Г интегрирано управление на водните ресурси иувр /iwrm

РЕЦИКЛИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБОРОТНИ ВОДИ

Ефективното използване на Водоизточниците /водочерпенето/,Дезинфекцията,Магистралните водопроводи,Резервоарите,Разпределителната мрежа,Водомерите,Недоборите,Икономическите анализи и Счетоводство включват следните мероприятия:

- 100 % измерване на консумираната вода от клиентите.

- Зоново мерене на водата.

- Снижение на течовете и налягането.

- Обучение и изграждане на добри професионалисти.

Необходимо е да се промени отношението към водата на индивидите,институциите и професионалистите в гражданското общество.

Необходимо е да се създаде споделена визия чрез диагнози,мнения,наблюдения и диалози.

Необходимо е участието на всички водоползуватели при планирането и вземането на решения.

За да се преодолеят различията е необходимо време и пари.

Участието води до по-голяма отговорност и съпричасност към проблемите.

На всички нива образованието трябва да се включват знания за водата.Младите хора трябва да възприемат водата като едно от най-ценните неща в живота на човека.Необходими мерки:

- Да се подготвят учебници за водата,подкрепени с интернет сайтове и СD носители.

- Създаване на експериментални модели за водата.

- Използване на местни проекти,като учебни примери и посещения на ВиК обекти.

Водните мениджъри и учителите трябва да обединят своите усилия,за да представят по интересен начин знанията за водата чрез семинари,посещения и мозъчни атаки и др.

- Уроците трябва да възпитават как ефективно да се използва водата.

- Изучаване на местни проекти свързват учениците с родния край.

- Знанията за водата трябва да са неразделна част от общото екологично възпитание на младежта.
ОБУЧЕНИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Професионалистите трябва да си променят стандартното отношение към водата.

За водата трябва да се разсъждава и от Социалната й страна,Политическото й значение,Участието на институциите,Решаването на конфликтите и др.

За тази цел е необходимо обучение.

- Многоспектърно обучение включващо Екология,Икономика,Инженеринг,Социални науки,Бизнес и Биология.

- Актуализация на знанията с обучение по време на работа.

- Нови подходи и технологии;Специализирани курсове по IWRM.

Учебните заведения могат да играят важна роля в разширяването на кръгозора на водните специалисти – нови специалности MBA,MA във водния сектор;Доктор в областта на водната политика;Кратки модули по специфични проблеми.

Ефективността от обучението нараства,когато в курсовите се включват групи от колеги.
ОБУЧЕНИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ

Обучават се как да инструктират,как да обменят знания.

Обучават се чрез: Семинари,Курсове,Работни групи,Дистанционно обучение и др.

- Необходимо е инструктурът да е с богат практически опит.

- Добри резултати се получават когато знанията се упражняват в практиката.

- Местните и международни програми могат да постигнат много в тази област.

КОМУНИКАЦИЯ С ВОДОПОЛЗУВАТЕЛИТЕ

Съществуват много средства за обмен на инфо между страните.

- Индивидуално общуване чрез: Телефон,Е-мейл,Факс,Разговори по време на конференции и симпозиуми,Социални събития,Професионални срещи и др.

- Текстови материали – Писма,Инструкции,Вестници,Електронни медии,Бюлетини и др.

- Итерактивно общуване чрез Интернет.Обмен на инфо на базата на ГИС за съоръжения,земя,водохващания и др.

- Демонстрации на обектите – практически опит,най-добра производствена практика и др.

- Професионални работни групи за обмен на инфо.

- Радиоразпръскване и видеопрезентации.

- Открити уроци;часове за прием на заинтересовани по определен въпрос лица.

- Дискусии със земеделците и лидерите на селскостопанските общности.

- Национални и регионални учебни екскурзии,които позволяват на професионалистите и ползувателите на вода да се срещнат в неформална обстановка и да обменят мнения за IWRM.

Инфо трябва да е достоверна и доказана в практиката.Да е достъпна,да има равнопоставеност без дискриминация по отношение на раса,пол,културни различия и др.
ПРОВЕЖДАНЕ НА PR КАМПАНИИ /ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА/

Теми:Пестене на водата;Хигиена;Съхранение на екосистемите;Вододайни зони;Знания за водата;Създаване на самоуправляващи се водни институции;Увеличаване желанието на хората да плащат и да сътрудничат при водните услуги;Инструктиране как да действат при бедствия и аварии;Усилване на политическата воля.

Това не е еднопосочна комуникация.Вземат се под внимание интересите на всички заинтересувани страни.Създава се взаимен контрол на базата на споделени ценности.
КАНАЛИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ

- Пряко използване на стандартните медии /Печатни материали,Телевизия,Радио/ и нестандартните медии /Послания върху сметката за вода,Игри,Билети за транспорта,Комикси/.

- Организиране на големи събития и празненства.

- Използване на съществуващите мрежи - Социални движения,Неправителствени организации,Бизнес асоциации.

- Използване на лого /падаща капка/ с цел индентификация на кампанията.

Кампанията трябва да достигне до набелязаните групи и да въздейства върху поведението по желания начин.

Една кампания обикновено включва:

- Предварителни проучвания;

- Осъзнаване и дефиниране на посланията;

- Избор на канал за комуникация;

- Създаване на интегрирана програма;

- Анализ на резултатите и настройка според нуждите.

Сините и зелените етикети се използват за продукти,които са приятелски настроени към природата.

Те дават представа на клиентите кои фирми мислят за природата и пестят ресурси.

Целта е да се промени поведението на фирмите и потребителите.

- Нуждата от PR кампании нараства при желание за промени в съзнанието – налагане на водоспестяващи прибори,третиране на отпадъците и др.

- Необходимо е да се знае към кого е насочена кампанията и какви медии ще се използват.

- Използването на съществуваща мрежа може да снижи разходите за кампанията и да увеличи ефекта.

- Сините и зелените продукти трябва да се подкрепят от професионалните сдружения и асоциации.

Максималното възможно участие е основа за изграждането на IWRM.Необходимо е да се насърчава участието на жените.Опитът показва,че където са въвлечени жените при планирането и вземането на решения, проектите се реализират по-бързо,по-евтино и с по-малко проблеми.

Процедурите за достигане до консенсус са в основата на IWRM.

Възможните причини за възникване на конфликти са:Личностни,Законодателни,Конкуренция за недостатъчно ресурси,Разлики в начина на живот,Лоша комуникация,Нереалистични очаквания.

Конфликтите имат и положителни страни:

- Определят се реалните проблеми,което е най-важното;

- Допринасят за промените;

- Изграждат се нови взаимоотношения.

Управлението на конфликтите включва:Участие;Избягване и Реагиране.

Кое ще се избере от трите техники зависи от случая.

Съществуват 3 вида инструменти:Намеса в управлението на конфликтите;Подпомагане във вземането на решения;Изграждане на консенсус.

При водните конфликти страните трябва да определят своите изисквания и да се опитат да изградят стратегия печеля-печелиш.

Не всички ситуации могат да се решат по този начин – поне за кратък период от време.

Споразуменията и компромисите са често срещано явление.Необходимо е ново социално поведение,гъвкавост и доброволно участие.

Най-важното при решаването на конфликтите е да се използват законови средства за решаването им.Понякога е необходимо страните да се отнасят към съда.

- Проучват се интересите на различните страни и се формулират ясно.След това се провеждат двустранни срещи за решаване на проблемите.Тази техника действа добре при слаби и средни нива на конфликти.Може да се разглежда като първа стъпка.

- Преговори на базата на защита на интересите.Страните избират приемлив консултант,който да ги съветва по време на преговорите.Те търсят рационални решения без емоции.

- Утвърждаване на фактите.Използва се когато страните имат различия в представените данни.

Експерти правят допълнителни проучвания и замервания,за да докажат обективната реалност.Целта е да се насочат страните от споровете към трезви разговори и диспути.

Тази техника се използва в ранните етапи преди да се предприемат официални срещи.

Използват се технически и научни диспути,където са необходими специални знания.

- Арбитраж – страните се обръщат към съда,за да решат споровете си.

В този случай една от страните може да остане неудоволетворена.Използва се когато е необходимо да се вземе бързо решение.

Водните експерти често виждат в диспутите проблеми в информацията и неразбиране на данните.В практиката обаче,неразбирателството по-често се дължи на различия в интересите.

Доказването на фактите в този случай има ограничено действие и ефект.
СЪВМЕСТНО ПЛАНИРАНЕ

- Компютърното моделиране може да проиграе няколко варианта “ако .... то”,за да могат страните да достигнат до взаимно приемливо решение.Страните се убеждават по-лесно,ако участват в процеса.Може да се използват “оптимизационни модели”,ако станите предварително са достигнали до началните /лимитиращи/ условия.

- Оценката е важен инструмент при решаване на спорове и помага при процеса за споделяне на ползите.

- Модел за “споделена визия” се използва при голям брой участници.При недостиг на вода,страните трябва да разглеждат водата,като общо благо. При липса на общи данни или когато водните ресурси не са добре проучени се създава общ език и понятия между участниците.

- Страните трябва да видят общата картина и да разглеждат водата като общо благо за всички.

- Споделената визия трябва да даде решение как водата да се използва интелигентно за различните нужди на страните,а не да се прави просто разделяне на водните количества.

- Започва се с дефиниране на проблемите,а не с даване на решения или вземане на страна.

- Определят се интересите на страните.

- Описват се алтернативите,без да се оценяват на този етап.

- Постигане на съгласие за методиката на оценка на алтернативите.

- Документиране на споразуменията,с цел да не се достигне до неразбирателство на по-късен етап.

- Споразумение за стъпките,които ще се предприемат след оценката на алтернативите.

- Използване на процеса на съвместна работа за постигане на споразумение.

- Работа в екип,съпричастност,достигане до приемливи за страните решения.

- Взаимно обучение в процеса.

- Водене на политически диалог – официални приоритети и цели,формулиране на общи принципи и ценности.

- Система за избягване на конфликти – опознаване на страните,реалистични очаквания.

- Преговори въз основа на интереси с помощта на посредници професионалисти.

- Формирането на консенсус е най-полезният инструмент при малки и средни конфликти.

Те включват забрани или санкции върху определени дейности.

Обикновено те се комбинират с икономически инструменти и помагат за формиране на управление на търсенето.

Регулаторните инструменти бързо достигат до целите,но прилагането им трябва да има добър прием от обществото.Те трябва да насърчават саморегулацията и стремежа към високи показатели на операторите.Когато стандартите са много високи за достигането им са необходими много пари и неизпълнението им става обществена норма на поведение.Това подкопава ефекта от регулаторните мерки.

- Контрол върху отпадъчните води и минимизация на отпадъците.Прилага се общ стандарт за изпусканията и емисиите.Стандартите се основават на най-добрата налична технология,с цел да се запази екосистемата устойчива и да не се замърсяват водоизточниците.Прилагат се стандарти за продуктите,като пестициди,перилни препарати и др.

- Не се допуска използването на земите за цели различни от разрешените.

- Разработват се планове за действие при замърсяване.

- Необходими са системни наблюдения върху качеството на водата и поддържане на архивни данни.

- Институциите,които отговарят за спазване на правилата трябва да са добре организирани и да имат капацитет за контрол.

- Стандартите могат да стават все по-строги във времето след определен гратисен период за достигането им.
РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДАТА ПО КОЛИЧЕСТВО

- Необходим е регламент до какви количества вода могат да се ползват от отделните субекти в различните сезони и в периоди на суша.

- Контролът върху качеството на водата е свързан и с контролът върху количеството.Въпросите за качеството и количеството на водата трябва да се разглеждат съвместно.

Свръхексплоатацията на водоизточниците води до влошено качество на водата.Нелегалното и безконтролно ползване на подземните води може да доведе до проблеми с качеството на водите.

Необходима е регистрация на всички водоизточници и наблюдение на поведението им.

- При водоразпределението трябва да се вземат предвид и други факти като:Навигация по реките;Възстановяване на екосистемите и др.

- Необходими са и международни споразумения за водоразпределение.
РЕГУЛАТОРИ НА ВиК УСЛУГИ

- Основните стандарти за Качество на водата,Надеждност,Пречистване на отпадните води,Поддръжка на инфраструктурата,Контролът върху цената се осъществяват от регулаторния орган.

- Оценява се нивото на услугата и се поставят цели за достигане на по-високо ниво.

На базата на реалистичен преглед на сегашното състояние се поставят амбициозни,но достижими цели.Съставя се график за непрекъснато подобряване на услугата.

- Много е важно да се въведат показатели за оценка на ефективността и тези показатели да се отчитат и анализират.

- Регулаторния орган трябва да е добре организиран и да разполага с технически капацитет.

Съществува пряка връзка между ползването на земята и водата.Разрастването на застроените площи,Ползването на земеделските земи,както и Управлението на горските масиви влияе съществено върху водоизточниците.

Инструменти за контрол и въздействие:

- Зониране – определят се зони със специален режим на ползване на земите.

- Забрани за строителство;

- Мерки срещу почвена ерозия,изграждане на диги,стени и др.Дигите са много скъпи съоръжения и ако не издържат при наводнения щетите са още по-големи.

- Правила за изхвърляне на отпадъци и определяне на места за сметища.

- ВиК специалистите трябва да работят в тясна връзка с хората,които планират как да се ползват земите чрез съвместни комисии и стандартни съгласувателни процедури.

Икономическите инструменти могат да допълнят институционалните,регулаторните и техническите инструменти,използвани във водния сектор.

Те включват ценообразуването и други пазарни мерки,които да осигуряват ефективно и безопасно използване на водите.

Те могат да променят поведение,да помагат на водния сектор да постигне целите на IWRM на минимална за обществото цена.За достигане на тези цели е необходима стабилност,координация между институциите,възможност за следене на показателите заложени в стандартите.Те се прилагат съвместно с другите инструменти.

Пазарът е добър слуга,но лош господар,затова трябва да се регулира с други мерки.

Цената на водата трябва да покрива всички разходи и да дава права на потребителите.

В някой страни се заплаща за правото да ползваш определено количество вода и правото да изхвърлиш отпадните си води.Тези количества се търгуват като стока.

Таксите,глобите и субсидиите трябва да стимулират “зелено поведение” в потребителите.

Цели на ценообразуването:

- Защита на природната среда – насърчаване на икономичното й ползване,осъзнаване на ползите от пречистването на отпадните води.

- Възстановяване на разходите,за да може операторът да предложи качествена услуга.

- Сигнализиране на потребителите,че водата е в недостатъчни количества /такси за черпене на вода/.

- Тарифите на базата на измереното количество използвана вода е по-точно и може да стимулира рационалното използване на водата.Тарифите се състоят от постоянна и променлива съставка.

- Въвеждането на екологични такси е препоръчително.Таксите за изчерпани водни количества стимулира ефективността.

- Промените в тарифите трябва да става с подготовка на общественото мнение.

Необходим е диалог с потребителите за тарифите на заплащане.

Необходимо е да се проучва и желанието за заплащане на водата в зависимост от тарифите.

Необходим е механизъм за защита на най-бедните от високите сметки и избягване на субсидирането на водата за богатите.

Структурата на тарифите е толкова важна,както и нивото на сметките и цели справедливост и покриване на разходите.

- Въпреки,че цената влияе сравнително слабо върху търсенето на вода в неразвитите икономики може да се наблюдава известно снижение в потреблението.
ТАКСИ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕ

- Целта е да се принудят замърсителите да изграждат пречиствателни съоръжения.

- Необходимо е таксите да се съчетават със стандарти към които да се стремят фирмите.

Таксите могат да се формират на базата на вредите върху околната среда или на базата на количествата и концентрацията на замърсителите.

Таксите трябва да се използват за действия по почистване.Да се дават като кредит на фирми,които желаят да изградят пречиствателни съоръжения.

Таксите трябва да са приемливи и ефективни.Необходима е прозрачнаст и ясни правила.

- В малко страни таксите са достатъчно високи,за да покрият разходите по почистването,но дори и при ниски такси във фирмите се формира съзнание,че разрушават природната среда и трябва да пречистват.

- Таксите са част от цялата регулаторна система.

- Планираното прогресивно нарастване на таксите е полезен индикатор за фирмите какво трябва да предприемат,за да ги избегнат.
ПАЗАР НА ВОДАТА

Пазарът на водата и прехвърлянето на право на ползване са инструменти,които позволяват:

- Да се прехвърля вода от ползуватели с ниска ефективност към ползуватели с по-висока ефективност.

- Да се преодолява съпротивата на настоящите ползуватели да продават правата си.

- Това е по-евтин начин отколкото да се строят нови водоизточници.

- На водните аукциони се търгуват права за водоползване за ден,седмица,сезон,година,с цел избягване на конфликти.

- Продажбата на право за емисия – продават се и се купуват квоти за вредни емисии.

За да бъдат тези инструменти ефективни е необходимо:

- Ясна законова рамка,по която ползувателите да прехвърлят права временно и постоянно.

- Процедури за търговия и конкуренция.

- Правила за избягване на монополите.

- Необходимо е да се направи разчет дали разходите по тези операции няма да надхвърлят приходите.Дали няма да се получи отрицателен ефект върху други ползуватели.

- Субсидиите се използват за осигуряване на вода за бедните.Трябва да се има предвид,че ако директно се субсидира водата това ще доведе до преразход.

- Фирмите,които са големи потребители на вода получават отстъпки в цената.

- Ниските цени на ел.енергията стимулират пилеенето на вода.

- Дават се субсидии за отглеждане на растения,които изискват много вода.

Субсидиите и таксите трябва да са съобразени със “зеленото поведение” на потребителите.

Например замърсителите се облагат с такси,докато производителите на водоспестяващи прибори и технологии получават субсидии.

Всички финансови инструменти трябва да действат в една посока и не трябва да си противоречат.

- Въвеждането на субсидии трябва добре да се обмисли,защото след това трудно се премахват.

Те са полезни за въвеждането на нови технологии и пилотни проекти.

- Субсидиите под формата на нисколихвени кредити могат да насърчават екологични проекти.

- Субсидии могат да се формират от събраните такси,за да насърчават една дейност и да наказват друга.

- Икономическите реформи могат да доведат до либерализация в търговията и от тук до натиск върху природните и водни ресурси,затова те трябва да се съпътстват и от реформи във водния сектор.
ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА ЗА ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

Необходим е обмен на инфо между професионалисти,практици и ползуватели в следните области:

- Данни – количествени и качествени за характеристиките на водоизточниците.

- Информация как тези данни да се подредят и обработят в полезни форми за определени цели.

- Знания – осъзнаване на тенденциите,лично и корпоративно отношение към ресурсите и практически опит.

- Настроения и слухове – споразумение относно общоприетите методи за устойчиво използване на

водните ресурси.

УПРАВЛЕНСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА /УИС/

Това е електронна система за съхранение,подредба и обмен на данни и инфо.

Съществуват 2 вида системи:Система знания /библиографски данни/ и ГИС /географска информационна система/.

Система знания включва:

- Инструменти за наблюдение и оценка;

- Проверка за точността на сигналите по приемане и предаване на инфо;

- Образци за поведение – инструменти за прилагане на най-добрата управленска практика;

ГИС е връзката между инфо за естествените ресурси и съоръжения и географското им разположение.Тя помага за вземане на решения и анализи.Позволява да се направят връзки между събитията и данните,да се прогнозират промените,които ще настъпят,ако се предприеме определено действие.

За ефективността на УИС може да се съди от:

- Броят и видовете действия,които са последвали след получаване на информацията;

- Обхвата на индикаторите за оценка на организацията /Диалог оператор – потребители;Механизъм за доклади;Финансова стабилност и др./.

- Съвременният ГИС с помоща на Интернет позволява лек достъп до инфо за специфични,съгласувани цели.

Необходимо е да се отговори предварително на следните въпроси:

- Кой ще притежава и кой ще управлява ГИС?

- Дали е съгласувана с всички потребители формата и обхвата на приложенията на ГИС?

- Има ли налични финансови ресурси за изграждането и поддръжката на ГИС?

- Определени ли са слоевете на които ще се представят данните?Какви допълнителни данни ще са нужни?

За да се реализира IWRM е необходимо широко разпространение на данни за ресурсите и социално-икономическото развитие.Тези данни трябва да са лесно достъпни и вярни.Обикновено тези данни се управляват от правителствата,но трябва да са достъпни и за обществеността.

Нови форми за по-широко участие са:Итерактивни групови методи;Делфи техники;Адаптивна екологична оценка и управление с цел да се подобри качеството на вземане на решение.

Обменът на данни трябва да допренесе за управлението на конфликтите и да изгради общество,което е запознато с водните проблеми.

Има следните характеристики:

- Основава се на управлението на хора /управомощаване и изграждане на капацитет на организациите/ и е водено от новите технологии.

- Задвижва се от търсенето.

- Гъвкав – може да се прехвърля и прилага в различни направления и на различни места.

- Прозрачен – позволява на технократите и хората,които не са специалисти да могат да проследяват процесът на създаване и оценка.

- Итерактивен – позволява участието на хората в процесът на вземане на решения.

- Лесен за разбиране и полезен за формиране на мнение.

- С възможност за интегриране на инфо в различни области.