличават с 587 242 хил. лв. (1.5%). За последните 12 месеца те нарастват с 9 314 983 хил. лв. (31%). През отчетния месец банките насочват инвестициите си към кредитни сделки и операции с ценни книжа, в резултат на което нетните кредити на нефинансови институции (НФИ) се увеличават с 427 617 хил. лв. (2.1%), инвестиционният портфейл – със 145 682 хил. лв. (5.1%), а оборотният портфейл – със 112 726 хил. лв. (5.5%). През периода вземанията от финансови институции (ФИ) отбелязват слабо нарастване (0.8%, или 63 003 хил. лв.), а размерът на репосделките остава почти без промяна (спад с 0.3%, или 660 хил. лв.). В същото време паричните средства на системата се свиват със 145 338 млн. лв. (3.7%).

През месец октомври депозитната база на банковия сектор нараства с 669 294 хил. лв. (2.2%), което се дължи на увеличения ресурс от финансови институции (с 359 867 хил. лв., 7.7%) и на новопривлечените депозити от НФИ (309 427 хил. лв., 1.2%). Най-голямо влияние за динамиката оказват срочните депозити, които нарастват както при ФИ (с 206 024 хил. лв.), така и при предприятията и населението (с 544 017 хил. лв.). Безсрочните сметки на банки отбелязват растеж с 58 854 хил. лв., докато тези на корпорации и граждани регистрират намаление с 290 217 хил. лв. В края на октомври общата депозитна база на банковата система възлиза на 30.9 млрд. лв., като близо половината от тях (48.3%) са вложения в национална валута, а 38.5% – в евро. За разлика от депозитите, при другите източници за финансиране на активите (заемни средства и репосделки) е регистрирано намаление. Размерът на задълженията по репоооперации се свива със 142 518 хил. лв., а получените от банките краткосрочни и дългосрочни заемни средства намаляват с общо 12 590 хил. лв.

През отчетния месец не настъпва съществена промяна по отношение на дела на нетните кредити, предоставени на НФИ, и те заемат 52.3% от активите на системата. Основни носители на месечното увеличение на кредитния портфейл са търговските заеми (растеж с 319 077 хил. лв., 2.5%, по-голямата част от които са предоставени в евро) и жилищните ипотечни кредити (156 857 хил. лв., 5.4%). В същото време потребителските заеми и другите кредити намаляват, като свиването и при двете позиции е с 1%. За една година нетният кредитен портфейл на системата се увеличава с 3 791 384 хил. лв. (22.6%), като през този период търговските заеми отбелязват растеж с 1 977 153 хил. лв. (18%), а жилищните кредити – с 1 275 265 хил. лв. (70.6%). Към 31.Х.2006 г. делът на ипотечните кредити в общия портфейл на системата е 14.5%, а търговските кредити запазват най-голямото относително тегло (60.9%).

Балансовият агрегат “собствен капитал” през октомври нараства със 119 931 хил. лв. (3%), което се дължи основно на повишаването на текущата печалба на банките (със 75 404 хил. лв.) и на растежа на акционерния капитал (с 39 232 хил. лв.) в три кредитни институции. Сравнен с октомври 2005 г., той е по-висок с 25% (829 747 хил. лв.).



Печалбата на банковия сектор към 31.Х.2006 г. е в размер на 604 830 хил. лв. и спрямо същия период на миналата година е отчетено повишение на резултата със 101 909 хил. лв. (20.3%).

Новата 2007 г., независимо от това, че е специална за нас, няма да прави изключение по отношение на необходимостта от упорита работа за преодоляването на множеството предизвикателства, пред които ще се изправим. Българският финансов пазар става част от единния европейски пазар на финансови услуги. Както вече казах, аз вярвам, че сме добре подготвени и имаме опит в интеграцията и добри конкурентни позиции. Неизбежно обаче участието в единния европейски пазар ще доведе до определени промени в начина, по който работи финансовият сектор на страната.
Процесът на присъединяване наложи съществени промени в регулаторната рамка на банковия сектор. Два нови закона влизат в сила от началото на 2007 г. – Законът за кредитните институции и Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. На този етап на развитие на финансовия сектор на страната Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати ще има ограничено действие. Законът за кредитните институции обаче въвежда редица изменения, които ще доведат до някои промени в работата на банковия сектор и БНБ. Достатъчно е само да спомена правилото за единния банков паспорт, разширената рамка за надзорни корективни и оздравителни мерки, както и прилагането на новите капиталови изисквания, по-известни като Базел ІІ. Принципът на единния банков паспорт въвежда свободен вход за кредитните институции от ЕС на българския банков пазар, което ще окаже влияние и върху лицензионната политика на централната банка. Не може да се отрече, че през последните години с изключително консервативната си политика по отношение на лицензирането на нови банки БНБ силно подкрепи процеса на привличане от търговските банки на стратегически партньори. Друг е въпросът, кой и в каква степен успя да се възползва от тази политика.
Най-важната промяна ще бъде новата Наредба №8 за капиталовата адекватност. Нейните изисквания имат много важни измерения – както за финансовия капацитет на търговските банки, така и за технологичните, процедурните и кадровите им възможности. Успешното внедряване на новата наредба за капиталова адекватност представлява сериозно предизвикателство и за централната банка. В допълнение към измененията в регулаторната рамка предстои и цялостно обновяване на надзорната отчетност. През следващата година банките ще трябва да представят отчетни форми от пакетите FINREP (за финансова отчетност) и COREP (за отчитане на капиталовите изисквания) на Комитета на европейските банкови надзорници. Промяната е част от дългосрочния план на ЕС за конвергенция на регулаторните и надзорни режими в страните-членки.
Фактическото присъединяване на местните кредитни институции към общия пазар на финансови услуги в ЕС не може да се смята за еднократен акт, който ще се осъществи в нощта между 31 декември 2006 г. и 1 януари 2007 г. Интегрирането на местния банков сектор започна и се развива успешно през последните 10 години. Всеки от нас разбира, че не трябва да се очакват резки промени в работата на банковия сектор. Въпреки това банките, опериращи на българския пазар, трябва да са готови за конкуренцията на кредитни институции от ЕС, която ще продължи да ги тласка към все по-разнообразни услуги, предлагани на по-ниска цена. В допълнение към това капиталовият потенциал на всяка банка ще бъде по-важен от всякога не само поради новите капиталови изисквания, но и поради ключовата му роля за дългосрочното позициониране, развитието и справянето с конкурентните предизвикателства.
През последните две години положихме значителни усилия в сътрудничество с търговските банки да намерим ефективно за банковата общност и обществото като цяло решение за организацията на налично-паричното обращение. Тъй като изпълнението на тази задача е важен приоритет за БНБ, не можем да си позволим прекалено дълъг период на консултации и недотам ефективни преговори. До момента е постигнат определен напредък, но е необходим финален тласък, който да даде живот на този проект. Търговските банки трябва да изразят ясно и в кратки срокове ангажираността си към съвместния проект, или БНБ да започне прилагането на алтернативен проект, който изключва участието на банковата индустрия. УС на БНБ вече взе решение и започна изграждането на нов касов център. След 2008 г. касовият център ще бъде единственото място, където БНБ ще предлага регламентираните от ЕЦБ безплатни касови услуги. Всички други услуги ще се предлагат на пазарен принцип. Следването на политика на „поединично спасяване“ би било не само неразумно, но и прекалено скъпо за всички търговски банки и техните клиенти.

Библиография
1.www.imf.org

2.www.pomagalo.com


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница