Формуляр за предложение за финансиране на проект

ФОРМУЛЯР за предложение за финансиране на проект

1. Име на организацията СНЦ “Зелени Балкани – Стара Загора” чрез Спасителен център за диви животни

Стара Загора ул. Стара планина 9 

тел./ факс 042 607741

e-mail iklisurov@greenbalkans.org

website: www.greenbalkans.org
4. Банкова информация

5. Лице за контакт: Ивайло Клисуров (координатор на проекта)

6. Оторизирано лице - Ивайло Клисуров - Председател на УС на СНЦ “Зелени Балкани – Стара Загора”,

СНЦ “Зелени Балкани” е една от водещите неправителствени природозащитни организации в България. Създадена е през 1988 година. Мисията на организацията е:

Опазване на биоразнообразието;

Възстановяване на местообитания;

Устойчиво управление на природните ресурси;

Подобряване на природозащитната политика и законодателство;

Екологично образование.

В края на 2009 година мрежата ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ достигна 4 500 индивидуални члена, които са обединени в 4 регионални офиса и 25 кореспондентски центъра.

В близо 20-годишното си съществуване, организацията, подкрепяна от своите партньори и донори като ПРОГРАМАТА ФАР на ЕС, USAID, GEF, REC, UNDP, WWF, EURONATUR, осъществи над 110 природозащитни проекта. Преките инвестиции, възлизащи на 3,5 млн. долара, включват проекти управлявани от Зелени Балкани или в партньорство с други организации. Два големи консервационни проекта за р. Дунав и за Западни Родопи на стойност от около 20 млн. евро са инициирани от Зелени Балкани, WWF DCP и българския офис на UNDP. Зелени Балкани  е първата НПО в България, която получи доверие и подкрепа от  ГЕФ и Световна Банка -  за управление и изпълнение на проект за консервация на биологичното разнообразие на Поморийско езеро

Гражданските групи и доброволците на Зелени Балкани проведоха повече от 400 акции, 180 от които с национално значение. Много от тези акции бяха масови протестни демонстрации, които успяха да предотвратят извършването на тежки престъпления срещу българската природа.

Наименование на съответния финансов инструмент или програма	Име на проекта	Сума (лева)
ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда)	Изграждане на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000 в България	733 750
ЛАЙФ +	Възстановяване на популацията на едрите европейски лешояди в България	2 600 000
ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА	“Годишна издръжка на Спасителен Центъра - Стара Загора – 2009 г.”	90 568,80

СНЦ “Зелени Балкани – Стара Загора” има 20 служители и над 300 доброволци.

2009 г. - 414000 лв.

2008 г. - 436000 лв.

2007 г. - 418000 лв.

2006 г. - 680000 лв.

11. Роля в проекта

В рамките на проект “Зелени идеи за зелени дейности” СНЦ “Зелени Балкани – Стара Загора” е основен бенефициент. В същото време организацията от повече от 15 години поддържа единствения в България “Спасителен център за диви животни”, на чиято територия ще се осъществяват и основните дейности по проекта. От друга страна Зелени Балкани участва и с 28 % финансов и 9 % не финансов принос в бюджета на проекта. Двама служители и средно петима доброволци на организацията ще бъдат включени в реализирането на проекта.

12. Интерес от проекта

С реализирането на проекта ще се осъществи една от дългогодишните идеи на служителите на Спасителния център, а именно – поставяне на соларна система за топла вода нужна най – вече за отглеждане на пациентите на Спасителния център. Това ще донесе не само финансово улеснение в работата на Центъра, но и ще ни издигне в очите на нашите посетители, партньори и дарители. От друга страна заложените в проекта кампании срещу бракониерството масовото и използване на отрови и пестициди в селското стопанство ще даде добър старт на работа на организацията в прицелните региони - Ивайловград, Свиленград, Сливен и Стара Загора. Тъй като това са места, залегнали в програмите за реинтродукция на видове, като белошипата ветрушка и мършоядните птици.

13. Финансов и нефинансов принос

Принос\ партньор	Стойност на проекта	ГЕФ ПМП	Зелени Балкани	ПГВМ И.Павлов
ФИНАНСОВ ПРИНОС
сума	54 165	25 600	15 675	0
%	100%	47,26%	28,94%	0%
НЕФИНАСОВ ПРИНОС
сума			3290	9600
%			6,07%	17, 72%

България, Старозагорска, Стара Загора, град Стара Загора, база на Професионална гимназия по ветеринарна медицина, кв. Кольо Ганчев, GPS координати (42°24'17.40"N 25°38'9.50"E); както и общините Сливен, Свиленград, Ивайловград.

2.1. Обосновка

За 16 годишната дейност на единствения в страната Спасителен център за диви животни количеството на постъпващите пациенти се е увеличило значително. Така например докато през 2006 година те бяха едва 400, то през 2009 те са малко над 1060. Тава са все бедстващи диви животни от защитени видове не само в национален, но и в световен мащаб. С увеличаването на пациентите значително нарасна и нуждата на Спасителния център от консумативи за тяхното отглеждане, един от които е топлата вода. Възможността да изградим соларна система, която да обслужва нашите пациенти, да пести консумацията на електроенергия и в същото време да образова посетителите на Центъра за използването на възобновими източници на енергия се видя на екипа на центъра идеален изход от създалата се ситуация. Такъв демострационен модел се прилага за пръв път в Стара Загора, и чрез атрактивния начин на представяне се надяваме запалим младите хора в ПГВМ за използването на “зелена енергия”. Така тази енергия ще напусне пределите на Стара Загора и ще придобият национален мащаб, защото в гимназията учат деца от цяла България.

От друга страна с всяка изминала година в Спасителния център постъпват все повече пациенти жертви на бракониери или отрови. Най-голям е проблемът с използването на забраненото веществото карбофуран в селското стопанство за обработване на семената за посев. За съжаление това са част от проблемите на Центъра, по които до сега не е работено. С годините тези проблеми обаче се задълбочават и е необходимо спешно започнем да работим в това отношение.

Първата крачка към разрешаването на даден проблем е информираността на целевите групи. Това ние смятаме да направим използвайки потока от посетители на Центъра, които годишно е между 3000 и 5000 човека, медиите, като дългогодишни партньори на Центъра и мрежата на отговорните институции (в случая агенциите за растителна защита и РДГ - тата в прицелните региони – Стара Загора, Сливен и Хасково). В рамките на проекта сме заложили две мащабни медийни кампании в региона на област Стара Загора – пролетна и есенна. Така ще обхванем началото на сеитбения и ловния сезон. Ако моделът е успешен ще бъде приложен и в останалите области – Сливен и Хасково. А до тогава в тях ще текат подготвителни дейности, свързани с разпространението на образователни материали чрез Агенциите за растителна защита и РДГ тата. Ако тези мерки не бъдат взети на време има реална опасност да загубим част от богатото биоразнообразие в посочените региони, които са убежища на много редки видове, като царски и скален орел, лешояди, соколи и други.

2.2. Целеви групи на проекта

Целева група са всички посетители на Спасителния центъра за диви животни, партньори, донори, осиновители от осиновителната програма, учениците от Професионалната гимназия по ветеринарна медицина. Другата целева група са представителите на местните земеделски производители и ловци, в общините Стара Загора, Свиленград, Сливен и Ивайловград.

Това са всички хора, които ще научат за проекта от медийните кампании, както и тези, които ще получат информация от посетителите в Центъра – родители, учители, бизнес партньори.

2.3. Обща цел и очаквани въздействия

Популяризиране на различни модели на устойчиво използване на природните ресурси и отговорно отношение към крехкото биологично равновесие - от една страна чрез използването на енергия от слънцето, а от друга чрез преустановяване използването на забранени методи за борба с вредителите в селското стопанство и борба с бракониерството. Заради нарастващата обществена подкрепа за по-природосъобразен и “еко” начин на живот очакваме въздействието, което ще постигнем с “зелената идея” на проекта да въздейства на повече хора.

2.4. Конкретни цели и очаквани резултати

• 
  Устойчиво използване и популяризиране на възобновими източници на енергия
  

• 
  Намаляване на бракониерството и използването на забранени пестициди в селското стопанство в районите на действие на проекта
  

• 
  Изграждане на соларна система за топла вода – 2 бр. в двете бази на Спасителния център – през 1 и 2 месец от проекта;
  
• 
  Изграждане и монтиране на две информационни табла в посетителските части на Центъра популяризиращи използването на възобновими източници на енергия – слънце, вода, вятър и геотермални – 3 месец от проекта;
  
• 
  Изграждане на нагледен кът за разглеждане при посещения колко топла вода произвежда системата, за какво се ползва и др. – 4 месец;
  
• 
  Реконструкция на съществуваща сграда за целите на „Зелен информационен център – 4 месец;
  
• 
  Изграждане и монтиране на две информационни табла в посетителските части на Центъра популяризиращи борбата с бракониерството и забранените пестициди в селското стопанство – 4 месец;
  
• 
  Монтиране на специален макет на мини соларна система в базата на центъра – 5 месец;
  
• 
  Пресконференция и официално откриване на системата и идеята, с основен фокус отново използване на възобновими източници – 6 месец;
  
• 
  Организиране на медийни кампании в рамките на област Стара Загора два пъти в годината – пролетта и есента съответно за популяризиране на борбата с бракониерството и забранените пестициди в селското стопанство – 3 и 6 месец;
  
• 
  Отпечатване на образователни материали за борба с бракониерството и забранените пестициди в селското стопанство – 3 месец;
  
• 
  Разпращане на материалите до отделите на Агенцията по растителна защита и РДГ в Стара Загора, Сливен и Хасково – 6 месец.
  
• 
  Масово популяризиране на дейностите по проекта електронната страница на Центъра и Зелени Балкани – периодично по време и след приключването му;
  
• 
  Презентации и открити уроци в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина, където се намира Спасителния център – периодично всеки месец средно по два пъти;
  
• 
  Токсикологични изследвания на постъпили в Спасителния център пациенти, потенциални жертви на отравяне с карбофуран – 3,4 и 6,7 месец от проекта.
  

Популяризиране на различни модели на устойчиво използване на природните ресурси и отговорно отношение към крехкото биологично равновесие - от една страна чрез използването на енергия от слънцето и вятъра, а от друга чрез преустановяване използването на забранени методи за борба с вредителите в селското стопанство и борба с бракониерството.

Устойчиво използване и популяризиране на възобновими източници на енергия

Индикатори:

• 
  Изградени две соларни системи в Спасителния център
  

• 
  Поставени две информационни табели
  
• 
  Реконструкция на съществуваща сграда за целите на „Зелен информационен център”
  

• 
  Изграден на нагледен кът за разглеждане при посещения колко топла вода произвеждана от системата
  

• 
  Монтиран на специален макет на мини соларна система в базата на центъра
  

• 
  Брой посетители на Центъра в рамките на проекта
  

• 
  Брой присъстващи ученици на заложените презентации
  

Въпреки нагледните материали и голямото число на информирани посетители на Спасителния център реална е възможността на първо време малък брой или никой от посетителите да не реализира идеята в собственото си стопанство, дом или офис. При всички случаи обаче тези хора ще научат за тази възможност и в бъдеще при отдала им се възможност ще могат да я реализират.

• 
  Намаляване на бракониерството и използването на забранени пестициди в селското стопанство в районите на действие на проекта.
  

• 
  Брой постъпили пациенти в Спасителния център, жертва на бракониери и с положителни токсикологични проби за карбофуран преди, по време на и след реализирането на проекта.
  

За 16 годишната дейност на единствения в страната Спасителен център за диви животни количеството на постъпващите пациенти се е увеличило значително. Така например докато през 2006 година те бяха едва 400, то през 2009 те са малко над 1060. Тава са все бедстващи диви животни от защитени видове не само в национален, но и в световен мащаб. С увеличаването на пациентите нарасна и нуждата на Спасителния център от консумативи за тяхното отглеждане, един от които е топлата вода. Възможността да изградим соларна система, която да обслужва нашите пациенти, да пести консумацията на електроенергия и в същото време да образова посетителите на Центъра за използването на възобновими източници на енергия се видя на екипа на центъра идеален изход от създалата се ситуация.

От друга страна все повече зачестяват случаите на простреляни от бракониери или отровени от забранени пестициди пациенти на Центъра. С всяка изминала година постъпват все повече пациенти жертви на бракониери или отрови, като най-голям е проблемът с използването на забраненото веществото карбофуран в селското стопанство за обработване на семената за посев. За съжаление това са част от проблемите на Центъра, по които до сега не е работено. С годините тези проблеми обаче се задълбочават и е необходимо спешно започнем да работим в това отношение.

Първата крачка към разрешаването на даден проблем е информираността на целевите групи. Това ние смятаме да направим използвайки потока от посетители на Центъра, които годишно е между 3000 и 5000 човека, медиите, като дългогодишни партньори на Центъра и мрежата на отговорните институции (в случая агенциите за растителна защита и РДГ - тата в прицелните региони). Така се надяваме да обхванем максимално много хора, и респективно чрез тях да повлияем на опазването на биологичното разнообразие в такива биологично значими региони, като ПП Сините камъни, Сакар и Източни Родопи.

Биоразнообразие 30 %

Изменение на климата 70 %

7. Принос към Тематични области от Националната стратегия

• 
  Извън тематичен с демонстрационен елемент
  

Ежегодно в Спасителния център постъпват на лечение повече от 1 000 диви животни от над 100 защитени вида принадлежащи към 3 класа – птици, бозайници и влечуги. Основната част от тях са животни с висок консервационен статус. Почти всички приети животни са защитени от Закона за биологичното разнообразие на Република България, а част от видовете са включени и в редица световни конвенции и световния червен списък на IUCN. Такива са лешоядите, царския орел, червеногушата гъска, къдроглевият пеликан, шипобедрена и шипоопашата костенурка и други. Всички те ще бъдат пряко повлияни от проекта, което значително ще увеличи шанса им да заживеят отново в естествената си среда – дивата природа. От друга страна регионите на Сливен, Свиленград и Ивайловград, които са прицелни за проекта са райони с богато биологично разнообразие. Нещо повече – там се срещат световно защитени видове, като царски и скални орли и лешояди. Свички те ще бъдат пряко повлияни от проекта.

Резултатите от проекта ще повлияят на практика на всички защитени територии в България, тъй като след проведеното лечение и рехабилитация пациентите на Спасителния център се освобождават отново в природата. За целта екипът на Спасителния център избира подходящи за всеки вид местообитания на териториите на природни паркове и резервати в цялата страна. За миналата година сме посетили 15 защитени територии, където сме освободили над 480 излекувани в Спасителния център животни. С поставянето на соларна система очакваме да се подобрят условията на отглеждане на пациентите на Центъра, съответно повече от тях да бъдат излекувани и респективно освободени в защитени територии. Това ще доведе до повишаване на биологичното разнообразие и/или стабилизирането на популациите на някои видове в защитените територии.

Предвижда се изграждане на 2 броя соларни система за топла вода в двете бази на Спасителния център. Освен това е заложено изграждането и монтирането на информационни табла в посетителските части на Центъра, популяризиращи използването на възобновими източници на енергия – слънце, вода, вятър и геотермални като цяло. Изграждане на нагледен кът за разглеждане при посещения колко топла вода произвежда системата, за какво се ползва и други, както и монтиране на специален макет на мини соларна система за топла вода + проект за разработване на фотоволтаик. Реално сега правим само соларна за топла вода в базата на центъра също са част от планираните дейности по проекта, които допълнително ще засилят ефекта от него върху посетителите. От друга страна в последните години рязко се увеличи бракониерството и случаите на отравяне с карбофуран. За тези проблеми макар и да се говори много се прави малко, особено по отношение на карбофурана. На практика това ще е първата целенасочена борба с този вреден пестицид.