Г интегрирано управление на водните ресурси иувр /iwrm



Дата22.10.2018
Размер365.57 Kb.

22.10.2018 г.

ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ – ИУВР /IWRM/
Представен е набор от инструменти за интегрирано управление на водните ресурси,разработени от Глобално партньорство за водите и публикуван в www.gwpforum.org/iwrmtoolbox/.
IWRM е процес,който координира развитието и управлението на водите,земята и други ресурси,с цел да се постигне максимално развитие на икономиката и обществото без да се разрушава

екологичното равновесие.

Това е по-общ поглед върху процесите,с цел задоволяване на потребностите на потребители,

оператори и защита на околната среда.


ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТТИ:

- Наблюдават се и се контролират дейностите свързани със замърсяването на водите от селското стопанство и промишлеността,както и ценообразуването в енергетиката.Тези фактори влияят върху управлението на водите.Необходими са ясни закони и институции,които да гарантират процеса,като се вземат предвид местните специфични условия и традиции.

- Някой проблеми се решават индивидуално,а за други е необходимо международно сътрудничество.

- Качеството на водата се влошава и това е общ проблем.

- В някой региони съществува остра конкуренция кой да ползва водата – необходими са точни и ясни правила.

- При недостиг на вода се използват фондове на държавата за изграждането на допълнителни мощности,без да се гледа много на възвращаемостта.Малко се инвестира в повишаване на ефективността в работата – намаляване на загубите на вода.Разходите за поддръжка нарастват и операторите имат финансови проблеми.Правителството отказва да покрива разходите и се достига до водни кризи.

ИУВР търси баланс между интересите на селското стопанство,промишлеността и населените места.Поставят се дългосрочни цели.

- Водата се разглежда като ресурс с икономическа стойност,която има ключова социална и екологична роля.

- Общи принципи са:

Ефективното й използване;Равни права на достъп за всички и Стабилна екосистема.

- Разглежда се целият хидроложки цикъл.Една и съща вода трябва да задоволява различни хора,с различни цели,на различни места.

Често не се мисли за водата, когато се разглеждат въпроси какви посеви да се засадят,търговската и енергийната политика,градоустройствените планове и др.

- Интеграцията разглежда отношенията между ползователите по течението на реките,използването на земите,водоразпределението и др.

- Разглеждат се въпроси какво ще загуби 1 потребител,ако се предостави определено водно количество на другите;Как ще се изплатят разходите за управление на водите;Как ще се осигури вода за бедните и др.


ИНСТРУМЕНТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ВОДНИЯ СЕКТОР

- Закон за водите.

Трябва да съдържа редица регулаторни норми,като:Консервация,Защита,Приоритети,Качество на водата,Стандарти,Основни принципи за управление,Наблюдение,Събиране на данни,Мерки при аварийни ситуации и др.

- Развитието на инфраструктурата във водния сектор изисква големи инвестиции.За целта е необходимо да се привличат частни капитали.Преди приватизацията е необходимо да се създаде регулаторен орган.Приватизацията е особено ефективена за големите градове,където инвестициите имат добра възвращаемост.

- Необходимо е да се изградят редица институции,които да движат реформите – международни организации и споразумения,национални координатори,речни басейнови дирекции,регулаторни органи,агенции,различни видове оператори и др.

- Оценка на ресурсите.

Събират се хидроложки,демографски,социално-икономическии др. данни ,които периодично се актуализират.Оценяват се нуждите от вода и желанието за заплащането й.Съставят се няколко варианта на демографско развитие.

- Управление на търсенето.

Търси се баланс между предлагането и търсенето,като се акцентува върху ефективното използване на водата,а не на строителството на нови мощности.Чрез по-добро управление,зониране,снижение на загубите,подобряване на събираемостта и измерването се цели по-висока ефективност.

- Връзки с обществеността.

Променя се отношението на клиентите чрез публични изявления,прозрачност,ясни цели,покриване на стандартите и др.

Обществото трябва да е добре запознато с проблемите на водоснабдяването и бъдещите планове.Добре е за водата да се учи в училищата и университетите.Да се информира обществеността като се демонстрира “добра практика”,пилотни проекти,модели,дискусионни групи,улични изяви,консултации,радио и видео програми,интернет форуми и др.

- Управление на конфликтите.

Конфликти могат да се появят поради много причини:Конкуренция за оскъдни водни ресурси; За право на собственост;При замърсяване и лошо качество на водата;Оплаквания на клиентите;Здравословни,Политически и др. причини.

Понякога конфликтите ни помагат да видим проблемите и да ги решим по-бързо.

Управлението на конфликтите включва Улеснена комуникация,Посредничество,Откриване на факти и Арбитраж.Добре е да се стигне до консенсус чрез Обучение,Диалог и Преговори.

- Регулацията е важен инструмент за контрол на качеството.Наблюдават се Стандартите за качеството на водата,Най-добрата налична технология,Стандарти за продукти,Правила за безопасност и др.

Поставят се Лимити за ползване на водата,Концесии,Контрол на цените,Опазване на околната среда.

- Икономически инструменти.

Цената на водата служи за покриване на разходите и защита на околната среда.На замърсителите се налагат глоби.Целенасочени субсидии могат да насърчат добрата практика.

Ако съществуват права за водоползване,добре е да има развит пазар за тези права,както и квоти за замърсяване.Данъците и субсидиите също могат да се ползват с цел регулация.

- Информационно осигуряване.

Изграждането на информационни системи,управлението на данните и предоставянето им на заинтересуваните страни спомага за процеса на оптимизация.
ПРИЛАГАНЕ НА ИНСТРУМЕНТИТЕ.

- Първата стъпка е да се анализират конкретните проблеми и да се изведат приоритетите.

Митовете трябва да се заменят със сериозни проучвания и алтернативи.

- Стратегически избор.

Как ще се разрешат проблемите в бъдещето?

След диагноза се предписват лекарствата.Например:Липса на знания на обществото за водните проблеми се решават с рекламни кампании.Липсата на достатъчно финансови средства – като се включат частни инвеститори.

Където информацията за водния сектор е оскъдна е необходимо първо да се инвестира в набиране на данни и проучване преди да се предприеме реформа.Прагматичния подход е първо да се съберат най-съществените данни и да се анализират най-спешните проблеми,а не да се правят сложни изследвания.

Една програма срещу замърсяването може да е по-ефективна,отколкото да се търсят нови водоизточници.

Водния сектор трябва да има система за генериране на данни за анализ.

- Големите и бързи промени могат да се извършват само при възникване на водни кризи.Тогава обществото бързо се убеждава в необходимостта от промени.

Все пак една последователна дългосрочна политика би спестила на обществото страданията от кризата.С малки стъпки в правилна посока и постепенно привличане подкрепата на обществото се постигат най-добрите резултати.

- Реформите имат цена и се съпровождат от рискове,но ако нищо не се предприема с течение на времето разходите неминуемо ще растат – разрушава се екосистемата,има недостиг на вода с риск за здравето и обедняване на хората.

Промяната изисква време и е свързана с много трудности.Възможностите за осъществяване на промяната нарастват след като се започне с обучение чрез правене.Волята и убедеността нарастват с течение на времето.

- Няма универсален модел.Например:Дали организацията на речните басейни е подходящ инструмент?

- Замърсителите от селското стопанство – фекалии от животните,торове и препарати за растителна защита са много опасни за замърсяването на водите.Те са многоточкови,мобилни и трудни за контрол.Необходими са законодателни и данъчни мерки за забрана за употребата на опасни препарати.

- Някой форми за навлизане на частния сектор във водоснабдяването са неприемливи,защото:

Може да се увеличи цената на водата,Ще има съкращения,Ще избягват плащането на данъците,

Ще се изнася националния капитал извън страната и др.

- Ефективното ценообразуване трябва да е регламентирано и да се изчислява по формула с промяна на външните условия.Реакцията на клиентите при промяна на цената на водата зависи от размера на сметката за вода отнесена към доходите на населението.Най-добре е да се заплаща водата на базата на измерената консумирана вода.

Предимството при използването на икономическите лостове пред административните мерки е,че веднъж въведени,те действат автоматично – всеки консуматор решава колко вода ще може да си позволи и как ще намали своята консумация.

- В някой страни реформите не са успешни,защото:

Капацитета на институциите не отговоря на амбициозното законодателство и законите не се спазват,Замърсителите не се наблюдават,Обществото не се интересува от замърсителите,Не се налагат глоби,Наложените глоби не се събират и т.н.

Необходимо е реформите да са финансово осъществими и да се приемат от хората.

- Информационните програми и образователната система трябва да подготви хората за екологично поведение.Особено внимание да се обърне на работата с младите хора – те най-лесно възприемат промяната в отношението към водата,природата и здравето.


ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ПОЛИТИКА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР:

- Определяне ролята на правителството като организатор,регулатор и арбитър в случай на конфликти.

- Определяне на приоритетите на развитие.

- Акцент върху задоволяване на основните нужди на обществото.

- Връзка между земеделието и другите отрасли на промишлеността.

- Диалог между заинтересуваните страни – формулиране на различията и формулиране как да се постигне по-добър резултат.

- Решения за разпределянето на субсидиите да се вземат на възможно най-ниските нива.

- Внимание към краткосрочните разходи и към дългосрочните цели.

- Разпределяне на средствата за постигане на целите.

- Тъй като с управлението на водните ресурси са ангажирани няколко министерства,за да няма несъгласуваност в действията е необходим координиращ орган – междуведомствено координиращо тяло /комисия/.

ГИС може да помогне да се види цялата картина и отделните взаимовръзки.
ЕФЕКТИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВОДАТА

- Водата не трябва да се използва спекулативно или да се допускат големи загуби на вода.

- Крайният потребител трябва да се приема от обществото.

- Законът трябва да подреди консуматорите на вода по важност в случай на недостиг.Задоволяването на основните човешки нужди трябва да са на първо място.


ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ

Необходимо е законът да осигурява ефективни административни и регулаторни механизми.

Водата се определя като социална и икономическа стока;Да се определи ролята на жените в използването на водата;Да се заплаща за замърсяване на водата;Да се организират речни басейнови дирекции;Да се осигури участие на обществото,Финансиране,Екологична защита,Равен достъп до водните ресурси.

- Създава се мрежа от взаимносвързани институции;

- Участие на всички заинтерисовани страни в управлението на ресурсите;

- Механизъм за решаване на конфликтите;

- Ниво на услугите – права и задължения на операторите;

- Осигуряване на вода за основните човешки нужди;

- Стандарт на услугите – качество,гаранция за непрекъснато водоснабдяване,ниво на ефективност.

- Ценообразуване включващо принципите на справедливост,приемливост и защита на бедните.

- Механизъм за защита на клиентите – навременен и подходящ достъп до информация,участие в управлението на водите.

- Ясен механизъм за прехвърляне правото за водоползване с цел минимум конфликти.

ИЗВОДИ:

- Законът трябва да е приемлив за обществото и приложим.



- Има тясна връзка между закона за водите и закона за земята.

- Законът да е пълен /подробен/,гъвкав,съобразен с международните споразумения.

- При прилагането му ще се затруднят настоящите ползуватели.Необходимо е време за адаптация.
ФИНАНСИРАНЕ:

За да се посрещнат реалните нужди във водния сектор инвестициите трябва да се удвоят.Пари могат да постъпят от правителство,общини,индивиди,търговски банки,частни предприемачи и донори.Необходими са разнообразни източници на финансиране.Парите са необходими за:

- Управление на водните ресурси – защита и пестене.

- Услуги /питейна вода,пречистване и напояване/.

- Задоволяване с вода по време и територия.

- Защита на хората при наводнение и засушаване.

Нуждите от инвестиции са огромни и много страни не могат да си ги позволят.Донорите също са недостатъчни.Финансирането от частния сектор е рисково и понякога скъпо.Добре е да има баланс между обществено и частно финансиране.

И обществените и частните оператори се нуждаят от силен обществен контрол и регулация.

При увеличаване цената на водата обществото приема това по-лесно,ако му се предложи по-добра услуга и се помисли как да се облекчат най-бедните.
ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА:

Икономическата политика на правителството трябва да насърчава инвестициите на 3 нива:

- Макроикономика – монетарна,фискална и търговска политика и данъчни преференции при инвестиции във водния сектор.

- Обществени инвестиции в производства,които изискват вода – жилища,градове,транспорт,туризъм,енергетика и др.

- Насърчаване на обществените и частни инвестиции директно във водния сектор.

ИЗВОДИ:


Необходимо е:

- Средносрочно /3 – 5/ годишно планиране на макроикономическо равнище.

- Централен орган за координиране и ревизия на резултатите от провежданата политика.

- Програма за обществени инвестиции.

- Възможност за оценка на проектите.

- Данни и информация за нуждите от вода и потребителите на вода в различните сектори.

- Институции,които са способни да приложат ефективно и цялостно програмите.

Инвестиционната стратегия включва:

- Оценка на инвестиционните нужди.

- Разпределение на отговорностите за финансиране между централната и местната власт,общности,агенции,фондове и частни инвеститори.

- Определяне на източници на помощи и концесионни заеми.

- Определяне ролята на частния сектор – концесии,смесени дружества и др.

- Алтернативни подходи,като управление на търсенето и др. икономически инструменти с цел да се снижат разходите.

- Схеми на набиране на средства чрез ценообразуването.

- Ясни взаимоотношения между обществения и частния сектор и регулаторни норми.

- Гаранции за заемите може да даде както централната,така и местната власт.


ПРАВИЛА ЗА ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИЯ СЕКТОР

- По-голяма самостоятелност в ежедневната работа.

- Сътрудничество при проследяване на целите /нови връзки,снижаване на течовете,надеждност,събираемост,платежоспособност и др./.

- Реформа в ценообразуването с цел самофинансиране.

- Мотивиран и обучен персонал насочен към нуждите на клиентите.

- Отдаване на дейности на подизпълнители,където това е ефективно.

- Преструктуриране на организацията за достигане на новите цели.

За оценка на ефективността се въвеждат стандартни показатели,които позволяват да се сравняват фирмите една с друга.

ИЗВОДИ:

- Драстичните промени по-лесно се извършват при кризистна ситуация.



- Необходим е диалог с ползувателите на вода,за да се осигури ниво на услугата,която клиентите желаят да заплатят.

- Изпреварващите подобрения в услугата ще помогне за по-лесно приемане на непопулярните мерки,като повишаване в цената.

- Снижаването на загубите на вода и подобряване на събираемостта ще намалят необходимостта от увеличаване на цената.

- Правителството трябва да гарантира,че ще защити бедните от прекомерно високи цени.

Необходимо е да се гарантира минимална консумация на вода на по-ниски цени.
РОЛЯТА НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР

Защо е добре правителството да приватизира сектора?

- Финансово – държавата не се ангажира с инвестиции.

- Политически – непопулярните мерки като нарастване на цената,събиране на неплатените суми,съкращения на работната сила се прехвърлят на предприемачът.

- Знания – големите международни оператори разполагат с високо ниво на компетентност.

- Поемане на риск – частните фирми по-добре се справят с поемането на риска.

Малките частни фирми може да се включат в процеса,като подизпълнители и за изпълнението на локални проекти.

ФОРМИ НА ПРИВАТИЗАЦИЯ:

- Отдаване на дейността с договор.

- Договор за управление – фирмата е държавна,но се управлява от частен оператор. /Франция/.

- Концесия – договор с частен оператор за управление на активите за 20-30 годишен период с клаузи за инвестиции и подобрения. /Софийска вода/.

- ВООТ – изграждане,притежание,управление и след определен период връщане на държавата.

- Смесено дружество.

- Пълна разпродажба с контрол от страна на държавата /регулаторен орган/. /Англия и Уелс/.

ИЗВОДИ:

Приватизацията е необходима при следните условия:



- Лошо ниво на услугата,липса на поддръжка.

- Липса на средства от обществените фондове за инвестиции.

- Добри правила,които гарантират обществения контрол върху оператора.

- Прозрачен и справедлив конкурс при приватизацията.

- Гарантиране на обещаните инвестиции.

- По-ефективно управление,дългосрочни предимства при ценообразуването.



ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Цената трябва да покрива екологична такса за черпене на водата от земята и разходите за услугата.Тя трябва да позволява на оператора да бъде финансово независим и да се самофинансира.

ИЗВОДИ:


- Обществото трябва да осъзнае нуждата от покриване на разходите.Водата до чешмата не е дар от бога.За нея се правят разходи.

- Политиците да не дават нереалистични обещания преди изборите с цел манипулация.

- Необходима е защитна схема за поемане на разходите за вода на най-бедните.

- Финансова прозрачност – независим контрол и автоматична промяна в цената на базата на инфлацията.

- Обществен контрол върху цената поради липса на конкуренция и социалния характер на водата.

- Повишението на цената върви заедно с подобряване на услугата.

- Повишаването е само 1 от инструментите.Необходимо е да се снижават разходите и да се увеличават приходите.

- Клиентите стават все по-взискателни,след като се увеличи цената.



ИНВЕСТИЦИОННА ОЦЕНКА

Решение се взема на базата на анализ приход-разход.

- Понякога технократския подход не взема под внимание влиянието на проекта върху околната среда.

- Това е мощен инструмент и трябва да се използва от политиците и висшите ръководители при вземане на решения за инвестиции.

- Добре е да се разгледат различни варианти и да се сравнят.

- Да се избягва перфекционизма – да се търси добро и приемливо решение.

- Да не се отхвърлят предварително някой варианти за сметка на 1 фаворит.


РОЛЯТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ:

- Създаване на организационна мрежа.

Доброто управление изисква прозрачност на институциите и участие на гражданите.Съществуват различни институции – международни,държавни,местни,НПО,малки групи и сдружения.

Много други институции имат непряко отношение към водата – селкото стопанство,

промишлеността,енергетиката.Необходим е активен диалог и координация между институциите.

- Функции на организациите:



  1. Формулиране на политика.

  2. Образование и насърчаване.

  3. Обмен на информация и работа в мрежа.

  4. Регулиране,контрол и въздействие.

  5. Мониторинг и събиране на данни.

  6. Управление и разпределение на водата.

  7. Управление на риска – мерки срещу наводнения,суша и др. бедствия.

  8. Пречистване на водите,контрол на замърсителите и управление на качеството на водите.

  9. Икономия и защита.

  10. Арбитраж в случай на конфликт.

Правителството и гражданското общество трябва да упражняват контрол дали се спазват законите от операторите.

- Трансгранични споразумения – понякога е необходим арбитраж при преговорите и могат да

се ползват донорски фондове.

- Национални органи.

Имат интеграционни и координационни функции.Това са организации на базата на речни басейни или екологични зони.

При преструктурирането се изисква време,за да придобие един координационен център легитимност.Резултатът зависи от културните и историческите традиции.

Необходима е съпричасност и сътрудничество при изграждане на организацията.

- Организация на речните басейни.

Функциите им са разнообразни – планиране,управление на ресурси,водоразпределение,обучение,

изготвяне на стратегия,изграждане на консенсус и справяне с конфликти.

Успешните организации на басейнов принцип са:


  1. Технически компетентни;

  2. Разглеждат проблемите като наводнения,суша,недостиг на вода и вземат балансирани решения с цел да задоволят всички заинтересувани страни.

  3. Широко участие на професионалисти.

  4. Възможност да събират такси и да привличат помощи и заеми.

  5. Възможност за приходи.

  6. Ясни юридически граници и подходяща мощ.

- Регулаторни органи.

Те се грижат за:даване на право за водоползване,използване на водата,качество на водата,използване на вододайните зони,планиране,финансово управление на водните ресурси от страна на държавата,ценообразуване,стандарт на нивото на услугата,издаване на лицензии,

налагане на глоби,такси,наказания и др.

Финансират се от държавата и от таксите.

Не се намесват в ежедневната работа на операторите.

ИЗВОДИ:


- Необходими са добри професионалисти,които да участват в тези органи.

- Чувството на собственост у някой ползуватели може да прерастне в конфликт с регулаторния орган.


ОПЕРАТОРИТЕ

Различните организации трябва да се съобразяват със законите и наредбите.

Необходим е стремеж за ефективност,самоиздръжка,поддръжка и обновяване.

ИЗВОДИ:


- Ефективните оператори желаят да достигнат високо ниво на услугите,използвайки съвременните достижения на науката и техниката.

- Ясно определени права и отговорности.

- Доставка на качествена вода до всички потребители.

- Сравняване с най-добрите.


ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ:

- Система на ценообразуване на базата на подаденото водно количество и времето за услугата.

- Периодичен одит по утвърдени показатели.

- Прозрачно използване на икономическите лостове.

- Запазване баланса на водите и екологична отговорност.

- Ефективна регулация и ясна правителствена политика.


ОРГАНИЗАЦИИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Силни страни:

- Да защитават природата и околната среда.

- Да изискват ефективно управление на водните ресурси.

- Да защитават бедните и маргинализираните.

- Да мобилизират местните общности да се включат в управлението на местните водоизточници.

- Тесните връзки между операторът и обществените организации могат да подобрят диалога и да гарантират взаимното доверие – изграждане на социален капитал.
МЕСТНИ ВЛАСТИ

Имат влияние върху процесите чрез Доставката на енергия,Използването на земите,Изхвърляне на замърсители,Строителната политика,Образователната система,Отвеждането на отпадните води.

Участват в международни програми,осигуряват информация и подкрепят диалога между заинтересуваните страни и политиците.

Разполагат с икономически лостове за въздействие върху поведението на гражданите и организациите чрез Данъци,Такси,Глоби,Разрешителен режим,Облекчения и др. на базата на законите и местните инструкции и наредби.

ИЗВОДИ:

- Необходим е активен диалог между ползувателите на водни ресурси и отговорните органи.



- Публичен достъп до основната информация за качеството на водата и дългосрочните перспективи.

- Местни инициативи за формиране на положително отношение към водата – доброволци за следене на качеството на водата,празник на реката,засаждане на дръвчета и др.


- Влиянието на местните власти е ограничено в зависимост от финансовите възможности и политическата воля.
ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНСТИТУЦИИ – РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР

Насочват се усилията и способностите на различни организации и индивиди към една широкоприета цел.

Това включва управомощаване и екипиране на хора и организации с подходящи инструменти.

Необходима е Подходяща политика,Законова рамка,Финансова система,Организационни структури и Точни управленски инструменти.Необходимо е свободно протичане на диалог и обмен на информация чрез INTERNET.

За институционалното укрепване са необходими време и пари.

- Възможности за участие и правомощия.

Хората играят ключова роля в процеса,като Водоползователи,Гласоподаватели,Данъкоплатци и Осигурители на работна сила.Те се обединяват в Сдружения и Кооперации на водоползувателите,Консултативни групи,Обществени групи,Лобиски групи и др.

Чрез тях се чува гласът на обществеността.

- Широко участие на водоползувателите.

- Да се внимава да не се допусне диктат от страна на група от хора над мнозинството.

- Добре е да се намерят източници на външно финансиране,с цел да се чуе гласът на всички страни.

- Добре е да се утвърдят ясни процедури за вземане на решения и диалог и тези процедури да се спазват.

- Професионалисти във водното дело.

Необходима е система за обучение на ръководни кадри и обмен на инфо.

Теми за обучение:Социалното значение на водата;Диалогово управление;Постигане на консесус;Институционално укрепване;Политическото значение на водата;Работа с медиите и др.

Да се формира желание в мениджърите за диалог и откритост за нови идеи.

- Тъй като задачите пред управлението на водните ресурси непрекъснато се променят е необходимо доживотно обучение.

- Интегрираното управление трябва да се реализира с практически умения.

- Първо в обучението да се включат висшите мениджъри,а те след това ще организират програми за обучение на останалия персонал.
РЕГУЛАТОРНИ МЕХАНИЗМИ.

Ефективното регулиране изисква човешки ресурси и техническо ниво за заснемане на данни и анализи.

Следят се качеството на водите и финансовите резултати на дружествата.

Необходими са:Законова рамка;Организация регулатор;Механизми;Структури;Инфо система;Образование и обучение;Индикатори за управление на водите.

- Да се обучават обучаващи /треньори/.

- Персоналът на регулатора е част от усилията за изграждане на интегрирано управление.

- Регулаторният орган трябва да е легитимен и с висок обществен престиж.
ОБМЕН НА ЗНАНИЯ

За да се постигне координация между организациите във водния сектор е необходима добра воля на базата на общи ценности и знания.

Насърчават се взаимното разбирателство,доверието и прозрачността.

Обменя се техническа,институционална и финансова информация.

Каналите за обмен могат да бъдат:Учебни курсове,Работни групи,Семинари,Учебни посещения,Участие в проверки и комисии,както и Форми на международното сътрудничество.

За да се обменя инфо е необходим Личен контакт,Доверие и Увереност.Този процес е от полза за всички страни.

- Обмена на знания изисква открити умове.

- Не трябва да се прехвърля опита от една организация към друга автоматично.

- Трябва да се преодоляват бюрократичните бариери,при които професионалисти от една област развиват знания в друга.

- Необходими са финансови и професионални стимули за хората,които се развиват.

- Изследователските организации трябва да насърчават хората да експериментират.

- Изследователите трябва да се насърчават да споделят своите открития с другите хора.


ОЦЕНКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

Добрата оценка се нуждае от добри физически и социално-икономически данни.

Данните се събират с достатъчна точност и на необходимия период от време,за да може да се достигне до точни заключения.

Анализират се: Поведението на водоползувателите,Еластичността на търсенето,Демографските тенденции и Използването на земята.Използват се модели за прогноза.Вземат се под внимание приоритетните цели и културните традиции.

Оценката се прилага за Водоизточници,Водохващания,Резервоари и съдържа Физически,Химически и Биологически данни.

Оценката се провежда на няколко етапа с нарастваща сложност.Дефинират се приоритетите.

Оценка на големи,дългосрочни проекти,свързана с промяна предназначението на земите,промяна в климата,почвите и др.
ОСНОВНИ ЗНАНИЯ ЗА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

Включват събирането и съхранението на данни от хидроложкия цикъл.Данните се анализират съвместно с данни за Селското стопанство,Градоустройството,Местното самоуправление,

Околната среда и др.

При утвърден цифров формат и ГИС тези данни могат да се разглеждат заедно,привързани към територията.

Данните за водните ресурси са важни,защото пряко влияят върху Човешкото здраве, Екосистемите,Използването на земите,горите,Конкуренцията за вода по сектори,Защита при суша и наводнения,Търсенето на вода и Желанието водата да се заплаща.

Понякога се подценява значението на качеството на водата и от тук се стига до грешни решения.

Необходима е дългогодишна,системна работа и ефективен обмен на инфо между секторите на стопанството.

Политиците трябва да се съобразяват с данните и да насочват в правилна посока финансовите и човешки ресурси.

Необходим е общ стандарт за обмен и обработка на инфо между институциите.
МОДЕЛИРАНЕ

Един модел е опростено описание на една система с цел изучаване и прогнозиране.Анализират се данни от експерименти,обследвания и знания на експерти и практици.

Хидроложкият модел симулира водния баланс.

Съществуват модели и за контрол на качеството на водата.

Моделирането на базата на ГИС е мощен инструмент за политици и ръководни органи.

Моделирането преминава през 5 фази:

- индентифициране на приоритетите – ключови водоползуватели.

- определяне на потенциалните водоизточници.

- определяне на критерии за избор между няколко алтернативи.

- събиране на данни и въвеждане в модела.

- проучване мнението на водоползувателите за вероятното решение.

Моделирането има положителни и отрицателни страни.

Съществуват много модели на сравнително ниски цени,но разходите за изучаването и използването им са високи.
РАЗВИТИЕ НА ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ.

Помагат да се оцени съществуващото положение и да се поставят цели за бъдещето развитие.

Те правят дейността по-прозрачна и дават възможност на обществото да контролира оператора.

Използват се с цел да се сравняват фирмите и да се определят фирмите модели за подражание.

Индикаторите включват:Капацитет на водоизточниците;Консумация;Ефективност на водоползването;Ефективност на услугата ;Цена,% обслужвано население,Прекъсване на водата,Многофункционалното й използване;Качество на питейните и отпадни води и др.

- Лесно е да се определят показателите за оценка.Много по-трудно е да се събере точна инфо,за да се определи дали са достигнати целите.

- Индикаторите са мощно средство за информиране на обществото и за изграждане на политическа воля.

- Те показват общата картина.

- Когато се използват за сравнение трябва да сме сигурни,че методиката за събиране и обработка на инфо е една и съща.

- Необходим е периодичен анализ на събраните и обработени данни,изводи и програми.


ПЛАН ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИУВР /IWRM/

Приоритети са защитата на околната среда и ефективното използване на водните ресурси.

Планът е динамичен и търпи промени във времето.Вземат се предвид прогнозите за развитие в другите сектори – Туризъм,Селско стопанство,както и съществуващия риск за Промяна в климата,Икономически и Социално-политическия риск и План за намаляване на риска.

Планът трябва да се изготви от националните и регионалните власти и речно-басейновите организации.


ПЛАН ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНОВИ ДИРЕКЦИИ

Планът включва:Описание на речния басейн;Използване на земите;Приход/Разход на вода;Замърсители;Екосистеми;Наводнения и др.бедствия;Водоползуватели;Промяна в ползването на земите;Приоритети;Краткосрочни и дългосрочни цели;Прогноза за бъдещите водоползуватели;Качество на водите;Стратегия за достигане на целите;Финансиране;

Отговорности и график за реализация;Механизъм за наблюдение и оценка.

При наличието на мощни подземни водоизточници ролята на речните басейнови организации намалява.


ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

- Помага за вземане на решение при критични ситуации:Липса на вода;Лошо качество;Промяна в климата;Здравни проблеми и др.

- Оценява Съоръженията;Пазарът;Авариите;Финансите и др.

- Рискът обикновено се оценява на базата на вероятността за поява и щетите в пари,ако събитието се случи.Необходимо е да се вземе под внимание и реакцията на обществото при подобно събитие.

Изхожда се от човешките потребности и как те ще се задоволяват в случай на криза.

- Как се решават проблемите – Предохранителни мерки;Стандарт за безопасност;Субсидий за поемане на разходите;Подготовка на професионални екипи,които да помогнат на населението.

- В какъв % ще се избегне риска?Колкото по-висок е риска толкова повече разходи са необходими.

- Коя е най-подходящата политика? Директна намеса на правителството;Участие на обществото;Аварийни планове;Тренинг и др.

- Коя организация какви задължения има?
УПРАВЛЕНИЕ НА ТЪРСЕНЕТО.ЕФЕКТИВНО ВОДОПОТРЕБЛЕНИЕ.

Управлението на търсенето означава не да се строят нови водоизточници,а да се инвестира във водоспестяващи технологии.Търси се ефективността при използването на водите.Целта е да се промени начина на ползване на водата чрез социални,икономически и регулаторни инструменти и пропаганда.

- Комуникация и образование – пропаганда за работа с потребителите в училището,в обществото и в институциите.

- Икономически лостове – по-високи тарифи при преразход на вода.

- Финансиране на програми за използване на водоспестяващи прибори.

Чрез нормативната база може да се представят стандарти за водоползване.Необходимо е да се въведе система за насърчаване производството и потреблението на арматура с доказани водоспестяващи качества чрез: Етикиране;Данъчни облекчения;Насочване на потребителите;Техническа консултация и помощ.

Операторите да въведат като услуга обследване на водоползването на фирми и граждани.

- Основните послания трябва да са към главните водоползуватели – жените;големите фирми;обществените консуматори.



РЕЦИКЛИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБОРОТНИ ВОДИ

Ефективно е за големи фирми,където има недостиг на вода,висока цена на водата и високо технологично развитие.
ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ОПЕРАТОРИТЕ

Ефективното използване на Водоизточниците /водочерпенето/,Дезинфекцията,Магистралните водопроводи,Резервоарите,Разпределителната мрежа,Водомерите,Недоборите,Икономическите анализи и Счетоводство включват следните мероприятия:

- 100 % измерване на консумираната вода от клиентите.

- Зоново мерене на водата.

- Снижение на течовете и налягането.

- Обучение и изграждане на добри професионалисти.


СЪЗДАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО СЪПРИЧАСТНО КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ВОДАТА.

Необходимо е да се промени отношението към водата на индивидите,институциите и професионалистите в гражданското общество.

Необходимо е да се създаде споделена визия чрез диагнози,мнения,наблюдения и диалози.

Необходимо е участието на всички водоползуватели при планирането и вземането на решения.

За да се преодолеят различията е необходимо време и пари.

Участието води до по-голяма отговорност и съпричасност към проблемите.


ОБРАЗОВАНИЕ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ

На всички нива образованието трябва да се включват знания за водата.Младите хора трябва да възприемат водата като едно от най-ценните неща в живота на човека.Необходими мерки:

- Да се подготвят учебници за водата,подкрепени с интернет сайтове и СD носители.

- Създаване на експериментални модели за водата.

- Използване на местни проекти,като учебни примери и посещения на ВиК обекти.

Водните мениджъри и учителите трябва да обединят своите усилия,за да представят по интересен начин знанията за водата чрез семинари,посещения и мозъчни атаки и др.

- Уроците трябва да възпитават как ефективно да се използва водата.

- Изучаване на местни проекти свързват учениците с родния край.

- Знанията за водата трябва да са неразделна част от общото екологично възпитание на младежта.
ОБУЧЕНИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Професионалистите трябва да си променят стандартното отношение към водата.

За водата трябва да се разсъждава и от Социалната й страна,Политическото й значение,Участието на институциите,Решаването на конфликтите и др.

За тази цел е необходимо обучение.

- Многоспектърно обучение включващо Екология,Икономика,Инженеринг,Социални науки,Бизнес и Биология.

- Актуализация на знанията с обучение по време на работа.

- Нови подходи и технологии;Специализирани курсове по IWRM.

Учебните заведения могат да играят важна роля в разширяването на кръгозора на водните специалисти – нови специалности MBA,MA във водния сектор;Доктор в областта на водната политика;Кратки модули по специфични проблеми.

Ефективността от обучението нараства,когато в курсовите се включват групи от колеги.
ОБУЧЕНИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ

Обучават се как да инструктират,как да обменят знания.

Обучават се чрез: Семинари,Курсове,Работни групи,Дистанционно обучение и др.

- Необходимо е инструктурът да е с богат практически опит.

- Добри резултати се получават когато знанията се упражняват в практиката.

- Местните и международни програми могат да постигнат много в тази област.


КОМУНИКАЦИЯ С ВОДОПОЛЗУВАТЕЛИТЕ

Съществуват много средства за обмен на инфо между страните.

- Индивидуално общуване чрез: Телефон,Е-мейл,Факс,Разговори по време на конференции и симпозиуми,Социални събития,Професионални срещи и др.

- Текстови материали – Писма,Инструкции,Вестници,Електронни медии,Бюлетини и др.

- Итерактивно общуване чрез Интернет.Обмен на инфо на базата на ГИС за съоръжения,земя,водохващания и др.

- Демонстрации на обектите – практически опит,най-добра производствена практика и др.

- Професионални работни групи за обмен на инфо.

- Радиоразпръскване и видеопрезентации.

- Открити уроци;часове за прием на заинтересовани по определен въпрос лица.

- Дискусии със земеделците и лидерите на селскостопанските общности.

- Национални и регионални учебни екскурзии,които позволяват на професионалистите и ползувателите на вода да се срещнат в неформална обстановка и да обменят мнения за IWRM.

Инфо трябва да е достоверна и доказана в практиката.Да е достъпна,да има равнопоставеност без дискриминация по отношение на раса,пол,културни различия и др.
ПРОВЕЖДАНЕ НА PR КАМПАНИИ /ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА/

Теми:Пестене на водата;Хигиена;Съхранение на екосистемите;Вододайни зони;Знания за водата;Създаване на самоуправляващи се водни институции;Увеличаване желанието на хората да плащат и да сътрудничат при водните услуги;Инструктиране как да действат при бедствия и аварии;Усилване на политическата воля.

Това не е еднопосочна комуникация.Вземат се под внимание интересите на всички заинтересувани страни.Създава се взаимен контрол на базата на споделени ценности.
КАНАЛИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ

- Пряко използване на стандартните медии /Печатни материали,Телевизия,Радио/ и нестандартните медии /Послания върху сметката за вода,Игри,Билети за транспорта,Комикси/.

- Организиране на големи събития и празненства.

- Използване на съществуващите мрежи - Социални движения,Неправителствени организации,Бизнес асоциации.

- Използване на лого /падаща капка/ с цел индентификация на кампанията.

Кампанията трябва да достигне до набелязаните групи и да въздейства върху поведението по желания начин.

Една кампания обикновено включва:

- Предварителни проучвания;

- Осъзнаване и дефиниране на посланията;

- Избор на канал за комуникация;

- Създаване на интегрирана програма;

- Анализ на резултатите и настройка според нуждите.


ЕКОСЕРТИФИКАТИ

Сините и зелените етикети се използват за продукти,които са приятелски настроени към природата.

Те дават представа на клиентите кои фирми мислят за природата и пестят ресурси.

Целта е да се промени поведението на фирмите и потребителите.

- Нуждата от PR кампании нараства при желание за промени в съзнанието – налагане на водоспестяващи прибори,третиране на отпадъците и др.

- Необходимо е да се знае към кого е насочена кампанията и какви медии ще се използват.

- Използването на съществуваща мрежа може да снижи разходите за кампанията и да увеличи ефекта.

- Сините и зелените продукти трябва да се подкрепят от професионалните сдружения и асоциации.


РАЗШИРЯВАНЕ НА УЧАСТИЕТО В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

Максималното възможно участие е основа за изграждането на IWRM.Необходимо е да се насърчава участието на жените.Опитът показва,че където са въвлечени жените при планирането и вземането на решения, проектите се реализират по-бързо,по-евтино и с по-малко проблеми.


РЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ

Процедурите за достигане до консенсус са в основата на IWRM.

Възможните причини за възникване на конфликти са:Личностни,Законодателни,Конкуренция за недостатъчно ресурси,Разлики в начина на живот,Лоша комуникация,Нереалистични очаквания.

Конфликтите имат и положителни страни:

- Определят се реалните проблеми,което е най-важното;

- Допринасят за промените;

- Изграждат се нови взаимоотношения.

Управлението на конфликтите включва:Участие;Избягване и Реагиране.

Кое ще се избере от трите техники зависи от случая.

Съществуват 3 вида инструменти:Намеса в управлението на конфликтите;Подпомагане във вземането на решения;Изграждане на консенсус.

При водните конфликти страните трябва да определят своите изисквания и да се опитат да изградят стратегия печеля-печелиш.

Не всички ситуации могат да се решат по този начин – поне за кратък период от време.

Споразуменията и компромисите са често срещано явление.Необходимо е ново социално поведение,гъвкавост и доброволно участие.

Най-важното при решаването на конфликтите е да се използват законови средства за решаването им.Понякога е необходимо страните да се отнасят към съда.


УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ

- Проучват се интересите на различните страни и се формулират ясно.След това се провеждат двустранни срещи за решаване на проблемите.Тази техника действа добре при слаби и средни нива на конфликти.Може да се разглежда като първа стъпка.

- Преговори на базата на защита на интересите.Страните избират приемлив консултант,който да ги съветва по време на преговорите.Те търсят рационални решения без емоции.

- Утвърждаване на фактите.Използва се когато страните имат различия в представените данни.

Експерти правят допълнителни проучвания и замервания,за да докажат обективната реалност.Целта е да се насочат страните от споровете към трезви разговори и диспути.

Тази техника се използва в ранните етапи преди да се предприемат официални срещи.

Използват се технически и научни диспути,където са необходими специални знания.

- Арбитраж – страните се обръщат към съда,за да решат споровете си.

В този случай една от страните може да остане неудоволетворена.Използва се когато е необходимо да се вземе бързо решение.

Водните експерти често виждат в диспутите проблеми в информацията и неразбиране на данните.В практиката обаче,неразбирателството по-често се дължи на различия в интересите.

Доказването на фактите в този случай има ограничено действие и ефект.
СЪВМЕСТНО ПЛАНИРАНЕ

- Компютърното моделиране може да проиграе няколко варианта “ако .... то”,за да могат страните да достигнат до взаимно приемливо решение.Страните се убеждават по-лесно,ако участват в процеса.Може да се използват “оптимизационни модели”,ако станите предварително са достигнали до началните /лимитиращи/ условия.

- Оценката е важен инструмент при решаване на спорове и помага при процеса за споделяне на ползите.

- Модел за “споделена визия” се използва при голям брой участници.При недостиг на вода,страните трябва да разглеждат водата,като общо благо. При липса на общи данни или когато водните ресурси не са добре проучени се създава общ език и понятия между участниците.

- Страните трябва да видят общата картина и да разглеждат водата като общо благо за всички.

- Споделената визия трябва да даде решение как водата да се използва интелигентно за различните нужди на страните,а не да се прави просто разделяне на водните количества.


ПОСТИГАНЕ НА КОНСЕНСУС

- Започва се с дефиниране на проблемите,а не с даване на решения или вземане на страна.

- Определят се интересите на страните.

- Описват се алтернативите,без да се оценяват на този етап.

- Постигане на съгласие за методиката на оценка на алтернативите.

- Документиране на споразуменията,с цел да не се достигне до неразбирателство на по-късен етап.

- Споразумение за стъпките,които ще се предприемат след оценката на алтернативите.

- Използване на процеса на съвместна работа за постигане на споразумение.

- Работа в екип,съпричастност,достигане до приемливи за страните решения.

- Взаимно обучение в процеса.

- Водене на политически диалог – официални приоритети и цели,формулиране на общи принципи и ценности.

- Система за избягване на конфликти – опознаване на страните,реалистични очаквания.

- Преговори въз основа на интереси с помощта на посредници професионалисти.

- Формирането на консенсус е най-полезният инструмент при малки и средни конфликти.


РЕГУЛАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ

Те включват забрани или санкции върху определени дейности.

Обикновено те се комбинират с икономически инструменти и помагат за формиране на управление на търсенето.

Регулаторните инструменти бързо достигат до целите,но прилагането им трябва да има добър прием от обществото.Те трябва да насърчават саморегулацията и стремежа към високи показатели на операторите.Когато стандартите са много високи за достигането им са необходими много пари и неизпълнението им става обществена норма на поведение.Това подкопава ефекта от регулаторните мерки.


РЕГУЛИРАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ВОДАТА

- Контрол върху отпадъчните води и минимизация на отпадъците.Прилага се общ стандарт за изпусканията и емисиите.Стандартите се основават на най-добрата налична технология,с цел да се запази екосистемата устойчива и да не се замърсяват водоизточниците.Прилагат се стандарти за продуктите,като пестициди,перилни препарати и др.

- Не се допуска използването на земите за цели различни от разрешените.

- Разработват се планове за действие при замърсяване.

- Необходими са системни наблюдения върху качеството на водата и поддържане на архивни данни.

- Институциите,които отговарят за спазване на правилата трябва да са добре организирани и да имат капацитет за контрол.

- Стандартите могат да стават все по-строги във времето след определен гратисен период за достигането им.
РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДАТА ПО КОЛИЧЕСТВО

- Необходим е регламент до какви количества вода могат да се ползват от отделните субекти в различните сезони и в периоди на суша.

- Контролът върху качеството на водата е свързан и с контролът върху количеството.Въпросите за качеството и количеството на водата трябва да се разглеждат съвместно.

Свръхексплоатацията на водоизточниците води до влошено качество на водата.Нелегалното и безконтролно ползване на подземните води може да доведе до проблеми с качеството на водите.

Необходима е регистрация на всички водоизточници и наблюдение на поведението им.

- При водоразпределението трябва да се вземат предвид и други факти като:Навигация по реките;Възстановяване на екосистемите и др.

- Необходими са и международни споразумения за водоразпределение.
РЕГУЛАТОРИ НА ВиК УСЛУГИ

- Основните стандарти за Качество на водата,Надеждност,Пречистване на отпадните води,Поддръжка на инфраструктурата,Контролът върху цената се осъществяват от регулаторния орган.

- Оценява се нивото на услугата и се поставят цели за достигане на по-високо ниво.

На базата на реалистичен преглед на сегашното състояние се поставят амбициозни,но достижими цели.Съставя се график за непрекъснато подобряване на услугата.

- Много е важно да се въведат показатели за оценка на ефективността и тези показатели да се отчитат и анализират.

- Регулаторния орган трябва да е добре организиран и да разполага с технически капацитет.


КОНТРОЛ ВЪРХУ ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМИТЕ И ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съществува пряка връзка между ползването на земята и водата.Разрастването на застроените площи,Ползването на земеделските земи,както и Управлението на горските масиви влияе съществено върху водоизточниците.

Инструменти за контрол и въздействие:

- Зониране – определят се зони със специален режим на ползване на земите.

- Забрани за строителство;

- Мерки срещу почвена ерозия,изграждане на диги,стени и др.Дигите са много скъпи съоръжения и ако не издържат при наводнения щетите са още по-големи.

- Правила за изхвърляне на отпадъци и определяне на места за сметища.

- ВиК специалистите трябва да работят в тясна връзка с хората,които планират как да се ползват земите чрез съвместни комисии и стандартни съгласувателни процедури.


ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ

Икономическите инструменти могат да допълнят институционалните,регулаторните и техническите инструменти,използвани във водния сектор.

Те включват ценообразуването и други пазарни мерки,които да осигуряват ефективно и безопасно използване на водите.

Те могат да променят поведение,да помагат на водния сектор да постигне целите на IWRM на минимална за обществото цена.За достигане на тези цели е необходима стабилност,координация между институциите,възможност за следене на показателите заложени в стандартите.Те се прилагат съвместно с другите инструменти.

Пазарът е добър слуга,но лош господар,затова трябва да се регулира с други мерки.

Цената на водата трябва да покрива всички разходи и да дава права на потребителите.

В някой страни се заплаща за правото да ползваш определено количество вода и правото да изхвърлиш отпадните си води.Тези количества се търгуват като стока.

Таксите,глобите и субсидиите трябва да стимулират “зелено поведение” в потребителите.


ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА ВОДАТА И УСЛУГИТЕ

Цели на ценообразуването:

- Защита на природната среда – насърчаване на икономичното й ползване,осъзнаване на ползите от пречистването на отпадните води.

- Възстановяване на разходите,за да може операторът да предложи качествена услуга.

- Сигнализиране на потребителите,че водата е в недостатъчни количества /такси за черпене на вода/.

- Тарифите на базата на измереното количество използвана вода е по-точно и може да стимулира рационалното използване на водата.Тарифите се състоят от постоянна и променлива съставка.

- Въвеждането на екологични такси е препоръчително.Таксите за изчерпани водни количества стимулира ефективността.

- Промените в тарифите трябва да става с подготовка на общественото мнение.

Необходим е диалог с потребителите за тарифите на заплащане.

Необходимо е да се проучва и желанието за заплащане на водата в зависимост от тарифите.

Необходим е механизъм за защита на най-бедните от високите сметки и избягване на субсидирането на водата за богатите.

Структурата на тарифите е толкова важна,както и нивото на сметките и цели справедливост и покриване на разходите.

- Въпреки,че цената влияе сравнително слабо върху търсенето на вода в неразвитите икономики може да се наблюдава известно снижение в потреблението.
ТАКСИ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕ

- Целта е да се принудят замърсителите да изграждат пречиствателни съоръжения.

- Необходимо е таксите да се съчетават със стандарти към които да се стремят фирмите.

Таксите могат да се формират на базата на вредите върху околната среда или на базата на количествата и концентрацията на замърсителите.

Таксите трябва да се използват за действия по почистване.Да се дават като кредит на фирми,които желаят да изградят пречиствателни съоръжения.

Таксите трябва да са приемливи и ефективни.Необходима е прозрачнаст и ясни правила.

- В малко страни таксите са достатъчно високи,за да покрият разходите по почистването,но дори и при ниски такси във фирмите се формира съзнание,че разрушават природната среда и трябва да пречистват.

- Таксите са част от цялата регулаторна система.

- Планираното прогресивно нарастване на таксите е полезен индикатор за фирмите какво трябва да предприемат,за да ги избегнат.
ПАЗАР НА ВОДАТА

Пазарът на водата и прехвърлянето на право на ползване са инструменти,които позволяват:

- Да се прехвърля вода от ползуватели с ниска ефективност към ползуватели с по-висока ефективност.

- Да се преодолява съпротивата на настоящите ползуватели да продават правата си.

- Това е по-евтин начин отколкото да се строят нови водоизточници.

- На водните аукциони се търгуват права за водоползване за ден,седмица,сезон,година,с цел избягване на конфликти.

- Продажбата на право за емисия – продават се и се купуват квоти за вредни емисии.

За да бъдат тези инструменти ефективни е необходимо:

- Ясна законова рамка,по която ползувателите да прехвърлят права временно и постоянно.

- Процедури за търговия и конкуренция.

- Правила за избягване на монополите.

- Необходимо е да се направи разчет дали разходите по тези операции няма да надхвърлят приходите.Дали няма да се получи отрицателен ефект върху други ползуватели.


СУБСИДИИ И СТИМУЛИ

- Субсидиите се използват за осигуряване на вода за бедните.Трябва да се има предвид,че ако директно се субсидира водата това ще доведе до преразход.

- Фирмите,които са големи потребители на вода получават отстъпки в цената.

- Ниските цени на ел.енергията стимулират пилеенето на вода.

- Дават се субсидии за отглеждане на растения,които изискват много вода.

Субсидиите и таксите трябва да са съобразени със “зеленото поведение” на потребителите.

Например замърсителите се облагат с такси,докато производителите на водоспестяващи прибори и технологии получават субсидии.

Всички финансови инструменти трябва да действат в една посока и не трябва да си противоречат.

- Въвеждането на субсидии трябва добре да се обмисли,защото след това трудно се премахват.

Те са полезни за въвеждането на нови технологии и пилотни проекти.

- Субсидиите под формата на нисколихвени кредити могат да насърчават екологични проекти.

- Субсидии могат да се формират от събраните такси,за да насърчават една дейност и да наказват друга.

- Икономическите реформи могат да доведат до либерализация в търговията и от тук до натиск върху природните и водни ресурси,затова те трябва да се съпътстват и от реформи във водния сектор.
ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА ЗА ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

Необходим е обмен на инфо между професионалисти,практици и ползуватели в следните области:

- Данни – количествени и качествени за характеристиките на водоизточниците.

- Информация как тези данни да се подредят и обработят в полезни форми за определени цели.

- Знания – осъзнаване на тенденциите,лично и корпоративно отношение към ресурсите и практически опит.

- Настроения и слухове – споразумение относно общоприетите методи за устойчиво използване на

водните ресурси.

УПРАВЛЕНСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА /УИС/

Това е електронна система за съхранение,подредба и обмен на данни и инфо.

Съществуват 2 вида системи:Система знания /библиографски данни/ и ГИС /географска информационна система/.

Система знания включва:

- Инструменти за наблюдение и оценка;

- Проверка за точността на сигналите по приемане и предаване на инфо;

- Образци за поведение – инструменти за прилагане на най-добрата управленска практика;

ГИС е връзката между инфо за естествените ресурси и съоръжения и географското им разположение.Тя помага за вземане на решения и анализи.Позволява да се направят връзки между събитията и данните,да се прогнозират промените,които ще настъпят,ако се предприеме определено действие.

За ефективността на УИС може да се съди от:

- Броят и видовете действия,които са последвали след получаване на информацията;

- Обхвата на индикаторите за оценка на организацията /Диалог оператор – потребители;Механизъм за доклади;Финансова стабилност и др./.

- Съвременният ГИС с помоща на Интернет позволява лек достъп до инфо за специфични,съгласувани цели.

Необходимо е да се отговори предварително на следните въпроси:

- Кой ще притежава и кой ще управлява ГИС?

- Дали е съгласувана с всички потребители формата и обхвата на приложенията на ГИС?

- Има ли налични финансови ресурси за изграждането и поддръжката на ГИС?

- Определени ли са слоевете на които ще се представят данните?Какви допълнителни данни ще са нужни?


НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУНАРОДЕН ОБМЕН НА ДАННИ

За да се реализира IWRM е необходимо широко разпространение на данни за ресурсите и социално-икономическото развитие.Тези данни трябва да са лесно достъпни и вярни.Обикновено тези данни се управляват от правителствата,но трябва да са достъпни и за обществеността.

Нови форми за по-широко участие са:Итерактивни групови методи;Делфи техники;Адаптивна екологична оценка и управление с цел да се подобри качеството на вземане на решение.

Обменът на данни трябва да допренесе за управлението на конфликтите и да изгради общество,което е запознато с водните проблеми.

Има следните характеристики:

- Основава се на управлението на хора /управомощаване и изграждане на капацитет на организациите/ и е водено от новите технологии.

- Задвижва се от търсенето.

- Гъвкав – може да се прехвърля и прилага в различни направления и на различни места.

- Прозрачен – позволява на технократите и хората,които не са специалисти да могат да проследяват процесът на създаване и оценка.

- Итерактивен – позволява участието на хората в процесът на вземане на решения.

- Лесен за разбиране и полезен за формиране на мнение.

- С възможност за интегриране на инфо в различни области.



- Достъпен за широк кръг заинтересовани страни.
Каталог: file -> repository
repository -> Проф д-р светла калудова-станилова
repository -> Smart ideas wise decisions
repository -> Роден съм на 07. 05. 1963 г в гр. Варна. От ранна детска възраст проявявах интерес към народната музика
repository -> Dear ladies and gentlemen, dear children
repository -> Проучване влиянието на универсален течен тор “maxgrow” при пролетен фуражен грах
repository -> Aqva moisture with collagen
repository -> Инструкция за работа с термовизионна камера тип Flir E6 І. Цел на термовизионното обследване. Подобряване на превантивната поддръжка на енерго механичните съоръжения във Вик Русе
repository -> Хидравличен удар в помпени системи


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница