Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- На масата трябва да се сяда с добро чувство. Има ли истинска нужда от храна, й най-семплото меню ще се яде с удоволствие.
| ДНЕВНИЯ РАЦИОН НА ЧОВЕКА.
Приетата през деня храна, оформена като дневен рацион, не само трябва да отговаря на изискванията на природата, но трябва да доставя на организма всичко необходимо, от което той се нуждае за едно здраво и нормално съществуване. Тъй като и по този въпрос не е постигнато единодушие между учените, нека се обърнем към резултатите не на теорията, а на практиката. Една опростена и лесно разбираема схема с включените в нея продукти е съотношението, до което са стигнали днес диетолозите и което е дало определени резултати: 25% - 1/4 - сурови или накиснати във вода сухи плодове; 25% - 1/4 - сурови зеленчуци според сезона (домати, краставици, зеленолистни зеленчуци, кореноплодни и пр.), ползвани като салати; 20% - 1/5 - топлиннообработени зеленчуци - тези, които нямаме навика да ползваме в суровия им вид: картофи, фасул, леща и др. 10% - 1/10 - белтъчини: сирене, кашкавал, мляко, извара, орехи, бадеми, фъстъци., яйца, риба й т. н. 15% - 1/6-7 - въглехидрати - хляб (пълноценен, чиито трици и зародиш не са отстранени при смилането на житото), мед, захар, всички житни храни 5% - 1/20 - мазнини - растителни масла, краве масло. Препоръчително е суровите растителни продукти -плодовете и зеленчуците - да се увеличават до 70 -80% за сметка на топлинно обработената храна. От предложената схема е ясно, че главната съставка на дневната храна, на която се дава превес, са плодовете в сурово състояние. Наравно с тях се препоръчват и зеленчуците, които заемат половината от дневния рацион, като само една част от тях са обработени топлинно.. Особено важно е ограничаването на белтъчините, посочени като една десета от храната - основната храна остава тази от растителен произход. Тъй като читателят вече има становище по въпроса относно сутрешната закуска, следва да се спрем по-обстойно върху обяда и вечерята. Обикновено обядът се вмества в някакъв малък интервал от текущия трудов процес и поради това основното изискване е той да бъде съставен от леко асимилираща се храна и да бъде ограничен по количество. На всеки, който иска дневната му работа да бъде свършена, и то леко, обядът му трябва да има видът на разширена закуска - това условие е особено валидно за интелектуалците - хората на умствения и творческия труд с ограничено физическо натоварване. Плътният обяд прави човека сънлив и следобедната работа върви мъчително и трудно. Трудности среща и храносмилателният процес поради двойното натоварване на нервната и кръвоносната система. Обядът, съставен от пресни плодове или зеленчуци (като първо меню) в комбинация с някаква въглехидратна храна - картофи, булгурена каша, спагети (от пълнозърнесто брашно), овесени ядки, качамак или просто един сандвич с черен хляб може само да подпомогне текущия трудов процес. При подобен обяд работата е не само лека, но и приятна. Вечерята, която обикновено протича при по-спокойна обстановка, когато е приключило трудовото натоварване и напрежение, вече може да бъде обогатена и по-пълноценна. Освен салатите, сервирани като първо меню и зиме, и лете, и порция топлиннообработени зеленчуци (по желание), уместно е включването и на белтъчната храна. Хлябът - винаги пълноценен - черен. Почивката след вечерята дава възможност за осъществяване на нормално храносмилане. Главното, към което винаги трябва да се стреми всеки един, е да се държи сметка за приетата през целия ден храна. Ограничаване и контрол са необходими, защото ако вие не отчитате погълнатото количество, вашият организъм го отчита. Превишаването на определения оптимум винаги има лоши последствия и първият сигнал е нарушаването на спокойния сън, вторият - увеличаването на теглото, невроза. Има хора, които по най-различни причини се хранят само вечер - те спокойно правят своята плътна вечеря, без това да нарушава съня им, тъй като тя е точно необходимото количество храна, изисквано от дневния рацион. Древните спартанци, славещи се и до наши дни като здрав и жизнен народ, съзнателно не са приемали никаква храна през деня, за да изпитат истинската радост не само от сядането на трапезата на истински гладни хора от поднесената храна, но и от удоволствието тя да бъде споделена с цялото семейство и с любимите хора. За разлика от спартанеца нашият съвременник при настъпване на времето за вечеря вече е приел почти целия си дневен рацион: закусил е плътно, обядвал е в стола или в ресторант, също изобилно, между храненията е приемал бонбони, сладоледи, бисквити, вафли, кафета, сиропи, сладкиши, плодове, разни видове захаросани или солени ядки и т. н., и безспорно, когато е дошло времето за вечеря, не е гладен. Той сяда на масата поради създадения отдавна навик, но истинският апетит липсва, липсва и истинското настроение. Поднесената храна обикновено не го задоволява и той посяга към нещо по-пикантно - към ордьовъра, алкохола, за да му се отвори апетит. Преситеният човек обикновено е раздразнителен, лесно предизвиква конфликтни ситуации. Такъв човек не обединява своето семейство, той го руши. Храненето е изключително важен фактор за обединяване на семейството. На масата трябва да се сяда с добро чувство. Има ли истинска нужда от храна, й най-семплото меню ще се яде с удоволствие. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|