Гладът – приятел и лекарство
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По една ирония на съдбата трябваше да лекувам, другите, а себе си не можех да излекувам.
| СЛУЧАЙ 15
Д-р Георги Гайдурков - 33-годишен, психолог, лекар в хемодиализен център. При мен дойде със силно потисната психика, много блед, със силни сенки под очите, с оплаквания за вечна умора, отпадналост, безсъние. За него животът беше тежест. Заболяванията му бяха: 1. СИНУЗИТ 2. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ 3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА 4. ХЕМОРОИДИ 5. ХРОНИЧЕН КОЛИТ 6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ 7. КАРИЕС НА ЗЪБИТЕ 8. ДЕПРЕСИЯ Тъй като той беше лекар, при това интелигентен и склонен към задълбочаване, лесно ме разбра въпреки принципните противоречия между медицината, която познаваше и практикуваше, и моята природна медицина. Лечението, с малко колебание, започна. Но нека прочетем изказването му: „До есента на 1992 г. бях един хронично болен човек. Въпреки оперираните ми сливици страдах от постоянен гърлобол в юношеските ми години (хроничен фарингит, усложняващ се с трахеит), хроничен синузит. Движех се винаги с антисептичен спрей в джоба и капки за нос. Налагаха се чести курсове с антибиотици поради продължителните инфекции. Състоянието на зъбите ми беше крайно лошо - поради масивните пломби на всички кътници зъбите се чупеха един по един, след което следваше изваждане. Нови кариеси се появяваха непрестанно. Стомашно-чревният ми тракт беше увреден по всички отдели - хроничен гастрит с хиперацидитет. Язва на дванадесетопръстника. Апендектомия. Хроничен колит с постоянно неоформени кашести изпражнения с остатъци от несмляна храна, постоянна тъпа болка в областта на цекума и еигмата; периодични диарии, хемороиди. Планирах фиброколоскопия, от която впоследствие се отказах. Страдах също от тъпи болки в лумбалната област, но изследванията с бъбречна насоченост даваха само периодични следи от белтък в урината. Лягането ми вечер се беше превърнало в истински ритуал, защото дори практически недоловимото въздушно течение в затворено помещение ми причиняваше силни, остри и „стрелкащи" невралгични болки по крайниците, които не можеха да се изяснят диагностично. По долните крайници започнаха да се оформят разширени вени, свързани с тежест и болка. При всички тези заболявания, повечето с еволюция от детските години, аз чувствах постоянна умора, отпадналост, често изпотяване, студени и потни ръце и крака. Кожата ми беше суха, бледа, с восъчен цвят, пастьозна; под очите - дълбоки сенки и периодична отточност по клепачите; косата - суха, с тънки и чупливи косми. Що се отнася до психичния ми статус, аз живеех в една лавирана депресия с високо ниво на тревожност и периоди на силна невротична възбуда. Страдах от упорито и измъчващо ме с години безсъние; залпове от групови сърдечни екстрасистоли, което налагаше постоянна употреба на транквилизатори. Въпреки медицинската ми диплома и университетското ми образование по клинична психология аз не можех да се справя със себе си. По една ирония на съдбата трябваше да лекувам, другите, а себе си не можех да излекувам. Смътно и болезнено долавях, че греша в нещо дълбоко и фундаментално. Чувството за някакво сериозно, но известно за мен отклонение подкопаваше самите жизнени устои на личността ми. Тогава аз се запознах с книгата на Лидия „Целебният глад". Аз бях подготвен за тази книга: макар и дете на града, още от малък всеки излет сред природата предизвикваше у мен изключително внушаващи и силни преживявания. Наблюдавах с интерес всяко цвете и всеки стрък. Исках да проникна в техния вътрешен живот. Купих книгата в началото от чисто теоретичен интерес. Когато я прочетох обаче, разбрах, че бях прочел това, което е вътре у мен. Затваряйки последната страница, си казах: „Това е!" Бях уверен, че съм стигнал до това, към което съм се стремял. Пътят беше дълъг, но резултатите не закъсняха. В началото бях сменил само храненето - вместо обилните порции с месо и концентрираните шоколадови десерти ядях салата от моркови с черен хляб (беше късна есен). Най-напред отзвучаха най-късно появилите се симптоми - невралгичните болки в крайниците. Сънят стана дълбок и за пръв път заспивах без лекарства и се събуждах отпочинал. В течение на няколко месеца свалих около 10 кг наднормено тегло. Постепенно инфекциите на горните дихателни пътища изчезнаха. Установих, че се бях „закалил", както никога досега - беше зима, а не носех вече нито шал, нито палто; ползвах само късо шушлеково яке, ходех без шапка, без никакви болки и смущения. За първи път в живота си почувствах, че и зимата има своя красота. До 30-ата ми година за мен тя означаваше страдание. В рамките на една година под ръководството на Лидия направих 4-5 гладувания от по 10-14-20 дни. Разрушаването на зъбите, престана, нови кариеси не се появиха. Най-бавно се повлияха пораженията на стомашно-чревния тракт и по-специално на дебелото черво. Успоредно с неговото подобряване порозовяваше и кожата на лицето, сенките се изличаваха постепенно, като при всяко обостряне се появяваха отново. Сега практикувам системата на Лидия вече трета година. Моето кошмарно минало е само един спомен. Чувствам се здрав, но процесът на промяната продължава с всеки изминат ден. Знам, че разполагам с огромна свобода - свободата да бъда здрав, активен и щастлив човек. Давам си сметка, че мога да бъда болен, но само ако аз съм пожелал това. Това, което преживях, мога да го окачествя само като една тотална промяна на цялото си същество. Трайно изградени психични структури като характер се оказаха способни на коренно променяне. Ранни детски комплекси и нагласи, защитни механизми и психични компенсации изчезнаха и се замениха с нови, градивни. За първи път в живота си се чувствам уравновесен, със самочувствие и активен. Забелязвам, че хората ме приемат различно отпреди - приветливо и с желание. Аз постигнах своя пръв професионален дълг - излекувах себе си. Сега вече знам и чувствам, че мога да помогна и на другите, защото съм способен да ги обичам. Влюбен съм в живота, чувствам, че той е прекрасен като едно вълшебно приключение. Всеки ден за мен е един нов и небивал свят, удивляващ, както е удивляващ светът в очите на едно дете. Сега вече знам какво значи да бъдеш. От сърце благодаря на Лидия за живота и щастието, които ми върна и които създаде у мен." Това, което мога да кажа за д-р Георги Гайдурков, е, че той в момента е съвсем друг, нов човек, а и лекар, на когото наистина болните могат да гледат с доверие. Следващият случай с особено голямо значение за мен, отчетен като Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|