Гладът приятел и лекарство
съдбата трябваше да лекувам, другите, а себе си не можех да
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
| съдбата трябваше да лекувам, другите, а себе си не можех да излекувам. Смътно и болезнено долавях, че греша в нещо дълбоко и фундаментално. Чувството за някакво сериозно, но известно за мен отклонение подкопаваше самите жизнени устои на личността ми. Тогава аз се запознах с книгата на Лидия „Целебният глад". Аз бях подготвен за тази книга: макар и дете на града, още от малък всеки излет сред природата предизвикваше у мен изключително внушаващи и силни преживявания. Наблюдавах с интерес всяко цвете и всеки стрък. Исках да проникна в техния вът- решен живот. Купих книгата в началото от чисто теоретичен интерес. Когато я прочетох обаче, разбрах, че бях прочел това, което е вътре у мен. Затваряйки последната страница, си казах: „Това е!" Бях уверен, че съм стигнал до това, към което съм се стремял. Пътят беше дълъг, но резултатите не закъсняха. В началото бях сменил само храненето - вместо обилните порции с месо и концентрираните шоколадови десерти ядях салата от моркови с черен хляб (беше късна есен). Най-напред отзвучаха най- късно появилите се симптоми -» невралгичните болки в крайниците. Сънят стана дълбок и за пръв път заспивах без лекарства и се събуждах отпочинал. В течение на няколко месеца свалих около 10 кг наднормено тегло. Постепенно инфекциите на горните дихателни пътища изчезнаха. Установих, че се бях „закалил", както никога досега - беше зима, а не носех вече нито шал, нито палто; ползвах само късо шушлеково яке, ходех без шапка, без никакви болки и смущения. За първи път в живота си почувствах, че и зимата има своя красота. До 30-ата ми година за мен тя означаваше страдание. В рамките на една година под ръководството на Лидия направих 4-5 гладувания от по 1014-20 дни. Разрушаването на зъбите, престана, нови кариеси не се появиха. Най-бавно се повлияха пораженията на сто-машно-чревния тракт и по-специално на дебелото черво. Успоредно с неговото подобряване порозовяваше и кожата на лицето, сенките се изличаваха постепенно, като при всяко обостряне се появяваха отново. Сега практикувам системата на Лидия вече трета година. Моето кошмарно минало е само един спомен. Чувствам се здрав, но процесът на промяната продължава с всеки изминат ден. Знам, че разполагам с огромна свобода -свободата да бъда здрав, активен и щастлив човек. Давам си сметка, че мога да бъда болен, но само ако аз съм пожелал това. Това, което преживях, мога да го окачествя само като една тотална промяна на цялото си същество. Трайно изградени психични структури като характер се оказаха способни на коренно променяне. Ранни детски комплекси и нагласи, защитни механизми и психични компенсации изчезнаха и се замениха с нови, градивни. За първи път в живота си се чувствам уравновесен, със самочувствие и активен. Забелязвам, че хората ме приемат различно отпреди - приветливо и с желание. Аз постигнах своя пръв професионален дълг - излекувах себе си. Сега вече знам и чувствам, че мога да помогна и на другите, защото съм способен да ги обичам. Влюбен съм в живота, чувствам, че той е прекрасен като едно вълшебно приключение. Всеки ден за мен е един нов и небивал свят, удивляващ, както е удивляващ светът в очите на едно дете. Сега вече знам какво значи да бъдеш. От сърце благодаря на Лидия за живота и щастието, които ми върна и които |