Gatanki ot nebeto

Четох донякъде по диагонал, защото статията не успя да ме грабне, но авторът тотално ме изгуби със следното твърдение Това, което определя
качеството на живота ви, не е на какво се радвате, а колко болка можете
да понесете. Да бе възкликнах спонтанно в несъгласие. Не харесвам позитивната психология, но има нещо, което тя може би успява да направи. Успява да постави под съмнение негативното възприемане на живота като единствената възможна реалност. Да, очевидно страданието е неизбежна част от живота. Но не е негова норма, нито правило за живеене. Нормата на живота е радостта, защото животът е чудо. Често цитирам думите на Дж. К. Честертън, че всеки един от нас е преминал през огромен риск – рискът да не сее родил изобщо. Пред милионите възможности да не бъдем, фактът, че сме тук, би трябвало да бъде посрещнат с широко отворени в радостна почуда очи и с благодарност, а не сякаш са ни стоварили най-страшното бремена света. Един от духовните старци на Атон в отговорна въпроса как така успява да е винаги радостен, разказва следната притча

Турският султан имал един везир който винаги бил с усмивка на лицето.
Каквото ида ставало, той все бил радостен. Това обаче се сторило
подобрително на останалите везири. Решилите, че човек не може да бъде
току-така, без причина, щастлив. Започнали да го следят и един ден
доложили на султана заключенията си везирът е шпионин на друго
царство, защото всеки ден се затваря в една стая и след известно време
излиза от нея радостен и усмихнат.
Решил султанът да провери какво прави подчиненият му във въпросната
стая и един ден нахълтал вътре. За негова изненада стаята била съвсем
празно. Само на една стена висяла стара роба, цялата в кръпки, а под нея
били поставени чифт скъсани обувки.
– Какво правиш тук? – попитал изненадан султанът. – И за какво ти е
този стар парцал
Везирът отговорил
– Идвам тук, за да гледам тази стара роба и тези скъсани обувки, с които
някога дойдох при теб, омилостиви господарю, а ти ме направи везир. Така
си припомням откъде съм дошъл и докъде съм стигнала това изпълва
сърцето мис радости ме кара да се усмихвам.
Аз разбирам притчата така идваме от небитието, получавайки чудния дар на живота без никаква Заслуга, и не бива да го приемаме за даденост, защото той е поводи възможност за радост.

Както казва обаче Алексей, много хора гледат на живота като на заболяване, което трябва да преболедуват, преди да умрат. И живеят десетки години точно с такова настроение – като за погребение. Вглеждали ли сте се някога в лицата на хората в градския транспорт В печалните физиономии с извитите надолу ъгълчета на устата, пустотата в очите и бетонната преграда към душата. Сякаш мировата скръб име поверена на отговорно пазене и всяка усмивка би провалила мисията им. Има един католически светец от XVI век – свети Филип Нери, легендарен с чувството си за хумор. Веднъж го попитали как се прави светена вода, а той отвърнал Като оставиш адът от нея да изври. Адът на нашето недоволство. Спомням си и един показателен случай, когато млада жена потърси Алексей с въпроса дали е нормална, понеже се чувствала щастлива. Не че нямала проблеми като другите хора – имала. Но се чувствала щастлива въпреки тях, а всички около нея били толкова нещастни, че тя се усъмнила дали не е нещо сбъркана. Представяте лиси на жената ѝ бе неудобно да показва щастието си Тя не знаеше как да се държи в свят, в който радостта е неприемлива. Каква ирония, като се има предвид, че заръките да се радваме са най- повтаряните думи в Библията. Християнството започва с призива Радвайте се. Затова според мен най-важният въпрос в живота е Умеете ли да се радвате Защото, сигурна съм, Бог би ни простил всичко, освен липсата на радост.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: