тази среда той постепенно сам, си оздравява

тази среда той постепенно сам, си оздравява. И тук правилото е
ПОЯВИ ЛИ СЕ БОЛКАТА, НЕ ДА СЕ ПРИБЯГВА ДО „ХАПЧЕТО" -
СИМПТОМАТИЧНО, А ДА СЕ ЛЕКУВА ДЪЛБОКАТА ПРИЧИНА ЗА БОЛКАТА.
И третият въпрос е за първичните симптоми на болестта - тези, за които вече стана дума, явяващи се в първия, отчетен като безсимптомен период на болестта, ненапомнящи с нищо за развиващото се заболяване. Тъй като те се

150
носят на крак, силите са все още запазени, а и не се явяват като сериозни пречки за нормалното протичане на ежедневието. Това са симптоми като: потни ръце, нередовна дефекация, нередовен или болезнен мензис, нарушен неспокоен сън, нервност, изострена чувствителност, депресивни настроения, нездрав цвят или бледост на кожата на лицето, обриви, наднормени килограми и т. н. Те могат да се носят не само с месеци, но и с години, като постепенно прерастват в тежки болести.
Прояви ли се небрежност към първичните сигнали на болестното състояние, болестта продължава своя развой, като стига до неизлечими форми. Началните функционални смущения прерастват в органични увреждания.
Обаче погледне ли се с необходимата сериозност и вземат ли се веднага мерки, още с най-незначителните проявени симптоми от рода на изброените здравето на организма се възстановява за броени дни - леко и неусетно. Достатъчно е да се направи корекция на храната (ако има пропуски) и да бъдат проведени 1-2 непродължителни курса на разтоварване с наличните сезонни плодове и билковия чай. Затова нека стане като правило:
ДА НЕ СЕ ОСТАВЯТ БЕЗ ВНИМАНИЕ ОЩЕ СЪВСЕМ НАЧАЛНИ И НА ВИД
ДРЕБНИ СИМПТОМИ -ТЕ ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИ.
ПРОФИЛАКТИКАТА - ПЪРВА ЗАДАЧА
Помисли ли се за създаването на профил акториу-ми, санаториуми и клиники с използване на възможностите, които ни създава нашата страна с хубавия си климат, красивите планини, топлите слънчеви плажове и морето, богатата продукция на земята ни в комплекс с прилагане на предложената профилактична и оздравителна система на плодово-чайния разтоварителен режим, ние можем да осъществим профилактика на изключително високо ниво с международен престиж.
Това, което ние предлагаме, аз и моите последователи, ученици и сътрудници - д-р
Людмила Емилова, д-р Иван Павлов и Георги Славов, д-р Вергиния Георгиева,
Милена Нейкова с оформените от тях санаториуми,и кабинети за консултации, се очертава като сериозна база в нашата страна за профилактика и лекуване на народа ни.
С поставяне на въпроса за профилактиката фактически се осъществява една борба срещу песимизма, чер-ногледството, унинието, боязливостта, липсата на самочувствие, страха, борба за овладяваме на себе си,
НЕОБХОДИМО Е ЛИЧНОСТТА ДА ВЪЗВЪРНЕ ИСТИНСКИЯ СИ ВИД.
ЛЕКАРЯТ ДА СТАНЕ НАИСТИНА ЛЕКАР!