Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| СКУЧАЕТЕ ЛИ Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. (Прит. Сол. 17:22) Веднъж дяволът решил да направи експозиция с инструментите си. Той ги подредил така, чеда се виждат добре и от всички. Колекцията впечатлявала със своето многообразие до чукана гнева блестяла камата на завистта, следвана от лъка на чревоугодието и кинжала на похотта, а до него живописно били разположени стрелите на илюзиите и ревността. Можело също да се видят оръжията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с наименованието и цената, за да е видна стойността им. В отделна витрина, върху красива подложка и някак встрани от останалите експонати, лежал малък, невзрачен на види доста захабен дървен клин, на който била поставена табелка с надпис скука. За всеобща изненада цената на този инструмент била значително по- висока, отколкото на всички останали, взети заедно. Един посетител попитал дявола защо този странен клин е толкова скъп. – Защото това е най-важният инструмент в моя арсенал. На него винаги мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни – отвърнал дяволът. И той нежно погалил дървения клин. – Ако ми се удаде възможност да забия скуката в главата на човек – допълнил рогатият, – то тя отваря вратите за всички останали инструменти. „От скука мре духът в живот напусто сладък, възкликва поетът Пол Верлен. Уви. Мога само да добавя думите на Тери Пратчет: Хората са много интересни. В свят, пълен с чудеса, те успяха да измислят скуката. Мисля си – противоположното на щастието не е нещастието. Скуката е. Само тя е способна да унищожи радостта от факта, че си жив, усещането за живота като чудо. Много ме бе впечатлила правдивостта на думите, изказани от Сюзън Ерц: Милиони хора мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят със себе сив един обикновен дъждовен неделен следобед. Срещала съм горната притча във вариант, в който най-скъпото оръжие на дявола е унинието. На гръцки думата за скука е „акидиа“ и означава още униние, сърдечна мъка. Така или иначе светите отци – много преди психолозите – определят скуката като сродница на скръбта. Депресия – в съвременната терминология. Въпреки че аз много повече харесвам тяхното определение пладнешки бяс. Звучи ми като пладнешки обир – да допуснеш да те ограбят по светло, както си с отворени очи. И бяс, защото, макари да звучи инертно, в същността си скуката е активно зло – като треска, която мъчи душата, убива радостта и лишава от жизнеспособност. Скуката наистина може да отвори врати за всички останали инструменти на злото. Не съм чувала за скучаещ човек, който да мисли какво добро може да направи за някого другиго например. По-често скучаещият като чели се чуди какво развлечение да измисли, за да разсее скуката. За съжаление, невинаги безобидно. Чувала съм неведнъж следното оправдание за някоя извършена глупост със сериозни последици От нямане какво да правя. Един познат от нямане какво да прави се пристрасти към хазарта и остана без дом. Една приятелка от нямане какво да прави Забременя, а после направи аборт. Друга, също от нямане какво да прави, започна да вика духове и сега страда от параноя. Човешкото безделие е работилницата на дявола, казва една поговорка. Тоест, ако търсим рецептата, то тя е да не оставаме без занимание. Много преди психологията да започне да я прилага като един от най- ефективните методи за справяне с депресията, трудовата терапия е препоръчвана в ранните времена от Църквата като един от най-резултатните методи за справяне със скуката и унинието. Рецептата срещу униние, според св. Йоан Касиан, трябва да търсим още в думите на св. ап. Павел Усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата (1 Сол. 4:10-11). От устата на много свети мъже пък може да чуем наставлението да упорстваме в трудовото си занимание въпреки нежеланието, въпреки отвращението дори, защото самопринудата и упорството сами по себе си са спасителни срещу унинието. Ако обаче се чудите защо дяволът, а не Бог, използва скуката, за да ни влияе, мисля, че е поради следната причина Бог не може да ни изкушава към добродетелите, както дяволът – към порока. Бог иска от нас да отидем при Него, но само ако нашата воля свободно е пожелала това. За матрицата сме просто храна – ако ни погълне, дяволската ѝ система ще продължи да функционира. За Бога обаче сме деца. И както казва един любим автор, Бог иска Неговите деца да се научат да вървят и затова вдаден момент трябва да отдръпне ръката Си. И ако забележи у нас дори само желание за ходене, Той се радва и на препъванията ни. Затова молитвите, отправени именно в моментите ни на най-голяма духовна празнота, най-много радват Бога. Господи, неми давай духна безделие и скука. Прогони от мене унинието и леността, дари ми веселие и душевна бодростта с радост в сърцето да се трудя, да давам, да помагам ида прекарвам всеки дени час угодно на Тебе и спасително за мене. Амин! Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|