СРЕЩНАХТЕ ЛИ ХРИСТОС В ХРАМА

до ритуалност. Човек не може да вникне в същността на посланието, защото, за съжаление, закономерността е такава когато намалява вярата, формалната религиозност се увеличава. Християнството обаче не е религия на ритуала, а тайна на срещата между Бога и човека. Тази тайна е велика но аз говоря за Христа и за църквата, казва апостол Павел (Ефес. 5:31-32). Проблемът е, че никой не може да разбере за какво всъщност говори апостолът. Влязло в света като благовестие, като нечувана вест за рождеството на Бог, за възкресението на човека, за победата над смъртта, за тържеството на живота, днес в начина, по който стига до хората, в християнството сякаш липсва най-важното – усещането за общението с Бога. Всъщност – няма го Този заради Когото изобщо има християнство – Христос. Не помня точно разговора, но помня, че пет минути мигах на парцали, когато една жена веднъж ме попита Ама Той, Христос, какво общо има с Църквата. После си дадох сметка колко объркващо може да е за човек, който не е приучен на богомислие и не е имал възможност да придобие богознание. Защото как да изповядаш вярата си, ако не знаеш в какво вярваш Църква без Христос няма. Думата църква има две Значения – едното е сградата на храма, другото е сборът от хората, които вярват, че Христос е Синът на Бога, роден на земята като човек, за да отведе човека обратно при Бога. В църквата като сграда духовната реалност придобива пространствено измерение, за да може благодатта на Бога да бъде адресирана, така да се каже. Тоест, когато искате да кръстите детето сив християнската вяра, да има място, където това може да се случи. Работата на свещениците по времена богослужение е сдадената имот Бога власти независимо отличните си качества да правят възможно Божията благодат да стига до вярващите в реално време. Затова всеки, влязъл в храма, някак изведнъж притихва, смирява се и се чувства омиротворен. Защото атмосферата там е проникната от благодатта на Божия Дух и Божието присъствие веднага се усеща. То е реално осезаемо присъствие, което те обгръща и прониква в теб, независимо какво те е довело в храма – любопитство, проблем или просба за съдействие на път за тотопункта. Срещата с Бога е причината да ходим нацърква в нея друго интересно няма. Това е причината да има храмове. Това е причината да има институция – за да гарантира автентичността на богослужението, да ни подготви за тайнствата, които се случват в Църквата, ида осигури на всеки възможност да стигне до Бога. Да се погрижи влезлият в храма, когато излезе от Божествената литургия, да изглежда преобразен, забравил всяка земна грижа, осветен, обо̀жен, защото Е БИЛ С БОГА Това е великата тайна, за която говори апостолът. Не ритуалът. Ритуалът има смисъл само ако ни