www.spiralata.net 83 възможности, с тяло и психика в истински здравата им форма - младостта е удължена до нейния естествен срок, даден от природата, средната възраст се посреща по съвсем друг начин
- със стабилизирана физика и психично състояние, с добре натрупан професионален опит, с големи възможности за осъществяване на всичко запланувано и замислено. Болести и недъзи, които да пречат на творческия ентусиазъм, няма. Животът вече тече по трасирания
път спокойно и целенасочено, защото инициативната и стабилна младост му е дала съответните възможности.
Следва ли се пътят на природните изисквания, и средната възраст на човека се удължава, и в колкото по-стабилна форма е посрещната тя, толкова повече са и годините, които й се подаряват. И като се има предвид, че това е времето, когато човекът вече има възможности като творец, като специалист, като член на човешкото общество, нему се дава възможност да бъдат изявени дълбоко дремещите у него заложби, за да бъдат развити и реализирани. Но
все пак това става, ако той продължава да тачи и да се съобразява с изискванията на природните закони. Тялото на човека изисква грижи и разумно поддържане. С такъв подход, запазвайки здравата си и стабилна база и с удовлетворена психика от осъществените си творчески и професионални начинания, в периода на средната възраст той докрай е в добра форма и идването на старостта, която настъпва много по-късно от заплануваното, също се посреща другояче. Тук може да се каже,
че следва и една истински слънчева старост. Време е да се преборим с един от най-разпространените предразсъдъци, че след 40-50 години започва остаряването и на 60-70 години човекът вече е в истинската си старост.
Заживее ли се с тази мисъл (то се знае, че внушението и самовнушението са реално действащи сили), наистина настъпва преждевременно остаряване. Започва отпускане, увеличаване на теглото, натрупване на тлъстини. Всичко това води до мързеливост, апатия и старчески неврози.
Често с пенсионирането много от възрастните хора мечтаят за старост, напомняща за
„безоблачно детство" - безгрижна, обездвижена, с удобната психическа нагласа (той си
е отработил своето, сега друг да го поема), без тревоги, без интерес и участие в текущия живот.
Той наистина прилича на глупаво и разглезено дете. Такъв живот наистина опустошава човека и
се достига до пълен срив на физическите сили, а с тях и на душевните.
Естествено с напредване на годините малко по малко органи и функции се поизхабяват, амортизират се, но ако се подхожда с разбиране, спадът не може да вземе такива размери, че човекът да бъде доведен до паразитно съществуване, което доказаха изследваните столетници от дълголетните и здрави народи. В Хунза няма нито болница за възрастните хора, нито старчески дом. Там възрастните хора не сядат край огнището, а са
заедно с младите на нивата, в градината, на полето, на спортната площадка, за да помагат според запазените си възможности. Те са до последния си ден на крак.
Д-р Робърт Джексън казва: „Ако човек съгласува живота си с природосъобразните принципи и изисквания, би могъл да достигне 120-150 години и същевременно да бъде полезен член на обществото до края на живота си." И това той го доказа, като до 82-ата си година работеше пълноценно.
А нека видим д-р Пол Брег, който старателно и с вещина, с инициативност и разбиране поддържаше силите си, като на 95 години се състезаваше по спортните площадки с младите.
Ето какво пише той:
„Човек е длъжен да доживее 120 години, че и повече. Здравето не може Сподели с приятели: