Съществеността се разглежда в следните три аспекта: същественост по стойност, същественост по естество (характер) и същественост по смисъл (контекст).
Основният показател, според който се контролира и регулира нейният праг е максимално допустимото ниво на общите грешки и нередности, които не биха оказали съществено влияние върху решения и поведението на потребителите на информация от даден финансов отчет или одитен доклад.
Всяка задача се определя строго индивидуално.
Одитният риск е рискът да се изрази погрешно одиторско мнение или погрешна оценка при изпълнението на одитна задача, в резултат на съществени грешки и нередности в използваната информация или поради други причини.
Негови компоненти са: присъщ риск, контролен риск и риск на откриване.
Конкретните равнища на отделните компоненти при отделните одити се определят съобразно спецификата на одитирания обект и одитната политика на Сметната палата.
Обхватът на оценката се съобразява с вида и целите на одита, както и с очакваното състояние на вътрешните контрол и одит. Оценяването на вътрешния контрол и вътрешния одит протича по време на всички етапи от одитния процес и се съобразява с определени критерии като:
Обхватът на оценката се съобразява с вида и целите на одита, както и с очакваното състояние на вътрешните контрол и одит. Оценяването на вътрешния контрол и вътрешния одит протича по време на всички етапи от одитния процес и се съобразява с определени критерии като:
— степен на ангажираност на личния състав за ефективен вътрешен контрол;
— степен на професионализъм на вътрешните одитори по отношение на правомощия и реализация на основната дейност;
ОС№8.
Оценка на вътрешния контрол и вътрешния одит.
Същността на оценката на вътрешния контрол и вътрешния одит е да се изрази независимо одиторско мнение относно адекватността и ефективността на вътрешния контрол, включително вътрешния одит.
Този акт се провежда с цел: да се оцени одитния риск, да се определи одитния подход и да се избере естеството, времетраенето и обхвата на одитните процедури.
