Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Присъединявам своето горещо благодаря към изключителната българка Лидия Ковачева, която даде на нашия народ своята уникална лечебна система, върнала усмивките и радостта от живота на стотици българи.
- Благодаря на двете смели жени д-р Людмила Емилова и д-р Вергиния Георгиева
- „Храната - това е вашето лекарство."
- „Яденето и храненето не са едно и също нещо. Човек се храни не от храните, които поглъща, а само от това, което може да усвои"
| СЛУЧАЙ 17
Това е д-р Юлия Кръстева от гр. Шумен. Нейното главно оплакване беше ТЕЖКА МИГРЕНА, лекувана безуспешно в продължение на повече от 20 години. Преориентирайки се от традиционната към природосъобразната медицина, тя оздравява. Щастлива и вдъхновена, тя ми написа прекрасно писмо: „Радвам се на живота. Пиша тези редове с огромно вълнение, породено от много смесени чувство. Бих искала да започна с благодарност към моята майка, която със своята упоритост успя да ме накара да повярвам в нещо изключително ценно - лечебното гладуване. Присъединявам своето горещо благодаря към изключителната българка Лидия Ковачева, която даде на нашия народ своята уникална лечебна система, върнала усмивките и радостта от живота на стотици българи. Благодаря на двете смели жени д-р Людмила Емилова и д-р Вергиния Георгиева, положили Хипократовата клетва и дръзнали да излязат от рамките на традиционната медицина, за да отдадат изцяло своите познания и енергия на многобройните пациенти, решили да опитат последния лек за своята болка. Всъщност той се оказа първият и най-ценен. Две хиляди години пр. н. е. бащата на медицината Хипократ е казал: „Храната - това е вашето лекарство." Само здравият човек може да изживее истински своя живот. Цената на здравето се осъзнава най-добре, след като болката е владяла дълго твоите дни и нощи, пречила ти е да изживееш своите най-хубави мигове, принудила те е да промениш любима работа. И така, мили приятели, желая да споделя с вас как преди две години се върнах отново към нормалния живот след дългите години, прекарани между болките и купищата лекарства. Оплакванията ми си имат своето начало преди повече от 20 години. Имайки във фамилията си мигренозна обремененост по бащина линия (баща ми страда от мигрена от дете), бях свикнала да живея с мисълта, че мигрената ще съпътства целия ми живот. С всеки изминат ден, с всяка измината година ставаше все по-тежко. Сменях лекарствени препарати - таблетки, инжекции, венозни коктейли, иглолечение, физиотерапевтични, екстрасенски процедури. Главоболието от ден на ден ставаше все по-нетърпимо. Пристъпите траеха от 3 до 7 дни, придружени от светобоязън, мъчително гадене и повръщане, а в междупристъпните периоди - едно непрекъснато главоболие. Все по-трудно съчетавах дом, семейство, професия. През 1993 г. колеги ми предложиха и последното, най-съвременно лечение на мигрената, бих казала, тогава единственото ефикасно лекарство - инжектори и таблетки YMIGRAN - лекарство с много висока цена, непосилна за по-голяма част от пациентите. И въпреки че болката се повлияваше много бързо (след няколко минути), ефектът при мен траеше кратко време. Само след няколко часа започваше нов пристъп. И така радостта, че е намерено лекарство, бе помрачена - нужни ми бяха много пари за няколко часа без главоболие. 15 януари 1994 година е денят, в който взех решение да опитам глада след дълги разговори с д-р Емилова и д-р Георгиева, работещи по това време с пациенти от цялата страна във ВПД - 2 в курорта „Св св. Константин и Елена" край Варна. Гледах ги в очите и не вярвах, че това, в което ме убеждаваха, ще стане. А то, чудото, стана. Трябваше само да започна, за да повярвам истински. Първото лечебно гладуване проведох през месец февруари 1994 г. И то бе с продължителност 20 дни. Още на 3-4-ия ден мъчителното главоболие вече го нямаше. Дълго не можех да повярвам, че това е истина, и със свито сърце очаквах все пак то отново да се появи. В края на първия курс лечебно гладуване се чувствах така, както преди 20 години. Нямаше и следи от болки в главата, беше ми леко и приятно. Бързо се върнах отново към нормалния живот. Тежкото бреме на болен човек във фамилията падна най-напред от най-близките ми хора - родители, съпруг, деца, а постепенно и колегите ми разбраха, че няма да виждат повече лицето ми с изписана мъчителна болка по него. За мен датата 14 февруари (начало на лечебното гладуване) стана като втори рожден ден. Сълзи на тъга напират в очите ми, когато си спомня мъчителните пристъпи и непрекъснатото чувство на болка в главата. И затова радостта ми, че то е вече минало, е голяма. През изминалите две години след 1994 г. проведох няколко кратки (7 до 10 дни) и няколко по-продължителни (15-20 дни) курсове на лечебно гладуване. Промени се напълно начинът ми на хранене, изместих сиренето, млякото и многото пикантни храни с живите и истинските, които ми дават живинка и здраве -плодовете и зеленчуците, защото както казва един американски лекар, привърженик на натуралната медицина, д-р Х. Билер: „Яденето и храненето не са едно и също нещо. Човек се храни не от храните, които поглъща, а само от това, което може да усвои" Завършвайки своя разказ, искам от цялото си сърце отново да благодаря на пълната с енергия и любов към хората Лидия, готова да подаде ръка за помощ на всеки, който я потърси, и не по-малко на нейните първи последователи. Имам предвид специалистите медици (д-р Емилова и д-р Георгиева), решили да се борят за здравето на своите пациенти не само със страшните болести, но до голяма степен със своите невярващи колеги по образование - нещо изключително трудно във всички времена." За Юлия мога да кажа само, че тя е една хубава млада жена, пълна с присъща само на истински здравия човек енергия. Нея никой никога вече не може да върне към стария й начин на хранене и начин на живот. От изказванията на д-р Георгиева, д-р Гайдурков, д-р Емилова и д-р Кръстева става ясно, че въпреки сериозните си заболявания те са били принудени да продължават лекарската си практика, като приемат и лекуват болни. Логичният въпрос, който би си задал всеки читател в момента е: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЕДИН ЧОВЕК (В СЛУЧАЯ ЛЕКАРЯТ), КОЙТО С ГОДИНИ НОСИ НЯКАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗЛЕКУВА, ДА ИЗЛЕКУВА ПОЯВИЛИЯ СЕ ПРИ НЕГО ПАЦИЕНТ СЪС СЪЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕ? Младите лекари при завършване на образованието си от прекалено нервното напрежение, от прекалено натоварената учебна програма (често с излишни и ненужни материали) и поради нездравословния начин на живот започват практикуването на лекарската си професия с вече сериозно увредено здраве. А дали на преподавателите им - лекари, професори и доценти - са направили впечатление бледите лица и болнавият вид на техните възпитаници?... Хипократ - древният мъдрец на медицинското познание, наречен баща на медицината, е оставил апел: „ЛЕКАРЮ, ИЗЛЕКУВАЙ ПЪРВО СЕБЕ СИ!" - защото лекарят трябва да бъде практически здрав. Здравото тяло носи и здрава психика. Има ли отклонения от здравата форма на тялото, вече има отклонения и в психиката. Силно и незаменимо е влиянието, когато до леглото на болния се изправи истински здрав лекар. Днес обществото е изгубило вяра в традиционните, утвърдени способи на лечение не само защото от болниците се изписват болните със заболяванията, с които са постъпили - неоздравели, а и защото болният вижда и усеща болния си лекар - блед, подпухнал, невротизиран, неизлекувал себе си. По този въпрос би трябвало да се помисли повече. Тук искам допълнително да се спра на случаите, които аз наричам Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|