Финландия през погледа на един Габровец

То у нас не така.. както се казваше в един хумор, но какво да очаквам от страна на ексклузивните автомобили. Е тук бе по забавно. Основната светлина бе върху централната част, където бе изложено новото Ферари Италия.Красива,ниска червена спортна кола. Винаги снимките и описанието не могат да се сравнят с усещането да видиш това произведение на живо. Останалата част бяха от гамата на мазерати, порше, ламборгини, ягуар,лотус и астон мартин. Няколкото американски зверове в лицето на шевролет и додж само добавяха приятен тонус у посетителите, особено у най-малките които посрещаха всичко с „уау, иха, тате виж” и т.н.

Разказвайки за това изложение, се сещам за произношението на думите. Отново ще кажете къде ме отнесе, но това е малко от малко свързано отново с колите. Тук, като граматическа особеност е че се чете това което се вижда или пише. Може би поради този факт за мен автомобилните реклами са малко странни когато Пежо бива наричано – пеугеот, фолсваген джета е – ийета и т.н. Сега обаче мисля да спра с автомобилните преживявания и да спомена нещо от друга страна на живота.

2011 – е годината в която град Турку е избран за евро столица на културата. Това е твърде обобщено понятие, но за тази една година в изложбените зали, концертни форуми ще бъдат представени материали и творци от цяла европа. За да бъде всико много официално трябва да има откриване. И така в една мразовита съботна вечер час преди началото на шоуто аз и половинката се отправяме към мясото. Това е същото пристанище което през миналото лято бе сцена на световно изложение на ветроходи. Изборът бе направен заради свободното място за заря и светлинни ефекти. Малко по-малко тълпата започна да изпълва празното пространство. Предполагах че лекия леден вятър и -15С ще уплашат повечето хора и няма да има толкова народ но.. сбърках. След събитието се оказа че хората които са посетили това 45мин шоу на открито са били повече от 35 000. Подскачахме на едно място в очакване на началото. Известен режисьор, и циркови артисти. Не че съм Тома неверни но не очаквам за нещо безплатно да бъдат инвестирани чак толкова средства. Музиката бе много добре подбрана и комбинирана с ефектните прожектори. Може би който е видял Търново – Звук и светлина на живо, ще знае горе долу какво бе усещането. Светлинни ефекти, огнени, акробати във въздуха и накрая заря. Зрелищно и красиво. Това мога да кажа. Мисля в интернет желаещите могат да намерят видео клипове от събитието и да добият представа.Аз мога да споделя други неща които ми направиха впечатление – първото което малко е странно поне за мен бе наличието на доста малки деца. Разбира се добре екипирани и с наушници заради шума,но все пак бяха там. Може би не съм разказвал но тук е нормално да е навъм -10 или -12С и да видите майка да бута количка с малчугана спящ вътре.

След края на събитието разбира се тълпата ходеше където и падне и дори по вестниците на следващият ден признаваха от полицията че нещата не са станали така организирани както са очаквали и за щастие не се е стигнало до инциденти. Имаше доста автобуси, безплатно които да отведат хората от мястото на събитието но все пак бе повече дезорганизирано придвижване. Също така вярвате или не нямаше присъствие на полиция или ако и да имаше бе само тук там по човек два. Сигурен съм че ако бе по наш начин от половината страна полицаи ще бъдат на всяка крачка да бдят за реда и законността на проявата. Или може би не не знам.

Сега знам че отивам да се постопля заради прекараните няколко часа на -15С и замръзналия нос.. с вас ще се видим.. в следващата глава.. предполагам ;)
Част 28
Жега , скара бира и народна музика – добре дошъл 1-ви май. Добре де , няма народна музика, бира тук там, верно е слънчево ама като за началото на май мисля че +9 не е чак толкова много ако и да е слънчево. Какво става около този ден съм писъл вече за това ще върнем лентата малко назад. И така – главната улица водеща към стария град в центъра на Варшава... Ей сега започват едни въпроси от сорта „каква Варшава във Финландия”.. Май не е добре да бъде този разказ точно на този ред за тов нека мъничко да доразкажа финладските новости а след това да минем на социалистиеската тема.

Беше някъде средата на Април и по случай доброто настроение на шефа на пристанището явно бяха решили да направят ден на отворените врати. Ей тука понякога са царе да измислят от нищо нещо. Та аз воден от идеята че и тъпо мероприятие е по-хубаво от нищо се озовавам 10:00 пред пожарната в града. Разбира се организаторите са явно хора с акъл и вместо да задръстят паркинга на пристанището с коли и народ, те ползват паркинга който е оргомен пред пожарната а с автобуси БЕЗПЛАТНО извозват хората до събитието, като след това дори правят и обиколка с тях из самият обект. Разбира се че дори да е съботен ден там се работи а където минават огромните товарителни машини с контейнерите не е много разумно да се шматкат хора. Влизаме през митницата и каката която явно работи в тази зона дига микрофона и започва да чете по записките – от лявно на вашето внимание са складовете за хартия. Едни от най-големите, толкова тона на час товарят, толкова складират .. , от ляво виждате сградата на администрацията, построена еди си кога, била е бившо еди си какво.. Зяпах през прозореца на автобуса в този леко облачен и не толкова топъл ден и се чуех каква е цялата таи идея. Складове като складове и кораби като кораби. Все едно някой да ви направи ден на отворени врати на товарителницата в порт Варна. Верно железа, машинарии, и чудесии колкото искаш. Ама си остава склад. Замисляйки се по типично български че ако и да бе безплатно всичко аз май се попрекарах малко.. и автобуса спира. Е не до огромните силузи за каолин, който нямам идея( или да кажем не успях да си преведа) от къде идва а до място което е опразнен склад и вътре имаше някаква изложба, както и отвън. Аха казах си, ето къде ще е главната атракция – охо каза Щирлиц и ми се ухили мазно насреща. Какво можете да видите – бусче на митниците с малко рекламни материали и раздаващи хартиени листи с рисунка на автомобилче което децата могат да изрежат и сглобят. Зона с балончета, представители на университета за корабоплаване с демонстрация на софтуер за водене на кораб, няколко затрахователни компании, демонстрация на указване първа помощ при инцидент на пристана, пожарна, полиция, парамедици , брегова охрана, оркестър и един от зверовете местещи контейнерите с вдигната стрела и отворен да се качиш и да разгледаш. Разбира се стрелата бе свободна а не с контейнер на нея.

И така 10:20 един от поЖенкарите  се качи на стрелата на камиона-подемник, овърза се като алпинист и започна да изправя, изправя .. изправя.. та така чак до 25м височина. Наглед това пожарно камиончене изглеждаше толкова длъгнесто ама като разгъна стрелата и мен вратъ ме заболя да се зверя нагоре къде отива тоя.

Аз признавам си ме е шубе малко от височини и дори като си върша обувките и се изправя ме хваща страх от високото а камо ли да ме похендриш на такова чудо 

Преминаваме към следващите обекти. Миризма на чорба. Тук идва втората изненада – раздават БЕЗПЛАТНО тяхната версия на леще чорба или нещо подобно на зелено повърнато от Шрек с наденички и чеснов мириз. Подобна чорба вече имах шанса да хапна в поделението където на моята приятелка брат и бе на клетва така че реших да пропусна кулинарния туризъм и се засилих като ерген на моминско парти към зоната с кафе,сок и кексчета които бяха.. ама как познахте - БЕЗПЛАТНИ.

Рупайки кексчето и сърбайки чая и озъртайки се като прасе в теменушки се замислям за следното – тия не са наред нещо. Море да ти пернат едни цигани с караванка продаващи захарен памук по 2 евро парчето, ей така да боцнат и мазните скари около които се носи миризма на бира, кебабчета и рокерка пот.... Няма драги ми друже и няма и да има. Подобни неща съществуват ама по други събития.

Културно хвърлям в кошчето и момичето което раздава сокчетата ме поглежда с усмивка и казва – haluatko lisaa? (желаете ли още). Абе нито лиса нито вълчо искам моме, сега задоволил леко коремните неволи мисля да се образовам малко. Корабче на бреговата охрана а на кея на асвалта скутрер на въздушна възглавница. Ей това се казва машина. Служителите седят, усмихват се и раздават брошурки. Лотката е като лотка – с компютри, техника и .. обучен персонал. Същото като у нас. Зазяпах се в рула за управление и чувам зад гърба си някой ми говори. Явно пича реши че съм заинтересован ще разбера какво ми плещи на финландски. Сопри са малко джанъм викам, дай на по разбираме език че вашия не го говоря още – обръща на английски – това е среден клас патрулен катер, бавен но си имаме двете скоростни лодки от страни в случай на нужда. Ок, питам а лодката с витла и управление тиоп ролс-ройс ли са или нормални? – тип ролс-ройс. Това всъщност е интересна и елементарна схема която мисля че обясних някъде по-преди но за проспалите и не запомнящите като мен ето – имате потопена във водата подобно на стрела. Тя може да се върти на 360 градуса. На нея под 90 градуса е закрепен винта който има около него подобно на конус което дава предпоставката да завихри и компресира водния поток. Така маневрирате бързо и особено при огромните фериботи пътуващи между Германия и Финландия, Финландия и Швеция и т.н. дава шанс да местите на както ви е кеф машината. Там се отпред на носа и на задната част, докато на това катерче са само отзад но достатъчно. Благодаря старши аз заминавам да позяпам.

Полицейска кола и трума полицаи. Сещам се за Калоян. Това бе едно момче което отиде полицай и познавам от тренировките си в спорния комплекс в Габрово. Висок около 160 или 1.65 има няма 60кг. Сега е полицай. Служител на закона. Разбира се дори и не поздравява вече.. Та се сетих за него като гледах този около 50г мъж който бе може би около 100кг и се гледахме очи в очи.. а аз както ме знаете не съм от ниските.. Колегата му бе и той такъв, само третия бе някаква мижатурка около 1.80. 

Викам си ако сега не ви хвана на къс пас да обяснявате няма кога.. и питам – говорите ли английски? Те казват – малко но ако имате конкретни въпроси ще иизикаме колежката.. Ако може казвам.. и чакам. Оня ми ти усмихнат бабаит повика една леко тантуреста кака с нашивки на бреговата охрана и се заформи разговора. Аз питам те отговарят.

Аз: - живея тук от около 2 години и ми е интересно всичко за това ако нямате нещо против искам да позапитам това онова, но за политика и пари обещавам да не питам

Те: - усмихват се, и кимат – питай..

Аз: за да стане един финландец полицай какво трябва да премине

Те: или да кажем повече тя защото само тя говореше идеално английски. За да бъдете полицай трябва да минете първо психо тест, след това медицински и да кандидатсвате в училището за полицаи. За цяла Финландия е едно. Няма изискване да сте отслужил и стига да сте над 18 няма проблем. Изсиква се обаче минимум премината гимназия. Обученито трае 2.5 години, което изобщо не ви гарантира работа в системата. Вие завършвате и след това кандидатсвате за полицай – ако ви харесат някъде и ви взимат, инче няма.

Аз: добре де ами какво плащате за да ви учат на стражар

Те: ами храна и общежитие + някои книги. Останалото не се плаща.

Аз: ок, ами ако не си намерите работа в рамките на година, две..

Те: после ако ви попадне място, минавате пак психо и си започвате кариерата

Аз: имате ли военни звания

Те: йерархия има, може да видите по рамената на служителите, тук мъжът ми показва на рамото си две стрелкички като шеврон – ха тоя носи ситроен емблема на раменете си.. .

Аз: ако искате да бъдете примерно пътен полицай или следовател криминалист?

Те: няма значение какъв искате да станете – школата е една за всички а вътре вече си избирате, или според положениете изпитни резултати се класирате за какъвто искате.

Аз: добре, а как седи въпроса ако искате да бъдете специални части или водач на куче?

Те: за да сте водач, трябва да имате поне 5 години в системата и тогава можете да кандидатствате, за другото си има различни критерии(не казаха точно, или не бяха точно запознати)

Аз, нали съм си българин ги убивам с въпрос: добре де, да кажем че вие сте леко не приет от обществото, искате да сте полицай само за да имате силата на закона, абе с две думи опитвам се да подпитам дали аджеба и те си имат тоя проблем с „коплексари”

Те: споглеждат се, усмихват се и обясняват – тук за станете полицай е въпрос на престиж. Професията е уважавана и добре платена. Вероятно може да се получи подобно нещо но е абсолютна рядкост. Хората ставащи полицаи искат да са такива и са горди с професията си.

Аз: а как седи въпроса с жените в полицията, с по-въстрастните кадри , минавате ли нормативи...

Те: разбира се според възрастта има занижаване на норматива – например бягането 2км за такива над 40 години или над 50 са различни от тези на постъпващите. За жените набиранията на лост и бягането са малко по-малки от тези за мъжете. Подобно е и за гранична полиция.

Аз: а как е там въпроса?

Те: за да бъдеш граничен полицай трябва да си минал задължително казарма – няма значение мъж или жена. Обикновено там се насочват хора които искат това да им е професията за цял живот. Защо ли? Защото тя дава сигурна заплата, макар и не толкова голяма, годишна добра платена отпуска и сигурността че няма да останеш без работа. От друга гледна точка(тя се смее) , аз какво мога да работя в цивилния жвиот с тази професия. Разликата между полицията и граничната охрана е че граничната охрана първо ви одобряват и след това обучават

Аз: а кога се пенсионирате?

Те: след 55 можете да подадет документи

Аз на ум – леле.. ма как така на 50 години оня ще ми бяга 2км и ще е още полицай... а на глас: а как седи въпроса ако има инцидент и патрула е от жена и мъж.Кой ще атакува пръв, и има ли толерантност към жената.

Те: усмихват се, зависи от ситуацията. Ние сме подготвени и принципно няма значение. Винаги преди да отидем на мястото на инцидента сме информирани за ситуацията предварително и имаме тактика как да подходим.

Аз: а оръжие.. ползвате ли?

Те: ако само крайно необходимо. Вижте, тук във Финландия престъпника има повече права от вас. Ако използвате оръжие трябва да пиешете обяснения, доклади защо се е стигнало и т.н. Стараем се да избегнем този моммент до последно.

Аз: а какво мислите за идеята че престъпника докато няма присъда е свободен да е навън(което си е истина)

Те: не е редно но това е закона. Доста случаи имаме той е навън, ние сме го хванали но чакайки присъдата е свободен да излезе навън. Понякога това води до проблеми.

Аз: само понякога?

Те: за щастие..

Аз: какви могат да са причините да ме спре полицай и колко езика трябва да говори?

Те: наистина за да бъдете спрян трябва да сме открили нещо съмнително.

Аз(прекъсвам): добре де не можете ли да ме спрете ей така за идеята, и след като ме спрете – я дай аптечка, я дай документи?

Те: видимо объркани и не разбиращи какво точно питам – за да ви спрем значи сме се усъмнили в колата, или че сте пил или че сте без документи. Но винаги трябва да сме обосновани за спирането. Принципно както сте забелязъл не е толкова честа практика да спираме хората иначе губим и тяхното и нашето време излишно.

Аз: а за езиците?

Те: финалндски и шведски задължително, а за останалите е добре да имате подготовка. Имаме курсове и повечето говорят или разбират по един или два езика, при което двамата полицаи се ухилват и казват – е ние сме от по-старото поколение..
Всъщност младите говорят идеално, но доста от тях трябва да е крайно наложително тогав аго ползват. Срамуват се да не се изложат предполагам, но да пръдължа пак
Аз: намирате ли професията си за трудна и рискова?

Те: във всичко има риск, но понякога си заслужава. Например(мацката се усмихва) при нас в брегоавта охрана на ден поне по два три инцидента имаме. Трудно е но си обичам работата.

Аз(главно към нея): А как тук жените е насочват към професия като тази, не е ли по лесно чиновник с грим и бижута? И въобще тук жените сте доста по... мъжки настроени?

Тя: мислите ли? Пак се усмихва до уши.. и пояснява – тук работата ми е сериозна. Не мога да бъда с грим, и бижута по мен.. и да нося постолет. В личния си живот с децата и мъжът ми тогава мога да сложа грим, обици.. но работата си е работа. А иначе донякъде финландката опитва да бъде на нивото на мъжа в смисъл разноправна. За това можете да видите жени във всякакви професии.

Аз: е за това ли тук е нормално да видиш жена да мъне торбите а мъжът с ръце в джобове?

Тя: е понякога е така, не е толкова популярно кавалерството..

Качих се на автобуса за центъра изълнен с противоречиви чувства. Така и не видях за почти 3 години тук патрулката да е спряна до пътя и двамата служители на закона да са навирили фуражките на уволджак и да въртят палката гледайки трафика как минава. Спиран съм веднъж, само веднъж и то защото карах по малък междуселски път и явно след празника мислеха че може на ранина да съм леко алкохолизиран шофьор. Само – добър ден, проверка за алкохол, надух, и движдане.

Размисли размисли..

От друга страна не всичко е наред. Живеейки все по дълго в тази страна виждам и мързеливата страна, виждам и безотговорната. Понякога виждам и български манталитет. Например следната случка – тръгвам да търся лампа за монитор. Така де, оставиха ми да погледна един лаптоп защо не му свети екрана. Лампата цъфнала. От всички страници който изнамерих финландски излязоха само 2 дето продават, а в магазините за електроника.. ме гледаха като че искам парченце от светия Граал. И така намирам магазина и плащам за една бройка, с идеята че поръчвайки от чужбина ще е евтино но бавно в доставката, а тук макар и на 2.5 пъти по-висока цена ще е за ден два. След 4 дена получавам не колет а писмо на мейла си че нямали такава ама след седмица и половина ще дойдела новата партида и ще ми пратят. Е не можаха ли поне за забавянето от транспортните да клъцнат малко.. Тц.. Така е тук – поръчваш, плащаш и чакаш. Ама пък финалндците са си свикнали явно защото не дават зор. Така например на приятелката ми шевната машина седя месец и половина в сервиза.. Чакала части.. Явно от луната да ги пратят.. Очаквайте Варшава..

Част 29
Утро. Дори и да не бе особено топъл ден , разбирай около +7 мен ми е весело. Денят е петък и с радост очаквам полета. Естествено че за празниците летището в Хелсинки е фрашкано с хора а персонала е малко. Вися на опашка за проверка и регистриране за полета и оглеждам. Азиатци, негри, всякакви европейци и езици.

Толкова пъстър и весел свят.

На борда на относително малкия самолет е спокойно. Времето леко се заоблачава но аз се надявам че в полската столица нещата ще са различни. Три дена са си три дена и аз започвам да се чудя дали ще ми стигнат. В последствие се оказа че са повече от достатъчно но да не избързваме.

Час и половина по-късно след смел заход на металната птица, с леко отръскване на перушината се понасяма към полсата на летище Шопен. Да си призная не знаех че Фредерик Шопен е поляк. Което разбира се не говори добре за мен, но пък никой не знае всичко, дори и НСБОП. Това което се разкрива от въздуха е гледка на строителна площадка. Около самата столица кипи повече от усилен строеж на някакви пътни артерии, а по всичко личи че и магистрала някаква ще да има.

Извистяват спирачки и лекото наместване на очните ябълки обратно и шумът в ушите явно подсказва че сме на каря на полета. Еърбъса зае почетно място на каря на комплекса като наказан малоган закъснял за час и с два автобуса бяхме извозени.. пардон превозени до сградата на самото летище.

Летище като летище, няма нищо интересно като изключим.. езика и надписите. Предварително въоражени с информация се насочваме към будката за вестници за да си купим билети за автобуса. Тук и сега е момента да ви сведа малко информация – на доста от спирките, в някои от автобусите както и на сума ти места отбелязани с неразбираемата табела – билети се продават такива. В павилионите ви ги дават на ръка а в автобуса и автоматите на спирките ви се плюват. Какво представляват тия билетомати – малка установка приемаща банкноти или монети. Разбира се избора на езици е полски и английски за някои или немски, полски , английски и руски за други. Тук е първото място където ме изненадаха приятно поляците – чисто около и в летището и тези тъч скрийн автомати. Вярвате или не на почти всички места си бяха чисти(няколко само видях които имаха рисувано с маркер). Избирате типа на билета – плащате и получавате малко картонче с магнитна лента. Ако знаете какво правите или че няма да ви трябва повече можете да си купите за 2.8 злоти еднопосочен, или по-скъпите 24 часови. Разумния избор ако сте турист с ограничен бюджет или нямате желание да платите 10-20злоти за такси до центъра. Това ви даваш шанса в продължение на 24-часа след първото маркиране да ползвате метро, трамваи, автобуси.. без значение. Качваш се и слизаш когато поискаш. Няма контрола във всеки автобус, само тези жълти кутийки за маркиране. Пъхате билетчето, тя мрърка, хурка стърже и най-нахално ви оплезва билета пак с маркирана дата и час на него. Пазите го за доказателство пред контролните органи ако се качат. Ние за доста прекачване и размотаване контрола не видяхме ама знае ли човек. Имаше и едно интересно обяснение че можете да платите билет и чрез SMS но това бе не толкова проверена информация или да кажем. Има две автобусни линии които на нас ни бяха от полза – 175 която се хваща от спирката на летището и ви закарва дирекстно до стария град в центъра и 180 която е почти аналог на туристическия автобус дето струва има няма 120 злоти на човек.

След кратки въздишки и блеене през прозореца което в очите на поляците бе явния израз – аха.. още едни туристи, се озоваваме (аз и тя) по средата на улица Нов Свят.

Две пресечки и айде в хотела. Какво мога да кажа като първи впечатления – уважамеми другарки и другари, чисто.. навсякъде. Малко ще го кажа с негативна нотка но е.. истина. Бях и в покрайнините , минахме и през квартал който явно от втората световна война насам времето бе спряло и седеше грозен и мизерен но пак бе.. простете ме за израза доста по-чисто от дори хубави столични квартали. Автобуси и трамваи – за няколкото дена видях малък брой от старите единични икаруси, да не кажа много малко и трамвайни мутриси от старите. Но и в едните и другите не бе изкъртено, омазано, и пълно с боклук. Личеше си годините и че са по соц.. но пак бе далеч от някои линии в българско. Ето тук си задавам въпроса – е те повече хора ли са от нас, та изглеждаше по уредено и европейско?

Хотелът е в самия център на града и може би заради годините и условията вътре бе на ниска цена но пък бе чистичко и спокойно. Дори около него имаше някакъв пазар от сглобени шапрончета. Ама я да оставим шапроните и да кажа пак за автобусите. Та вътре освен спитрките на табла по прозорците, разбира се на полски ама то името си е име и написано на латиница(те нали са скарани с кирилицата, както и сползването на гласни букви). Отделно на най-новите има монитори на които се казва следваща спирка, и се вижда името и. В останалото време ако разстоянието е по-дълго и по някоя и друга рекламка минава. Има даже и камери за наблюдение. Мен не ми пречи че ме снимат.. и така съм си готин.. В малко по-старите има табла от тези диодните бягащи надписи и пак се чува запис не на политическите речи на някой соц лидер ами имената на спирките и коя следва. Вече настина старите са само с пластмасовите табла.. ама и те са на изживяване.

Та понеже се отплеснах.. Хотел Громада е в сами центъра и то на доста тратегическо място.(те са .. е поне аз разбрах за два може и повече да са с това име).

Лошото на избраният от нас престой бе че уцелихме когато всичко е.. затворено та сме разглеждали всичко само отвън като гладни циганчета но поне ресторанти и кафененца си работеха та пушък се вдигаше. Това ме подсеща да спомена и приятния факт че не само в заведенията успяхме да питаме и да получим инфо на английски. Вероятно по-старото поколение ще е немско говорящо или малко руско говорящо но по-младите си говорят. Къде добре къде не ама се оправихме, за което им благодаря.