Габриела Христова Ангелова Падагогически колеж гр. Плевен
Изтегляне 23.73 Kb.
|
|
Габриела Христова Ангелова Падагогически колеж гр. Плевен Магистър, II курс Фак. №: 2120012654 КАЗУС Да опитам сега да ви "въвлека"в моя объркан,таен свят.В интерес на истината,щеше ми се да знам на какво е необходимо да наблегна,за да улесня задачата ни,но уви,ще карам както мога. Аз съм много объркан човек.Хем вярвам,че съм в състояние да си правя реална интроспекция,хем понякога усещам,че съм си изградила такива железни защитни механизми и съпротиви,че сама пред себе си не съумявам да ги призная или видя.Краен идеалист съм,педантична,неуверена и до болка докачлива и свръхчувствителна.Не търпя неодобрение.Когато усетя такова-а аз го долавям от раз,се затварям в себе си.Някъде в тези определения считам,че се крие и моята затвореност,притеснителност и бягство от света,от околните,от социума.Днес бях обещала на една позната да се видим и още сутринта прибягнах до поредната "благородна лъжа",за да отменя срещата.Правя го постоянно.Имам проблем с общуването.постоянно бягам от хората или се виждам само с такива,които са ми най-близки от години и се познаваме.Сортирала съм си ги.Те са същите "смотаняци"като мен-добродушни,чувствителни,притеснителни,вечно готови да помогнат.Когато сме заедно постоянно се иронизираме.Един с друг се чувстваме силни.Тогава отстояваме позиции,коментираме всевъзможни теми,но дори и в тези моменти от всеки един от нас лъха притеснителност.Надушваме си я,защото сме еднакви.С годините това се превърна в огромен проблем за мен.Против себе си,опитвайки и бягайки от това,постоянно предприемах различни начинания,с които да се сблъсквам с повече хора,за да опитвам да преодолея себе си.Записах да уча поради същата причина.Първата година на студентството изпаднах в депресия.Бях на косъм да се откажа.Ходех като призрак из колегите,вглъбена в себе си и молеща се никой да не ме заговаря.Естествено,това бе неизбежно и винаги,когато се случеше изръсвах такава дивотия,че вътрешно се ядосвах на себе си.За беда и първия изпит се оказа устен.Когато застанах пред преподавателя загубих има и дума.Взех да пелтеча,да гледам напосоки,забравих къде се намирам.За щастие попаднах на досетлив човек,който видя,че дори да мога да отговоря,аз изпитвам затруднение да го направя.Не ме мъчи много и ме пусна.Тогава се обадих в къщи и казах,че напускам университета.Всички протестираха, а аз се измъквах с оправданието,че не са се оправдали очакванията ми.Никога пред никого не споделих проблема си,а и едва ли някой щеше да повярва.В моето обкръжение,в социалната ми среда,в града ми и въобще сред познатите си,аз имам съвсем друго име,съвсем друг образ.Който и да попитате за мен,всеки ще каже-Гери е пълен непукист,лудетина,лишена от всякакъв срам и притеснения,социална,адаптивна,неуморима.Изградих си образа на пълната моя противоположност навън.Ако някой прочете какво ви пиша,ще помисли,че ви будалкам.Хората изпитват респект към мен,някои дори възхищение.Долавям го във всеки един.И точно тук е проблема.Смятам,че фалшивия образ,маниер и заучени и маскировъчни "пози",които си изградих през годините,за да се прикривам,вече започват много да ми натежават.Объркват ме,незная коя съм.Когато определят постоянно човек като някакъв,той започва несъзнателно да влиза в тази си роля.Несъзнателно,но фалшиво.Защото това е съм аз.Ще ми се,но не съм!Обърках се.Улавям се,че позициите,които заемам постоянно навън,започват да ми играят лоши шеги.Превърнах се в неуморим умствен работник и мислител.Постоянно анализиращ се и търсещ себе си.Изгубих си съня.Прибягнах до различни присивателни,В момента съм на мелатонин.Това постоянно мислене в търсене на себе си ме изтощи.Не обичам да се тъпча с хапчета и прибягвам до по-олекотени хитрини,за да се "самолекувам".Пия чаша вино вечер,за да ме приспи или някакъв чай.Мразя хапчета!Всъщност,днес можех да се видя с познатата,просто както винаги бягам от външния свят.Не го харесвам.Не харесвам,когато нещата не са такива,каквито са в моите представи и виждания.Пак съм се затворила.Единствената ми утеха е храната.Опустошавам хладилника за минимум.Това депресивно състояние на 100% ми докара хиперфагия.Тъпча се нон стоп.мечтая,изградих си мой собствен илюзорен свят.Търся утеха все в грешни неща.поддавам се на грешни авантюри,които после ми носят главоболие и срам. Какво повече да кажа?Трудно ми е,без да имам зададен въпрос,да излагам нещата.В общи линии това е,което чувствам като цяло и сега.Искам да съм по-уверена в себе си,по общителна,по-твърда,по апатична,по истинска....Вярвам,че мога да обърна целия свят ако реша,стига да се преборя с нещата,които ми пречат и вредят.А дотогава тъпча на едно място,депресирана и обсебена изцяло от света,който сама си създадох.В него всичко е така,както го искам.Аз една друга,различна Гергана. Депресията ме е хванала здраво за ръка и чувствам,че ако не се измъкна от хватката и,ще ме повлича все по-надолу и по-надолу.До момента,в който ще съм безсилна да и попреча.Този постоянен конфликт със сее си ме изтормози. Незнам какво друго да напиша.Но ще отговоря на всеки един въпрос с пълна искреност.Поне такава,каквато аз успявам да я видя! ЗАДАЧА Това е действителен случай от моята практика. Тестувах я с два инструмента за депресия. Резултатите дадоха лека депресивност (невротична). Да се опитате да определите ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ проблем. Да аргументирате подход за консултиране. (аналитичен, когнитивен, гещалт, клент – центриран или друг) Да направите примерен, възможно по-подробен пран за консултирането, следвайки основните моменти на консултативния процес един по един (създаване на отношение, диагностика, цели , подходи, реализиране на техники, приключване) ПП. Оценяването ще е не дали е правилно подходено, а дали е спазена методиката. 2. Бих използвала когнитивен подход на консултиране на пациентката. Важно е човек да бъде одобряван от всички – ирационална и непостижима цел. Индивидът трябва да бъде компетентен, адекватен и постигащ успехи във всички области, за да се счита за имащ стойност – комплекс за малоценност Някои хора са лоши и те трябва да бъдат наказвани – ирационална идея, защото няма абсолютен стандарт за добро и лошо. Ужасна катастрофа е, ако нещата не са такива, каквито индивидът желае Нещастието е причинено от външни обстоятелства, като индивидът няма контрол върху него – външните обстоятелства могат да бъдат травмиращи, ако индивдиът го позволи. Опасностите са причина за безпокойство и възможността за тяхното възникване трябва непрекъснато да се обмисля – По-лесно е да се избегнат проблемите, отколкото да се изправим пред тях и да се опитаме да ги разрешим – избягването на един проблем често води до друг. Индивидът трябва да е зависим от другите и да има някой по-силен до себе си, на който да разчита – няма защо да максимализираме зависимостта Миналите преживявания и събития детерминират сегашното ни поведение – не трябва да се използва като извинение. Индивидът трябва да се безпокои за проблемите на другите – ирационална, защото те често не засягат индивида. Има винаги правилно решение на всеки проблем и то трябва да бъде намерено, иначе резултатът ще бъде катастрофален. Изтегляне 23.73 Kb. Сподели с приятели:
|