Гладът – приятел и лекарство
И ако ние съумеем да се възползваме от дадените ни наставления, при
Изтегляне 1.05 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- „Човек е длъжен да доживее 120 години, че и повече. Здравето не може
| И ако ние съумеем да се възползваме от дадените ни наставления, при удобствата, които ни е създала нашата цивилизация, наистина можем, да се изравним с хунзийците по здраве и дълголетие, а и да отидем по-далеч. Животът на човека преминава в три етапа: младост, средна възраст и старост. Това са периоди в развитието на всяко живо същество на Земята. Тук искам да цитирам неврохирурга д-р Галина Шаталова: „Биолозите установиха, че съществува определено съотношение между периода на развитието на животното от неговото раждане до пълното му развитие и продължителността на живота му. При различните видове то е 1:7 и 1:14. Човек стига до своето пълно израстване и развитие докъм 22-25 години, което означава, че би трябвало да живее най-малко 150-170 години. А какво се получава на практика? Излиза, че петдесетгодишната възраст е най-хубавото време за изградения специалист, за зрелия творец да работи и да се наслаждава на живота. Достоевски е писал, че от тази възраст започва истинският живот. А при нас започват болестите. След 10 години идва пенсията, а средната продължителност на живота стана 72- 75 години. Съотношението е 1:2 или 1:3! Защо е толкова несправедливо малко?! В никакъв случай не би могло да се допусне, че природата е имала за цел да обиди и да онеправдае човека. Остава само да предположим, че той сам съкращава живота си поради това, че не живее и не се храни правилно..." Ако едно дете още от самото си раждане се отглежда според изискванията на своята природа, поставено при съответстващите добри условия за живот, от него ще израсне истински здрав и жизнен млад човек, със стабилно здраве и стабилна устойчивост. Но ако той се впусне, както това обикновено става след 18-20-годишна възраст, сам да подкопава здравето си с изобилно хранене, алкохол, кафе, шоколад, сладкарски произведения, секс и още много други „приятни спътници" на цивилизацията, неговата младост започва да се подкопава, устойчивостта се дестабилизира и преждевременно се явяват първите следи на следващата възраст. Той предварително е изчерпал наличните си сили, които дори не са успели да се доразвият и стабилизират. Органи, системи, функции са подбити, преди да са дошли до крайното си развитие и силов заряд. Ако този млад човек би продължил да живее според изискванията на природосъобразния начин на живот, ако той не разхищавайте силите си, а поработваше върху тяхното доразвиване и стабилизиране, неговата младост щеше да бъде не само удължена, а доведена до нейното истинско цветущо състояние, даващо отпор на настъпателното действие на всички отрицателни влияния. А през това време и младостта щеше да е увеличила своя период с повече или по-малко години според това, което е направено за тази цел. При народа на Хунза, оформил начин на живот, близък до изискванията на природата, без да полага усилия, периодът на младата възраст е не само в истинската си здрава форма, но е и удължен. Рене Тейлър, която оглавяваше изследователската американска експедиция, с учудване и възхищение говори за жените на Хунза, запазващи младежкия си чар и на петдесеттодишна възраст. Но нека да помислим колко важно е как ще посрещнем - в каква форма - идването на средната възраст! Ако до момента животът на този човек е протекъл в безпринципност и безпътица, ръководен само от прищевките на хаотично и безредно въображение, той ще посрещне средната възраст не само по-рано от заплану ваното от природата, но и болнав, в лоша форма. Ясно е, че перспективите за благополучно изживяване на този период от живота не са тези, които трябва да бъдат. Основната база е подбита, възможностите за развиване на пълноценен живот и творчество са ограничени, а същевременно са ограничени и срокът, и броят на годините му. Но ако човек е живял според изискванията на природата с максимално развити сили и www.spiralata.net 83 възможности, с тяло и психика в истински здравата им форма - младостта е удължена до нейния естествен срок, даден от природата, средната възраст се посреща по съвсем друг начин - със стабилизирана физика и психично състояние, с добре натрупан професионален опит, с големи възможности за осъществяване на всичко запланувано и замислено. Болести и недъзи, които да пречат на творческия ентусиазъм, няма. Животът вече тече по трасирания път спокойно и целенасочено, защото инициативната и стабилна младост му е дала съответните възможности. Следва ли се пътят на природните изисквания, и средната възраст на човека се удължава, и в колкото по-стабилна форма е посрещната тя, толкова повече са и годините, които й се подаряват. И като се има предвид, че това е времето, когато човекът вече има възможности като творец, като специалист, като член на човешкото общество, нему се дава възможност да бъдат изявени дълбоко дремещите у него заложби, за да бъдат развити и реализирани. Но все пак това става, ако той продължава да тачи и да се съобразява с изискванията на природните закони. Тялото на човека изисква грижи и разумно поддържане. С такъв подход, запазвайки здравата си и стабилна база и с удовлетворена психика от осъществените си творчески и професионални начинания, в периода на средната възраст той докрай е в добра форма и идването на старостта, която настъпва много по-късно от заплануваното, също се посреща другояче. Тук може да се каже, че следва и една истински слънчева старост. Време е да се преборим с един от най-разпространените предразсъдъци, че след 40-50 години започва остаряването и на 60-70 години човекът вече е в истинската си старост. Заживее ли се с тази мисъл (то се знае, че внушението и самовнушението са реално действащи сили), наистина настъпва преждевременно остаряване. Започва отпускане, увеличаване на теглото, натрупване на тлъстини. Всичко това води до мързеливост, апатия и старчески неврози. Често с пенсионирането много от възрастните хора мечтаят за старост, напомняща за „безоблачно детство" - безгрижна, обездвижена, с удобната психическа нагласа (той си е отработил своето, сега друг да го поема), без тревоги, без интерес и участие в текущия живот. Той наистина прилича на глупаво и разглезено дете. Такъв живот наистина опустошава човека и се достига до пълен срив на физическите сили, а с тях и на душевните. Естествено с напредване на годините малко по малко органи и функции се поизхабяват, амортизират се, но ако се подхожда с разбиране, спадът не може да вземе такива размери, че човекът да бъде доведен до паразитно съществуване, което доказаха изследваните столетници от дълголетните и здрави народи. В Хунза няма нито болница за възрастните хора, нито старчески дом. Там възрастните хора не сядат край огнището, а са заедно с младите на нивата, в градината, на полето, на спортната площадка, за да помагат според запазените си възможности. Те са до последния си ден на крак. Д-р Робърт Джексън казва: „Ако човек съгласува живота си с природосъобразните принципи и изисквания, би могъл да достигне 120-150 години и същевременно да бъде полезен член на обществото до края на живота си." И това той го доказа, като до 82-ата си година работеше пълноценно. А нека видим д-р Пол Брег, който старателно и с вещина, с инициативност и разбиране поддържаше силите си, като на 95 години се състезаваше по спортните площадки с младите. Ето какво пише той: „Човек е длъжен да доживее 120 години, че и повече. Здравето не може Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|