Мярка 4: Изграждане на тържища и пазари

Мярка 4: Изграждане на тържища и пазари

Мярка 5: Развитие на малките села от Балканския район чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктурата за задържане на населението

В разработването на настоящия план е използвана цялата налична информация и компетенции на партньорите. Заплахите за реализация се коренят в недостатъчните ресурси и все още силен ведомствен подход в планирането и управлението.

Планът за развитие на общината е разработен съгласно Методическите указания на Министерството на регионалното развитие и благоустройство за разработване на Общинските планове за развитие до 2013г. и “Партньорски модел за стратегическо планиране на местното развитие” – Партньори за развитие, Васил Маринов.

1. Оценка на природните потенциали и фактори за развитие

Община Долни чифлик се намира в Североизточна България, в подножието на Източна Стара планина разположена по поречието на р. Камчия има благоприятно географско разположение, което определя в голяма степен възможностите й за развитие. На изток общината граничи с Черно море, на запад с община Дългопол, на север с община Аврен, северозапад с община Провадия, а на юг с общините Бяла, Несебър и Поморие.

Център на Общината е град Долни чифлик. Намира се в област с административен център Варна. Община Долни чифлик включва 17 населени места /1 град и 16 села/, като общата площ е 487,2 кв. км, която представлява 13% от територията на област Варна и я нарежда на трето място във Варненска област след община Провадия. Надморска височина на общината е в диапазона от 0-561 м. Надморската височина на гр. Долни чифлик е 14 м.

Релефът на общината с преобладаващо невисоки наклони е благоприятен за развитието на земеделска дейност, гражданско и промишлено строителство. Пясъчно-плажната ивица при устието на р. Камчия и Фъндаклийска е най-дългата на Българското черноморско крайбрежие. Микроклиматичните особености на бреговата зона разрешават продължителен курортен сезон. Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура в диапазона от 11-12.5 градуса, като намаляват от морето в посока към вътрешността на общината. Почвите на по-голямата част от територията на общината са черноземни, а в планинската част ливадни почви. Съгласно ерозионната карта на България районът на Долни чифлик е категоризиран като район с неерозирали почви. Няма данни за депонирани токсични отпадъци, които да причинават трайни значителни влошавания на почвите. Водните ресурси включват повърхностните и подпочвени води. Те имат изключително голямо битово и стопанско значение. Фактът, че общината е разпо­ложена по поречието на р. Камчия обяснява дълбочината на подпочвените води /6-12м/, които се използват за собствени водоизточници и за промишлени нужди. На територията на общината са разположени 4 язовира, които са с местно значение.

Термални минерални води са разкрити в източната част на общината в района на с. Шкорпиловци до местността “Пода”, както и в местността “Ботево” до гр. Долни чифлик. Водата съдържа мине­рали с промишлено и балнеоложко значение. Макар и с добри балнеоклиматични показания водите не се използват за балнеолечение.

В най-северната част на общината са установени черноземи с почвени видове типични, излужени и карбонатни черноземи. Те се съчетават в комплекс със сиви горски почви, на юг те преминават в ливадни почви. За Камчийската низина е характерно преобладаването на алувиално ливадните почви.

Полезните изкопаеми са природен ресурс с потенциално значение за развитието на промишлеността в общината. Долночифлишката газонефтена област се оценява като широкоперспективна по отношение на запаси от нефт и газ. През последните години са правени изследвания в акваторията на шелфа за разкриване на нефт и газ от български и чуждестранни фирми.

На местата на сушата около с. Ново Оряхово и с Шкорпиловци са установени газопреливания.

Няма наличие на рудни изкопаеми, освен мангановите руди при с. Рудник, които не се експлоатират поради ниското съдържание на манган.

Геоложките особености са обусловили наличието на находища на строителни материали на териториятай : пясъци, чакъли забетон, глини и мергели за тухли.

С промишлено значение са находищата на :

-глини за тухли и керемиди при с. Гроздьово

- мергели за тухли и керемиди в землището на с. Гроздьово

- пясъци при с. Старо Оряхово

Практически край много от населените места има разработени малки кариери за пясък, чакъл и глина, предимно за задоволяване строителните нужди на населението.

Кариерите за баластрени материали има резкрити по коритото на р. Елешница, р. Армера, р. Луда Камчия, над с. Горен чифлик.

Кариери за камък има в селата Голица, Булаир, Бърдарево, южно от гр. Долни чифлик.

Кариери за глина има по терасата на р. Камчия, до с. Горен чифлик в участъка «Лонгоза», край с. Гроздьово и в с. Пчелник – местността «Балтата»

По-малки находища на пясък има край селата Нова шипка по долината на р. Камчия, с. Шкорпиловци, и с. Детелина.

Община Долни чифлик е с добре развит сухопътен транспорт.

Разстоянието до София е 450 км, а до Варна 38 км.

От населените места до общинския център може да се достигне в рамките на 25 минути, неговата достъпност е благоприятно условие за навременното осведомяване и снабдяване на населението.

Градът и останалите 16 селища в района са централното водоснабдени за питейни и битови нужди.

Населението на Община Долни чифлик към 31.12.2004 г. е 20372 души, в т.ч. мъже – 10101 и жени – 10271. Икономически активното население е 11899 души.

Според резюмирания профил на областта общината е класифицирана като горско-земеделски район заедно с общините Бяла и Дългопол. По земеползване на гори заема първо място в областта с 56 %.

• 
  обща динамика
  

Най-голям брой на активните фирми е в търговията и хотели и ресторанти, следват фирмите в селското, ловното и горското стопанство. Най-малък е делът им в други дейности , обслужващи обществото и личността. Тенденцията се запазва през целия период.

• 
  Динамика по отрасли и подотрасли
  

Икономиката в Община Долни чифлик се определя от следните отрасли:

промишленост, търговия, строителство, туризъм и селско стопанство.

Промишлеността е представена в следните подотрасли:

Хранително – вкусова промишленост: основен дял заема производството на захарни изделия, сладкарски изделия и хлебопроизводство, месни производни. Дейността се осъществява от частния сектор.

Шивашка промишленост: производство на работно облекло. Промишлеността е съсредоточена в частния сектор.

Дърводобив и дървопреработка: заемат най-голям дял от промишлеността, производство на паркет, фурнировани плоскости. Производство на дървени въглища, мебели и дограма.

Строителство: добив на инертни материали, пясък, трошен камък. Производство на алуминиева дограма и строително-монтажна дейност. Гражданското строителство се осъществява от една общинска и от частни фирми.

Преработваща промишленост – Производство на комбинирани фуражи;

Строителство - производство на строителни изделия и елементи; производство на алуминиева дограма и строително-монтажна дейност. Гражданското и промишлено строителство се осъществява от една общинска и двадесет и четири частни строителни фирми. Добивът на инертни материали заема важна част от добивната промишленост в общината.

Търговия – на територията на общината развиват своята дейност търговски фирми, които осъществяват търговия на едро и дребно. Дейността се извършва от частни фирми;

Туризъм - Долночифлишката община разполага със съхранена природна среда, екологично чисти райони. На територията на общината функционират 72 броя обекта за хранене и развлечение и 44 обекта за настаняване с общо 1848 бр. легла. През последната година в сравнение с предходната се е увеличил два пъти броя на заведенията за настаняване.

На лице са предпоставки за развитието на морския и селския туризъм. Излазът на общината на Черно море благоприятства развитието на сезонния морски туризъм.

Защитените територии на брой и още 12 исторически места представляват ценни обекти за познавателния туризъм. Биосферният резерват “Камчия” и ДДС “Шерба” са ценни дадености за развитие на планинския и ловния туризъм.

Наличието на предпоставките за туризъм обаче не са достатъчни за развитието му. Основно туристическият продукт се използва от жителите на общината и техните гости. За привличането на външни туристи е нужно провеждане на активна маркетингова политика и изграждане на съвременна туристическа инфраструктура.

– растениевъдство

Земеделските територии в община Долни чифлик са 170080 дка, от тях обработваемата земя е 81,9 %, пасищата 9893 дка, горския фонд 285331 ха. Най-голям дял в обработваемата земя имат нивите 129307 дка, ливадите и пасищата 9893 дка и трайни насаждения 15510 дка. Притежателите на земя са сдружени в 2 земеделски кооперации и 4 частни арендатори. Най-голям дял в обработваемата земя в общината имат нивите 86 %, следват ливадите и пасищата 11 % и трайните насаждения 3 %. Обработваемата земя на територията на Община Долни чифлик възлиза на 35 % от общата площ на общината. Този дял е важен показател за значителния поземлен потенциал на Община Долни чифлик за развитието на селското стопанство, особенно в съчетание с благоприятните климатични и почвени условия. В структурата на обработваемата земя най-голям е делът на зърнените култури, които за 2004 г. заемат 83% от обработваемата земя, следвани от техническите култури, зеленчуците и трайните насаждения. Производството на пшеница представлява 38% или 21261 дка от производството на зърнените култури. Тя е основната зърнена култура за изхранване на населението. Произведени са 7196 тона при среден добив 350 кг/ дка. Ечемикът е втората по значение традиционна за общината култура. Тя представлява 12 % или 6908 дка от площите засяти със зърнени култури. Като основната фуражна култура производството на ечемик е в тясна зависимост от броя на животните в общината. Пшеницата и ечемикът присъстват трайно в сеитбооборота, а напоследък са застъпени и нестандартни за общината производства на овес, ръж, тритикале, просо, сорго. Другата основна фуражна култура от значение за продуктивното животновъдство е царевицата. Засетите площи 9383 дка или 17 % от общата обработвана земя. Произведени са 4884,7 тона при среден добив 526 кг/дка.

От маслодайните технически култури в общината най-големи площи заема слънчогледа. Засети 9199 дка или 16 % от общата обработвана земя.

По настоящем повишеното търсене на слънчогледово масло ще преорентира селското стопанство към маслодайните култури. Несигурността на пазара и високите производствени разходи принуждават земеделските стопани да ограничават материалоемките производства. Тези причини ще водят към по-нататъшно увеличаване на площите със зърнени храни с цел задоволяване на собствените нужди, а като основен стоков продукт ще се наложи слънчогледовото семе.

Наличието все още на складови бази, техника и традиции в зърнопроизводството е застъпено основно в кооперациите.

Отглеждането на трайни насаждения в общината е стара традиция, която в съчетание с почвено-климатичните условия дава отличен резултат.

Трайни насаждения заемат площ от 1672 дка – сливи, праскови, череши, вишни, лозя . В северната част на общината насажденията са преобладаващо овощни, а в южната лозови.

Състоянието на трайните насаждения е влошено. Изтича амортизационния срок на реално ползване. Голяма част от тях не се обработват поради настъпване на трайни увреждания на насажденията и липса на финансови средства за обезпечаване отглеждането им.

Овощарството е основен отрасъл, който определя облика на развитие на селското стопанство в общината. Затова повече от належащо е бракуването и ликвидирането на старите амортизирани насаждения и създаването по нов образец на съвременни масиви от овощни видове.

Най-голям дял от площите заети с овощни видови заемат ябълките. Реализацията на продукцията от овощарството е насочена предимно към гр. Варна, малка част към КК”Шкорпиловци” и КК”Камчия”.

Най-големият проблем пред производителите от Община Долни чифлик е разрушената напоителна система, което е причина за спад в производството на плодове и зеленчуци. Възстановяването й изисква значителни инвестиции.

Използвана земеделска площ в община Долни чифлик 2003/2004 стопанска година

№ по ред	О б щ и н а	ниви-ха				трайни насаждения-ха					ливади и пасища-ха
		зърнени	зеленчукови	нетрадиционни	фуражни	овощни	в т.ч. новосъздадени	лозя		в т.ч. новосъздадени
								винени	десертни
9	Долни чифлик	4680	36	62	-	232	1,16	293	5	-	1075

Зеленчукопроизводството е развито по поречието на р. Камчия и представлява 0,4 % от обработваната земеделска земя. Поливните площи и алувиално-ливадните наносни почви благоприятстват отглеждането на различни видове зеленчуци. Стимул в развитието на зеленчукопроизводството е близостта до големия консумативен център - гр. Варна и курортните комплекси.

Отглеждането на етерично –маслени култури е разпространено в районите на с. Голица и Бърдарево с растението лавандула. Една от причините за западане на производството , за изоставянето на насажденията е ликвидирането на ментоварните в гр. Долни чифлик. Основна насока е увеличението на площите, изхождайки от благоприятните климатични условия и почвен състав.

- животновъдство

Природо-климатичните условия в общината позволяват развитието на различни видове животни, което определя животновъдството като втори основен подотрасъл на селското стопанство в общината. Доброто зърнено и фуражно производство в полската част предопределят развитието на говедовъдството, свиневъдството, козевъдството и др. Наличието на пасища и ливади в полупланинската част на общината са условия за развитие на овцевъдството, козевъдството и говедовъдството.

Преструктурирането на селското стопанство и в частност разпределянето на селско стопанските животни между правоимащите, както в цялата страна довежда до рязко намаляване на поголовието. Понастоящем се наблюдава намаляване на общия брой на говедата, но се отчита слабо увеличение на броя на кравите. През изтеклата година овцевъдството измести от водещ отрасъл говедовъдството, като брой животни и като дял от общата част за Варненска област той е водещ. Най-голям брой овце се отглеждат в с. Старо Оряхово, с. Голица, гр. Долни чифлик и с. Гроздьово.

Произведената животновъдна продукция е предимно за самозадоволяване. За преработката се изкупуват излишъците от фамилните стопанства, главно мляко и свинско месо.

Община	мляко-хил. литри			месо- тона
	краве	биволско	овче и козе	ЕРД	ДРД	свинско	птиче
Долни чифлик	2241		703,4	2,1	1,7	22	2,9
Всичко за Варненска област	35308	202	11404,5	290,1	129,2	4911,62	15,1
% от Варненска област	6%		6%	0,07%	1,3%	0,44%	19%

В северната част на територията като водещо се е наложило говедовъдството, следвано от овце­въдството, а в южната – овцевъдството и свиневъдството. Наблюдава се тенденция към увеличаване на общия брой животни във всички стопанства в Общината, обуславящо се от търсенето на вътрешния пазар. В земеделските стопанства се отглеждат: 618 броя говеда, 6 105 броя овце, 5525 броя свине и 19240 броя птици.

На сегашния етап интерес се проявява и към подотрасъла пчеларство, като е налице нарастване броя на пчелните семейства.

От сравнителния анализ относно дяла на общината от Варненска област се показва, че той е малък и макар с добри физико-географски условия не заема подобаващо място в класацията. Причина за това е ниската реализация на продукцията, несъздадените пазари за потребление, което води и до намаляване обема на производство.

Горските територии са 285331 ха, което е 58 % от общата територия на общината. Това обуславя както развитата дърводобивна и дървопреработваща промишленост, така и развитието на ловния туризъм. На територията на общината развиват дейност две лесничейства : ДЛ “Старо Оряхово” и Държавна Дивечовъдна Станция “Шерба” с. Горен чифлик.

Територията на ДЛ “Старо Оряхово” в геоморфоложко отношение е разнообразна. Най-северната част обхваща най-източните райони на Камчийската долина и представлява равнинен терен със слаб наклон на югоизток. Характерен за долината е микрорелефът - особено в източната част, където теренът е с локални повишения и понижения с незначителни размери. Камчийската планина в западната част на лесничеството има хълмист релеф, очертан от склонове, които достигат билото “Бахова чука”.

Държавна дивечовъдна станция “Шерба” обхваща част от Камчийска Стара планина, известна в миналото като Коджа /голям /Балкан – водосборите на реките Доделен, Армера и Пчелнишка, части от горното течение и водосбора на р. Двойница /Суха Камчия/, югоизточната и североизточната част на водосбора на р. Елешница, долното течение на р. Камчия между селата Нова шипка и Венелин, най-югоизточните разклонения на Роякското плато в землището на с. Нова шипка и южните разклонения на моминото плато в част от землището на с. Венелин.

Най-високата точка на дивечевъдната станция се намира в селскостопанския фонд на отдел 246-кота 561 м., а най-ниската там е, където р. Камчия напуска нейната територия /до отдел 34/ - 9 м . надморска височина, като денивелацията между тези две точки е 552 м.

Общата площ на ДЛ “Старо Оряхово “ е 23968 ха, като държавен горски фонд е 23686 ха , а частен горски фонд – 282 ха, а на ДДС “ Шерба” е 13903,9 ха, от които държавен горски фонд – 13814,2 ха и частен горски фонд – 89,7 ха.

• 
  Преобладаващи дървесни видове в ДЛ”Старо Оряхово” са благун -53,2 % и зимен дъб 12,2 %. Средногодишното ползване на главните сечи е 39560 куб. м., а на отгледните сечи 25150 куб. м. Годишно се залесяват 29,4 ха топола , акация, липа и ясен. Една част от територията се използва за паша на едър и дребен рогат добитък, а друга е обект на билкарите за диворастящи билки и горски плодове.
  
• 
  Преобладаващите дървести видове в ДДС “Шерба” са благун 25.8 %, цер 16,7 %. Средногодишните ползване на главните сечи 19178 м ³, а на огледните 11613 м³.
  
• 
  Ежегодно се залесяват н ДДС “Шерба” 27,2 ха топола, акация, липа, ясен.
  

Санитарните мероприятия са свързани с инвентаризация за нападения от вредители и болести и извеждане на санитарни сечи.

Преобладаващите видове дивеч в ловните райони “Лонгоз”, “Самотино” и комплекс “Горска барака” са благороден елен, сърна, дива свиня, заек, яребица, шаран, каракуда.

Преобладаващите видове дивеч в ловните райони са благороден елен, сърна , елен лопатар, дива свиня, заек, яребица, фазан.

Предпоставки за развитието на ловен туризъм има в БИРП “Самотино” и комплекс “Горска барака”, ловностопански район “Шерба”, “Фазанария”.

Намаляване обема на залесителните мероприятия и активизирането на сечта в последните години са предпоставка за екологични промени в близко бъдеще.

• 
  Динамика по форми на собственост
  

През 2004 г. 73% от субектите със седалище община Долни чифлик по вид са еднолични търговци, след тях с 9% се нареждат дружествата по Закона за задълженията и договорите, а най-малък дял имат едва 0,2 % акционерните дружества. Постоянна величина са събирателните дружества, дружествата с ограничена отговорност и кооперациите, най-голям ръст на увеличение бележат едноличните дружества с ограничена отговорност и дружествата по Закона за задълженията и договорите.Това определя и динамиката на заетите.

• 
  Динамика по броя на заетите
  

Малкият и среден бизнес се развива самостоятелно, което създава неопределеност в развитието му и крие риск от структурна неустойчивост. Продукцията на малка част от тези фирми се изнася зад граница, а преобладаващото производство е предназначено за вътрешния пазар /общината и региона/.

Ако обобщим тези два критерия според формата на собственост и според броя на заети лица можем да определим, че по-голямата част от активните фирми са частни, работещи в отрасъл търговия и услуги, с персонал над 10 човека. След тях се нареждат микро фирми(с персонал до 10 човека). Значително по-малък е относителният дял на големите фирми ( с персонал над 101 човека) само три на брой.

2.1.2. Качествени характеристики на общинската икономика

През последните години се забелязва ръст в дейността на частните фирми, но важен фактор е изявата на местна инициатива за развитие на частната стопанска дейност. В момента за икономиката на Общината като цяло е жизнено необходимо да постигне по-висок темп на растеж, чрез увеличаване на конкурентоспособността и излизане на нови пазари.

• 
  Нетни приходи от продажби/НПП/
  

През 2003 г. най-голям относителен дял има преработващата промишленост – 37 %, всички дейности притежават определен дял за разлика от предходните две години.

Може да се каже, че за периода 2000 и 2003 г. като структуроопределящи отрасли са търговия, ремонт на автомобили и битова техника и преработваща промишленост.

Печалба и загуба

Анализирайки динамиката на печалбата и загубата по отрасли / се наблюдава отрицателна тенденция за периода от 2001 -2003 г. Увеличава се загубата, а намалява печалбата.

Отрасли с тенденция за увеличаване на загубата са: селско, ловно и горско стопанство, но най-висоа е загубата в преработващата промишленост.

Макар и съвсем слабо нараства печалбата в отрасловия сектор хотели и ресторанти.

С най-високо бруто продукция през анализирания период са селско, ловно и горско стопанство, преработваща промишленост и търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. През целия период първенството е на преработващата промишленост, макар че в края на периода тенденцията е за изравняване между селско, ловно и горско стопанство с преработващата промишленост, докато в началото на периода разликата е била 2274 хил. лева, през 2003 г. тя е 1206 хил. лева. Най-висока е разликата през 2002 г. – 4405 хил. лева.