ІV. ПРАВНА ЗАЩИТА НА ГОРИТЕ

1 Доктор по право, Професор по Екологично право в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

2 В мотивите на това решение КС е направил следните изводи относно “извънредното положение” по чл. 57, ал. 3 от Конституцията от 1991 г. и процедурата по оценка на въздействието върху околната среда: “ ... ситуация на крайна необходимост ... веднъж констатирана и обоснована, изисква прилагането на ускорена процедура по изграждането на обектите, за да се постигне охраната на застрашените жизнено важни потребности на населението ... . Екстремността на ситуацията не позволява изследването на евентуалното неблагоприятно въздействие върху околната среда да бъде най-подробно проведено. ... Въпреки това изискването за представянето на докрад (за оценка на въздействието върху околната среда – бел. авт.) и обществено обсъждане не отпада. То само се отлага във времето, което се налага от спешността на мерките, които трябва да се предприемат. ... чл. 57, ал. 3 от Конституцията, предвижда възможност при въвеждане на извънредно положение да се ограничат редица граждански права, предвидени в глава втора от Конституцията, включително и тези по чл. 41, ал. 1 и 2 и чл. 55 ... “.

3 С това решение е отхвърлено искането на 52 народни представители за установяване на противоконституционност на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗООС от 2002 г. в горепосочената му текстова част. В мотивите на решението КС е направил следните изводи относно отговорността на държавата за екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация: “Разпоредбата на сега действащия § 9, ал. 1 ПЗРЗООС предвижда при приватизация, с изключение на сключените приватизационни договори от чуждестранни и български физически и юридически лица до 1 февруари 1999 г., отговорност на държавата за нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. ... Твърдяната от вносителите на искането неравнопоставеност между приватизаторите преди 1 февруари 1999 г. и след тази дата по отношение на причинени от минали действия или бездействия екологични щети е само привидна. В действителност, както по действащата до 1 февруари 1999 г. законодателна уредба, така и по сегадействащата атакувана уредба, новите собственици – приватизаторите, не носят отговорност за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия. Атакуваната законова уредба не променя условията за стопанска дейност на приватизаторите преди 1 февруари 1999 г. в сравнение с тези, сключили приватизационните договори след тази дата. Тя не възлага отговорността за нанесените екологични щети от минали действия или бездействия по сключените приватизационни договори преди 1 февруари 1999 г. в тежест на приватизаторите. По тази причина и атакуваната част от разпоредбата не въздейства директно върху частната собственост на приватизатора, не я накърнява, поради което чл. 17, ал. 3 от Конституцията е неотносим към нея. ... Конституционният принцип на чл. 19, ал. 2 се отнася до еднакви правни условия към един и същ момент на стопанска дейност, а не за последователни и различни закони. Обратното би означавало забрана за законодателя да променя веднъж създаденото стопанско законодателство. Законодателят може да създава в определени случаи различни правни условия и за различни категории субекти в рамките на една и съща стопанска дейност (например някои привилегии на инвалиди). Различието в законовата уредба в различни периоди от време като правило се влияе от различни фактори – икономически, политически, международни и пр. ... При какви условия ще се приватизира е въпрос на икономическа концепция на този, който приватизира, която не подлежи на контрол за противоконституционност.”

4 С това решение е отхвърлено искането на 49 народни представители за установяване на противоконституционност на § 6, т. 3 от ПЗР на ЗРВКУ поради приемането му в нарушение на процедурата за гласуване по чл. 88, ал. 1 от КРБ.

5 В диспозитива на това решение КС е направил следните изводи относно израза “национално значение”, употребен в чл. 18, ал. 1 от КРБ, в светлината на относимостта му към водите, горите и парковете: “Изразът “национално значение”, употребен в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, се отнася само до парковете. Публичноправната значимост и всеобща полезност е универсално понятие и се отнася до всички обекти и ресурси, посочени [в] чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Критериите за определянето му са от компетентността на законодателя. Законите, с които тези критерии се определят, подлежат на общо основание на конституционен контрол съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.” Същевременно в мотивите на решението, КС е изтъкнал следните доводи в подкрепа на своето становище: “... терминът “национално значение” от гледна точка на неговата директна правна релевантност би могъл да се отнесе единствено към парковете. Само защитените паркови територии, включително и в световната практика, обичайно се дефинират като такива с национално значение. ... изключителна държавна собственост е онази собственост на обектите и ресурсите, визирани в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, която е преценена от законодателя като такава с национална публичноправна значимост и всеобща полезност. Публичноправната значимост може да бъде определена по различни начини и критерии, например в зависимост от икономическата стойност и характеристика на ресурса, неговата уникалност и пр. Всички тези критерии е невъзможно да бъдат описани в конституционния текст. Ето защо той предвижда това да стане със съответни закони. Със закон следва да се определи режимът не само на водите и горите, но и на подземните богатства, крайбрежната плажна ивица и републиканските пътища, защото всички тези обекти (богатства, ресурси) са разположени на един ред – те са равностойни от правна гледна точка. Законът за всеки един от тях ще конкретизира критерия за публичноправната значимост и всеобща полезност, която да обуслови изключителната държавна собственост. ... трябва законът да каже кои гори са с публичноправна значимост и всеобща полезност и представляват изключителна държавна собственост, кои от тях са общинска собственост, и кои – частна. Що се отнася до водите, там вероятно законодателят ще използва опита на европейските страни, където с много малки и несъществени изключения на водите се гледа като на общонационален неделим ресурс. ... Изразът “национално значение” се отнася само относно парковете. Извън този контекст изразът има универсално значение, вътрешно присъщо на всички обекти, упоменати в конституционния текст на чл. 18, ал. 1. То трябва да бъде определено със съответните закони, като изразът “национално значение” бъде разбиран в смисъл на национална публичноправна значимост и всеобща полезност. Конституционосъобразността на такова законово определяне ще подлежи на проверка от Конституционния съд и тогава на общо основание може да се правят доводи дали конституционосъобразно е подбран критерият за формулиране на общонационалната значимост на съответния обект и причисляването му към категорията на изключителната държавна собственост. Иначе изброяването на обектите и ресурсите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията без съмнение е изчерпателно и е абсолютно задължително по отношение на вида им.”

6 С това решение е отхвърлено искането на тричленен състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 12, ал. 1 от ЗВ. В мотивите на решението КС е направил следните изводи относно правния статус на речните острови като обект на публична държавна собственост: „Според Конституционния съд целта на атакувания с искането текст е да уреди правното положение на островите като вещ, т.е. материален обект, който има самостоятелно съществуване, разположен изключително в границите на даден воден обект. … Несъмнено те неразривно са свързани с водния обект в смисъл, че постоянно търпят неговото въздействие и образуват обща геологическа, климатична, хидроложка и екологична структура, но успоредно с това от гледна точка на правни последици по този начин на островите се признава правна самостоятелност, т.е. придобиват качеството на отделна вещ. Макар и компонент от водния обект, защото са изложени на постоянното му въздействие, на тях им се признава собствен правен статус в неговите граници. … Така възприетото в чл. 12, ал. 1 ЗВ решение на практика има значение по отношение на островите, които до влизането на закона в сила не са получили по една или друга причина правен статус в рамките на определена група недвижими имоти, тъй като позволява и те да бъдат индивидуализирани. По този начин законът урежда правното положение на островите в рамките на водния обект, в който те са се образували, доколкото този въпрос до влизането му в сила не е бил уреден по друг начин. Но в случаите, когато индивидуализацията се е състояла, тя ще продължава да произвежда действие с оглед на нуждите, за чието осъществяване вече е била извършена. Доказателства за подобно заключение дава самият закон. Не може да не направи впечатление, че включването на чл. 12, ал. 1 ЗВ в законодателството не се придружава и от някаква промяна в заварената правна уредба на островите. Очевидно е, че при това положение изводът може да бъде само един, а именно, когато се обсъжда чл. 12, ал. 1 ЗВ, ще трябва да се държи сметка за разпоредбите и на други закони, като ЗСПЗЗ, Закона за горите, Закона за защитените територии и др., които продължават да имат отношение към правния статус на островите, вкл. с оглед на индивидуализацията им и придобитото вече право на собственост върху тях. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗВ се присъединява към нормативна среда, в която паралелно продължават да действат заварени правила. След като чл. 12, ал. 1 ЗВ нито отменя, нито изменя закони, от които могат да се черпят права, нещо, което представлява conditio sine qua non, ако въобще законът иска да прави заявка да уреди по нов начин заварените правоотношения, няма как да се прави изводът, че пренормира съществуващото към момента на влизането му в сила правно положение и по-специално, че има „ефект на одържавяване“. За да може закон да уреди по нов начин правния режим на речните острови, в т.ч. правата, възникнали преди влизането му в сила, необходимо е да има някаква интервенция по отношение на закона, при чието действие те са настъпили. … Няма съмнение, че предмет на уредбата по чл. 12, ал. 1 ЗВ са особен вид недвижими вещи, които се образуват по естествен начин и имат специфично местоположение във води, които са обявени от Конституцията за публична държавна собственост. Тези техни характеристики са проекция на неразривната връзка в хидроложки, климатичен и екологичен смисъл между островите и водите, в които те се намират. Оттук следва, че и въпросът за обществената полезност на островите няма как да се обсъжда извън така сложилата се по силата на природните закони зависимост.“

7 С това решение е отхвърлено искането на 61 народни представители от 36-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност на § 8, т. 8, § 9 и § 36 от ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) и на това основание – и на закона в цялост. С § 8, т. 8 от този ЗИДЗСПЗЗ е отменена ал. 8 на чл. 10 от ЗСПЗЗ, с която чуждестранните юридически лица, чуждестранните граждани, както и българските граждани, постоянно живеещи в чужбина, чиито права на собственост са възстановени по реда на този член, се задължават в 3-годишен срок да я прехвърлят на лицата по чл. 3, ал. 1. В § 9 от с. з. това задължение е запазено само за чуждите граждани (нов чл. 10а, ал. 3), като са установени правните възможности възстановяването на собствеността да става в реални граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени (ал. 1 на новия чл. 10а) и собствеността върху земите, чиито реални граници не съществуват, да се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците – и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на имотите в него (ал. 2 на новия чл. 10а). С § 36 от същия ЗИДЗСПЗЗ, в ЗСПЗЗ е създаден нов § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който е установено прекратяване на съществуващите ТКЗС и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от ПЗР на Закона за кооперациите, на всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяването на селскостопанска дейност от 1989 г. и Указ № 56 за стопанската дейност от 1989 г. с имущество и дялово участие на селскостопански бригади, кооперативни земеделски стопанства, трудовокооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), машинотракторни станции, аграрнопромишлени комплекси и селскостопански институти, както и на кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от с. з. и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя.

8 С това решение е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1 от ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 48 от 1993 г.) в частта му, с която чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изменя и допълва с т. 2. В резултат на създадения § 1 от този ЗИДЗСПЗЗ, текстът на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, така както е изменен и допълнен, гласеше: “Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако: 1. върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнат; 2. върху тях е отстъпено право на строеж на физически лица, строежът не е започнал и законоустановените срокове не са изтекли, но имотът, върху който е отстъпено правото на строеж, е единственият жилищен имот за получилия правото на строеж в същото населено място към датата на отстъпеното право на строеж и до влизането на този закон в сила.”

9 С това решение са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 4, т. 1 от ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.), с която се изменя чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, и § 20 от същия ЗИДЗСПЗЗ в частта, с която се изменя чл. 33, ал. 1, изр. четвърто от ЗСПЗЗ относно споровете за освобождаване на председателя и секретаря на общинските поземлени комисии. По отношение на § 4, т. 3 и § 12, ал. 3 и 7 от този ЗИДЗСПЗЗ делото е прекратено (т. е. искането за обявяването им за противоконституционни на президента на републиката практически се отхвърля – бел. авт.) с аргумента, че КС вече се е произнесъл по тези разпоредби с друго свое решение от 19.06.1995 г. (има се предвид РКС № 8 от 1995 г. – бел. авт.) по к.д. № 12 от 1995 г. В резултат на създадения § 4, т. 1 от горепосочения ЗИДЗСПЗЗ, текстът на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ гласеше: “Възстановяват се правата на собствениците или техните наследници върху земеделските им земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации.” Със създадения § 20 от същия ЗИДЗСПЗЗ, чл. 33, ал. 1, изр. четвърто се изменяше така: “Споровете за освобождаване на председателя и секретаря на общинските поземлени комисии не се разглеждат от съдилищата.”

10 С това решение са обявени за противоконституционни следните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.): § 3 в частта, с която се създава нов чл. 9а, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗСПЗЗ; § 4, т. 3, с който се изменя чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ относно думите “освен ако върху тях са извършени строежи, или е отстъпено право на строеж”; § 5, с който в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ накрая се добавят думите “с кадастрални планове на населени места или комасационни планове”; § 6, т. 1, с който се изменя чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно второто изречение на разпоредбата; § 11, т. 1, с който се изменя второто изречение на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ; § 12 в частта, с която се изменят алинеи 3 и 7 (относно второто изречение) на чл. 17; § 22, с който се изменят § 4, 4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е и 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ; § 28, ал. 1 от ПЗР само относно третото изречение на разпоредбите. От друга страна, с горепосоченото решение е отхвърлено искането на 51 народни представители от 37-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност на следните разпоредби на същия ЗИДЗСПЗЗ: § 10, т. 3, с който се създават алинеи 6, 7 и 8 в чл. 14 на ЗСПЗЗ; § 12 в частта, с която се изменя ал. 8 на чл. 17; § 14, с който се създава чл. 19а от ЗСПЗЗ, в частта на ал. 1, т. 1 и 3; § 19, т. 2 в частта, с която се създава ал. 6 в чл. 27 от ЗСПЗЗ; § 26, т. 1, с който се добавя ново второ изречение в § 13, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; § 28, ал. 1 (с изключение на третото изречение), 2 и 5 от ПЗР и § 29 от ПЗР. В резултат на § 3 от горепосочения ЗИДЗСПЗЗ в частта относно създаването на нов чл. 9а, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗСПЗЗ се задължава собственика на земеделски земи при продажбата им да ги предложи на общината, а след това и на държавата, преди да може свободно да определи купувача. С § 4, т. 3 от същия ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ относно думите “освен ако върху тях са извършени строежи, или е отстъпено право на строеж”, правата на собственика на земеделски земи не се възстановяват, ако те се намират в строителните граници на населените места и върху тях са извършени строежи, дори и те да са незаконни, или е отстъпено право на строеж, независимо дали строежът е започнал, а вещното право е законно учредено. В резултат на § 5 от този ЗИДЗСПЗЗ, с който в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ накрая се добавят думите “с кадастрални планове на населени места или комасационни планове”, възстановяването на собствеността става в реални граници там, където съществуват или могат да бъдат установени, но при ограничението установяването да става само с кадастрални или комасационни планове. С § 6, т. 1 от горепосочения ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ в частта на второто изречение, собствениците на земеделски земи, които не са могли да възстановят правата си заради това, че имотите са застроени или върху тях са осъществени други мероприятия, се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд, но само когато полагащото се обезщетение е повече от 2 декара. В резултат на § 10 от същия ЗИДЗСПЗЗ, с който в чл. 14 се създават нови алинеи 6, 7 и 8, се дава възможност на общинската поземлена комисия да поправя допуснати в решението си явни фактически грешки или да изменя решението в определени срокове, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, освен ако въпросът е поставян пред съда. С § 11, т. 1 от този ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя второто изречение на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ, собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя от държавния или общинския поземлен фонд с равностойни земи само когато полагащото се обезщетение е повече от 2 декара. В резултат на § 12 от горепосочения ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменят алинеи 3, 7 (относно второто изречение) и 8 на чл. 17, от една страна, е предвидено по писмено искане на членове на кооперация или съдружници в търговско дружество земите им, намиращи се в един и същи масив или местност, да се групират и разполагат с плана за земеразделяне в съседство, като въвеждането им във владение се извършва общо (горепосочените алинеи 3 и 7), а от друга страна, е дадена възможност влязъл в сила план за земеразделяне да бъде изменян при определени условия от министъра на земеделието и хранителната промишленост (горепосочената ал. 8). С § 14 от същия ЗИДЗСПЗЗ, с който се създава нов чл. 19а от ЗСПЗЗ, в частта на ал. 1, т. 1 и 3, обезщетяването със земи от държавния или общинския поземлен фонд се извършва от общинската поземлена комисия при определена последователност, като се дава предимство на лица до 35 години, които поемат задължение да извършват селскостопанска дейност в продължение на 10 години, и на лица участващи в кооперации и търговски дружества, извършващи селскостопанска дейност в населеното място, със земи от чието землище се обезщетяват. В резултат на § 19, т. 2 от този ЗИДЗСПЗЗ в частта, с която се създава ал. 6 в чл. 27 от ЗСПЗЗ се дава възможност на лица, които са придобили собственост върху сгради от имуществото на ТКЗС, ДЗС и други организации, да ползват и незастроената част от земята и да я придобият в собственост при определени условия. С § 22 от горепосочения ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменят §§ 4, 4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е и 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено гражданите, които към 17.08.1990 г. ползват земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, да могат да придобият собствеността върху земеделските земи по определен начин. В резултат на § 26, т. 1 от същия ЗИДЗСПЗЗ, с който се добавя ново второ изречение в § 13, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се дава възможност на министъра на земеделието и хранителната промишленост или оправомощено от него лице да отменя актове на ликвидационните съвети, включително и след прекратяване на дейността им. С § 28, ал. 1, 2 и 5 от ПЗР на този ЗИДЗСПЗЗ, ликвидационните съвети по силата на самия закон прекратяват дейността си, а организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се заличават от регистъра на съответния окръжен съд служебно. В резултат на § 29 от ПЗР на горепосочения ЗИДЗСПЗЗ е предвидена възможността общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ да може да определя физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В мотивите на това решение КС отбелязва, че

Каталог: paunov -> Stidia%20Iuris -> broi%202%20-%202014
Stidia%20Iuris -> Станислав Станев1 Анотация
Stidia%20Iuris -> Правно значение и функции на депозитаря на колективните инвестиционни схеми александър Александров
Stidia%20Iuris -> Принципите на първичното екологично право на европейския съюз
Stidia%20Iuris -> Специалните принципи на екологичното право на република българия
broi%202%20-%202014 -> Преглед на уредбата на основните права и свободи на гражданите в конституциите на българия наташа Ценева1
broi%202%20-%202014 -> Васил Петров1 І. Въводни думи