ГЕРБ си осигури дълъг мандат още преди вота

ГЕРБ си осигури дълъг мандат още преди вота

Институтът по социология "Иван Хаджийски" публикува ежемесечния си анализ за месец юли. Докладът е изготвен под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев и е резултат от традиционната дискусия с участието и на Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.

Партиите се готвят да подхванат недовършените реформаторски сюжети в предизборната кампания, за да извлекат максималната полза. Твърденията, че след местния вот е все по-възможна реконструкция на кабинета, усилват нервността на отделните играчи и превръщат залога на изборите от местен - в национален.

В отминаващия политически месец всяка от трите водещи реформи беше раздвоена. Доскоро те имаха ясни носители (Иванов, Москов, Калфин), но наскоро беше "разказана" втора съдебна реформа, а на Москов и Калфин бяха противопоставени други идеи, и то често от представители на ГЕРБ. Така Борисов се намесваше накрая като посредник и реализира съществен двоен успех - укрепи ролята си на обединител и се представи като истинския мотор на реформите. В голямата и бърза политическа размяна в последните седмици президентът беше бламиран и не е ясно дали получи нещо в обещание или утешение. Мая Манолова пък очевидно получи нещо. Но най-много получи ДПС. Триъгълникът ГЕРБ-ДПС-РБ промени геометрията си в полза на ДПС, без ГЕРБ да губи "водещата" роля. "Десният завой" на ДПС е взет. ДПС не позволи на РБ да се утвърди като "западния", "предпочитания" партньор на ГЕРБ в управлението. И двете формации застават като еднакво "западни", което съвсем сви терена на кампанията срещу ДПС като представители на местната олигархия и на връзките с Русия. Сега и антикорупционното законодателство, и промените в закона за съдебната власт стават зависими от мнението на движението като пазител на "конституционния консенсус". ДПС даде на ГЕРБ важна предпоставка за дълъг мандат -невъзможност на по-малките партньори да го шантажиратс предсрочни избори. Съхраняването на кабинета става функция на намеренията на ДПС. По-добра изходна позиция за преговорите за бъдещите президентски избори трудно може да бъде измислена. Опитът на лидера на ДСБ Радан Кънев да заплаши ГЕРБ с "предоговаряне на управлението" и нови избори беше посрещнат сдържано от ДБГ и контриран рязко от СДС. Ако ДСБ са прави, че ГЕРБ не иска тяхното напускане, за да не задълбочат зависимостта си от ДПС, то не по-малко вярно е, че ГЕРБ няма намерение да им позволи да диктуват дневния ред на управлението. През това време в БСП тече продължаващо "олевяване" и то в посока на национал но-патриотичната ниша. Номинацията на Михаил Мирчев е симптом за това. Предстои да се разбере дали този курс изолира БСП или не. АБВ пък остава да чака или пълна маргинализация на БСП, или привличане на БСП в орбитата на Първанов след едни неуспешни местни избори и в контекста на предстоящи президентски. В същото време Патриотичният фронт продължава да дълбае "своите" си теми: Гърмен и незаконното строителство, битовата престъпност, цените на тока, като остава единствен техен говорител през отминаващия месец. Донякъде движение в собствен коловоз продължава да развива и "Атака" - по антиамериканска линия. Но за пореден месец трябва да се констатира, че "Атака" практически отсъства от политическия живот и пребивава в сянка, без да наложи нито една тема във водещите новини.

България отново е с раздвоена външна политика. Едната линия е "прогерманска". В поредица интервюта Борисов изрази надежда, че е добре санкциите спрямо Русия да паднат. Борисов навярно основателно разчита, че неговата последователност ще бъде оценена в Брюксел и Берлин. Критерий за това през есента ще бъдат два фактора, впрочем отсега посочени от премиера - бъдещият доклад на ЕК и развитието по казуса Шенген, специално за въздушните и водните граници на страната. Другата линия очаквано е "проамериканската", осъществявана най-вече от президента Плевнелиев и външния министър Митов. От Вашингтон министър Митов окачестви Русия като "сериозна заплаха" за нашата сигурност и настоя за запазване на санкциите - обратно на Борисов.

За бога, майки, ваксинирайте!

Когато бях малка, баба ми ми разказваше истории за чумата. Страшни истории, предавани от поколение на поколение, все още запазили ужаса от масовия мор, въпреки отминалите векове. След това родителите ми ме успокояваха, че слава богу, науката е напреднала, изобретени са лекарства и тези болести вече ги няма. Като малко по-голяма прочетох "Мога да прескачам локви" на Алън Маршъл - историята на момче, което се разболява от детски паралич. И пак се успокоявах, че слава богу, науката е напреднала, измислена е ваксина и аз, за разлика от онова момче, ще мога да си прескачам локвите, колкото си искам. Защото съм ваксинирана и няма да се разболея от паралич.

Трийсетина години по-късно имам усещането, че съм попаднала в машина на времето с дефект в механизма, която ни е запратила обратно в едни тъмни, мракобесни векове със заклинания, крастави жаби и клокочещи казани. Без наука, без лекарства, без ваксини. Времена, в които се налага министърът на здравеопазването да "размагьосва" обзетите от атавистичен страх родители и да ги кандърдисва да си ваксинират децата. Е, пожелавам му успех.

Някак естествено съзнанието ми прави паралел между т. нар. антиваксъри (плюс привържениците на домашното раждане и всичко в тази стилистика) и другата, по-семпла част от българския народ, която ръси със захар, къпе се в чудотворни извори и планира живота си според това, което е казала баба Ванга. И едните, и другите отхвърлят десетилетия научни изследвания и разработки, стъпвайки с един крак в Средновековието (а понякога и с два). Но докато вторите са сравнително безобидни и, общо взето, никому не пречат, първите могат да бъдат опасни. Те са образовани и с претенцията да знаят всичко по-добре. Стига им да се поразровят в интернет и да се понадъхат в някой форум със съмишленици, за да добият самочувствието на по-вещи от учените и лекарите, които са си посветили живота на това. Лошото идва, когато тази "вещина" се упражнява върху децата. И последствията тепърва ще ни се стоварват - под формата на епидемии от морбили, менингит и какво ли още не. Все болести, които уж бяха почти изчезнали.

Иначе "назад към природата" е чудесен повик, здравословният и природосъобразен живот, без излишни химии - също. Аз самата давам антибиотик на детето си само ако наистина се налага - всичко на всичко веднъж за десет години. И вярвам в правото на всеки да се храни с прана и слънчева светлина, ако така е решил. Вярвам също в майчиния инстинкт, в способността вътрешно да усещаме кое е добре за децата ни, в правото да се усъмним в предписаното лечение. Само ми се иска да не ги превръщаме в опитни зайчета и да не излагаме живота и здравето им на опасност, вдъхновени от поредната интернет мания. И тук, както и навсякъде, ключовата дума е баланс. В противен случай природа и примитивизъм стават синоними. А ние не искаме това. Или поне се надявам да е така.